СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети февруари през
двехиляди и двадесета година, в състав:
ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Емилия
Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 8147 по описа за 2019г. на СГС и взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.01.2019г.,
постановено по гр.д. № 59820/2017г. по описа на СРС, ГО, 141 състав е осъдена С.
В.Д.да заплати на „Т.С.“ ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 539. 18 лева - главница, представляваща
стойността на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013г. –
30.04.2015г. и сумата 16. 20 лв. –
цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2014г. – 30.04.2015г,
ведно със законната лихва от 30.08.2017г. до окончателното изплащане на
вземанията; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 106. 63 лв. - лихва за забава за периода 15.09.2014г. – 22.06.2017г.,
като са ОТХВЪРЛЕНИ исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата до
пълния предявен размер от 1017. 02 лв. досежно главницата за стойност на
топлинна енергия и до пълния предявен размер от 28. 44 лв. досежно главницата
за цена на услуга за дялово разпределение и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до пълния предявен размер от 233. 91 лв. и за
сумата 7. 40 лв. – обезщетение за забава за периода 15.09.2014г. – 22.06.2017г.
върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение. С решенето са
присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД в частта за отхвърляне на исковете. Жалбоподателят
релевира възражения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че са погасени
по давност всички дължими суми по обща фактура № *********/30.07.2014г. за периода
м. май 2013г. – м. април 2014г. Твърди, че давността започва да тече, считано
от 15.09.2014г. – срокът за плащане на издадената фактура от м. юли 2014г.,
поради което до подаване исковата молба на 30.08.2017г., не е изтекъл 3 - годишния давностен срок за
вземанията по посочената фактура. Моли съда да отмени решението в обжалваната
част и да уважи исковете, като присъди разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по жалбата С.В.Д.,
действаща лично и със съгласието на майка си Г.Д.Д., не е депозирала писмен отговор.
В хода на устните прения оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да
потвърди решението в обжалваната част. Поддържа, че е налице изтекла
погасителна давност за вземанията, предмет на отхвърлителната част на
решението.
Третото лице - помагач „Т.с.“ ЕООД не
заявява становище.
Решението в частта за уважаване на
исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо в атакуваната част. Не е налице и нарушение на императивни материалноправни норми. По същество
жалбата е неоснователна на релевираните в нея основания.
По делото няма спор относно качеството потребител на
топлинна енергия на въззиваемата за процесния период, респ. наличието на
облигационно правоотношение между страните по доставка на топлинна енергия,
като и с оглед влязлото в сила решение в частта за уважаване на исковете,
предмет на въззивното производство е само размера на исковете, с оглед
единствения релевиран довод в жалбата относно началния момент на погасителната
давност.
За да отхвърли
частично иска за главницата за заплащане на топлинна енергия за разликата над
сумата 539. 18 лв. до пълния предявен размер от 1017. 02 лв., СРС е приел
направеното възражение за давност от ответницата за частично основателно, а
именно относно вземанията за периода м. май 2013г. – м. юни 2014г., при приложение
на 3 - годишна давност преди подаване на исковата молба на 30.08.2017г.
Задълженията за плащане на цената на доставяната
топлинна енергия представляват задължения за периодично плащане по смисъла на
чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна
погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обобщена с ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Този извод се налага от еднородния и периодичен характер на задълженията,
които, независимо че имат в основанието си доставка на топлинна енергия, съгласно
чл. 155, ал. 1 от ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в случаите, при
които окончателният общ размер на задължението се определя в края на отчетен
период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЕ. Изводът следва и от характера
на насрещното задължение на топлоснабдителното дружество – задължението на това
дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до процесния имот срещу
плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой единици топлинна
енергия срещу предварително определена цена с разсрочено плащане на месечни падежи.
Съгласно чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски
и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни - след изменението
на ЗЕ от ДВ, бр.74/2006 г./, 2/ на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация
за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за
топлоснабдяването. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че
задълженията на потребителите за заплащане на месечни
вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а
води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски
са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие.
В случая по отношения на
вземанията за периода м. май 2013г. – м. февруари 2014г. безспорно е налице изтекла погасителна
давност, съобразно уговорения в чл. 33, ал. 1 от действащите към този момент
Общи условия на ищцовото дружество, одобрени през 2008г., с падеж – 30 дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
По отношение на вземанията за
периода след м. март 2014г. са приложими новите ОУ, одобрени с решение от
03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. Съгласно чл. 33, ал.1 от новите
ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30 -дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на топлопреносното
предприятие. Публикуването има характер на покана, поради което и по арг. от
чл. 114, ал. 2 ЗЗД, давността започва да тече от датата на възникване на
вземанията. Противно на твърденията в жалбата, издаването на общата фактура от м. юли 2014г. не променя падежа на
общото задължение, респ. давността не започва да тече от 15.09.2014г. за
фактурираните и потребени услуги за минал период. Искът за топлинна енергия е
отхвърлен за сумата общо 477. 84 лв., представляваща начислената топлоенергия
за периода 01.05.2013г. – 30.04.2014г., без изравнителната сума от 77. 36 лв.,
за която е уважен иска с влязлата в сила част на решението. За визирания период
за вземанията до 30.04.2014г. тригодишната давност безспорно е изтекла. Предвид
изложеното, за разликата над уважения до пълния предявен размер на главницата
за топлинна енергия, искът правилно е отхвърлен като погасен по давност.
По отношение на исковете за цена
на услугата дялово разпределение и за мораторни лихви не се релевират конкретни
оплаквания, по които съдът дължи произнасяне. Искът за заплащане на такса за
дялово разпределение за сумата 12. 24 лв. е отхвърлен, тъй като касае период
преди процесния.
По отношение на иска за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия настоящият въззивен състав
приема, че за процесния период 15.09.2014г. – 22.06.2017г. въобще не е доказана
забава на ответника, поради липса на представени доказателства за публикуването
на фактурите на интернет страницата на топлопреносното предприятие, в
съответствие с нормата на чл. 33, ал. 1 от приложимите ОУ, клиентите са длъжни
да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30 - дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие. Независимо
от това, първоинстанционният съд е приел този факт за безспорен и е уважил частично
иска съобразно уважената част на главницата с влязлата в сила част на
решението.
По отношение на иска за
мораторна лихва върху главницата за
услугата дялово разпределение, не е налице доказана връчена покана на
ответника по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, както е приел СРС, поради което
правилно е отхвърлен изцяло иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 7. 40 лв.
Поради
съвпадение в изводите на двете инстанции, обжалваното решение трябва да бъде
потвърдено в атакуваната част, а въззивната жалба да бъде оставена без
уважение.
При този изход на правния спор, право на
разноски пред въззивната инстанция има въззиваемата страна, но такива не се
претендират и не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 09.01.2019г., постановено по гр.д. № 59820/2017г. по описа на СРС, ГО, 141
състав в обжалваната част за отхвърляне на исковете.
Решението в частта за
уважаване на исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „Т.с.“
ЕООД.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.