Решение по КНАХД №432/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 163 от 14.07.2025 г., постановено по н.а.х.д.№ 273/2025 г. по описа на Ловешки районен съд, първи състав е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 000592/23.01.2025 г., издадено от Директора на Национално ТОЛ управление към АПИ, с което на основание чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата, на С. Н. Н., гражданин на Република България, с [ЕГН] и с адрес: област Велико Търново, [населено място], [улица], е наложена глоба в размер на 300 (триста) лева, за нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП и е оставено без уважение искането на процесуалния представител на Национално ТОЛ управление към АПИ, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице, което е страна по н.а.х.д.№ 273/2025 г. по описа на РС Ловеч - Директорът на Национално ТОЛ управление, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. М..

В касационната жалба са наведени подробни доводи, обосноваващи тезата на касатора за това, че решението на районния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Заявено е искане решението на РС Ловеч да бъде отменено, а издаденото наказателно постановление потвърдено. Освен аргументите по доказаността на извършеното нарушение и дадената му правилна правна квалификация, касаторът е акцентирал на това, че правилно за нарушението е санкциониран Н., в качеството му на водач на ППС-то. В заключение, касаторът иска отмяна на решението на РС- Ловеч и вместо него касационната инстанция да постанови друго, с което да потвърди обжалваното НП. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът С. Н. оспорва основателността на същата и моли съдът да остави в сила атакуваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно, по подробно развитите доводи по същество.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Чрез надлежно упълномощен юрисконсулт представя писмена защита, в която поддържа касационната жалба и излага подробни аргументи по съществото на спора. Поддържа искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът, редовно призовани, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура [населено място], редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Административен съд -[населено място], I касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивния съд в обжалваното решение.

За да постанови решението си РС - Ловеч е приел за установено от фактическа страна, че на 05.08.2024 г., в 13:35 часа, по път I-5, км. 101+000, извън населено място, посочените в АУАН като актоставител и свидетел по акта, спрели за проверка л. а. [Марка], с рег. № [рег. номер], с обща технически допустима маса 2660 кг., който бил управляван от жалбоподателя (ответник по касация в настоящето производство) С. Н.. В хода на проверката и въз основа на приложени статични изображения във вид на снимков материал, свидетелите установили, че на 18.06.2024 г. в 10:06часа, процесното МПС е било управлявано по път II-35 км. 28+943, включен в обхвата на пътната мрежа, без заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата (ЗП).

Установено е също така, че между страните няма спор за това, че пътният участък /път II-35 км. 28+943/, по който се е движел лек автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер] на 18.06.2024 г., в 10:06 часа, попада сред тези, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, като видно от ангажираните по делото доказателства, за часа, на който се твърди, че е констатирано нарушението, за автомобила не е имало заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Ето защо, въззивният съд е приел, че изводът на АНО за липса на доказателства за заплатена винетна такса за процесния л. а. на дата 18.06.2024 г., в 10:06 часа е правилен, законосъобразен и почиващ на доказателствата по делото, т.е. че действително на тази дата и час (18.06.2024 г., в 10:06 часа) процесният автомобил се е движел в нарушение и без да е изпълнено задължението по чл.139, ал.6 от ЗДвП, което представлява нарушение на чл.179 ал.3 от ЗДвП.

На датата на проверката – 05.08.2024 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 000592/18.06.2024 г. от инспектор в сектор "Контрол и правоприлагане" – Т. П. К., за констатирано нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП. В. Н. се запознал със съдържанието на акта, след което го подписал и получил препис от него, като в графата за възражения отбелязал, че няма такива.

На основание съставения АУАН, било издадено оспореното НП № 000592/23.01.2025 г. на директора на Национално ТОЛ управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП на С. Н. Н., с [ЕГН] е наложено административно наказание глоба, в размер на 300.00 лева, за извършено нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

За да отмени оспореното НП, въззивната инстанция е приела, че по делото е безспорно установено, че на 18.06.2024 г., в 10:06 часа, в пътен участък / път II-35 км. 28+943/ се е движел процесния лек автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер], но не се е доказало, че автомобилът е бил управляван именно от жалбоподателя Н.. Решаващият състав се е позовал и на това, че по делото изобщо не са налични доказателства, от които да се установява, че е била правена проверка за това кой е бил водач на превозното средство към момента на извършване на процесното нарушение. При условие, че процесното ППС не е собственост на жалбоподателя, а по делото са приложени и приети доказателства от които се установява, че собственик на процесното МПС е дружеството “Проектоконсулт-ТН“ ЕООД, за съда е останало недоказано твърдението на наказващия орган, че именно Н. е извършителят на вмененото с обжалваното НП нарушение. Районният съд е приел, че след като нарушението е установено от електронна система за контрол по чл. 167а, ал. 1 от ЗДвП, чрез годен доклад и както е видно от издаденото НП и събраните по делото доказателства при водене на административно наказателното производство административнонаказващият орган не е установил водача на МПС /по делото не са ангажирани доказателства от които да е видно, че е изпратено писмо до собственика на МПС/, то в случая същият е следвало да издаде НП на собственика на МПС, а не на С. Н., който видно от събраните по делото доказателства никъде не е декларирал, че именно той е управлявал процесното МПС на посочената дата-18.06.2024г.

В процесния АУАН актосъставителят е посочил, че в подкрепа на изложените обстоятелства е потвърждението на водача, че той е управлявал ППС към момента на извършване на нарушението, но доказателства за направено в такъв смисъл изявление от страна на жалбоподателя не са ангажирани по делото. В тази връзка въззивния съд е приел, че след като контролните органи са потърсили отговорност за нарушение, установено в отсъствие на нарушителя (на базата на генериран запис от системата), е следвало да процедират по реда на чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и едва след това и само ако собственикът възрази, е следвало да се състави АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна декларация, придружена и от СУМПС на водача, което в настоящия случай не е сторено.

Настоящият касационен състав изцяло споделя възприетата от районния съд фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи. В този смисъл, не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната на обжалваното решение и оспореният съдебен акт е правилен. Касационната инстанция споделя мотивите на РС, с които е отменено наказателното постановление, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Нещо повече - нормата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП предвижда специално качество на субекта на административното нарушение - водач, а такова твърдение в НП и съответно констатация, че Н. е бил водач и е управлявал МПС към датата, часа и мястото на нарушението (18.06.2024 г., в 10:06 часа на път II-35 км. 28+943), няма. Този пропуск представлява съществено процесуално нарушение, тъй като се касае за липса на съществен и необходим елемент от обективната съставомерност на нарушението, което налага неговата отмяна и на това самостоятелно основание.

Съгласно нормата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 300 лева.

С разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е въведено в задължение за водачите на ППС преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплатят таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Съответно в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е предвидена санкция за лицата, които управляват ППС, без да е изпълнено посоченото задължение. В АУАН и в процесното НП е посочено неизпълненото задължение - не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, и не възниква никакво съмнение за какво точно нарушение е санкциониран водачът, а именно: че е управлявал ППС, за което не е платена такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса.

В случая обаче се касае за заснемане на нарушението чрез техническо средство, като посредством изготвените от въпросното техническо средство веществени доказателствени средства не може да се установи самоличността на водача, който е управлявал ППС в момента на нарушението. Отделно от това същото е извършено месец и половина преди проверката, а не към момента на проверката. По делото са представени доказателства чия собственост е превозното средство. В случая, обаче отговорността на ответника по касация не е ангажирана в качеството на собственик на ППС, което е “Проектоконсулт-ТН“ ЕООД, а на негов водач към момента на извършване нарушението. Както и районният съд е установил, липсват каквито и да било доказателства, че именно С. Н. е управлявал посочения автомобил на датата, мястото и часа, когато е извършено нарушението, което съответно да обоснове ангажирането на административнонаказателната му отговорност по чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. По делото не са налице доказателства на 18.06.2024 г., в 10:06 часа в района на път път II-35 км. 28+943 лекият автомобил да е спиран за проверка от контролните органи на АПИ или да е установен по друг начин на водачът на автомобила към момента на нарушението. Било е необходимо преди съставянето на АУАН и издаването на НП съответните длъжностни лица да съберат доказателства, с които да установят самоличността на нарушителя. От обстоятелството, че Н. не е възразил срещу АУАН, както и че според актосъставителя и свидетеля по акта е заявил пред тях, при съставяне на АУАН, че той е управлявал автомобила на 18.06.2024 г. не може да се направи обоснован извод за доказаност на обвинението. В съответствие с презумпцията за невиновност, доказателствената тежест в нито един момент не може да бъде прехвърлена върху нарушителя. Тя е изцяло за актосъставителя в административнонаказателното производство, съответно върху административнонаказващия орган в съдебното производство по оспорване на НП.

Тези съображения също дават основание на касационната инстанция да приеме, че оспореното решение на РС е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.

От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да са допуснати от първоинстанционния съд.

При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото.

С оглед изложените съображения, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на спора ответникът по касация има право на разноски, но такива в настоящото производство не са направени и своевременно претендирани, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд гр.Ловеч, I касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 163 от 14.07.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 273/2025 г. по описа на Районен съд- [населено място].

Решението е окончателно.