№ 5322
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В.
при участието на секретаря Б.
като разгледа докладваното от В. Гражданско дело № 20211110161337 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Предявен е от Г. (G.), гражданин на Р., роден на ********** г., чрез адв. К.В., срещу
„Б., ЕИК . установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, с
правно основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети за признаване за установено, че „Б. дължи
в полза на Г. сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет №
. на 02.06.2018 г. по направление летище М. (.) – летище Б. (.) с повече от 3 часа, ведно със
законната лихва от 19.05.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
28017/2021 г. по описа на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника, като е закупил
самолетен билет за полет от М., който следвало да бъде изпълнен на 02.06.2018 г., с час на
пристигане в 13:50 часа, местно време. Твърди, че в деня на полета се е явил навреме на
летището и е преминал надлежно всички контролни и регистрационни процедури, но бил
пристигнал до крайния пункт (летище Б.) на 03.06.2018 г. в 04:45 ч., тоест полетът бил
извършен със закъснение от повече от три часа спрямо планираното разписание. Твърди
се, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз ищецът има право на
обезщетение в размер на 400 евро съгласно чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
1
261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети във връзка със
задължителната практика на Съда на Европейския съюз, тъй като полетът е бил с
разстояние над 1500 км, а именно – 1611 км. Поддържа, че ответникът е признал
основателността и дължимостта на претендираното вземане в рамките на извънсъдебните
отношения между страните посредством осъществената помежду им кореспонденция и
приложения проект на споразумение. Ето защо, моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на сторените разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от ответника, с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че
фактическият състав, от който възниква правото на обезщетение за ищеца по Регламент
(ЕО) 261/2004 г., не е осъществен – оспорва наличието на облигационно правоотношение,
оспорва ищецът да се е явил за регистрация 45 минути преди началния час за излитане, да се
е явил навреме за полета. Релевира възражение за погасяване по давност на сумата за
главница. Оспорват се и твърденията на ищеца, че от страна на ответника е извършено
извънсъдебно признание на вземането, предмет на настоящото производство. Ето защо,
моли за отхвърляне на предявения иск. При евентуалност, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, пар. 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91.
На основание член 5, т. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голям закъснение на полети при отмяна на полет съответните пътници имат право на
обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7 от Регламента - 400 евро за всички
полети с разстояние над 1500 км. до 3500 км. Съгласно Решение на Съда на ЕС от 19
ноември 2009 година по съединени дела C‑402/07 и C‑432/07 пътници на закъснели полети
могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на правото
на обезщетение, така че те могат да се позоват на правото на обезщетение по чл. 7 от
Регламента, когато, поради закъснение на полет, претърпяната загуба на време е равна на
или по-голяма от три часа, т.е. когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или
повече след предварителното планираното от въздушния превозвач време за пристигане по
разписание.
Основателността на предявения иск се предпоставя от установяване при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните обстоятелства: наличие на
валидно облигационно отношение по силата на договор за въздушен превоз, по който
2
ответникът се е задължил да изпълни полет № ., планиран за 02.06.2018 г. по направление
летище М. с превозвач „Б., че полетът е закъснял с повече от три часа, както и че
разстоянието между дестинациите е над 1500 км.
Установяване на горните предпоставки е в тежест на ищеца.
В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на претендираното вземане.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца
е да докаже и спиране и/или прекъсване на давността.
Съгласно чл. 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) 261/2004 г., последният се прилага ако
пътниците имат потвърдена резервация за съответния полет, освен в случая с отмяната,
посочен в член 5 от регламента, и се представят на гишето за регистрация, не по-късно от 45
минути преди обявения час на излитане. В случая се касае за претенция за обезщетение за
закъснял полет, като, предвид посоченото по-горе тълкувателно решение, пътници на
закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на
прилагане на правото на обезщетение. От граматическото тълкуване на чл. 3, параграф 1 от
Регламента следва извод, че пътниците на отменени полети, съответно – приравнените на
тях пътници на закъснели полети, не е необходимо да доказват, че са се представили на
гишето за регистрация, не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане, за да имат
правата, предвидени в регламента. Следователно, за да намери приложение регламентът в
процесния случай, е необходимо единствено пътникът да има потвърдена резервация за
съответния полет, а не и да доказва, че се е представил на гишето за регистрация не по-
късно от 45 минути преди обявения час на излитане.
Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между
отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг /чл. 7, пар. 1 и
пар. 4 от чл. 7, пар. 1 и пар. 4 от Регламент (ЕО) 261/2004 г./.
Възражението на ответника за липса на представителна власт на процесуалния
представител на ищеца с оглед направеното оспорване на пълномощното е неоснователно и
не може да се отрази на развитието на производството. Съобразно Решение №
296/05.04.2017 г. по гр. д. № 1776/2016 г. на ВКС, IV ГО, пълномощникът се легитимира
като такъв с представянето на писмено пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 33
ГПК. Пълномощното се прилага към исковата молба и въз основа на него съдът извършва
проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска пълномощник и за
обема на същата. Тази проверка обаче е ограничена само до установяващото се от
съдържанието на пълномощното, като съдът не може да извършва проверка дали
удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е направено.
Същевременно пълномощното удостоверява изявление на страна по спора, което е насочено
към възникването на представителна власт на пълномощника, но не и изявления и/или
факти, които са от значение за съществуването на спорното право и за основателността на
предявения иск. Извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само
представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея. Затова
пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството.
3
Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за отношенията между
упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения между далата
пълномощното страна и насрещната такава. Поради това, за насрещната страна не
съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка чрез
оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя
подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без
представителна власт действия има само лицето, за което се счита за обвързано от тях. Трети
лица не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат
последиците от нея, тъй като по този начин би се стигнало до невъзможност на
упълномощителя да потвърди действията / т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 година, постановено по
тълк. д. № 5/2014 година на ОСГТК/.
По делото се установява от представения в превод на български език електронен
билет, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за
въздушен превоз, по силата на който превозвачът е следвало да извърши полет на дата
02.06.2018г. с маршрут М. с планиран час на кацане 13:50 ч. Освен това с определението по
чл. 140 ГПК ответникът е задължен да представи списък на всички пасажери, допуснати на
полета, като е предупреден, че при неизпълнение ще бъдат приложени последици на чл. 161
ГПК. Същият не е изпълнил указанието на съда, въпреки че следва да разполага с този
документ, поради което съдът намира, че същият е създал пречки за събиране на допуснати
доказателства и следва да се приложат неблагоприятните последици на разпоредбата, като
се приеме за доказан фактът, че ищецът е бил пасажер на полета, тоест качил се е
своевременно на него. Това от своя страна обуславя и извод, че навреме се е явил за
регистрация, като е спазил задълженията си по Регламента в качеството на пътник.
Не е спорно между страните, че разстоянието между М. е над 1500 км., което
обстоятелство е обявено за безспорно с доклада по делото. В подкрепа на това е и
представеното извлечение от калкулатор за изчисляване на разстоянието между летище М.
(.) и летище Б. (.), което не е оспорено от ответника. Няма спор и че полетът е бил изпълнен
с повече от три часа закъснение. Ето защо и дължимото обезщетение е в размера по чл. 7,
пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., а именно – 400 евро.
Предвид изложеното съдът достига до извод за доказаност на всички елементи от
фактическия състав на претенцията, поради което следва да се разгледа релевираното от
ответника възражение за давност.
В решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че при определяне
сроковете за предявяване на исковете за обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г. се
прилагат правилата на всяка държава-членка относно погасяване правото на иск. В мотиви
на това решение Съдът на ЕС приема, че всъщност мярката за обезщетение, предвидена в
членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004 г., не попада в приложното поле на В. и на
Конвенцията от М. /в този смисъл решение от 23 октомври 2012 г. по дело Nelson и др., C-
581/10 и C-629/10, точка 55/. Становището, че правата, които се основават съответно на
посочените разпоредби на Регламент № 261/2004 и на Конвенцията от М., спадат към
4
различни правни уредби, е последователно възприето в практиката на С.
Съгласно практиката на СГС – Решение № 266070/11.10.2021г. по в. гр. д.№
7764/2020 г. по описа на СГС, Решение № 263463/28.05.2021 г. по в. гр. д. №10832/2019 г.
по описа на СГС, Решение № 262286/06.04.2021 г. по в. гр. д. № 346/2020г. по описа на СГС
новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 ЗГВ /измененията и допълненията на чл. 135 от ЗГВ с ДВ бр.
16/23.02.2021 г./ нямат обратно действие, а в относимата за спора редакция на закона
отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.
не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ.
Разпоредбата на чл. 378 ТЗ сочи, че искът за вреди по договора за превоз се погасява
с едногодишна давност, чийто срок започва да тече: за товари – от деня, в който са
предадени на получателя, а когато не са предадени – от деня, в който е трябвало да му бъдат
предадени, а за пътници – при смърт или телесна повреда – от настъпването им или
узнаването за тях, но не по-късно от три години. С чл. 379 ТЗ изрично е посочено, че с
отделни закони се уреждат особените правила за отделните видове превози.
С разпоредбата на чл. 76 ЗАвП е прието, че исковете по чл. 75 се погасяват с
изтичането на едногодишен давностен срок, а исковете, произтичащи от смърт или от
телесна повреда на пътник, се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок. В чл. 75
ЗАвП е посочено, че предявяването на рекламация не е пречка за предявяване на иск.
Разпоредбите относно погасителната давност в ЗАвП са предвидени в раздел V, глава V от
закона – „рекламации и искове при договори за превоз на товари и пътници“.
С разпоредбата на чл. 109 ЗЖпП е предвидено, че право на иск срещу превозвача има
изпращачът – до момента, в който получателят подпише товарителницата или приеме
товара, а получателят – от момента, в който подпише товарителницата или приеме товара,
след като е отхвърлена рекламацията, предявена по реда на чл. 105 - 108. В ал. 2 е
предвидено, че правото на иск срещу превозвача се погасява в едногодишен срок, считано от
деня, в който товарите са предадени на получателя, а при липса на товара – от момента на
установяване на липсата с констативен протокол, в случите, когато се отнася за вътрешни
превози, а в ал. 3, че в случаи на телесна повреда или смърт на пътник искът се предявява в
срок три години от деня на увреждането или смъртта или от узнаването за тях. Разпоредбите
относно погасителната давност в ЗЖпП са предвидени в раздел VI, глава V от закона – „
констативни протоколи, рекламации и давност“.
По същия начин със ЗГВ в глава единадесета „ констативни протоколи, рекламации и
давност“ в чл. 135 и чл. 136 е предвидена кратка погасителна давност. В чл. 135, ал. 1 ЗГВ е
посочено, че правото на иск срещу превозвача по международните и вътрешните превозни
договори се погасява в едногодишен срок, считано от деня на пристигането на
въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното
средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. В чл. 136, ал. 1
ЗГВ пък е предвидено, че в случай на телесна повреда или смърт на пътника правоимащият
може да предяви иск пред компетентния съд в двегодишен срок от деня на увреждането.
Разпоредбите в превозното законодателство са в синхрон с международната правна
5
рамка. Така, ЗГВ е приет в съответствие с разпоредбите на В.. Обезщетението според В. и
Конвенцията от М. обхваща отговорността на превозвача в случай на смърт или телесно
увреждане на пътник и отговорността при унищожаване, загуба и повреда на багаж и
товари. Същият обхват има и мярката за обезщетение по Закона за гражданското
въздухоплаване, обнародван с ДВ, бр. 94 от 1.12.1972 г., като под осигуряване на
безопасността и сигурността на обществените отношения, свързани с гражданското
въздухоплаване в Република България в чл. 1, законът има предвид безопасността и
сигурността на пътниците относно живота и здравето им, както и на багажа и товарите
относно целостта и загубата им.
Възможно е да се претендират и вреди /имуществени и/или неимуществени/ за
отменено пътуване с автобус или влак, при които отново се поставя въпросът за срока на
погасителната давност. От уредбата в националното законодателство се установява, че
ЗАвП, ЗЖпП, ЗГВ са приемани съобразно действащите международни конвенции и в
същите е уредена отговорността на превозвача в случай на смърт или телесно увреждане на
пътник и отговорността при унищожаване, загуба и повреда на багаж и товари.
Включително и основната разпоредба на чл. 378 ТЗ урежда погасителната давност
единствено при иска за вреди по договора за превоз за товари и за пътници – при смърт или
телесна повреда. Очевидно, че към приемането на ЗАвП, ЗЖпП, ЗГВ основните обществени
отношения, касаещи вреди при договорите за сухопътен и въздушен превоз, са свързани с
увреждане на товарите или смърт/увреда на телесната неприкосновеност на пътника.
Именно поради това и разпоредбите, касаещи погасителната давност в тези закони, са
ситуирани в разделите относно констативни протоколи, рекламации и давност.
За да може към така предвидените давностни срокове да намерят приложение и за
други претенции, касаещи отговорността на превозвачите, е необходима изрична
законодателна уредба. Така например в чл. 109, ал. 4 ЗЖпП изрично е предвидено, че в
едногодишен срок могат да бъдат предявени и исковете на превозвачите срещу
изпращачите, получателите и пътниците за недосъбрани превозни цени и допълнителни
такси.
Правилото на специалния закон отменя общия закон. ЗГВ е приет в съответствие с
разпоредбите на В. /по-късно заменена с Конвенцията от М./, а Съдът на ЕС приема, че
двегодишната давност, установена в член 29 от В. и в член 35 от Конвенцията от М., не
може да се счита за приложима по отношение на исковете, предявени по-специално на
основание членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004. В случая не може да се приеме, че
специалната разпоредба на чл. 135 ЗГВ има предвид погасителната давност и при искове за
вреди от отмяна/закъснение на полет, още повече и при действието и до измененията и
допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г. При невъзможността за приложение,
както на чл. 135 ЗГВ, така и на чл. 378 ТЗ, приложение следва да намерят общите
разпоредби на ЗЗД.
Следователно, при липсата на специални норми, които да изключат приложението на
чл. 111, б. „б“ ЗЗД, вземането за обезщетение на ищеца е следвало да бъде предявено в
6
рамките на три години, считано от 02.06.2018 г., т. е. до 02.06.2021 г. Искът се счита
предявен от 19.05.2021 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнени, предвид което възражението на ответника за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
Ето защо, искът следва да бъде изцяло уважен за сумата от 400 евро.
Като законна последица следва да се присъди и законната лихва върху сумата от
датата на подаване на заявлението – 19.05.2021 г., до окончателното изплащане.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Разноски се следват единствено на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от нея
разноски в двете производства в общ размер на 350 лв. съгласно представения списък по чл.
80 ГПК, от които 25 лв. за държавна такса в исковото производство, 25 лв. за държавна такса
и 300 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното производство – минимален размер,
поради което същото не може да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Доколкото
заповедта за изпълнение е издадена за вземания за главница и за лихва, а в настоящото
производство е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК само за вземането за главница, то
заповедният съд следва да обезсили заповедта в частта за сумата от 229.95 лв. – лихва за
забава върху главницата от 400.00 евро, а като последица от това разноските на ищеца за
заповедното дело следва да се редуцират, като от търсените 325 лв. се присъдят в тежест на
ответника 251.17 лв. Към тази сума следва да се прибавят разходите за държавна такса в
настоящото исково дело или общо разноски в размер на 276.17 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голям закъснение на полети, че „Б., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
дължи на Г., гражданин на Р., роден на ********** г., с адрес в гр. М., сумата от 400 евро –
обезщетение за закъснение при изпълнение на полет от 02.06.2018 г. по направление летище
М. - летище Б., при който Г. в качеството му на пътник е достигнал до крайната дестинация
с повече от три часа след планираното време за пристигане по разписание, ведно със
законната лихва от 19.05.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 28017/2021 г. по описа на СРС, 145 състав.
7
ОСЪЖДА „Б., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., да заплати на Г.,
гражданин на Р., роден на ********** г., с адрес в гр. М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 251.17 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 25 лв. –
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8