Решение по ВНАХД №5269/2025 на Софийски градски съд

ВНАД 5269/2025 ГОДИНА
Мотиви към въззивно РЕШЕНИЕ, постановено на 30.10.2025 година
по ВНАД 5269/2025 година.
С Решение № 1076, постановено на 20.03.2025 година по АНД №
12629/2022 година, Софийски районен съд е признал обвиняемия Н.К.Г.,
ЕГН ********** за виновен в това, че на 02.04.2021 година в село Бистрица,
Столична община, причинил по хулигански подбуди на С.Г.О. лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на болка, без разстройство на здравето
– престъпление по чл.131,ал.1,т.12, във вр. с чл.130,ал.2 от НК , поради
което и на основание чл.78А от НК го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер
на 1500 лева.
Недоволен от това решение е останал обвиняемият Н.К.Г.. Чрез
защитника си с жалба, депозирана в срок атакува цитираното решение. Моли
отмяната му. Съображенията са концентрирани в четири насоки:
Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като
съдът е показал пристрастност в процеса.
Необоснованост, тъй като с крайният си акт съдът не е направил
равностойна оценка на доказателствата, а е кредитирал единствено тези,
подкрепящи обвинението и е игнорирал противостоящите им.
Допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в
несъобразяване с признаците на престъплението, възведени в
чл.131,ал.1,т.12, във вр. с чл.130,ал.2 от НК.
Явна несправедливост на наказанието.
Възражение по жалбата от Софийска районна прокуратура не е
постъпвало.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура
пледира за потвърждаване на решението.
В противовес на горното, обвиняемият и защитникът му изложиха
съображения в обратната насока и поискаха отмяна на решението и
постановяване на ново, с което Г. да бъде признат за невиновен.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, доказателствата и
Закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално-допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок и от активно-легитимирана да обжалва страна.
Фактическата обстановка, възприета за установена от първостепенния
съд е следната:
Свидетелят С.Г.О., /непълнолетен към процесната дата/ живеел в къща,
намираща се на адрес ул. **** в село Бистрица, Столична община. В същия
двор, в който е построена къщата, в която живеел О. обвиняемият Н.К.Г. също
имал построена къща. Между собствениците на двата жилищни имота, които
при това са близки роднини имало спор за разпределението на част от
дворното място. Поводът за ескалацията на конфликта между роднините била
поставена неправомерно според г-н Г. ограда (между обитателите на двата
1

съседни имота имало продължителни спорове във връзка с визираните имоти).
На 02.04.2021 година, С.Г.О. излязъл сам на двора на къщата, която
обитавал, тъй като чул викове и решил да види какво се случва. Там видял
обвиняемия Г. гол до кръста, агресивно настроен, да псува, а неговите близки
свидетелката Т.А. и свидетелката Р.О. се опитвали да го приберат в тяхната
част от двора.
Съдът е отразил в мотивите си, описвайки фактите следното:
Когато Г. видял пострадалия О., се отскубнал от двете жени и без да е
предизвикан от непълнолетния му извикал: „ти ли ще ми излизаш, бе“,
затичал се към него и го ударил с глава в горната част на носа (с причинено
кръвонасядане по гърба на носа). Изненаданото от неочаквания удар момче
изпитало силна болка (неприятно физическо усещане).
Такива са фактите, които е възприел да са установени районният съд.
Въззивната инстанция, извършвайки самостоятелен анализ на
доказателствата достига до изводи, различаващи се от отразените по-горе.
Действително на дата 02.04.2021 година в двор, находящ се на адрес ул.
**** в село Бистрица, Столична община се е разиграла неприятна, дори
„грозна“ сцена на междусъседски скандал, породен от крайно влошени
междусъседски и междуроднински отношения. Основанието на това
влошаване е обичайно – имотни дразги.
Безспорно е установено, че дворът е общ за съседите-роднини и по
отношение на част от него, разполагаща се в средата между мислено
разделените две парцели са водени граждански имотни дела, които не са
разрешили споровете между роднините.
Провокацията, довела до ескалация на напрежението е дошла от
монтиране от страна на роднините на С.Г.О., без данни за спазване на
техническите и устройствени правила на ЗУТ временна ограда, като
монтирането е станало в този ден. Майка му Р.О. и жената, с която живее на
семейни начала Т.А. се подразнили от ставащото, повикали го, за да излязат
заедно и да видят какво става. Обвиняемият Н. О. излязъл на двора. Видял
оградата, хванал я и я разклатил силно. Част от нея паднала. От дома на
неговите съседи излязъл непълнолетният С.Г.О.. Сам той разярен от
постъпката на вуйчо си се нахвърлил върху му с обиди и крясъци.
Обвиняемият му е отвърнал, но за да не се стига до „затягане“ и по
нататъшна ескалация на конфликта свидетелите Т.А. и Р.О. прибрали Н. О. в
техния дом.
За да достигне до тези, различни от първоинстанционните изводи по
фактите, въззивният съд направи следния независим и самостоятелен анализ
на доказателствата:
Характерът на деянието, за което е обвинен Н. Г. напълно логично
предполага и първенствуващата роля на гласните доказателства при
изясняване на фактите над тежестта на останалите доказателства, особено,
когато се преследва изясняване на основните въпроси: „Причинено ли е
телесно увреждане?“, „Умишлено ли е то причинено?“ и „Какъв е механизмът
2

на причиняването му?“.
Сред събраните гласни доказателства са обясненията на обвиняемия Н.
Г..
Свидетелските показания на пострадалия, съобразно обвинението
С.Г.О., на Л.О., на С. О., на Ю.С.-О., Т.А., Р.О. и на В.И..
Първостепенният съд е направил един видимо подробен, но
едностранчив анализ на гласните доказателства, което налага въззивната
инстанция да направи свой-независим такъв.
При наказателни производства, свързани с престъпления, насочени
срещу личността и телесната неприкосновеност на пострадалите обичайно е
съдът да бъде изправен пред нуждата да анализира две групи, крайно
противоположни по изнасяната информация показания. Така е и при
настоящия казус.
Първата група обединява показанията на свидетелите, които подкрепят
тезата на държавното обвинение – обвиняемият Н. Г. умишлено е ударил с
челото си носа на С. О.. В тази група попадат показанията на пострадалия,
съобразно обвинението С.Г.О., на Л.О., на С. О. и на Ю.С.-О.. Според тези
показания несъмнен очевидец е С. О., а дядо му С. О. също твърди да е
очевидец.
В обратната насока са показанията на Т.А., на Р.О. и на В.И., които по
признак „фактически действия, осъществяващи изпълнителното деяние“
попадат във втората група гласни доказателства, които твърдят – физически
сблъсък, съприкосновение между Г. и О. не е имало. Към тях следва да бъде
съотнесено и обяснението на обвиняемия Г..
Когато съдът е изправен пред задължението да отграничи от тези две
групи гласни доказателства правдивата, която да кредитира и неправдивата,
която да разобличи е нужно да потърси „подкрепа“ в добросъвестния анализ,
концентриран на първо място върху последователността и логичната
свързаност в показанията и на второ в обективните данни за
заинтересоваността и незаинтересоваността на всеки един от свидетелите.
Свидетелят С.Г.О. без съмнение е заинтересован от изхода на делото,
най-малкото заради процесуалното качество, което има – това на „пострадал“.
Такъв е и дядо му С. О.. Веднъж, той е изключително близък роднина, втори
път, именно той, а не внукът му е подал сигнал за станалото, трети път той е
един от най-изявените и яростни участници в роднинския конфликт за
определяне на границата между ползваните от неговото семейство части от
имота, в който са се разиграли събитията. По същите причини, /с изключение
на подаването на жалба/, заинтересовани са и Л.О. и Ю.С.-О., още повече, че
техните показания имат производен характер.
Точно толкова заинтересовани от изхода на делото, но с обратен знак са
подсъдимият Н. Г., жената, с която живее на семейни начала и нейната майка,
/свидетелите Т.А. и Р.О./. Двете свидетелки са активни участници в имотните
спорове между двете враждуващи роднински групи.
И без да е нужен крайно обстоен, подробен и пунктуален анализ на
3

свидетелските показания и обяснението може логично да се заключи, че ако с
тях се изчерпваха доказателствата достатъчно обоснован краен извод не би
могъл да се направи.
И именно тук се намесва значението на показанията на свидетелката
В.И., съседка на имота. Въззивният съд не може да сподели извода на
първоинстанционния, че цитат: „….от нейните показания, дадени в хода на
съдебното следствие, е видно, че същата е пристрастна в полза на обв. Г.,
бидейки му благодарна за отношението му към нея….“. Това дали
свидетелката харесва повече Г., отколкото С. О., дори и остро да личеше от
нейните показания, /а това според Градски съд не е така/, не я правят
автоматично „заинтересован“ свидетел. Въззивната инстанция не се наема да
обсъжда особеностите на психологията на свидетелката, а единствено се
съобразява с това, че тя запозната с отговорността, която носи при
лъжесвидетелстване съзнателно е дала обещала да говори истината. Тя за
„правото“ е незаинтересован свидетел, доколкото няма данни да е участвала
или да участва в лични или имотни спорове с някои от тях. И тя е била
очевидец, т.е. човек, който може да внесе яснота по фактите. Че И. е
„очевидец“ се приема и от районния съд. Като пряк наблюдател на станалото е
възприела факти и е предала пред съда факти. Основният, който изнася тя –
конфликт е имало, Г. е бил превъзбуден, агресивен и е „изкарвал яда си“ на,
според него незаконно поставената разделителна ограда. Скандал е имало, но
физически контакт между обвиняем и пострадал не. С показанията си
независимият свидетел-очевидец И. накланя доказателствената тежест в полза
на везната на гласните доказателства, твърдящи липса на физически сблъсък.
В подкрепа на такова разбиране е и изготвената пред районен съд
видеотехническа експертиза, изследвала видеозапис, предаден от
„пострадалия“, която експертиза отговаря, че на този запис стълкновение
между някой от всичките четирима човека, /две жени и двама мъже/,
попаднали в кадър не се вижда физически сблъсък. Физически контакт има
единствено между двете жени и полуголия мъж. Експертизата посочва и че
поради ниското качество на записа не може да направи идентификация на
лицата, попаднали в него.
При този, далеч по-пестелив от към думи анализ на доказателствата,
въззивният съд прие, че няма данни, които да сочат, че Г. е ударил с чело С. О..

Престъплението по чл.130,ал.2 НК предполага целенасочено действие,
при това умишлено, с което обвиняемият да е причинил болки и страдания на
пострадалия. Такова действие не се доказва по това производство.
Последното логично води към извод за липса на престъпление
„умишлено причиняване на лека телесна повреда“, което пък наложи отмяна
на атакуваното осъдително решение и постановяване на ново с оправдателен
резултат.
Не е необходимо при изхода на делото, но единствено за пълнота съдът
ще се спре и на квалифициращия признак, приет за установен от районния съд
„извършване на деянието по хулигански подбуди“.
4

Не е налице съставомерният квалифициращ белег, деянието да е
извършено по хулигански подбуди.
Константна и непротиворечива е практиката на ВКС /Решение № 264 от
26.06.2014 г. по нак. д. № 361/2014 г. на ВКС, Решение 96/2017 по н. д
278/2017 на ВКС, Решение № 410/04.12.2013 по дело № 1479/2013 на ВКС,
НК, II н. о., Решение № 401/10 ноември 2014 г. на ВКС, Решение № 42/24 март
2014 г. по нак. д. № 2301/2014 г. на ВКС/, която приема, че хулигански подбуди
са налице, когато ако деецът извършва посегателство срещу личността той го
прави единствено движен от стремежа си да покаже явно неуважение към
обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и човешката
личност.
В производството „личният мотив“ за спречкването е доказан. Г. не е
пряк роднина на двете враждуващи фамилии, но като мъж, живеещ от години
с една от участничките в този междуроднински конфликт е волю-неволю
въвлечен в него. Твърде лична е и причината за конкретното спречкване –
разгневен от незаконно според него поставената паянтова ограда Г. е започнал
да я разрушава. И това не се е харесало на внука на другата враждуваща
„фракция“, който е излязъл от дома си, за да му потърси сметка. Свидетелката
И. казва, че С. О. е започнал да обижда Г.. Г., според свидетелката му е
отвърнал далеч по-спокойно, „че няма работа с него“. Дали му е отвърнал
спокойно или му е отвърнал с обида е без особено значение. Факт е че тази
ситуация показва ескалация на личностна основа, а не желание на някой да
демонстрира неуважение към обществото. Установяването на личен мотив,
казва ВКС в решенията си е основание за оневиняване, само в случаите, когато
не са налице останалите елементи от състава – действията да не са
съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и да не изразяват явно
неуважение към обществото /Решение № 475/08.04.2015 г. по н. д. № 1791 /
2014 г. на Върховен касационен съд, 2 НО/.
В случая грубо нарушаване на обществения ред не се установява, най-
малкото защото цялото действие се е развило в затворения имот, изолиран от
местата за обществено ползване от гражданите, така че вероятността някой
случаен минувач да стане свидетел на сцената и да се възмути от нея е била
необозримо малка. Тези действия, ако бяха осъществени от обвиняемия
нямаше да са насочени към обществото, а пряко към личността на
„противника“ в скандала, т.е. те не биха изразили явно неуважение към
обществото, а единствено желание за наказание и надмощие над конкретен
човек и по конкретна причина. Така че, дори и да бе намерил Г. за виновен в
извършване на престъпление по чл.130,ал.2 от НК, то въззивният съд щеше да
го оправдае по квалифициращия признак на чл. 131,ал.1,т.12 НК. И пак, дори
и да бе приел, че има данни обвиняемият да е извършил престъпление по
чл.130,ал.2 НК, то Градски съд при изрично направеното изявление от
защитата щеше да констатира изтичане на абсолютната давност за
наказателно преследване и на това основание да отмени изцяло
първоинстанционното решение.
Последните изводи са само хипотеза, която в случая е неприложима, тъй
като контролиращата инстанция приема, че не са установени обективните и
5

субективни признаци на престъплението по чл.130,ал.2 от НК, поради което и
намери обвиняемия Н.К.Г. за невиновен.
В обобщение:
Съдът отмени РЕШЕНИЕ № 1076, постановено от Софийски районен
съд на 20.03.2025 година по АНД № 12629/2022 година, с което обвиняемият
Н.К.Г., ЕГН **********, роден на **** г. в гр. София, с данни за гражданство
- българско, с данни за образование - висше, с адрес за призоваване - гр. ****,
с данни за семейно положение - неженен, неосъждан е признат за виновен в
това, че на 02.04.2021 година в с. Бистрица, Столична община, причинил по
хулигански подбуди на С.Г.О. лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК и на основание чл. 78а от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1500 лева, вместо което призна обвиняемия Н.К.Г., ЕГН
********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 02.04.2021 година в с. Бистрица,
Столична община, причинил по хулигански подбуди на С.Г.О. лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на болка без разстройство на здравето,
поради което и го оправда по повдигнато обвинение за престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
При този фактически и правен разбор на доказателствата съдът
постанови Решението си.

Председател:

Членове:1.

2.

6

Номер на акта:	733
Дата:	30 октомври 2025 г. (в сила от 30 октомври 2025 г.)
Съдия:	Цветан Иванов Колев

Дело:	20251100605269
Тип на делото:	Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване:	11 август 2025 г.

Решение по ВНАХД №5269/2025 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите