№ 17
гр. Кърджали, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Динчер Хабиб
при участието на секретаря Теди Чаръкчиева
като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №
20245140100022 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Депозирана е искова молба от М. К. Е., с постоянен с. Ч., дом ***, общ.
Кърджали, ЕГН- **********, чрез пълномощник адв. Д. Г., АК- Кърджали, с
която моли съда да приеме за установено по отношение на ответника
Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, че
ищецът е собственик на ЗАСТРОЕНА РЕАЛНА ЧАСТ от 930.00 кв. м. от
поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 1 567 кв. м. по КККР на с.
Ч., общ. Кърджали, одобрени със Заповед № РД-18-638/08.11.2017 г. на ИД на
АГКК, при граници на претендиралата реална част: север - реална част от ПИ
с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** по КК на с. Ч., общ.
Кърджали; юг - реална част от ПИ с идентификатор ***, изток - реална част от
ПИ с идентификатор *** и спрямо ответника Община Кърджали, че ищецът е
собственик на: НЕЗАСТРОЕНА РЕАЛНА ЧАСТ от 1 929.00 кв. м. от поземлен
имот с идентификатор ***, целият с площ 2 480.00 кв. м. по КККР на с. Ч.,
общ. Кърджали, одобрени със Заповед № РД-18-638/08.11.2017 г. на ИД на
АГКК, при граници на претендиралата реална част: север - ПИ с
идентификатор ***; юг - реална част от ПИ с идентификатор *** и ПИ с
идентификатор ***; изток - ПИ с идентификатор *** и запад - ПИ с
идентификатор *** и НЕЗАСТРОЕНА РЕАЛНА ЧАСТ от 13 кв. м. от
поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 16 538 кв. м. по КККР на
с. Ч., общ. Кърджали, одобрени със Заповед № РД-18-638/08.11.2017 г. на ИД
на АГКК, при граници на претендиралата реална част: север - реална част от
ПИ с идентификатор *** и юг - реална част от ПИ с идентификатор ***, които
реални части от имоти твърди, че представляват собственият му Неурегулиран
1
поземлен имот /НУПИ/, находящ се в урбанизираната територия на с. Ч., общ.
Кърджали целият с площ от 2 872 кв.м., представляващ НУПИ с пл.сн. *** по
плана на с. Ч., одобрен със Заповед № 1433/04.08.1967 г., при граници на
имота: изток - поземлен имот с кад. *** по плана на с. Ч.; запад - поземлен
имот с идентификатор *** по КК на с. Ч.; север -поземлен имот с
идентификатор *** по КК на с. Ч.; юг - поземлен имот с идентификатор № ***
по КК на с. Ч., върху който са били построени собствените му двуетажна
полумасивна жилищна сграда, със застроена площ 61.49 кв.м., построена през
1935 година, паянтова стопанска постройка със застроена площ 53.93 кв. м.,
паянтова стопанска постройка, изградена като пристройка към жилищната
сграда от северозапад, със застроена площ 25.09 кв.м. и гараж със застроена
площ 26.29 кв. м., на основание изтекла в негова полза придобивна давност в
периода от 1971 г. до датата на предявяване на исковата молба - 05.01.2024 г.
В исковата молба се сочи, че през м. ноември 2023 г. ищецът решил да се
снабди с нотариален акт, за която цел посетил Община Кърджали. При искане
да му бъде заверено геодезическото заснемане на имота от Общинска
администрация - Кърджали му отговорили, че НПИ попада в КККР в
земеделски имоти и са записани на Община Кърджали и Държавата.
Твърди, че при изготвянето на кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Ч., общ. Кърджали, гореописаният имот не е заснет правилно и
собствеността на ищеца не е отразена коректно. Посочва, че част от имота,
възлизаща на 930.00 кв. м. /колорирана в лилав цвят в комбинираната скица/, в
която попадат всички изградени постройки, вкл. жилищната сграда на ищеца,
е включена в поземлен имот с идентификатор № ***, който имот е записан по
КККР на с. Ч., общ. Кърджали, със Заповед №РД-18-638/08.11.2017 г. на ИД на
АГКК, като земеделска територия, вид собственост: Държавен поземлен фонд
- МЗГ, с начин на трайно ползване: за стопански двор, с площ 1 567 кв. м.
По отношение на другата незастроена част от имота на ищеца се твърди,
че 1 929.00 кв. м. от нея /колорирана в син цвят в комбинираната скица/ са
включени в поземлен имот с идентификатор ***, който имот е записан по
КККР на с. Ч., общ. Кърджали, със Заповед № РД-18-638/08.11.2017 г. на ИД
на АГКК, като земеделска територия, вид собственост: Община Кърджали, с
начин на трайно ползване: пасище с площ 2 480 кв. м., а за останалата 13 кв. м.
от нея /колорирана в кафяв цвят в комбинираната скица/ се излага, че са
включени в поземлен имот с идентификатор № ***, който имот е записан по
КККР на с. Ч., общ. Кърджали, със Заповед № РД-18-638/08.11.2017г. на ИД на
АГКК, като земеделска територия, вид собственост: Община Кърджали, с
начин на трайно ползване: скали с площ 16 538 кв.м.;
Навежда се в исковата молба, че бивш собственик на процесния имот е
бил наследодателят на ищеца и негов баща, а именно лицето К.Е.А., който е
изградил съществуващите понастоящем сгради през 30-те години на миналия
век, с изключение на гаража, който е бил изграден от ищеца през 1972 г.
Заявява още, че от 1971 г., когато е настъпила смъртта на бащата на
2
ищеца до настоящия момент, последният е владял, владее и понастоящем
гореописания имот повече от 52 години, като през този период ищеца е
осъществявал спокойно, несъмнено и несмущавано владение върху
застроения неурегулиран поземлен имот с намерение да го свои за себе си,
като това негово владение е било явно, като същото било демонстрирано от
страна на ищеца, включително и пред общинските и държавни власти.
Твърди се, че границите на цялото дворно място от 2 872 кв. м. са
материализирани с ограда и не са променяни от 1935 г. и в тези граници се
владее от ищеца и понастоящем. Или от повече от 50 /петдесет/ години
ищецът е бил със съзнанието на собственик на гореописания недвижим имот,
поради което ежегодно заплащал и дължимите за него данъци и такси. Същият
и до днес владеел и стопанисвал имота си, представляващ неурегулиран
поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с. Ч., общ.
Кърджали целият с площ от 2 872 кв. м.
В заключение се изтъква още, че имота на ищеца никога не е
представлявал земеделска земя и същият е запазил характера си на селищен
имот, застроен с жилищна сграда и помощни постройки. Същият не е бил
внасян в ТКЗС, включван в блок на същото или по някакъв начин не е бил
отнеман от собствениците му, поради което и собствеността му е била
запазена в реалните му граници. Набляга на това, че като такава, земята не е
подлежала на възстановяване по ЗСПЗЗ и следователно оттук следвало, че за
имота на ищеца не се прилага разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ и не е
подлежал на включване във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Поради изтъкнатите
по-горе съображения моли искът да бъде уважен.
Претендира ответниците да му заплатят направените по делото
разноски.
Поради обстоятелството, че по време на хода на делото е настъпила
смъртта на ищеца М. К. Е. на 28.03.2024 г., с молба с вх. № 4664/29.04.20224 г.
процесуалният представител на ищеца прави искане да се конституират като
ищци по делото наследниците на М. К. Е., а именно съпругата му Н. Н. Е.,
дъщеря му Н. М. Ф. и синът му Т. М. Е..
В срока по чл.131 от ГПК първият ответник - Министерство на
земеделието и храните, чрез своя процесуален представител гл. юрисконсулт
З. К. в подадения отговор на исковата молба, счита иска за недопустим,
неоснователен и недоказан. Според този ответник статута на организациите
по §12а по ППЗСПЗЗ (явно се има предвид ЗСПЗЗ, тъй като в ППЗСПЗЗ няма
такава разпоредба), съгласно който „Земеделските земи в бившите стопански
дворове на организациите по §12, намиращи се извън урбанизираните
територии, останали след възстановяване правата на собствениците са
държавна собственост. Сочи, че разпоредбата на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ е
приета, първоначално като ал. 8 и в тогавашната редакция е постановявала, че
земи върху които са разположени обекти на организациите по §12 и 29 от
предходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ, както и незаети със сгради
3
и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско
ползване и неподлежащи на възстановяване, представляват държавна
собственост и се актуват от областния управител.
Посочва също, че съгласно разпоредбата на чл. 2, т. З от ЗСПЗЗ, земите в
стопанските дворове на организациите по §12 ПЗР на ЗСПЗЗ, намиращи се
извън строителните граници на населеното място, които са застроени и се
явяват прилежаща площ към сгради до нормативно определените размери
и/или, които не са годни за земеделско ползване не притежават
характеристиките на земеделска земя. По отношение на твърдението на
ищеца, че в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Ч., общ.
Кърджали, обл. Кърджали, представляващ бивша територия на стопански
двор, част от ТКЗС „Л. Д.“ - Ч. са изградени двуетажна полумасивна жилищна
сграда построена през 1935 г., паянтови стопански постройки - 2 броя и гараж,
приема, че няма доказателства за периода на изграждане на постройките,
разположени в поземлен имот с идентификатор ***, както и на какво
основание същите са построени, тъй като не са представени никакви
строителни документи и книжа.
Отбелязва още, че не става ясно и твърдението за придобиване на
процесния имот по наследство, тъй като праводателя на М. К. Е. не е имал
/или не са представени като доказателство по настоящата искова молба/
документи за учредени вещни права или такива, от които да произтича начало
на владение на имот с площ от 2872 кв. м. в землището на с. Ч., общ.
Кърджали. Моли искът да бъде отхвърлен.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Вторият ответник по делото - Община Кърджали, чрез процесуалния си
представител ст. юрисконсулт С. Б., в представения отговор на исковата молба
в срока по чл. 131 от ГПК заявява, че оспорва изцяло същата по основание и
размер, като счита предявеният иск за недопустим и неоснователен.
Ответника оспорва твърдението на ищеца М. К. Е. в исковата молба, че
същият е собственик на неурегулиран поземлен имот, находящ се в
урбанизираната територия на с. Ч., общ. Кърджали, целият с площ от 2872 кв.
м., ведно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда със
застроена площ от 61.49 кв. м., паянтова стопанска постройка със застроен
площ от 53.93 кв. м., паянтова стопанска постройка със застроена площ от
25.09 кв. м. и гараж със застроена площ от 26.29 кв. м., представляващ НУПИ
с пл.сн. *** по плана на с. Ч., общ. Кърджали, обл. Кърджали, одобрен със
Заповед № 1433 от 04.08.1967 г.
Не приема твърдението, че бивш собственик на процесния имот е бил
наследодателя на ищеца и негов баща, както и твърдението, че ищеца е владял
описания имот и е придобил собствеността върху него въз основа на
давностно владение.
Противопоставя се на изложеното, че жилищната сграда и другите
постройки в поземлен имот №*** са построени от родителите на ищеца, както
4
и че гаража в поземлен имот №*** е построен през 1972 г.
Заявява, че разположените в поземлен имот *** жилищна сграда и гараж
са незаконно построени, като по отношение на тях няма издавани строителни
книжа и разрешение за строеж, нито са издавани удостоверения за търпимост.
Оспорва също така твърдението, че границите на цялото дворно място от 2872
кв. м. са материализирани с ограда и не са променяни от 1935 г. и че в тези
граници се владее имота от ищеца понастоящем.
В заключение посочва, че ПИ с идентификатор *** и ПИ с
идентификатор *** са възстановени по закон в собственост на Община
Кърджали по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ в
стари реални граници.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и
моли на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, то да бъде намалено до минимума
предвиден в наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В първото проведено по делото о. с. з. процесуалният представител на
ищеца – адв. Д. Г., поради обстоятелството, че по време на хода на делото е
настъпила смъртта на ищеца М. К. Е. на 28.03.2024 г. поддържа искането си за
конституиране като ищци по делото неговите наследници, а именно съпругата
му Н. Н. Е., дъщеря му Н. М. Ф. и синът му Т. М. Е.. В хода по същество
поддържа исковата молба от тяхно име, като впоследствие във второто поред
о. с. з. е заличена представителната власт на адв. Д. Г. по отношение на ищеца
Н. М. Ф., поради оттегляне на пълномощното от страна на последната.
С оглед настъпилата смърт на ищеца М. К. Е. на 28.03.2024 г. в хода на
делото, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК с протоколно определение от
17.05.2024 г. е допуснато изменение на исковата молба, чрез конституиране на
неговите наследници - горепосочените ищци .
Ответникът Министерство на земеделието и храните, чрез своя
процесуален представител гл. юрисконсулт З. К., оспорва иска.
Ответникът Община Кърджали, чрез своя процесуален представител ст.
юрисконсулт С. Б., също оспорва иска.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.
12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост по чл.
124, ал. 1 от ГПК, тъй като ищцовата страна твърдят, че са собственици на
имота на основание недобросъвестно владение в изискуемия се от закона
давностен срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС, а ответниците оспорват това право. С
евентуалното му уважаване, би се разрешил материалноправния спор между
страните досежно принадлежността към патримониума на ищците на
спорното право върху процесния имот.
Съгласно разпределената доказателствена тежест ищците следва да
5
докажат в условията на пълно и главно доказване правото си на собственост
върху претендирания имот на соченото от тях основание - придобивна давност
и наследство, като установят, че техният наследодател – първоначалният ищец
М. К. Е. е владял процесния имот от 1971 г. до датата на завеждане на
исковата молба. От своя страна ответниците по предявения положителен
установителен иск може само да отричат правото на ищеца, като по
предвидения процесуален ред и чрез възражения може да сочат фактите,
които опорочават твърдяното придобивно основание, като изключват
възникването на правото.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. За да се приеме, че ищците притежават правото на собственост върху
процесния недвижим имот, следва да бъде установено по категоричен начин,
че са придобили това право чрез един от изброените в закона придобивни
способи, а ако съответният придобивен способ изисква осъществяването на
определен фактически състав, следва да се установи наличието на всички
елементи от този фактически състав.
Релевантните за уважаване на иска обстоятелства - упражняване на
фактическа власт върху имота - необезпокоявано и спокойно в продължение
на повече от 10 години, са установени по категоричен начин от гласните
доказателства по делото. Показанията на св. Г.С., св. И.А. и св. Ю.Е.
установяват преките им възприятия, че процесния имот е с площ от около 3
декара, с материализирана на място ограда и че в него има построена
жилищна сграда, стопански постройки и гараж. Свидетелските показания са
еднопосочни, че наследодателят на ищците е изградил гаража през 70-те
години на миналия век, а къщата и стопанските постройки са били построени
преди това от дядото на ищците К. (баща на първоначалния ищец), като след
смъртта на К. през 1971 г. единствено М. е ползвал и поддържал имота явно и
необезпокоявано, без прекъсване заедно със жена си до смъртта му на
28.03.2024 г., като няма данни оградата да е местена, съответно да са
променени границите на имота. От показанията на свидетелите се установява
още, че никой не е пречил на владението на М., нито е предявявал претенции,
както и че имота не е последния в селото и е налице и друга къща след него.
И тримата свидетели живеят в същото село и имат преки и
непосредствени впечатления за владението и ползването му, като същите не са
заинтересовани лица от изхода на делото. Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели като преки, логични, непротиворечиви, и
кореспондиращи си с останалите доказателства по делото.
Тези показания се подкрепят, както от приложеното към исковата молба
геодизическо заснемане, така от заключението на СТЕ, от което се установява,
че процесният НУПИ с пл.сн. *** по плана на с. Ч., целият с площ от 2872 кв.
м., ведно с построените в него жилищна сграда и помощни постройки, попада
в урбанизираната територия на с. Ч., общ. Кърджали, запазил е статута си на
6
селищна територия и границите на имота са материализирани на място.
За да се реши спорът по същество, следва да се установи дали
попадащите извън регулация части от процесния НУПИ, находящ се в
урбанизираната територия на с. Ч., общ. Кърджали целият с площ от 2 872 кв.
м., представляващ НУПИ с пл.сн. *** по плана на с. Ч., одобрен със Заповед
№ 1433/04.08.1967 г., с включените в него 930.00 кв. м. от ПИ с идентификатор
*** /колорирана в лилав цвят в комбинираната скица/ по КККР на с. Ч., в
която се намират всички изградени постройки, вкл. жилищната сграда; 1
929.00 кв. м. от ПИ с идентификатор *** /колорирана в син цвят в
комбинираната скица/ и 13 кв. м. от ПИ с идентификатор *** /колорирана в
кафяв цвят в комбинираната скица/, всички одобрени със Заповед № РД-18-
638/08.11.2017 г. на ИД на АГКК имат селищен или селскостопански характер
и дали са били отнети фактически или юридически от собственика. Едва като
се установят тези обстоятелства може да се даде отговор на въпроса дали
имота би могъл да бъде обект на придобивна давност при старата редакция на
чл. 86 ЗС или при действието на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и дали е подлежал на
реституция по ЗСПЗЗ или не.
От приетото по делото заключение на СТЕ, което съда кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че процесният имот никога не е бил
част от ТКЗС, ДЗС или каквато и да е друга въз основа на тях организация.
Вещото лице дава заключение, че кадастралния план на с. Ч. е одобрен
със Заповед № 1433 от 04.08.1967 г. на ОбНС - Кърджали, който план е
предхождащ всички последващи планове и карти, в това число - КВС, КККР и
други, и че изработването на същите би следвало да се съобрази с вече
предходните одобрени планове и карти, особени касаещи т. нар. „контактни
зони“ до урбанизираните територии. Въз основа на посочените констатации е
достигнал до извода, че имота има и винаги е имал статут на селищна
територия. При изслушване на вещото лице, същото заявява, че е налице
пълна идентичност между извършеното от него геодезическо заснемане и
комбинираната скица, изготвена от правоспособното лице инж. Г. К.,
приложена като доказателство по делото. В обяснителната записка към
последната (на стр. 19 от делото) е изрично записано, че между поземлен имот
с пл.сн. *** по плана на с. Ч., одобрен със Заповед № 1433/04.08.1967 г. на
ОбНС и заснетите трайно материализирани граници съществува почти пълна
идентичност, като между действащия план на населеното място и одобрените
КККР за неурбанизираната територия на с. Ч., общ. Кърджали е установено
застъпване (контактна зона)
Предвид изложеното, съдът приема, че процесния имот неправилно е
бил нанесен в Кадастралната карта с. Ч., общ. Кърджали като земеделска земя,
както и е допусната грешка при нанасянето му в КККР извън урбанизираната
територия на с. Ч.. Процесният поземлен имот в момента се владее по имотни
граници от ищците по делото, но тъй като има разлика от така
съществуващата на място имотна граница и Кадастралната карта на землище
7
на с. Ч., има наличие на явна фактическа грешка или непълнота в
Кадастралната карта на землище на с. Ч.. При изготвянето на кадастралната
карта и кадастралните регистри на селото, процесният имот не е заснет
правилно и собствеността на ищците не е отразена правилно.
Обстоятелството, че имотът, ведно с постройките в него, е заснет в
кадастралната карта, със съответен идентификатор на името на посочено
лице, не създава и не променя правото на собственост, а единствено отразява
съществуващите обекти като местоположение, граници и размери /чл.2, ал.1,
вр. ал.5 изр.1-во от ЗКИР/, защото данните за правото на собственост върху
недвижимите имоти са доказателство, но само доколкото източникът на тези
данни има доказателствено значение/чл.2, ал.2 т.1, вр. ал.5 изр.2-ро от ЗКИР/.
Процесния НУПИ, находящ се в урбанизираната територия на с. Ч., общ.
Кърджали целият с площ от 2 872 кв. м., представляващ НУПИ с пл.сн. *** по
плана на с. Ч., одобрен със Заповед № 1433/04.08.1967 г., с включените в него
930.00 кв. м. от ПИ с идентификатор *** /колорирана в лилав цвят в
комбинираната скица/ по КККР на с. Ч., в която се намират всички изградени
постройки, вкл. жилищната сграда; 1 929.00 кв. м. от ПИ с идентификатор ***
/колорирана в син цвят в комбинираната скица/ и 13 кв. м. от ПИ с
идентификатор *** /колорирана в кафяв цвят в комбинираната скица/, всички
одобрени със Заповед № РД-18-638/08.11.2017 г. на ИД на АГКК, попадт в
урбанизираната територия на с. Ч., общ. Кърджали и има статут на селищна
/урбанизирана/ територия. Установеното от ВЛ по приетата съдебно-
техническа експертиза, че границите на дворното място от 2 872 кв. м. са
материализирани с ограда се потвърди и от събраните гласни доказателства.
Всички свидетели единодушно заявиха в с. з., че границите на процесния имот
не са променяни откакто се помнят и в тези граници се владее от ищците, като
в тези граници е бил владян от 1971 г. до смъртта му на 28.03.2024 г. и от
техния наследодател - баща им М. К. Е.. Разпитаните по делото свидетели
отграничават процесния от останалите имоти именно по това, че е обработен,
т.е. пред съда пресъздават впечатления както за очертанията на имота,
неговите граници, така и за факта, че се стопанисва, владее. От показанията на
тези свидетели се установява още, че имота не е последния в селото и е налице
и друга къща след него, от което може да се направи извода, че няма
земеделски характер. От разпита на свидетеля Г.С. се установява, че в имота,
където живеел първоначалният ищец – М. не е имало сграда на ТКЗС, което
съвпада и със заключението на вещото лице.
Не всички земи, които се намират извън регулационния план имат
земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено място,
застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като
дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от
него по силата на ПМС № 216/61 г. В този смисъл е константната практика на
ВКС, разглеждаща въпроса за статута на имот, намиращ се извън
регулационния план на населеното място, залегнала в редица решения
/Решение № 100 от 23.07.10 год. по гр. д. № 3426/08 год. IV г. о., на ВКС;
8
Решение № 249 от 4.07.11 год. по гр. д. № 621/10 год. I г. о., на ВКС; Решение
№145 от 16.11.2016 год. по гр. д. №2412/2016 год. II г. о., на ВКС/, която
приема, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на
населеното място имат земеделски характер. Такива земи могат да запазят
селищния си характер, да не бъдат включвани в блок на ТКЗС, нито
причислявани към ДПФ, както и да не бъдат отнемани юридически и
фактически от лицата, които ги владеят като дворни места, със запазване на
собствеността върху тях в реални граници, в зависимост дали са били членове
на ТКЗС или не. Такива земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, а
оттук следва, че относно тях не се прилага чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, нито чл. 19
ЗСПЗЗ. За тях не съществува забраната по чл. 86 ЗС за придобиване по
давност, вкл. и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/90 год., доколкото
върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са
одържавени.
Предвид гореизложеното, съдът приема за доказано, че процесният имот
е запазил характера си на селищен имот, застроен с жилищна сграда и е могъл
да бъде обект на придобивна давност и при старата редакция на чл. 86 ЗС.
Същият не е бил внасян в ТКЗС, включван в блок на същото или по някакъв
начин да е отнеман от собствениците му, поради което и собствеността му е
запазена в реалните му граници. Като такава земя, същата не е подлежала на
възстановяване по ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за него не се прилага
разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, нито пък подлежи на включване във
фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. В този фонд се включват само земите, подлежащи на
възстановяване, но останали незаявени от бившите собственици в срока по
закон, каквато не е процесната земя, с оглед съображенията относно статута
му.
Разпоредбата е относима само към имоти, попадащи в приложното поле
на чл. 10 ЗСПЗЗ, а именно такива, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или
обобществена, т.е. такива, по отношение на които правото на собственост
подлежи на възстановяване. В производството не се установи наследодателите
на ищците да е включвал в ТКЗС процесния имот. Свидетелите установиха
освен това, че наследодателят на ищците не е преставал да обработва имота
(преди него и неговите родители) и са го засаждали с лозя, дръвчета,
зеленчуци и т.н. След неговата смърт ищците са продължили да обработват
имота, обработват го и към момента. Следователно не се установи имота да е
бил отнеман на някакво основание или да е предаван доброволно за
коопериране. Щом това е така, то този земеделски имот не попада в
разпоредбите на чл.10 ЗСПЗЗ и не подлежи на възстановяване. След като
реституционната процедура по отношение на него е неприложима, то няма как
да е приложима и разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и при определени
предпоставки той да стане общинска собственост. След като имотът не е
общинска собственост по отношение на него не се прилага забраната на
закона за придобиването му по давност. Няма данни този имот да е бил отнет
юридически или фактически от наследодателя на ищците, поради което този
9
имот не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и няма пречка ищците да
го придобият по давност.
Следователно, безспорно се установи по делото, че процесния имот без
каквото и да е правно и фактическо основание е бил нанесен в Кадастралната
карта на с. Ч., общ. Кърджали като земеделска земя. Това е така, тъй като той
никога не е бил включван в поземления фонд на ТКЗС. Ето защо, по делото се
доказа, че по отношение на собствения на ищците имот е била допусната
непълнота и/или грешка при нанасянето му в кадастралната карта и
кадастралните регистри.
В случая, от свидетелските показания се установява, че първоначалният
ищец е владял имота спокойно, явно, продължително, необезпокоявано и
непрекъснато в периода най- късно от 1971 г. до датата на предявяване на
иска, което се продължава от неговите наследници – настоящите ищци,
поради което се налага изводът, че имотът е придобит по давност.
Ответниците не твърдят да са прекъсвали по някакъв начин това владение или
да са осъществявали такова чрез други лица. Доколкото от ищцовата страна е
установена самостоятелна фактическа власт върху дворното място при липса
на правно основание за това, то по отношение на намерението, с което тази
фактическа власт е била упражнявана, приложение следва да намери
презумпцията по чл. 69 ЗС, според която се предполага, че владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго /в този см.
решение №262 от 29.11.2011г. по гр. д. №342/2011 г. на ВКС, II г. о., решение
№ 45/16.03.2015 г. по гр. д. № 6533/2014 г. на ВКС, II г. о. и др./. По
изложените съображения съдът приема, че въз основа на установената най -
късно през 1971 г. самостоятелна фактическа власт, упражнявана явно,
необезпокоявано и непрекъснато, първоначалният ищец М. К. Е. е придобил
по давност правото на собственост върху процесното дворно място и се
легитимира като негов собственик към датата на предявяване на иска.
При предявен иск за установяване принадлежността на правото на
собственост върху недвижим имот, страната, която оспорва правата на
предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или
навеждайки доводи за наличието на пречка за осъществяване на твърдяното от
ищеца придобивно основание, носи по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
доказателствената тежест да докаже осъществяването на основанието, на
което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за
осъществяване на придобивното основание на ищеца, т. е. да докаже
правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответниците
твърдят, че първоначалният ищец не е собственик на имота по причина, че
този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, то тяхна е тежестта да
докажат, че имотът е включен в ТКЗС или е отнет или одържавен в някоя от
хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е., че е подлежал на реституция по реда на
ЗСПЗЗ. Ищецът не носи доказателствена тежест да установи обстоятелството,
че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В този смисъл
са постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 145 от 16.11.2016 г. на
10
ВКС по гр. д. № 2412/2016 г., II г. о., ГК и Решение № 21 от 04.02.2011 г. по гр.
дело № 1327/2009 г. на ВКС, II г. о.
По делото не е установено процесният имот да е бил внасян в ТКЗС или
да е бил одържавен на друго основание. Както се изясни по - горе, ищците са
тези, които следва да установят при условията на пълно и главно доказване
осъществяването на твърдения от тях придобивен способ, което в случая те са
сторили. От своя страна, ответниците са тези, върху които пада тежестта да
докажат твърденията, на които основават възраженията си. В случая,
ответниците не проведоха такова доказване – не са ангажирани доказателства,
че е налице отнемане на имота от държавата, поради което да попада в
приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ. Ето защо от съвкупния анализ на
доказателствата по делото и при прилагане на последиците на тежестта на
доказване, следва да се приеме, че правото на собственост върху имота, респ.
владението върху него в реални граници не е губено, нито владението е
губено в реални граници и имотът не е включен в ТКЗС, не е бил
одържавяван, нито е отнеман на друго основание, запазил е статута си на
частна собственост и е владян, поради което от гледна точка на
реституционното законодателство и изложеното по-горе следва да се приеме,
че не е налице основание за включването му в режим на възстановяване по
ЗСПЗЗ.
Следователно по делото се събраха доказателства, които водят до
несъмнен извод, че имотът се е владял от първоначалния ищец в период
повече от 10 години непрекъснато; владян е от наследодателите му много
преди образуване на ТКЗС; владението му не е било оспорвано до момента;
имотът не попада в приложното поле на ЗСПЗЗ и по отношение на него не са
приложими ограниченията на закона за придобиването му по давност, поради
което неговите наследници – правоприемниците на ищеца по делото имат
основание да претендират да са собственици на процесния имот. Ответниците
не установиха да са станали собственици на имота на заявеното от тях
основание, поради което следва да се приеме, че предявеният иск е не само
допустим, но и основателен, доколкото не се установи имотът да е бил
държавна или общинска собственост, поради което и забраната за
придобиване по давност, регламентирана в чл. 86 от ЗС също не важи.
В случая, съгласно неопроверганите и кредитирани с доверие показания
на свидетелите се установява, че процесния имот, находящ се в землището на
с. Ч., бил обработван от родителите на първоначалния ищец и в последствие
от самия него. Свидетелите сочат, че ищеца обработвал имота от преди 40-50
години като негов собствен, получен като дар от родителите му. Съгласно
гласните доказателства според съда е доказано давностно владение върху
имота продължило явно, непрекъснато, постоянно, спокойно и
необезпокоявано повече от десет години съгл. чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Имайки предвид гореизложеното и отчитайки липсата на законови
пречки за придобиване на имота по давност, съдът счита, че от събраните по
11
делото непротиворечиви и неопровергани гласни и писмени доказателства по
безспорен начин се доказа обективният елемент (corpus) на оригинерния
придобивен способ по чл. 79 от ЗС – придобиванео давност. От гласните
доказателства по несъмнен начин се потвърди наличието и на субективния
елемент на придобивнето по давност (animus), доколкото се установи, че
първоначалният ищец е считал имота за свой собствен, като е демонстрирал
това и пред разпитаните свидетели, които също знаят имота като негов
собствен, впоследствие придобит от наследниците му – правоприемници и
настоящи ищци по делото Н. Н. Е., Н. М. Ф. и Т. М. Е..
Следователно доказа се, че настоящите ищци, държат имота като свой
собствен. Също така от страна на ответниците не се ангажираха доказателства,
опровергаващи презумпцията на чл. 69 от ЗС, съгласно която се предполага, че
владелецът държи веща като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Предвид установеното и доказано по делото давностно владение върху
имота от страна на ищците, изразяващо се в продължило повече от десет
години явно, непрекъснато и необезпокоявано упражняване на фактическата
власт върху него и с намерение за държане на имота като свой собствен съгл.
чл. 79 от ЗС и чл. 68, ал. 1 от ЗС, съдът следва да приеме за доказано
придобиването правото на собственост върху имота на основание давностно
владение.
С оглед изхода на спора ще следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответниците да заплати на двама от ищците - Н. Н. Е. и Т. М. Е. сторените по
делото разноски, за които е приложен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от
данните по делото ищците са сторили разноски, както следва - 2000,00 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение, 50,00 лв. - внесена държавна такса,
10,00 лева – държавна такса за вписване на исковата молба и 400,00 лева – за
възнаграждение за вещо лице, или общо сумата от 2460,00 лв. От страна на
втория ответник е сторено възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение. Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК регламентира, че
в случаите, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък
размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 ЗАдв. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се свежда до преценка на
съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна
сложност на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки
отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
Следва да се отбележи и че с оглед решение от 25.01.2024 г. по дело С -438/22
12
на СЕС, Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения не следва да се прилага, но според настоящият съдебен
състав може да служи за ориентир. В случая претендираното и изплатено от
ищците адвокатско възнаграждение е в размер на сумата от 2000,00 лв., което
съдът не счита за прекомерно, поради което следва да се уважи в пълен
размер. В тази връзка съдът съобрази вида на предявения иск, броя на ищците,
броя на съдебните заседания (седем о. с. з.), извършените действия от
процесуалния представител на ищците, както и обстоятелството, че
процесният иск се отличава с правна сложност, поради което претендираното
адвокатско възнаграждение от страна на ищците не е завишено. Претенцията
за заплащане на 150 лв. – разликата над уважения размер от 400 лв. до пълния
предявен размер от 550 лв. на възнаграждението за вещото лице и 50 лв. за
държавни такси за снабдяване с пазарна оценка за процесния имот следва да
се отхвърли, тъй като не са представени доказателства за сторени разноски в
тази насока.
С оглед на горното, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищците Н. Н. Е. и Т. М. Е. сторените по делото разноски в размер общо на
2460,00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ДЪРЖАВАТА,
представлявана от МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ – Г.Т., с
адрес: гр. София, ***, действащ чрез пълномощника си З. Д. К. – гл.
юрисконсулт в Областна дирекция „Земеделие”- Кърджали, съдебен адрес; гр.
Кърджали, ***, ОД „Земеделие” - Кърджали, че ищците Н. Н. Е., ЕГН
**********, Н. М. Ф., ЕГН ********** и Т. М. Е., ЕГН **********, всички с
постоянен адрес: обл. Кърджали, общ. Кърджали, с. Ч. ***, в качеството им на
наследници и правоприемници в процеса на първоначалния ищец М. К. Е.,
ЕГН **********, починал на 28.03.2024 г. са собственици по давностно
владение на следния недвижим имот: ЗАСТРОЕНА РЕАЛНА ЧАСТ от 930.00
кв. м. от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 1 567 кв. м. по
КККР на с. Ч., общ. Кърджали, одобрени със Заповед № РД-18-638/08.11.2017
г. на ИД на АГКК, при граници на претендиралата реална част, съгласно
геодезическо заснемане: север - реална част от ПИ с идентификатор *** и ПИ
с идентификатор *** по КК на с. Ч., общ. Кърджали; юг - реална част от ПИ с
идентификатор ***, изток - реална част от ПИ с идентификатор ***, съгласно
приложената по делото скица на стр. 22, която приподписана от съда да се
счита за неразделна част от решението.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА
КЪРДЖАЛИ, представлявана от КМЕТА – Е.М., с адрес: гр. Кърджали, ***,
действащ чрез пълномощника си С. Р. Б. – ст. юрисконсулт на Община
13
Кърджали, че ищците Н. Н. Е., ЕГН **********, Н. М. Ф., ЕГН ********** и
Т. М. Е., ЕГН **********, всички с постоянен адрес: обл. Кърджали, общ.
Кърджали, с. Ч. ***, в качеството им на наследници и правоприемници в
процеса на първоначалния ищец М. К. Е., ЕГН **********, починал на
28.03.2024 г. са собственици по давностно владение на следните недвижими
имоти: НЕЗАСТРОЕНА РЕАЛНА ЧАСТ от 1 929.00 кв. м. от поземлен имот с
идентификатор ***, целият с площ 2 480.00 кв. м. по КККР на с. Ч., общ.
Кърджали, одобрени със Заповед № РД-18- 638/08.11.2017 г. на ИД на АГКК,
при граници на претендиралата реална част: север - ПИ с идентификатор ***;
юг - реална част от ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***; изток
- ПИ с идентификатор *** и запад - ПИ с идентификатор *** и на
НЕЗАСТРОЕНА РЕАЛНА ЧАСТ от 13 кв. м. от поземлен имот с
идентификатор ***, целият с площ 16 538 кв. м. по КККР на с. Ч., общ.
Кърджали, одобрени със Заповед № РД-18-638/08.11.2017 г. на ИД на АГКК,
при граници на претендиралата реална част: север - реална част от ПИ с
идентификатор *** и юг - реална част от ПИ с идентификатор ***, съгласно
приложената по делото скица на стр. 22, която приподписана от съда да се
счита за неразделна част от решението.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА, представлявана от МИНИСТЪРА НА
ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ – Г.Т., с адрес: гр. София, ***, действащ чрез
пълномощника си З. Д. К. – гл. юрисконсулт в Областна дирекция
„Земеделие”- Кърджали, съдебен адрес; гр. Кърджали, ***, ОД „Земеделие” -
Кърджали и ОБЩИНА КЪРДЖАЛИ, представлявана от КМЕТА – Е.М., с
адрес: гр. Кърджали, ***, действащ чрез пълномощника си С. Р. Б. – ст.
юрисконсулт на Община Кърджали да ЗАПЛАТЯТ на ищците Н. Н. Е., ЕГН
********** и Т. М. Е., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: обл.
Кърджали, общ. Кърджали, с. Ч. ***, сумата от 2460,00 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - Кърджали.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
14