№ 51412
гр. София, 17.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110165361 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
I. Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС от В. Б. И. и В. Б. В.
срещу К. Г. Р. и Г. И. П. за признаване за установено, че всеки един ищец
притежава при квота ½ ид.ч. правото на собственост и предаване на владението
върху недвижим имот с идентификатор №68134.4361.233.2.86 по КК и КР на гр.
София, ведно с таванско помещение №32.
II. Предявени са осъдителни искове по чл. 59, ал.1 от ЗЗД от В. Б. И. и В.
Б. В. срещу К. Г. Р. и Г. И. П. за заплащане на всеки един ищец от всеки един
ответник на сумата 430,89 лева, представляваща заплатените парични
задължения за топлинна енергия, лихви други разноски към „Топлофикация
София“ ЕАД по ч.гр. дело № 15870/2024 г. на СРС, 58 състав.
Ищците твърдят, че са собственици на недвижимия имот-апартамент
№85, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, ******** по наследство от техния
брат В Б. ПИ., починал на 15.07.2021 г. Установили, че след неговата смърт в
жилището се намират отв. К. Р., която била фактически съжител на брат им, и
нейния син – отв. Г. П.. Ищците предложили да изкупи жилището, както и да
поеме задълженията на наследодателя по кредит и „Топлофикация София“ ЕАД,
но същата отказала, в т.ч. заявила, че няма да освободи жилището или да им
плаща наем. Ищците били възпрепятствани да ползват имота, а отделно от това
започнали съдебни дела срещу тях за неплатени консумативни разноски.
Ищците посочват, че „Топлофикация София" ЕАД е образувало ч.гр. дело
№ 15870/2024 г. на СРС, 58 състав, за заплащане за използвана топлинна енергия
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., в който ответниците ползват имота,
като двамата ищци са осъдени да заплатят, както следва: В. И. – сумата от 687,73 лева
главница, ведно със законната лихва за периода от 18.03.2024 г. до заплащане на вземането и
мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 06.0.2024 г. в размер на 84,12 лева, цена за
извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 27,83 лева
ведно със законната лихва за периода от 16.07.20231 г. до 06.03.2024 г. в размер на 5,62 лева,
държавна такса в размер на 16,10 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25 лева; В. В.
– сумата от 687,73 лева главница, ведно със законната лихва за периода от 18.03.2024 г. до
1
заплащане на вземането и мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 06.0.2024 г. в размер на
84,12 лева, цена за извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в
размер на 27,83 лева ведно със законната лихва за периода от 16.07.20231 г. до 06.03.2024 г. в
размер на 5,62 лева, държавна такса в размер на 16,10 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 25 лева. Всеки един ищец е заплатил сумата 861,78 лв.
III. Съгласно Разпореждане №6881/2025 г., влязло в законна сила,
производството е прекратено в частта, в която е предявен осъдителен иск от
всеки ищец за плащане на обезщетение за пропуснати ползи от дата на подаване
на искова молба до окончателно предаване на имота.
Ответната страна оспорва исковете с доводи, че ½ ид.ч. от правото на
собственост се притежава от отв. К. Р., на основание давностно владение.
Оспорват осъдителните искове като недоказани и неоснователни.
По реда на чл. 211 от ГПК К. Г. Р. предявява срещу В. Б. И. и В. Б. В.
насрещни искове, както следва:
IV. Иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че притежава
½ ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор
№68134.4361.233.2.86 по КК и КР на гр. София, на основание давностно
владение.
V. Иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС за разпределяне на ползването на недвижим
имот с идентификатор №68134.4361.233.2.86 по КК и КР на гр. София между
съсобствениците К. Г.ва Р., В. Б. И. и В. Б. В..
VI. Иск по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД за заплащане от всеки един В. Б. И. и В. Б.
В. на сумата 629,00 лв. или общо 1258 лв., представляваща сторени разноски за
погребението на наследодателя им – сбор от 550,48 лв. разноски за ритуални дейности,
113,58 лв. разноски за храна за опелото, 20,94 лв. за погача, всички заплатени на ОП „Гробищни
паркове“, 573 лв. – разноски по опелото по опис-приложение към молба-уточнение от 18.07.2025г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на искова молба до
окончателното й изплащане. В отговор на искова молба прави искане да бъде
извършено прихващане с тези суми с претеднираните от К.Р. в случай, че бъдат
уважени осъдителните искове на ищците.
Ищцата поддържа, че от 1993 г. до смъртта на В ПИ. (15.07.2021 г.) е
живяла с него на съпружески начала. Той е еднокръвен брат на ответниците.
Пояснява, че майката на В ПИ.- И И. Х, е имала влошено здравословно
състояние и ищцата заедно с нейния син са се грижили за нея. И Х е признавала
и изразявала благодарността си към ищцата за оказваната грижа към нея,
започнала да споделя, че желае един ден след нейната смърт, жилището, което
притежава да не е само на сина й, но и на ищцата. От 1997 г. заживяла заедно със
сина на К. Р.- Г. П. в апартамент №85. Жилището се стопанисвало от нея и
наследодателя като тяхна обща собственост още от началото на установеното от
тях владение. Пред всички съседи и общи приятели, двамата са се
демонстрирали като собственици. Заплащала всички разходи към ЕС и
консумативните разноски. Стопанисвала имота заедно с В ПИ. като тяхна обща
собственост съобразно с изразената устно воля на И Х. Твърди се, че ищцата е
придобила фактическата власт върху имота, която изрично е заявявала и ясно
демонстрирала с явното съгласие на съжителя си; афиширала с неговата воля,
намерение за изначално установяване на едно общо владение, принадлежащо
едновременно и на двамата като съвладелци, които заедно да упражняват
2
фактическа власт върху имота, третирайки го като свой; извън обикновеното
съжителство, ищцата е извършвала действия, характерни за титуляр на правото
на собственост, с външна изява посредством нейни думи и действия, и със
знанието на собственика. Владението е било установено явно и няма инцидентен
характер, а е чрез постоянно, непрекъсвано и спокойно упражняване на
непосредствена власт върху имота, служейки си с него и стопанисвайки го за 27
г.
Ищцата поддържа, че ответниците по насрещния иск не заявяват съгласие
относно начин на ползване съсобствения имот и поради липса на мнозинство
моли да се разпредели ползването.
Поддържа се, че насрещната страна претендира собствеността по
наследство или ответниците са приели да се ползват от наследените
имуществени права, поради което в тяхна тежест следва да са разноските,
обичайно произтичащи от смъртта на наследодателя им. Пояснява се, че ищцата
не е имала контакти с тях, поради което не е могла лично да им съобщи за
смъртта на брат им, но те са узнали и отказали да участват в организацията на
опелото.
Ответниците оспорват наличие на изтекла в полза на ищцата придобивна
давност. Имотът не е владяла и своила спрямо лицето, праводател на
доверителите ми, с което твърди, че е живяла в условията на съпружеско
съжителство. Твърденията в насрещния иск касаят демонстриране на владението
спрямо трети лица, но е и спрямо собственика на имота – починалото лице.
Сочат, че ищцата не е покривала разноските за имота, тъй като след
наследяването на същия те са заплатили и в техен дълг са останали значителни
по размер суми за консумативни разноски за имота, местен данък, такса смет.
Оспорват иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС като недопустим, а по същество е
неоснователен, защото ищцата не е собственик и се намира в имота без правно
основание.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приема следното:
Исковата претенция по чл. 32, ал. 2 от ЗС е допустима, съгласно
разясненията по т. 2 на Тълкувателно решение № 13/10.04.2013 г. по тълк. д. №
13/2012 г., ОСГК на ВКС.
Доказателствената тежест в производството се разпределя, както следва:
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС ищците трябва да докажат
претендираното право на собственост на посоченото придобивно основание и
при заявените квоти, а именно наследствено правоприемство от В Б. ПИ., както
и че ответниците държат/владеят имота. Ответната страна трябва да докаже
основание да държи/владее имота – възражението на отв. Р. за изтекла
придобивна давност, че е упражнявала фактическата власт постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително за твърдения период с намерението
да свои имота, т.е. да придобие собствеността върху него. Под евентуалност –
ищците, че давностния срок е спиран или прекъсван.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищците е да
докажат, че всеки един е платил посочената сума без наличие на основание-
спестяване на разходи, които обогатилият се ответник е трябвало да понесе-
заплащане на доставката за топлинна енергия, ползване на имота от ответниците
през периода, за който е останала неплатена цена на топлинна енергия. При
3
установяване на тези обстоятелства ответникът следва да докаже, че е заплатил
паричното вземане, за което се указва, че не сочи доказателства.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК ищецът трябва да
докаже претендираното право на собственост на посоченото придобивно
основание -изтекла придобивна давност, а именно че е упражнявала фактическа
власт върху процесния имот явно, необезпокоявано и непрекъснато за посочения
период с намерението да свои имота, т.е. да придобие собствеността върху него.
В тежест на ответниците е да установят евентуално, че давностният срок е
спиран или прекъсван.
По иска с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС в тежест на ищеца е да
установи, че е налице съсобственост на процесния имот между страните при
посочените квоти; не може да се формира мнозинство от съсобствениците, във
връзка с вземане на решение за начина на използване на общата вещ, вкл. и
когато изобщо няма решение за използване на общата вещ или решението на
мнозинството от съсобствениците е вредно за общата вещ. Ищецът трябва да
ангажира доказателства за начин на разпределение на ползването, отчитащ
правата на всички съсобственици, за което се указва, че не сочи доказателства.
По иска с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД ищецът трябва да докаже,
че предприел уместно и извършил в интерес на ответниците работа -
организиране и поемане на разходите за погребението на наследодателя им,
съобразно изложеното в искова молба, а в тежест на ответниците е да докажат,
че са заплатили претендираното вземане, за което се указва, че не сочат
доказателства.
По доказателствата:
Представените от страните документи са допустими и относими; както и
искането по чл. 186 от ГПК на ищците по главните искове и ответници по
насрещните искове, в т.ч. искането за гласни доказателства – разпит на двама
свидетели, при условието на чл. 159, ал. 2 от ГПК. Допустимо и относимо е
искането на ищцата по насрещния иск за разпит на двама свидетели.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл.
147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като
писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване ч. гр. дело №15870/2024 г. по описа на
СРС,на осн. чл. 186 от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДАТ на ответната страна по насрещните искове съдебни
4
удостоверения, съобразно искането в отговор на искова молба, на осн. чл. 186 от
ГПК, като ПРИ получаване ДА се таксува.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на В. Б. И. и В. Б. В. – ищци по
главни искове и ответници по насрещен иск, при режим на довеждане, за датата
на насроченото съдебно заседание за установяване на посочените обстоятелства.
ОСТАВЯ без уважение искането за допускане още трима свидетели, при
условията на чл.159, ал.2 от ГПК, като указва на страната, че ако свидетелите не
установят твърденията й, по нейно искане съдът ще се произнесе допълнително.
УКАЗВА на страната, че ако не доведе свидетелите в о.с.з., съдът ще отмени
определението за допускане разпита им и делото ще се гледа без тези
доказателства, на основание чл. 253, вр. чл. 158 от ГПК.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на К. Г. Р. – ответник по главни
искове и ищец по насрещен иск, при режим на довеждане, за датата на
насроченото съдебно заседание за установяване на посочените обстоятелства.
УКАЗВА на страната, че ако не доведе свидетелите в о.с.з., съдът ще отмени
определението за допускане разпита им и делото ще се гледа без тези
доказателства, на основание чл. 253, вр. чл. 158 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото,
не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане
на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло
в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е
доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при
която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна
спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на
медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство
на правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по
висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да
получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет.
2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
09.02.2026 година от 10,00 часа, за когато да се призоват страните чрез
5
пълномощник.
ДА се връчи препис от определението на страните, а на К. Р. и препис на
отговор на искова молба от 02.12.2025г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6