№ 18807
гр. София, 19.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20241110145441 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Ф. Е. П., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес в ..., чрез пълномощника му адв. Б. Й., АК –
София, със служебен адрес в гр. София, бул. „Свети Наум“ № 55 против „Неткредит“ ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3,
ет. 10, представлявано от управителя И. Н. Х.С. .
Твърди се в исковата молба, че между ищеца и ответното дружество е сключен
договор за потребителски кредит № 202403060527200059 на 06.03.2024 г. Договорът е
сключен при следните параметри: размер на кредита - 4 000 лева; лихвен процент – 41,04 %;
годишен процент на разходите (ГПР) – 49,71 %, срок на договора - 24 месеца; падеж на
първата вноска - 07.04.2024 г.; падеж на последната вноска - 07.03.2026 г.; обща сума за
връщане (главница + лихва) - 5 928 лева; неустойка в размер на 6 840 лева.
Съгласно чл. 4 ал. 3 от Договора, кредитополучателят се задължава в срок до края на
следващия ден от сключване на договора да предостави на кредитора гаранции по кредита
съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, а именно: банкова
гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция за сумата от 5 928 лева
със срок на валидност до 08.03.2026 г.; поръчители - физически лица, които поемат
задължение при условията на чл. 138 и следващите от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на
кредитополучателя, произтичащи от договора за потребителски кредит, като поръчителите
трябва да са наети на безсрочен трудов договор и да получавал минимум 1 500 лева брутно
месечно възнаграждение. В случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
гаранция, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 6 840 лв.
В исковата молба ищецът излага подробни съображения, обосноваващи нищожност
на договора за потребителски кредит поради противоречието му с императивни правни
норми на ЗПК и ЗЗД и тъй като съдържа неравноправни клаузи.
Като излага тези обстоятелства, процесуалният представител на Ф. П. обосновава
правния си интерес от предявяването на установителен иск за прогласяване на нищожността
договора, а при условията на евентуалност на неустоечната клауза, регламентираната в чл. 4
1
ал. 3 вр. чл. 6 ал. 1 от договора за кредит.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за
допускането и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза.
За датата на откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
депозира писмено становище, с което поддържа предявените искове и направените
доказателствени искания. Не ангажира допълнително доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК процесуалният представител на ответното дружество
депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Ответникът
не оспорва сключването на процесния договор за кредит, включително и клаузата за
заплащане на неустойка в посочения от ищцата размер в случай, че не бъде предоставено
обезпечение от страна на кредитополучателя. Ответникът, обаче, сочи, че заплащането на
неустойката не следва да се включва в размера на годишния процент на разходите. Излага
подробни съображения касателно действителността на неустоечната клауза на чл. 6 ал. 1 от
договора за кредит, както и на целия договор.
С отговора ответникът не прави доказателствения искания.
В съдебно заседание пълномощникът на ответното дружество представя писмено
становище, с което поддържа направените в отговора възражения.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от писмените доказателства се установява, че на
06.03.2024 г. между Ф. П., като заемополучател и „Неткредит“ ООД, като заемодател е
сключен договор за потребителски кредит № 202403060527200059, при следните параметри:
размер на кредита - 4 000 лева; лихвен процент – 41,04 %; годишен процент на разходите
(ГПР) – 49,71 %, срок на договора - 24 месеца; падеж на първата вноска - 07.04.2024 г.;
падеж на последната вноска - 07.03.2026 г.; обща сума за връщане (главница + лихва) - 5 928
лева; неустойка в размер на 6 840 лева.
Съгласно чл. 4 ал. 3 от Договора, кредитополучателят се задължава в срок до края на
следващия ден от сключване на договора да предостави на кредитора гаранции по кредита
съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, а именно: банкова
гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция за сумата от 5 928 лева
със срок на валидност до 08.03.2026 г.; поръчители - физически лица, които поемат
задължение при условията на чл. 138 и следващите от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на
кредитополучателя, произтичащи от договора за потребителски кредит, като поръчителите
трябва да са наети на безсрочен трудов договор и да получавал минимум 1 500 лева брутно
месечно възнаграждение. В случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
гаранция, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 6 840 лв.
Заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушано и прието, без да е
оспорено от страните в съдебно заседание на 17.06.2025 г., установява, че в посочения в
договора размер на ГПР като разход по кредита е включена само договорна лихва. Ако в
годишния процент на разходите се включи и размерът на неустойката по чл. 6 ал. 1 от
договора, същият възлиза на 311,92 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният главен иск
за основателен, предвид следните съображения:
Сключеният между ищеца и „Неткредит“ ООД договор е потребителски, поради което
намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според
легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
2
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
В частност преценката относно действителността на процесната клауза на чл. 6, ал. 1
от договора следва да се извърши, както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с
нормите на приложимия ЗПК, при действието на които е сключен договорът. Автономията
на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в
частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки- съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което
ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288
ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,71 %, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно- неустойката в размер на 6 840 лв.,
която се начислява автоматично от заемодателя и която следва да се включи в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в този смисъл е и Решение на Съда
на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд).
Настоящият съдебен състав приема, че уговорената в процесния договор „неустойка“ е
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите- ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита)- чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който
съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент
плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни- чл.
19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В разглеждания случай е несъмнено, че
получаването на кредита е било обусловено от предоставяне на едно от посочените
„обезпечения“, като кредитополучателят се е съгласил да заплати неустойка в размер на
6 840 лв., която се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.
В частност настоящият съдебен състав приема, че с уговорената в чл. 6, ал. 1 от
договора за заем неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително
възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т.нар „скрита възнаградителна
лихва“. Този извод, на първо място, следва от специфичността и краткия срок за изпълнение
задължението, по отношение на което е уговорена неустойката - осигуряването на поемане
на поръчителство за връщане на заема. По този начин, кредиторът не е очаквал или желал
3
изпълнение на задължението. Още повече, ако заемодателят действително е имал намерение
да получи обезпечение от такъв тип, той е можел да постави сключването на договора за
заем и предоставяне на заемните средства под условие от предварителното поемане на
поръчителство от лице, отговарящо на посочени изисквания, каквато възможност, той има
съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В подкрепа на горния извод следва да се отбележи и
уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще
бъде заплащано всеки месец заедно със следващата погасителна вноска по кредита
съобразно уговорения в договора погасителен план. Това отново навежда към изначално
съгласие между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде
изпълнено, а това за неустойка ще възникне. Следва да се посочи, че посочената алтернатива
за обезпечение - банкова гаранция е житейски немислима при сключване на договор за
потребителски кредит, доколкото кандидатстващото лице може просто да се възползва от
средствата, нужни за издаването на банковата гаранция.
Съдът намира, че с разглежданата неустоечна клауза се заобикаля правилото на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия.
В случая само размера на неустойката представлява над 50 % от заетата сума и заедно с нея
се формира годишен процент на разходите в размер, който е значително по-висок от
нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
С оглед гореизложеното, задължението по чл. 6, ал. 1 не е свързано с неизпълнението
на договора, а представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който в противоречие на
правилото чл. 11, т. 10 ЗПК не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата
сума на заема, дължима от потребителя към деня на сключването. Въпреки че формално в
договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без
включването в тях на обсъжданата сума по чл. 6, ал. 1, те не могат да изпълнят отредената
им функция- да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае
с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе
информирано решение за сключването му (така Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д.
№ 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав и др.).
Предвид гореизложеното, съдът счита процесния договор за паричен заем за нищожен
на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя
уважаването на главния иск.
С оглед извода за основателност на главния иск, не следва да бъдат разглеждания
предявените при условията на евентуалност претенции.
По разноските:
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца направените от него разноски за заплащане на адвокатски хонорар,
държавна такса и възнаграждение за вещо лице в общ размер на 1 660,72 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
По иска предявен от Ф. Е. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ...
против „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 10, представлявано от управителя И. Н. Х.С. прогласява
нищожността на договор за потребителски кредит № 202403060527200059 на 06.03.2024 г.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 10, представлявано от управителя И. Н. Х.С. да
заплати на Ф. Е. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ... сумата от 1 660,72
4
лв. (хиляда шестстотин и шестдесет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща
направени от ищеца разноски в първоинстанционното производство за заплащането на
държавна такса, адвокатско възнаграждение за един адвокат и възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен
съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датат на връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5