№ 13732
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110176958 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Б. А. К. е предявил срещу „С...” АД главен иск с правна квалификация чл.26, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, вр. чл. 19 ЗПК, с който се иска да бъде провъзгласен за
недействителен договор за потребителски кредит № ...3, сключен на 16.10.2022 г., както и
евентуален иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с който се иска да бъде прогласена
за нищожна клаузата, предвиждаща дължимост на неустойка в размер на 3904,44 лв.,
съдържаща се в договор за потребителски кредит № ...3, сключен на 16.10.2022 г.
Ищецът твърди, че на 16.10.2022 г. е сключил Договор за потребителски кредит №
...3, по силата на който „С...“ АД му е предоставило в заем сумата от 2 000,00 лв. при
фиксиран ГЛП от 36 % и ГПР от 42.58 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 24
вноски в размер на 290,79 лв., като сумата включвала главница - 2 000,00 лв., лихва - 1
074,62 лв. и неустойка за непредставяне на обезпечение - 3 904,44 лв. Твърди, че уговорения
годишен лихвен процент е прекомерен, което води до недействителност на кредита. Твърди,
че ГПР по кредита е увеличен по скрит начин, тъй като в него не е включена дължимата
неустойка, което е още едно основание за нищожност на договора. Посочва, че съгласно чл.
17 от Договора е следвало да представи обезпечение в тридневен срок от сключването на
договора. Счита, че в договора липсва ясно разписана методика на формиране на годишния
процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същия, като по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Твърди, че
уговорената неустойката не изпълнява предвидените законови функции, а има за цел
увеличаването на дълга и затрудняването на доброволното му изпълнение. Счита, че чрез
уговорената неустойка се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед гореизложеното моли за
уважаването на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че на 16.10.2022 г. между него и
ищеца е сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № ...3, по
силата на който е предоставил на ищеца сумата в размер на 2000 лв. Твърди, че в чл. 20 от
договора е предвидена неустоечна клауза, но липсвало задължение кредиторът да
претендира неустойката. Посочва, че сключването на договора е инициирано от ищеца,
1
който е кандидатствал в сайта на дружеството, като му е била предоставена необходимата
преддоговорна информация и СЕФ. След одобрението на подадената Заявка от страна на
„С...“ АД за отпускане на сумата посочена от ищеца на електронна поща посочена от него в
Заявката са били изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит -
кредитна линия сключен от разстояние № ...3 от 16.10.2022 г. с приложение № 2 Погасителен
план към него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Посочва, че
след запознаване с всички условия във връзка с кредита на 16.10.2022 година ищецът е
натиснал бутона „Подпис“, с което последният е изразил и своето не двусмислено съгласие
за сключване на Договора. Счита, че по отношение на действителността на неустойката се
прилагат общите правила на ЗЗД, а не правилата на ЗПК. Твърди, че е правилно
задължението на ищеца да се е увеличило, че той не е изпълнявал задължението, което
неустойката обезпечава. Твърди, че уговорената неустойка изпълнява предвидените в чл. 92
от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага. Сочи, че основната й цел е
да репарира причинените от неизпълнение в срок вреди. Оспорва да е налице изначална
невъзможност да се осигури в уговореният в Договора срок поръчител, който да отговаря на
посочените изисквания. Посочва, че ищецът е бил запознат изначално с условията на
договора, като е действал недобросъвестно, сключвайки го и знаейки, че няма да има
възможност да осигури обезпечение. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на
предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК в
тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в
исковата молба съдържание, както и че по отношение на същия е налице нарушение на
закона, тъй като е посочен неправилен размер на ГПР, както и че същият противоречи на
добрите нрави.
По евентуалния иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да
докаже, че в договор за потребителски кредит № ...3, сключен на 16.10.2022 г., се съдържа
клауза, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 3904, 44 лв., и че тази клауза
противоречи на закона и добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
Съдът е обявил на страните с доклада по делото, че служебно следи за
неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което им е предоставил
при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното
наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №
...3/16.10.2022 г., съгласно който ответното дружество се е задължило да предостави на
ищеца потребителски кредит в размер на 2000 лв. В договора е посочен лихвен процент по
кредита в размер на 36 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %, както и обща сума,
дължима от потребителя в размер на 3074, 62 лв. Като обезпечение на договора са посочени
поръчител или банкова гаранция. С чл. 17 от договора ищецът се е задължил в тридневен
срок от сключване на договора да осигури поръчител – физическо лице или да предостави
банкова гаранция, а съгласно чл. 27 при неизпълнение на това задължение потребителят
дължи неустойка в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки
ден, през който не е предоставено обезпечение. Предвидено е тази неустойка да се заплаща
периодично заедно с всяка погасителна вноска.
Приет е и погасителен план, в който са посочени следните вземания: 2000 лв. главница,
2
общо дължима сума главница плюс лихва в размер на 3074, 62 лв. и общо дължима сума
главница плюс лихва плюс неустойка в размер на 6979, 06 лв..
От приложената на л. 10 по делото разписка се установява, че на 16.10.2022 г.
ответното дружество е превело чрез „И...“ АД в полза на ищеца сума в размер на 837, 65 лв.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след
преценка по чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно
изготвено. Вещото лице е посочило, че при включване и на уговорената неустойка за
непредоставяне на обезпечение размерът на годишния процент на разходите се равнява на
376, 15 %.
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира
Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е
неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение, е
необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с
което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.
Между страните не се спори, че уговорената сума е била предадена на ищеца, поради което
договорът се счита за сключен.
Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда задължение
за потребителя да предостави обезпечение и неустойка в полза на кредитора при
неизпълнение на това задължение, и съпоставянето им всяка с естеството на сключения
договор за заем, налага извод, че по силата на същите ответникът е договорил скрито
възнаграждение за себе си. Въведените изисквания за вида обезпечение, което следва да се
предостави по избор на заемателя: физическо лице - поръчител, или банкова гаранция в
размер на цялото задължение на заемателя по договора (включващо главница, лихви,
неустойки и всички други обезщетения и такси) и тридневен срок за представянето му,
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението на това задължение до
степен, че то изцяло да се възпрепятства. Така се стига до значително нарастване на цената
на кредита и възлагане на потребителя финансова тежест. На практика такава клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го
направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на
длъжника. Нищожността на такава уговорка за неустойка е разгледана в т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК, в което е
посочено, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Обстоятелствата, обуславящи възникването на задължение за заплащане на посочената
неустойка, водят до извод, че с нея се цели постигане на забранен от закона правен резултат,
като тя води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, тъй като
длъжникът изначално е изправен пред невъзможността да изпълни задължението, чието
изпълнение обезпечава неустойката.
Основателен е и доводът на ищеца, че е налице нарушение на императивното
изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
3
и условия. В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход,
свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото де факто се явява за
потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително възнаграждение, дължимо
наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън договорната
лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано
оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на
потребителя. В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката не е
включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не
съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че бъдат включени, то процентът на разходите
надхвърля допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер, като
съгласно заключението на вещото лице при включването на неустойката се получава
годишен процент на разходите в размер на 376, 15 %, вместо посочения в договора 42, 58 %.
Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност на целия договор
за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР. Както се посочи и по-
напред, след като неустойката не е включена като разход по кредита в обявения в договора
за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите.
Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че тези
вземания бъдат включени, то процентът на разходите надхвърли допустимия съгласно
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с процесния договор за
кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвид че в договора за
кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Годишният
процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски
кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува
яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може
да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като
в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му
елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се
приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този смисъл са и решение от
21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС и решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 на СЕС,
според които за да осигури по-голяма защита на потребителите законодателят на Съюза е
възприел широко определение на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" /§
40/. Разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането
му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и
възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният
размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по
смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по
смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива (чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета) разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски,
така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в
нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен, поради което доводите на ответника в обратен смисъл се явяват
неоснователни. Ето защо и предявеният главен установителен иск е основателен и следва да
бъде уважен. Предвид уважаването на главния иск, не следва да бъде разглеждан
4
предявеният под условие евентуален иск.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени направените разноски за държавна такса и депозит за експертиза в размер
на общо 480 лв.
В полза на адв. Л. Б. следва на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер на 400 лв.
Съдът намира, че на процесуалния представител на ищцата се дължи този размер на
възнаграждението за осъщественото безплатно процесуално представителство по следните
съображения. С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в
светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48
прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен
ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е
посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея
мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв
начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото
страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални
обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата
делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която
допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-
428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на
СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на процесуалния представител
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско
възнаграждение. При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази
наличните обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и
реално извършените действия от процесуалния представител. Производството по делото се е
развило в минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че делото касае
потребителски спор по т. н. масови дела във връзка с нищожност на клаузи от договори за
потребителски кредити и извършените по тях плащания. Тоест, делото не се отличава с
никаква фактическа и правна сложност.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
5
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Б. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк
„О...“, бл. .., вх. Б, ет. 1, а.., срещу "С..." АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
Ш.., пл. "О.." № .., иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, вр. чл. 19 ЗПК нищожността на договор за потребителски кредит № ...3, сключен на
16.10.2022 г.
ОСЪЖДА "С..." АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. Ш.., пл. "О.." №
.., да заплати на Б. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „О...“, бл. .., вх. Б, ет. 1, а..,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в размер на 480 лв.
ОСЪЖДА "С..." АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. Ш.., пл. "О.." №
.., да заплати на адв. Л. К. Б. от САК, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Т//“ № .., ет.
3, офис .., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 400 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна защита на ищеца Б. А. К..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6