О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
гр. Велико Търново, 03.04.2023г.
Административен съд – гр. Велико
Търново, Трети касационен състав, в закрито съдебно заседание на трети април две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. ЧЕМШИРОВ
ДИАНКА ДАБКОВА
като разгледа докладваното от съдия Дабкова частно касационно адм. дело № 10 090/2023 г. по
описа на АСВТ и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 213а, ал.
7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
частна жалба на Г.В.В., лишен от свобода, понастоящем настанен в ОЗ Ловеч.
На касационна
проверка е подложено Определение № 80 от
01.03.2023 г. по адм. д. № 699/2022 г. на АСВТ, с което съдията докладчик в
първата инстанция е постановил връщане на
касационната частна жалба на същото лице, подадена срещу Определение № 6/05.01.2023 г., постановено по
делото, с който акт е оставена без разглеждане исковата молба и е прекратено
производството по делото.
Частният
жалбоподател излага съображения за неправилност на оспореното определение. Моли
Определението от 01.03.2023 г. да бъде отменено като бъде освободен от ДТ. В
тази връзка счита, че съдът е направил необосновани изводи за дължимостта на
ДТ, т.к. ЗИНЗС не предвижда разноски за тези дела и внасянето им предварително.
Съдът неправилно анализирал събраната служебно информация за материалното му
състояние и е стигнал до неправилни изводи за това, че има възможност да плати
ДТ в размер на 30 лева за касационното оспорване на прекратителното определение
по делото.
По частната жалба
не е ангажирано становище от другата страна, т.к. съдебният акт е постановен
преди връчването на препис от касационното оспорване, съгласно изр. последно на
чл.213а, ал.7 от АПК.
Настоящият
касационен състав на АСВТ намира частната жалба срещу Определението за връщане
на ЧКЖ допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК против подлежащо на оспорване прекратително определение,
съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 213а, ал.
7 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването.
Разгледана по
същество ЧКЖ е НЕОСНОВАТЕЛНА, защото обжалваното с нея Определение е валидно,
допустимо и правилно постановено, предвид следното:
Административен съд
Велико Търново, V състав е приел, че жалбоподателят не е отстранил в посочения
срок нередовностите на ЧКЖ, поради което постановил връщането й, на основание
чл.213а, ал.1, изречение второ от АПК.
От фактическа
страна се установи, че АД № 699/2022г. по описа на АСВТ е образувано по исковата молба на Г.В.В. срещу ГДИН за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 72 000лв., произтичащи от незаконосъобразното
бездействие на ответника да издаде заповед за преместването му от ОЗ – Плевен в
ОЗ – Ловеч за периода 28.12.2018г. – 06.07.2022г.
С Определение от
29.11.2022г. е отхвърлено искането на Г.В. за освобождаване от заплащане на
държавна такса. Определението е потвърдено с Определение № 40/13.12.2022г. по
ЧКАД № 10 237/2022г. на АСВТ. Направен е неуспешен опит определението от
29.11.2022г. да бъде атакувано по реда за отмяна на влезли в сила съдебни
актове/вж. Опр. № 2051/23.02.2023г. по АД №1562/2023г. на ВАС /.
След разрешаване на
въпроса за ДТ, с Разпореждане от 14.12.2022г. съдията докладчик оставя „без
движение ИМ“ и указва в 7-дневен срок
срок внасяне на ДТ в размер на 10,00лв. Разпореждането е връчено на
19.12.2022г., чрез началника на затвора. Срокът е изтекъл на 29.12.2022г., а нередовностие
на ИМ не са отстранени. Поради това докладчикът постановил Определение
№6/05.01.2023г., с което оставил без разглеждане исковата молба, върнал е същата и
прекратил производството по делото, на основание чл.129, ал.3 от ГПК, във вр. с
чл.144 от АПК.
Срещу това
Определение е подадена частна жалба/вх. №279/18.01.2023г./. С Разпореждане от
18.01.2023г. съдията докладчик оставил същата без движение и указал внасянето
на ДТ в размер на 30,00лв. в 7-дневен срок. Връчено на 23.01.2023г. Последвала
е молба за освобождаване от ДТ. Последната е отхвърлена с Определение от
03.02.2023г. Същото е преминало касационен контрол и е потвърдено с Определение № 18/23.02.2023г.
по ЧКАД № 10 050/2023г. на АСВТ. Предвид това въпросът дължи ли се държавна
такса от Г.В. за депозираната ЧКЖ е
решен с влязъл в сила акт и не подлежи на обсъждане от настоящия съдебен
състав в този акт, независимо от изложените доводи.
Във връзка с
горното с Определение № 80 от 01.03.2023
г. по адм. д. № 699/2022 г. на АСВТ, съдията докладчик в първата инстанция е
постановил връщане на касационната
частна жалба, подадена срещу Определение
№ 6/05.01.2023 г. Поради това на проверка в настоящия случай подлежи
обстоятелството дали частният жалбоподател е внесъл дължимата ДТ в размер на
30,00лв. за разглеждане на ЧКЖ. Потвърди се при контрола от касационната
инстанция, че съобщението с указанията на съда е връчено редовно и не е
изпълнено в указания от съда срок.
Съгласно чл. 213а,
ал. 1 от АПК, приложим на осн. чл. 236 АПК, съдията - докладчик в
първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба
или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с
разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани
нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се
отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста.
В конкретния случай
срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл. Както в указания 7-дневен
срок, така и към датата на постановяване на оспореното определение,
установените от докладчика нередовности на ЧКЖ не са били отстранени, като
доказателства за противното не са представени от частния жалбоподател.
При тези факти е
видно, че частния жалбоподател не е изпълнил в срок указанията, дадени с разпореждане
от 18.01.2023 г. на докладчика в първа
инстанция, при което с оглед липсата на редовна жалба като абсолютна
положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на
обжалване, образуваното по тази частна жалба съдебно производство е процесуално
недопустимо и на осн. чл. 213а АПК, изрич. 2-ро от АПК частната жалба трябва да
бъде върната, както правилно е сторил първостепенния съд.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.
2, изр. 1, предл. 1 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, Административен съд Велико Търново, трети касационен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 80 от 01.03.2023 г. по адм. д. № 699/2022
г. на Административен съд – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: