№ 313
гр. Варна, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Мая М. П.а
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500032 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от АПС
БЕТА България EООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н Триадица, бул.България №81В, ап.3, срещу решение
№289/27.10.24г., постановено по гр.д.№746/24г. на РС-Провадия, с което е
признато за установено в отношенията между ищеца П. К. П., с адрес
******** и ответника „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД /частен
правоприемник на „Ти би ай кредит“ ЕАД/, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. България № 81В, ап.3, че ищецът не
дължи изпълнение по изп. дело № 20137160401633 по описа на ЧСИ рег. №
716 Н. Г. с район на действие ВОС, относно вземане, обективирано в
изпълнителен лист от 13.11.2013г. издаден по ч.гр.д.№14071/2013г. по описа
на ВРС, а именно за сумите: 551,56лева, представляваща главница по договор
за кредит №********** от 07.09.2007г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда 25.09.2013г.
до окончателното й изплащане, поради изтекла погасителна давност след
влизане в сила на заповедта по чл. 417 ГПК, на основание чл.439, ал.1 ГПК.
В жалбата въззивникът прави оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Излага, че съдът не е взел предвид факта,
че с издаването на изп.лист давността за вземанията е прекъсната и е
започнала да тече нова давност. Твърди, че от образуване на изп.дело
давността е прекъсната и не е текла по време на изп.производство до 26.06.25г.
/ датата на обявяване на ТР №2/15г./. Сочи, че в 5-годишния срок, считано от
1
26.06.25г., след конституирането си ответникът е подавал множество молби за
събиране на вземането си. Оспорва извода на ПРС, че плащанията, направени
от майката на ищеца, не прекъсват давността, като счита, че извършените
вноски установявали, че ищецът е предприел действия към евентуално
доброволно погасяване на задължението си. Излага доводи за извършено
признание от длъжника на задължението. Позовавайки се на ТР №2/15г., сочи,
че искането за извършване на действие по събиране на вземането също
прекъсва давността. Моли да бъде отменено решението и да бъде отхвърлен
искът.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна
П. К. П., действащ чрез адв.В.М., е постъпил отговор, с който счита жалбата за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ПРС е образувано по предявен от П. К. П.
срещу АПС БЕТА България EООД иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК
за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в
размер на 551,56лв., представляваща главница по договор за кредит, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 25.09.2013г. до окончателното й
изплащане, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 13.11.13г. по
ч.гр.д.№14071/13г. на ВРС, поради погасяването й по давност.
В исковата молба поддържа, че въз основа на издаден в полза на
кредитора ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД по ч.гр.д.№14071/13г. на ВРС
изпълн.лист от 13.11.13г. е образувано изп.дело №1633/2013г. по описа на
ЧСИ Н.Г. за събиране на следните суми: 551,56лв главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 25.09.2013г. до окончателното й
изплащане; 783,14лв- договорна лихва за периода 05.10.07г.-09.09.13г., 26,69лв
– разноски за д.т. и 220,08лв-ю.к.възнаграждение. Излага, че по силата на
договор за цесия от 23.02.15г. вземанията по изп.лист били прехвърлени на
АПС БЕТА България EООД , който се явявал настоящ взискател по изп.дело.
Твърди, че последното изпълн.действие по делото било извършено на
23.06.16г., когато било направено доброволно плащане, като на 23.06.18г.
същото било перемирано. Счита, че след като валидни изпълн.действия не
били извършвани в продължение на 5 години, считано от 23.06.16г., то
давността настъпила на 23.08.21г.
Ответникът АПС БЕТА България EООД е депозирал отговор, в
който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва факта на издаден изп.лист
по ч.гр.д.№14071/13г. на ВРС, образуване на изп.дело №1633/2013г. по описа
на ЧСИ Н.Г. и извършената цесия от 23.02.15г. Твърди, че с образуване на
изп.дело давността е прекъсната и е спряла да тече до 26.06.15г. съгласно
ППВС №3/80г., след която дата приложимо било тълкуването, дадено с ТР
№2/15г. на ВКС. Твърди, че длъжникът е поискал разсрочване на
задължението, което доказвало, че той е признал задължението. Излага, че на
17.01.18г. длъжникът е извършил плащане, което прекъсвало давността.
Счита, че с искането на взискателя от 30.11.22г. за извършване на
изпълн.действие е прекъснат давностния срок, а впоследствие с наложен на
28.03.23г. запор същият отново е прекъснат.
2
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на
въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и
допустимо.
По делото не е налице спор, че въз основа на влязла в сила заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№14071/13г. на ВРС е издаден изпълнителен лист в
полза на ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД срещу П. К. П. за заплащане на сумата от
551,56лв, представляваща главница по договор за целево финансиране от
07.09.07г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.09.2013г. до
окончателното й изплащане; сумата от 783,14лв- договорна лихва за периода
05.10.07г.-09.09.13г., както и направените разноски от 26,69лв – д.т. и
220,08лв-ю.к.възнаграждение.
Няма спор още, че въз основа на така издадения изп.лист
кредиторът ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД е поискал с молба от 27.11.13г.
образуване на изп.дело срещу горепосочения длъжник, като е образувано
изп.д.№20137160401633 на ЧСИ Н.Г.. В молбата е отправено искане за
извършване на запор на дв.вещи и вземания, както и възбрана върху
недв.имоти. С молбата на този кредитор за образуване на изпълнителното
дело давността за вземанията, основани на горепосочения договор, е била
прекъсната (чл.116, б.”в” от ЗЗД).
Не се спори още, че на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение на 17.01.14г.
Видно от преписката по така посоченото изп.дело с молба от
26.03.14г., подадена от З. К.-майка на П.П., е отправено искане за разсрочено
погасяване на задължението, като е представена вносна бележка от 26.03.14г.
за внесени от З. К. 200лв с основание - изп.дело №1633/13г., П. П.. Няма спор,
че от З.К. са извършени и последващи плащания по изп.дело, като последното
такова е от 23.06.16г.
С молба от 05.06.15г. отв. АПС БЕТА България EООД е поискал да
бъде конституиран като взискател по делото в качеството му на цесионер по
договор за цесия от 23.02.15г., сключен между него и Транзакт Юръп ЕАД /
ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД /.
С молба от 30.04.18г. отв. АПС БЕТА България EООД е уведомил
ЧСИ, че по сметка на взискателя са постъпили плащания от длъжника по
3
делото в размер на 50лв на 17.01.18г., а с молба от 30.11.22г. същият е поискал
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Със съобщения изх.
№4854/28.03.23г. и №4856/28.03.23г. е наложен запор върху банкови сметки на
длъжника.
Доколкото не се спори, че издадената заповед за изпълнение,
установяваща процесните вземания, е влязла в сила, то приложение намира
разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, а именно срокът на новата давност за
вземанията по заповедта е пет години. Съгласно чл.116, б.в ЗЗД и
разясненията, дадени с ТР № 2/26.06.2015г. по т.дело №2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ. В този смисъл
определящо е именно предприетото последно валидно изпълнително
действие, от който момент започва да тече нова погас.давност за вземането.
Ищецът не оспорва факта, че в хода на изпълн.производство
неговата майка е подала молба за разсрочване на дълга, както и че е
извършила в негова полза плащания по изпълн.дело, последното от които е на
23.06.16г. Така извършените в изпълнителното производство доброволни
плащания, признати от ищеца, настоящият съдебен състав приема, че
прекъсват погасителната давност за вземанията, предмет на изпълнение. Ето
защо от датата на последното плащане – 23.06.16г. е започнала да тече нова
погас.давност. След като по изп.дело са извършвани частични плащания за
удовлетворяване на вземанията на кредитора, то не би могло да се счита, че е
настъпила и перемпция по делото, тъй като кредиторът няма интерес от
предприемане на изпълнителни действия, доколкото получава периодично
частично погасяване на вземането си. Следователно от 23.06.16г. е започнал
да тече двугодишния срок за перемпция по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и същият е
изтекъл на 23.06.18г. От този момент изпълнителното производство по изп.д.
№20137160401633 се явява прекратено по силата на закона, независимо, че
съдебният изпълнител не е издал своевременно нарочно постановление в този
смисъл. Този извод не се променя от обстоятелството, че с молба от 30.04.18г.
отв. АПС БЕТА България EООД е уведомил ЧСИ за извършено доброволно
плащане на кредитора от длъжника в размер на 50лв на 17.01.18г., доколкото
предвид оспорването от ищеца на това плащане и липсата на ангажирани
доказателства за реалното му извършване, фактът на плащането не би могъл
да се приеме за осъществен, респ. няма валидно правно значение на
прекъсващ давността.
Видно от изложеното 5-годишната давност за процесните
вземания, е започнала да тече на 23.06.16г. и е изтекла на 01.09.21г. / при
отчитане приложението на разпоредбите на чл.3, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците,
обн.ДВ бр.28 от 24.03.2020 г., и §13 от ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето, ДВ бр.44/ 13.05.2020г./. С оглед на
гореизложеното следва да се приеме, че с изтичането на давността на
01.09.21г. процесните вземания са погасени по давност. Предвид това
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Като е достигнал до същия краен извод, макар и по различни от
изложените мотиви, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен
4
и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
При този изход на спора в тежест на въззивника на осн. чл.78, ал.1
ГПК следва да бъдат възложени сторените от възз.страна за въззивно
производство разноски, възлизащи в размер на 400лв-адв.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №289/27.10.24г., постановено по гр.д.
№ 746/24г. на РС-Провадия.
ОСЪЖДА АПС БЕТА България EООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул.България
№81В, ап.3, ДА ЗАПЛАТИ на П. К. П., ЕГН **********, с адрес *******,
сумата от 400лв., представляваща сторени във въззивното производство
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5