№ 1300
гр. Бургас, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина П. Петкова
Членове:Йорданка Г. Майска
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100501620 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба
на М. Х. В. с ЕГН-********** ат гр. Н., заявена чрез адв. П. Атанасов от БАК, съдебен
адрес в гр.Несебър, ул.И. В. № 21, ет.2 против Решение № 253/28.07.2022г. по гр.д. №
1190/2021г. по описа на РС-Несебър, с което родителските права по отношение
малолетното дете М. М. В. с ЕГН -********** са предоставени на майката С. И. А. с
ЕГН – **********, а въззивникът е осъден да заплаща месечна издръжка на детето
чрез неговата майка в размер на 200лв., дължима на 5-то число от месеца, ведно със
законната лихва върху всяка забавена вноска; местоживеенето на детето е определено
при майката на адрес в гр. Н., ул. „И. В.“ № *, бл. *, ет. *, ап. ***; на въззивника е
определен режим на лични контакти с детето, както следва: всяка първа, втора и
четвърта седмица в месеца от петък в 18.00часа до 18.00часа в неделя, с преспиване в
дома на бащата, като последния следва да взема детето от дома на майката и да го
връща там; 30 дни през лятната ваканция, при условие, че не съвпадат с годишната
отпуска на майката; по време на официално обявените Коледни празници- на всяка
четна календарна година детето ще бъде при майката, а всяка нечетна при бащата, по
време на Новогодишните празници - на всяка четна календарна година детето ще бъде
при бащата, а всяка нечетна при майката и на Великден - половината от празничните
дни при майката, а другите при бащата; на рождения ден на детето - на всяка четна
календарна година детето ще бъде при бащата, а всяка нечетна при майката.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Сочи, че
при правилно изяснена фактическа обстановка, съдът е направил погрешни
фактически и правни изводи. Счита, че съдът не е обсъдил събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, поради което e постановил
решение, което не съответства в най-пълна степен на интересите на детето. Навежда,
че съдът не е съобразил и обсъдил, че именно действията на бащата са спомогнали
1
детето да не бъде местено от едно в друго населено место, като в резултат към момента
е установено в гр. Н.. Посочва, че именно промяната на местоживеенето и училищната
среда между градовете София и Несебър са се отразили негативно на детето на
страните, както е установено по делото. В същото време немотивирано на майката са
предоставени родителските права при положение, че тя не разполага нито с постоянно
жилище, нито с постоянна работа. Твърди се, че от около месец преди подаване на
въззивната жалба детето отново живее при въззивника, тъй като въззиваемата отново
пребивава в Б.. Счита, че при тези постоянни и продължителни отсъствия на майката от
страната, тя не е в състояние да полага необходимите грижи за детето.
Моли, за отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените
от въззивника искове да бъдат изцяло уважени, като родителските права върху детето
да бъдат възложени на въззивника, да се определи местоживеенето на детето при него,
въззиваемата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за детето в размер на
200лв. и да й бъде определен режим на лични отношения с детето. Не сочи
доказателства. Не са сторени доказателстени искания. Моли за присъждане на съдебни
разноски за двете инстанции.
Въззиваемата С. И. А., представлявана от процесуалния представител адв. В.
Паскалев от АК-Бургас, с посочен съдебен адрес в гр.Несебър, ул.И. В. № 23а, ет.1 е
представила в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с който я
оспорва като неоснователна, а изложените в нея твърдения намира за непочиващи на
събраните по делото доказателства. Счита решението за правилно, законосъобразно,
мотивирано и постановено при изследване и обсъждане на приетите по делото
доказателства и в интерес на малолетните деца с оглед тяхната възраст, като в тази
насока излага подробни съображение и извършва анализ на събраните в
първоинстанционното производство доказателства.
Моли, обжалваното решение да бъде изцяло потвърдено и за присъждане на
разноски пред въззивната инстанция. Не сочи доказателства и не са отправени
доказателствени искания. Претендира разноски.
За заинтересованата А“ЗД“, чрез Дирекция „Социално подпомагане“-
Поморие не вземат становище по постъпилата въззивна жалба и не изпращат
представител в о.с.з..
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна с интерес от
обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред
настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от
ГПК, препраща своята към нея.
Производството пред НРС е образувано по предявени исковете на
въззиваемата С. А. срещу въззивника М. В. с искане, да й бъдат предоставени
упражняването на родителските права и да се определи местоживеенето на детето М.
2
В. да бъде при нея , както и да бъде осъден ответника да заплаща издръжка в размер на
200лв. месечно, с падеж 5- то число на месеца за който се дължи, ведно със законната
лихва за забава за всяка закъсняла вноска. По делото е приет за съвместно разглеждане
насрещен иск от М. В. против С. А. с искане упражняването на родителските права да
бъде предоставено на него, местожителството на детето да бъде определено при
бащата, като майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за детето в размер
на 200лв., ведно със законната лихва за забава на всяка закъсняла вноска, до
настъпването на законни причини за нейното изменяване или прекратяване.
С приетия за окончателен доклад по делото съобразно изразените от страните
становища съдът е приел за безспорно, че от съвместното съжителство на страните е
родено детето М. М. В. с ЕГН-**********. Това съжителство на страните е
продължило за периода от 2008г. до месец април 2020г., когато въззиваемата и детето
са напуснали семейното жилище в гр. Н. и са се установили в друг апартамент под
наем в същия град.
От показанията на св.В. с. п. на страните по делото от 2008г. се установява, че
още по време на съвместното им съжителство отношенията между страните са били
влошени. Като причина за последното този свидетел изтъква, че въззивникът при
употреба на алкохол става агресивен вербално и физически към въззиваемата. Св.В.
твърди, че е виждала въззиваемата „цялата посинена и с разбити зъби“, „когато я
виждах в какво състояние е, разбирах, че това е поредният побой от негова страна“.
Тази свидетелка твърди, че въззиваемата е често търсела при нея подкрепа и утеха,
като когато е решила окончателно да се раздели с въззивника е помолила св.В. да й
помогне с преместването на багажа, на което последната се отзовала.
От показанията на св.Б. – п. на въззивника се установява, че родителите са се
грижили за детето, като след връщането на М. от гр. С. е живяла известно време при
баща си. В този период именно св.Б. е помагала на детето с уроците, тъй като то имало
затруднения с усвояването на учебния материал. Св.Б. посочва, че знае, че страните са
разделени, но не е наясно с причините за това. Посочва, че родителите на въззивника
са починали, но той има две пълнолетни дъщери от предходен брак, които поддържат
връзка със сестра си М..
Не е спорно по делото, а е видно и от становищата на страните, приетите
писмени и гласни доказателства, включително и от изявленията на процесуалните
представители на страните в съдебните заседания пред първостепенния съд, че
страните са в период на сериозни затруднения в отношенията си, като към момента
пряката комуникация по между им е напълно прекратена. Съгласно декларирано от
майката в исковата молба желание да осигури по-добро образование за детето, двете са
заминали за гр. С., където са се настанили в апартамент на леля на майката, а детето е
записано в 04 ОУ“Д. А.“ в с. за учебната 2020-2021г.. За учебната 2021г.-2022г. детето е
записано в СУ“Л. К.“ в гр. Н., тъй като майката и детето отново са се върнали в този
град. В периода на местоживеене в гр. С. майката е имала краткосрочни пътувания
извън страната, като през този период детето е отглеждано от дядо му по майчина
линия. В различни периоди детето е пребивавало и при баща си.
От социалния доклад по делото се установява, че към момента на изготвянето-
28.08.2022г. му бащата работи като шофьор към частна фирма, а майката има
собствена фирма за почистване. При социалното проучване е установено, че двамата
родители са осигурили добри социално битови условия за живот на детето.
Видно от социалния доклад при проведения разговор с детето, то е заявило
пред социалните служители, че „от както се помни, родителите й постоянно са се
карали, като веднъж е виждала баща си да посяга на майка й, но не и на нея самата.“
М. е споделила също така, че „иска да остане да живее при майка си, но от време на
3
време иска да се вижда и с баща си.“ Посочила е също така, че е спокойно, не се
притеснява от баща си и му вярва.
От сведенията дадени от детето М. В. на 22.10.2021г. пред инспектор ДПС по
преписка № УРИ 304 000- 16340/2021г. се потвърждава твърдението на детето, че
родителите й постоянно се карат, че майка й е напуснала баща й, защото той
непрекъснато я тормозел и обиждал, вечер се напивал и злоупотребявал с алкохол, но
дори когато бил трезвен пак се държал лошо с майка й и с нея.
С обжалваното решение съдът е извършил обоснована преценка, че в най-
добър интерес на детето е родителските права да бъдат предоставени на майката,
местоживеенето на детето да е при нея, съответно да се определи режим на лични
отношения на бащата с детето, като бащата бъде осъден да заплаща месечна издръжка
на детето в посочения по-горе размер.
Недоволен от решението, в частта, относно предоставянето на майката на
родителските права върху роденото от брака дете, определеното местоживеене на
детето при майката и съпътстващото произнасяне по въпросите относно издръжката и
режима на лични отношения въззивникът е подал сложената тук за разглеждане
въззивна жалба.
Настоящата инстанция след като съобрази становищата на страните и като
извърши собствен анализ на събраните доказателства, намира, че
първоинстанционният съд е направил правилна преценка относно критериите, които са
от значение за определяне на по – подходящия родител, на когото да бъде
предоставено упражняването на родителските права.
Съгласно чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, ако съпрузите не постигнат
споразумение по ал. 1, съдът се поризнася при кого от родителите да живеят децата, на
кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките
относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между
децата и родителите и издръжката на децата. Съдът решава въпросите по чл. 127, ал. 2
СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като:
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола
и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица-близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности.
Правилно съобразно събраните по делото доказателства съдът е установил, че
двамата родители са трудово ангажирани/бащата по трудов договор, а майката като
самоосигуряващо се лице/, живеят в самостоятелни жилища и са осигурили добри
битови условия. По отношение на възпитателските качества на родителите, тяхното
желание за отглеждане на детето, социалното обкръжение и жилищно-битовите и
други материални условия на живот настоящият състав намира, че двамата родители са
равнопоставени. От събраните по делото доказателства се установява, че никой от тях
не притежава преимуществено по-добър родителски капацитет, същевременно и
двамата заявяват желание да участват активно в живота на детето. Също така и двамата
живеят в жилища, където има необходимите условия за отглеждане на детето.
Малолетното дете е момиче като за нейното развитие е по-добре да бъде отглеждана от
майката, която е и с по-добра социална интеграция в сравнение с бащата. Такова
желание е изразено от детето и пред социалния работник, извършил проучването за
нуждите на делото, съобразно изложеното представения по делото социален доклад.
Не следва да се пренебрегват и дадените от детето сведения за отношенията между
родителите му, пред обучен за работа с деца служител на РПУ-Несебър в рамките на
предварителната проверка на НРП. При данните по делото правилно е отхвърлена
претенцията на бащата по чл.127 СК и е уважена предявената насрещна такава от
4
майката. С оглед това, че упражняването на родителските права по отношение на
детето са предоставени на майката, на бащата е определен режим на лични отношения
с детето. На този фон настоящият съдебен състав намира за балансиран подхода на
първостепенния съд при определяне режима на лични отношения между детето и
бащата. Безспорно в интерес на всяко дете е да има лични контакти и с двамата си
родители. Определеният от районният съд режим е подходящ и съобразен с възрастта
на детето. Безспорно при този режим е налице предвидимост и стабилност в
отношенията на страните с детето. Режимът в обжалваното решение е определен така,
че интересът на детето е охранен. То има възможност да контактува с двамата си
родители, като се отглежда от майката и има обичайния режим на лични отношения с
баща си. Бащата има възможност да взема детето при себе си един месец през лятото,
когато майката не е в платен отпуск, както и за посочените празнични почивни дни.
По отношение на издръжката: Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето,
което я дължи, но не може да бъде по-нисък от 1/4 от минималната работна заплата. С
оглед възрастта на детето съдът намира, че първоинстанционният съд правилно е
определил размера на дължимата от бащата месечна издръжка, която същия следва да
заплаща чрез майката. Предвид заявените от ответника месечни доходи и разходи,
издръжка в размер на 200лв. не би била прекомерно обременяваща материалното му
положение. Размерът на издръжката е правилно определен от НРС именно с оглед на
нуждите и възрастта на детето, тъй като месечната издръжка е за нея.
Въз основа на изложеното по-горе настоящата инстанция намира, че
районният съд правилно е уважил в посочените диапазони предявените от майката
искове по чл. 127, ал. 2 СК, отхвърляйки предявените насрещни от бащата. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз
основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е
привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски, като са
представени доказателства за сторени такива в размер на 500лв. за адв.възнаграждение
за въззивната инстанция, които следва да бъдат присъдени в тежест на въззивника.
Водим от всичко така изложено, БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 253/28.07.2022г., постановено по гр.д.№
1190/2021г. по описа на РС-Несебър.
ОСЪЖДА М. Х. В. с ЕГН-********** да заплати на С. И. А. с ЕГН-
********** сторените във въззивното производство съдебни разноски в размер на
500лв. за заплатено адв.възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване
на препис на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6