№ 410
гр. Пловдив, 02.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600441 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 440 ал. 2 НПК.
С определение № 852/13. 10. 2022 г. по ЧНД 1753/2022 г. Пловдивският
окръжен съд е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Е. А. А.
за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване от остатък от
наказание лишаване от свобода, определено му по ЧНД 4993/2016 г. на
Районен съд Пловдив. Недоволен от така посоченото определение е
останал лишеният от свобода, който го е обжалвал чрез своя защитник.
Счита, че са налице основанията на чл. 70 НК и в този смисъл моли
Апелативния съд да се произнесе.
Окръжна прокуратура и началникът на затвора не са взели становище по
жалбата.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В мотивите към атакуваното определение Пловдивският окръжен съд е
направил внимателен, точен и прецизен анализ на поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Е. А. изтърпявал общо най-тежко наказание от ДВАНАДЕСЕТ
ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено му с
1
определение 1730/31. 10. 2016 г., постановено по ЧНД 4993/2016 г. на РС
Пловдив. С него са били групирани наказанията наложени му по НОХД
926/2014 г. на Пловдивския окръжен съд за престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 3
и т. 4 вр. чл. 198 ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. А НК и по НОХД 1567/2015 г.
на РС Пловдив за извършено престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал.
1 т. 3 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. А НК.
Определението е влязло в сила на 16. 11. 2016 г.
В атакуваното определение екзактно са били посочени предишните
осъждания на подсъдимия и коректно е отчетено тези, по които Е. А. е
реабилитиран по право.
Към 21. 10. 2022 г. Е. А. е изтърпял фактически ОСЕМ ГОДИНИ,
ШЕСТ МЕСЕЦА и ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ ДНИ, от работа ще е изтърпял 11
месеца и 12 дни, неизтърпеният остатък е в размер на 2 години 11 месеца и 22
дни. Поради това е правилен изводът, че е изтекъл предвидения в чл. 70 ал. 1
т. 2 НК.
Напълно обосновано Пловдивският окръжен съд е преценил, че не са
налице останалите изискуеми предпоставки по смисъла на чл. 70 ал. 1 НК, а
именно лишеният от свобода да е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне и превъзпитание. В тази насока подробно и в съответствие с чл.
439а ал. 1 и ал. 2 НПК са анализирани приложените по делото писмени
доказателства, изготвени от затворническата администрация.
С основание е прието, че нагласите и поведението на лишения от
свобода за периода на престоя му в пенитенциарното учреждение са
негативни. Не проявява интерес към провежданите културно – масови
мероприятия, не определя поведението си като проблемно, не чувства
необходимост от личностна промяна. Не е критичен и не осъзнава факторите,
допринесли за криминализирането му. Няколко пъти е назначаван и спиран
от работа, поради системни отсъствия и несправяне със задълженията си.
Отчетено е, че пет пъти е награждаван, но последно това се е случило през
2018 г. По отношение на наложените наказания напълно законосъобразно е
преценено, че по отношение последните две от тях не е изтекъл предвидения
в чл. 109 ал.2 ЗИНЗС срок.
Не може да бъде игнориран и фактът, че оценката от риска от рецидив
остава висок, като е завишен от 101 на 104 точки. Поради това и с основание е
2
посочено, че предвид пасивността на осъдения към плана на присъдата
заложените в същата цели и задачи не са изпълнени.
В депозираната жалба липсват развити доводи, а същата е изготвена
бланкетно. В нея са формулирани единствено твърдения за наличието на
основания за условно предсрочно освобождаване. Поради това и съдът счита,
че изложените по-горе съображения дават достатъчно ясен отговор на
пестеливо изложените възражения в жалбата.
С оглед на всичко посочено по-горе и настоящата инстанция счита, че
макар и да са налице формалните предпоставки на чл. 70 ал.1 т.2 НК, не са
постигнати целите на наказанието лишаване от свобода по отношение на
осъдения Е. А. А.. Не може да се приеме, че при него е приключил
възпитателният процес. Поради това не е налице втората изискуема
предпоставка на закона, а именно наличие на доказателства за поправянето
му.
Предвид изложеното и Пловдивският апелативен съд намира, че
атакуваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 852/13.10.2022 г., постановено по
ЧНД 1753/2022 г., по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3