РЕШЕНИЕ
№ 858
гр. Перник, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20251720101490 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Моят Кредит“
ЕООД срещу Д. Г. В..
Ищецът твърди, че на 20.02.2024 г. Д. Г. В. е сключила Индивидуален договор за
заем № 98*** и Договор за допълнителни услуги към цитирания договор за заем с
„Моят кредит“ ЕООД, ЕИК *********. По повод сключените договори ответницата е
предявила иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 22 от ЗПК и е
образувано гр. д. № 2362/2024 г., по описа на IX граждански състав на Районен съд -
Перник. Твърди, че с решение № 920/30.10.2024 г. постановено по образуваното гр. д.
№ 2362/2024 г на Районен съд - Перник, чл. 1.2 и чл. 1.3 от Договор за предоставяне на
допълнителни услуги от 20.02.2024 г. са прогласени за нищожни. Поддържа, че към
момента на постановяване на съдебното решение ответницата е била платила 312,75
лв. по процесния договор. С оглед размера на погасените от нея суми и предвид
прогласените за нищожни клаузи от тях към датата на предявяване на исковата молба
твърди, че ответницата дължи сума в размер на 443,06 лв., от които: 412,39 лв.
главница и 30,67 лв. възнаградителна лихва по Индивидуален договор за Заем №
98***/20.02.2024 г., а ответника се явява задължен да й плати общо 191,96 лв.,
представляващи сбора от недължимо платените суми от нея за допълнителни услуги
във връзка с прогласените за нищожни договорни клаузи с посоченото съдебно
решение. Поддържа, че е направен неуспешен опит за връчване на изявление за
прихващане до ищеца и покана за плащане на дължимите от нея суми. Заявява, че с
исковата молба признава Индивидуален договор за заем № 98*** от 20.02.2024 г. и
Договор за допълнителни услуги към цитирания договор за заем изцяло за нищожни,
поради което счита, че ответницата дължи връщане единствено на чистата стойност на
усвоената главница, на основание чл. 23 във връзка с чл. 22 ЗПК. Съобразно
1
изложеното и на основание чл. 103, ал. 1 във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗЗД заявява, че
извършва прихващане с 225.14 лв. от вземането на „Моят кредит“ ЕООД за чистата
главница по Индивидуален договор за заем № 98***, срещу вземането на ответника за
225.14 лв., представляващо недължимо платени суми. Съобразно изложеното е
направено искане ответника да бъде осъден да плати на ищеца сума в размер на 187,25
лв., представляваща неплатена част от т. н. „чиста стойност“ /получена главница/ по
сключения между страните недействителен договор за заем № 98*** на 20.02.2024 г.
Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК не е депозиран писмен
отговор от ответника. Същият, редовно призован за датата на насроченото по делото
открито съдебно заседание на 17.09.2025 г., не е заявил становище по допустимостта и
основателността на предявените искове, като не е направил и искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
От ищеца с писмена молба с вх. № 22717/17.09.2025 г. е направено искане за
постановяване на неприсъствено решение, в случай че са налице предпоставките,
предвидени в закона за приключване на делото с такова.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
като съображенията за това са следните:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 23 ЗПК.
За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи,
при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните
предпоставки, че между страните е сключен недействителен, на основание чл. 22 ЗПК,
договор за заем № 98*** на 20.02.2024 г. с параметри, посочените в исковата молба,
въз основа на който ответника е получил заемна сума в размер на 500 лв.
В доказателствена тежест на ответника е при доказване на горните факти, да
установи положителния факт на плащане на претендираната сума в размер на 187,25
лв., като ищецът сам сочи и признава, че от ответника е извършено плащане към
датата на депозиране на исковата молба по процесния договор на сума в размер на
312,75 лв.
По аргумент от разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, каквато е
процесната хипотеза, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника или да оттегли иска. Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание,
което също се установява да е сторено, и искът е вероятно основателен, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата молба
и от неявяване в първото съдебно заседание на ответника, без да е направил искане
делото да се разгледа в негово отсъствие, е обективирано в постановеното по делото
разпореждане с рег. № 6672/11.05.2025 г. /л. 51/ по реда на чл. 131 ГПК, което е
редовно връчено на ответника на 27.05.2025 г. /л. 53 - гръб/. Вероятната основателност
на иска, следва от част от приетите относими към предмета на делото писмени
доказателства – индивидуален договор за заем с код 98***/20.02.2024 г., сключен
2
между ищеца, в качеството на заемател, и ответника, в качеството на заемополучател,
и разписка № 98***/20.02.2024 г. за получена сума в брой в размер на 500 лв. от
ответницата, от която се установява получаването на посочената в исковата молба
заемна сума от ответницата по процесния договор за заем.
В обобщение, налице е кумулативното наличие на предвидените в чл. 238, ал.
1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, което обуславя възможността за постановяването
на неприсъствено решение срещу ответника. Предвид изложеното и с оглед изрично
направеното искане от ищеца в тази насока в депозираната от него молба с вх. вх. №
22717/17.09.2025 г., следва да бъде постановено решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявения осъдителен иск да бъде уважен изцяло. Съгласно посочената
разпоредба, неприсъственото решение не се мотивира по същество и не подлежи на
обжалване.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право
на разноски. Същият е претендирал такива в размер на 50 лв. – държавна такса, и 400
лв. – адвокатски хонорар. Плащането на претендираните разноски е доказано по
делото, поради което същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. В., ЕГН **********, с адрес: град П., ул. „О.” № **, да плати
на „Моят Кредит” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град София и адрес на
управление: бул. „Александър Стамболийски” № 55, ет. 3, на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК, сума в размер на 187,25 лв., представляваща неплатена част
от получена главница по индивидуален договор за заем № 98***/20.02.2024 г., сключен
между „Моят Кредит” ЕООД, в качеството на заемател, и Д. Г. В., в качеството на
заемополучател.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Г. В., ЕГН **********, с адрес:
град П., ул. „О.” № **, да плати на „Моят Кредит” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище в град София и адрес на управление: бул. „Александър Стамболийски” №
55, ет. 3, сума в размер на 450 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните с указания, че защитата срещу
неприсъствено решение се осъществява по реда на чл. 240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3