Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 29.04.2022 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Й. Петрова, като разгледа т.д. № 1079/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 121, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
Ищецът „О.Ф.“ ЕООД твърди, че сключил с първия ответник „Ф.П.“ ЕООД договор за факторинг от 10.01.2020 г., по силата на който поел задължение да финансира търговската дейност на „Ф.П.“ ЕООД в качеството му на доставчик на стоки, като извършва плащания по извършени от доставчика търговски доставки, придобивайки вземанията му срещу платците по доставките. Срещу осигуреното от ищеца финансиране доставчикът се съгласил да да отговаря солидарно с платците по авансираните доставки. В изпълнение на задълженията си ищецът извършил плащания на обща стойност от 472 924,48 евро, но значителна част от финансираните суми не били възстановени нито от платците, нито от доставчика. Поради това на 27.04.2020 г. между страните бил сключен Анекс № 2, с който доставчикът признал задължението си в размер от 308 006,06 евро, а за погасяването му солидарно се задължил вторият ответник „П.“ ООД. Последвали частични плащания, след което погасяването на дълга отново било преустановено. Ищецът изпратил покана и до главния, и до солидарния длъжник, но и тогава не било извършено плащане по анекса. Плащане било отказано и от застрахователя по сключената застраховка за търговски риск, като отказът на застрахователя бил мотивиран с твърдението, че липсвали доставки-предмет на финансиране, и че документите по доставките били неистински. Ето защо ищецът моли съда да осъди двамата ответници да му заплатят солидарно сумата от 223 701,49 евро, представляваща непогасената част от признатия с Анекс № 2 дълг, която сума се дължала от доставчика по силата на договора за факторинг както при наличие на извършени доставки, така и при невярно деклариране на такива. Претендира законна лихва (вж. изявление в о.с.з. на 06.04.2022 г.) и разноски.
Ответникът „Ф.П.“ ЕООД не оспорва сключването на процесния договор за факторинг, но твърди, че всички финансирани доставки били реално осъществени и ищецът следвало да насочи претенцията си към застрахователя. Оспорва подписването на Анекс № 2 към договора от законния му представител, дължимостта на сумите по този анекс, както и получаването на покана за плащане. Моли съда да отхвърли предявения срещу него иск. Претендира разноски и възразява по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът „П.“ ООД оспорва допустимостта на предявения срещу него иск поради липса на пасивна легитимация. По същество оспорва автентичността на подписа, положен за него върху Анекс № 2, и твърди, че не е поемал солидарно задължение към ищеца, нито е получавал плащане от него. Оспорва извършването на плащанията от страна на фактора по процесните доставки. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски. Възразява по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Относно допустимостта, правната
квалификация и броя на предявените искове.
Въведените от ищеца главни твърдения са за наличие на облигационно отношение между него и първия ответник, по силата на което в тежест на ответника е възникнало парично задължение, чиято ликвидност е допълнително установена с анекс. По отношение на втория ответник отново се поддържа договорно основание за претендиране на процесната сума, произтичащо от договор за поемане на солидарна отговорност. Следователно предявените субективно съединени искове са за реално изпълнение на договорно задължение, а правната им квалификация е чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 121, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Дали дължимостта на сумата следва от една или от друга разпоредба на договора (т.е. дали се претендира за реални, но незаплатени доставки, или за липсващи доставки), е фактически въпрос и не води до обективно съединение на искове, щом и в двата случая източникът на вземането е договорът, съответно анексът към него, и щом и в двата случая се претендира неговото реално изпълнение (а не обезщетение за вреди във втория случай).
Според настоящия състав не са налице искове, предявени в условията на евентуалност и основани на извъндоговорен източник. Както е посочено и в определението от 03.02.2022 г., ищецът не е изложил различни фактически твърдения от вече изложените по договорните искове, поради което дадената от него алтернативна правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД не съставлява сезиране с евентуални искове. Напротив, в уточнителната молба от 17.06.2021 г. ищецът обосновава тези т.нар. евентуални претенции със същите факти, изложени по главните искове, но с възможното им правно третиране от съда като източник на неоснователно обогатяване. Тъй като обаче съдът не е обвързан от дадената от страните правна квалификация, а определя същата само на база изложените от тях фактически твърдения, то посочването от ищеца на различни правни норми, под които да бъдат подведени претенциите му, не води до обективно съединяване на искове и твърдението на страната за наличие на такова съединяване не задължава съда.
Възражението на втория ответник за недопустимост на предявения срещу него иск поради липса на доказателства за съществуване на облигационни отношения между него и ищеца, е възражение относно липсата на материална, а не на процесуална легитимация и поради това то не би могло да доведе до недопустимост на иска, дори да е основателно, а следва да се разгледа при преценка съществуването на вземането срещу този ответник.
По основателността на исковете.
Установява се, че на 10.01.2020 г. между ищеца и ответника „Ф.П.“ ЕООД е сключен договор за факторинг № А00296, регулиран от общи условия. По силата на договора ищецът в качеството си на фактор се е задължил да финансира извършвани от „Ф.П.“ ЕООД доставки с отложено плащане, като извършва вместо платците плащания при отправени от доставчика искания в рамките на установения лимит, придобивайки вземанията на доставчика срещу платците по финансираните доставки. С индивидуалните условия по договора страните са уговорили, че за посочените в Приложение № 1 платци няма да се извършва уведомление за цесиите, но доставчикът ще осигури плащането от тези платци за извършените към тях доставки да се извършва по специална ескроу-сметка. В общите условия е уговорено, че доставчикът остава солидарно задължен с платците по финансираните доставки (чл. ХVІІ, т. 1 от ОУ), като при нарушаване на клаузи от договора дължи възстановяване на всички авансирани средства, вкл. по доставки, по които не съществуват вземания към платците, но е декларирал невярно тяхното съществуване (аргумент от чл. ХХ, т. 4, ал. 10, 12 и 13 вр. чл. ХІІІ, т. 1 вр. чл. ХV, т. 2 от ОУ).
Съгласно заключението на ССчЕ в периода 21.01.2020 г. – 20.03.2020 г. ищецът е извършил в полза на ответника „Ф.П.“ ЕООД плащания по девет искания за финансиране в общ размер от 460 977,76 евро.
На 27.04.2020 г. е подписан Анекс № 2 към договора за факторинг, съгласно който стойността на финансираните доставки, подлежаща на възстановяване от доставчика, възлиза на 307 443,01 евро. Поето е задължение доставчикът да осигури погасяване на сума в размер от 170 000 евро в срок до 30.04.2020 г., а остатъкът от 138 006,06 евро следва да бъде погасен в срок до 01.06.2020 г. Според удостовереното в анекса за доставчика подпис е положил Й.К., който съгласно вписването в търговския регистър е имал качеството на управител на „Ф.П.“ ЕООД към датата на подписването (както и е бил негов едноличен собственик). Същевременно К.. е посочен и като управител на втория ответник „П.П.“ ООД – дружество, поело съгласно чл. 6 от анекса солидарна отговорност за задълженията на доставчика по процесния договор. Доколкото въпреки указаната с определението от 03.02.2022 г. тежест на доказване по направеното от ответниците оспорване на автентичността на подписа на К.., не се ангажираха доказателства, с които оспорването да бъде доказано, то съдът е длъжен да приеме, че подписите, положени за доставчика и за солидарния длъжник (съответно първи и втори ответник), изхождат от К.. и съответно анексът обвързва дружествата поради подписването му от лице с представителна за тях власт.
При тези факти съдът намира исковете за основателни – доказа се както възникването на облигационно отношение между ищеца и първия ответник (по силата на договора за факторинг), така и между ищеца и солидарния длъжник (по силата на Анекс № 2); установи се извършването от ищеца в полза на доставчика на плащания по отправени от него искания за финансиране, като размерът на дълга е изрично признат както от главния, така и от солидарния длъжник в Анекс № 2; задължението за възстановяване на авансираните суми тежи върху ответниците - доставчикът е поел по силата на основния договор солидарна отговорност за задълженията на платците (и е потвърдил този дълг с анекса), а вторият ответник е поел с анекса солидарна отговорност за задълженията на доставчика; падежът на задължението, признато с анекса, е настъпил (поради което напълно неотносими са възраженията за ненадлежно връчване на отправените от ищеца до ответниците покани).
Доколкото съгласно договора доставчикът дължи възстановяване на авансираните суми и ако е декларирал невярно извършването на доставки, то за основателността на процесните искове е ирелевантно дали финансираните доставки са действително осъществени или доставчикът е съставил неистински документи за обосноваване на исканията за финансиране – и във втория случай той ще дължи да заплати на фактора стойността на извършеното от него финансиране, а за това задължение солидарно отговаря вторият ответник съгласно подписания от него анекс. Разликата се състои единствено в обстоятелството, че при реално осъществени доставки доставчикът ще отговаря солидарно с платеца за неговото задължение по доставката, а при неистински доставки ще отговаря в качеството си на получил плащане при невярно деклариране – за собственото си задължение за връщане на получените по договора аванси. Стойността на дълга и в двата случая е еднаква, нещо повече – задължението за плащане на тази стойност от двамата ответници е поето и с анекса и това допълнително споразумение може да се разглежда като самостоятелен договорен източник на процесното задължение.
Ответниците не доказаха погасяване на дълга (извън признатото от ищеца в т. І.4 от исковата молба погашение, което не е предмет на делото), поради което субективно съединените искове следва да бъдат изцяло уважени. Неоснователно е възражението на ответниците, че тези претенции следва да бъдат насочени и съответно уважени спрямо застрахователя, а не спрямо тях, е неоснователно, тъй като в договора страните не са уговорили никаква (още по-малко задължителна) поредност на удовлетворяването.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответниците следва да заплатят на ищеца разноски в размер от 25 800,88 лв. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, доколкото заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е под минималния размер, установен с Наредба № 1/2004 г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „Ф.П.“ ЕООД, ЕИК *******, и „П.“ ООД, ЕИК*******, да заплатят солидарно на „О.Ф.“ ЕООД, ЕИК*******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 121, ал. 1, пр. 2 ЗЗД сумата от 223 701,49 евро, представляваща непогасената част от стойността на авансирани от „О.Ф.“ ЕООД доставки съгласно договор за факторинг № А00296/10.01.2020 г. и Анекс № 2/27.04.2020 г., ведно със законната лихва от 22.04.2021 г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 25 800,88 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: