№ 612
гр. Пазарджик, 07.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело
№ 20255220100433 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
и на второ повикване в 14:08 часа се явиха:
Ищцата Е. П. В., редовно призована, се явява лично и с адв. Ф. Ф.,
редовно упълномощен да я представлява, с приложено към исковата молба
пълномощно.
Ответникът Б. Д. В., редовно призован се явява лично и с адв. Г. С.-Ц.,
редовно упълномощена да го представлява, с приложено по делото
пълномощно.
Контролиращата страна ДСП – Пазарджик, редовно призована не
изпраща законен или процесуален представител.
Явява се Й. Т. - социален работник в ДСП – Пазарджик.
Явяват се децата М. Б. В. и А. Б. В..
АДВ. Ф.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.-Ц.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
АДВ. Ц.: Не сме водили никакви разговори с ищцовата страна. Смятам,
че ако би могло да има някакви конструктивни разговори и да не причиняваме
това на децата, това е моят апел, не само като адвокат, но и като родител.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Децата са заявили какво желание имат, така че
от тук нататък майка им да помисли. Те искат да останат да живеят при мен.
1
Тя е говорила с тях.
ИЩЦАТА /лично/: Дала съм достатъчно време на мъжа ми да прецени
ситуацията. Дала съм достатъчно кредити на доверие, които не се оправдаха.
Децата са настройвани от него срещу мен. Аз не ги виждам реално.
АДВ. Ф.: Въпросът не е дали ще се прекрати бракът, а това, че
ответникът иска да упражнява родителските права, а майката да се откаже от
правата си.
АДВ. С.-Ц.: Не да се откаже от правата си, а да има разширен режим на
лични контакти.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: На този етап искам да се спогодя при
условията, поставени в отговора на исковата молба.
ИЩЦАТА /лично/: Искам да се споразумея в смисъл да остана в
семейното жилище и да отглеждам децата в него. Нямам друго жилище и съм
декларирала това.
Спогодба не се постигна.
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. Ф.: Поддържам подадената искова молба. Оспорвам отговора и
предявената насрещна претенция. Във връзка с определението на съда за
представяне на доказателства за доходите на ищцата, представям декларация
за приходите от възнагражденията на ищцата за шест месеца назад. Не можем
да представим служебни бележки, тъй като до декември месец миналата
година ищцата е била служител във фирмата на ответника и очевидно не са в
добри отношения и не е могла да ги вземе официално.
По отношение искането за определяне на привременни мерки, децата,
така или иначе пребивават при баща си и ние няма да искаме да се изменя това
нещо на този етап, но имаме искане за определяне на режим на лични
отношения на майката с децата. От името на ищцата завяваме, че за периода, в
който децата ще пребивават при баща си, в рамките на привременните мерки,
не се противопоставя на размера на издръжката, която ще заплаща на децата
чрез баща им. После ще имаме доказателствени искания.
АДВ. С.-Ц.: От името на доверителя ми поддържам подадения писмен
отговор по съображения, подробно изложени в същия. Поддържам и
насрещната искова претенция, така както е заявена. Моля да има произнасяне
по отношение на привременните мерки на основание чл. 323 от ГПК.
Поддържам направеното искане, подробно изложено. Оспорвам исковата
молба изцяло. Във връзка с дадените указания, обективирани в Определение
№ 790/13.03.2025 г., моля да бъдат уважени направените искания, а именно да
бъде задължена ищцата да представи запис от проведената среща между
страните на 23.01.2025 г., тъй като по думи на доверителя ми, при тази среща,
продължила няколко минути, през цялото време разговорът е бил записван на
мобилния телефон на ищцата. Считам, че с оглед наведените твърдения от
2
страните следва да бъде уточнен разговорът, проведени между страните.
Във връзка с указанията да конкретизирам доказателствените искания,
обективирани в т. 6 от писмения отговор посочвам входящите номера на
молбите, с които е сезирана РП – Пазарджик, макар че същите са представени
с писмения отговор, както следва: вх. № 739/2025 г., вх. № 740/2025 г. и вх. №
741/2025 г. Смятам, че следва да бъдат изискани тези преписки, тъй като са
относими към предмета на делото. С тези молби доверителят ми е търсил
съдействие и е сезирал разследващите органи за отношението между
страните, а в една от тях именно за това, че майката притеснява психически
децата и с оглед на това да не влизат в допълнителни пререкания и лични
срещи доверителят ми се е обърнал към органите на реда да не притеснява
децата. Считам, че и трите преписки следва да бъдат изискани, тъй като касаят
лични отношения и констатации, които са направени от разследващите
органи.
По отношение на представената декларация за материално положение и
имотно състояние от ищцовата страна в днешното съдебно заседание, аз се
противопоставям по приемането. Считам, че същата няма абсолютно никаква
стойност. Достатъчно ясни са указанията в определението на съда да бъде
предоставена официална информация какви са доходите на ищцата до
настоящия момент, като по делото има приети писмени документи, от които е
видно, че предходното й трудово правоотношение е било прекратено със
заповед за прекратяване на 30.11.2024 г. Ищцата следва да представи
официален документ от работодателя си какво е трудовото й възнаграждение,
което тя получава от настоящия си работодател. Относно посоченото, че е в
обективна невъзможност да представи счетоводни документи от предишния
си работодател фирма „Елит Корект“ ЕООД, с едноличен собственик на
капитала - доверителят ми, има счетоводител, който обслужва фирмата и
ищцата може да се свърже със счетоводителя на фирмата и да поиска такъв
документ. Отделно от това, ще Ви моля да изискате официална информация от
НАП – Пазарджик какви доходи са декларирани от името на ищцата през
периода, посочен в определението, постановено от Вас. Поради горното
смятам, че не следва да бъде приета тази декларация, а следва да бъдат
изискани официални документи.
АДВ. Ф.: Противопоставям се на възражението на колегата относно
приемане на декларацията. Същата е годно доказателствено средство.
АДВ. С.-Ц.: Оспорвам и посоченото, че не притежава недвижими имоти
и МПС. Ищцата към настоящия момент живее в гр. Белово на ул. „****“ в
самостоятелна къща и за постоянен и настоящ адрес моля да бъде изискана
служебна справка, тъй като ответната страна няма как да се снабди с такава
информация
АДВ. Ф.: В каква връзка е това искане?
АДВ. С.-Ц.: Във връзка с направеното изявление в днешното съдебно
заседание, че ищцата няма къде да живее и имала жилищни нужди. Правя
3
това искане, Вие ще прецените.
АДВ. Ф.: Декларацията е годно доказателствено средство. Под
официални документи не знам какво се разбира от ответната страна –
нотариален акт ли трябва да се представи? Другото, което е по-важно, тъй
като работодател на ищцата, която трябва да получи такъв официален
документ, е именно ответникът и същият, при желание, може да представи
такава информация за доходите на ищцата, до момента, когато е работила в
тази фирма. По искането на ответната страна за предоставяне на запис от
януари 2025 г., ние твърдим, че такъв запис не е правен и не съществува, но
все пак държим да бъде уточнено какво всъщност се цели с този запис и каква
е връзката му с предмета на делото?
СЪДЪТ докладва делото съгласно мотивирания с Определение №
790/13.03.2025 г. проекто-доклад, като същия следва да бъде допълнен в
частта за разпределение на доказателствената тежест, като в тежест на ищцата,
с оглед претенцията за ползване на семейното жилище, е да докаже, че
семейното жилище не може да се ползва от двамата съпрузи и че има
жилищна нужда.
АДВ. Ф.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация,
както и по уточнението.
АДВ. С.-Ц.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
Моля на страница 2 от него, предпоследния абзац да бъде изключен, тъй като
не са въвеждани такива твърдения в писмения отговор, а именно изречението
посочва, че „след сключването на брака известно време ищцата е работила в
чужбина, като от 7 години живее постоянно в България“. Такива твърдения не
са навеждани.
АДВ. Ф.: Да, потвърждавам.
АДВ. С.-Ц.: Имала съм предвид майката на ответника. Други
възражения нямам.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните счита, че изготвения по делото
проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения с Определение № 790/13.03.2025 г. проекто-
доклад за окончателен доклад по делото, ведно с направеното в днешното
съдебно заседание допълнение относно разпределението на доказателствената
тежест по отношение на ищцата касаещо семейното жилище, както и с
корекцията по възражението на адв. С.-Ц., че предпоследният абзац на
страница 2 от определението се отнася за майката на ответника, а не за
ищцата.
АДВ. Ф.: Да се приемат представените с исковата молба и отговора на
исковата молба, както и с насрещния иск писмени доказателства.
АДВ. С.-Ц.: Да се приемат представените с исковата молба и отговора
4
на исковата молба, както и с насрещния иск писмени доказателства. Запознати
сме с него.
Настоящият съдебен състав намира, че представените преписи на
писмени документи с исковата молба, отговора на исковата молба, с
насрещния иск, както и представената декларация в днешното съдебно
заседание от адв. Ф., са допустими и относими и следва да бъдат приети по
делото, а по отношение на декларацията за материално положение и имотно
състояние и нейната доказателствената стойност, същата ще бъде ценена с
крайния акт на съда акт по същество.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените преписи
на писмени документи с исковата молба, отговора на исковата молба,
насрещния иск, както и представената в днешното съдебно заседание от адв.
Ф. декларация.
Съдът докладва постъпилия социален доклад, изготвен от ДСП –
Пазарджик, с вх. № 9325/31.03.2025 г.
АДВ. Ф.: Запознати сме. Да се приеме постъпилия социален доклад.
АДВ. С.-Ц.: Запознати сме. Да се приеме.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА постъпилия социален доклад, изготвен от ДСП – Пазарджик, с
вх. № 9325/31.03.2025 г.
ИЩЦАТА /лично/: Запис на телефона от датата 23.01.2025 г. няма.
По искането на ответната страна за задължаване ищцата да представи
запис от проведената между страните среща на 23.01.2025 г. и с оглед
изявлението на ищцата, че не е наличен при нея такъв запис, съдът намира, че
това доказателствено искане не следва да бъде уважавано. Така също в ГПК
не е предвиден такъв процесуален ред за задължаване на страна да представи
изготвен от нея запис. Такава възможност е предвидена по принцип в
разпоредбата на чл. 190 от ГПК, но същата се отнася за представяне на
документ и не може да се прилага по аналогия и за видео запис, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за задължаване
на ищцата да представи запис, за който се твърди, че е изготвен от ищцата при
проведената между страните среща на 23.01.2025 г.
По отношение искането за задължаване на ищцата да представи
доказателства за доходите си и във връзка с това, че в настоящото
производство се засягат интереси на непълнолетни деца, за които съдът следи
служебно, съдът намира, че няма пречка да изиска служебно такава
5
информация от НАП, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА информация от ТД на НАП – Пловдив, офис
Пазарджик относно декларирания и осигурителен доход на ищцата Е. П. В., с
ЕГН ********** за период от една година назад до изготвяне на справката.
АДВ. Ф.: Искам да представя на съда 2 броя веществени доказателства –
два видеозаписа, за което ни бяхте издали съдебно удостоверение. Заявявам,
че във връзка с издаденото съдебно удостоверение от куриерска компания
„Спиди“ официално не ни отговориха, но така или иначе представям 2 броя
видеозаписа, които бяха снети от социалните мрежи Фейсбук, които бяха
публикувани там. Тези записи касаят именно двете случки на насилие,
описани в исковата молба и извършени от ответника, които предоставям на
съда на цифров носител - флаш памет и моля да бъдат приети. На един
носител са двата записа. Моля да бъдат приети по делото по реда на чл. 204 от
ГПК, като бъде извършен оглед в съдебното заседание на тези записи, в
присъствието на страните.
АДВ. С.-Ц.: Категорично възразявам по приемането на такава флаш
памет с наведените твърдения, че на същата били качени някакви си записи.
На първо място на всички юристи в тази зала ни е известен редът, по който
евентуално биха могли да бъдат приложени някакви записи. Това е
официалният ред. Ако има записи, които се твърди, че са направени от
„Спиди“ АД, то следва да бъдат предоставени от собственика, който се
идентифицира като собственик на устройствата, посредством на които са
извършени тези записи. Тези записи най-вероятно са манипулирани. С
навлизането на изкуствен интелект страната може да представи абсолютно
всичко и да манипулира абсолютно всичко, поради което се противопоставям.
Отделно от това, ако процесуалният представител на ищцата твърди, че тези
записи съдържат нещо общо с твърдяно от тях извършено насилие, то към
настоящия момент в РС – Пазарджик има образувано гражданско дело по
ЗЗДН, с молител именно ищцата и ако тези записи имат някакво отношение и
някой, който трябва да се запознава и произнася във връзка с това, е именно
съдът, който разглежда другото гражданско дело, а не настоящото. В момента
се намираме в брачен процес. С оглед на това моля да оставите без уважение
това доказателствено искане.
АДВ. Ф.: Уточнявам и за колегата, че приемането на такъв вид
доказателства по делото става след извършване на оглед на съответните
видеозаписи. Такива разяснения са дадени от ВКС. Аз съм посочил съдебна
практика в молбата си. Тази съдебна практика е следвана до ден днешен от
ВКС. Съответно, за да се приеме или да не се приеме едно такова
доказателство, съдът следва да прецени едва след извършването на
съответния оглед. Възраженията, които могат да бъдат поставени относно
истинността на тези доказателства, може да стане едва след извършването на
този оглед. Не може да се навяват възражения съответно за нещо, което не е
6
видяно и не се знае какво представлява. Затова, моето искане съответно да
бъде пристъпено към оглед по реда на чл. 204 от ГПК и съдът след това да
прецени дали да приеме като доказателства по делото въпросните видео
записи или не, съгласно съображенията, които ответната страна ще направи
във връзка с това след това.
АДВ. С.-Ц.: Процесуалният представител на ищцата посочи практика на
ВКС, тя е в насока тогава, когато определени записи са снети по съответния
ред, в предвидените от закона параметри. В момента се твърди, че записите са
снети не знам от кой, но не са снети от компания „Спиди“, така както е
поискано от процесуалния представител. Възразявам, но мога да посоча
практиката на РС – Пазарджик, че такива записи от съмнителни флашки са
недопустими в гражданския процес.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА представената от адв. Ф. 1 брой флаш памет към материалите
по делото.
ПРИСТЪПВА към възпроизвеждане и изслушване съдържанието на
предоставената флаш памет, на основание чл. 204 от ГПК, което ще се
извърши в присъствието на страните и техните процесуални представители.
ПОСТАВЯ се флаш паметта в компютъра.
ВЪЗПРОИЗВЕДОХА се в открито съдебно заседание и бяха възприети
от съдебния състав и от процесуалните представители на страните 2 броя
видеозаписи тип *.MP4 файл.
Съдът във връзка с направеното оспорване от ответната страна
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на ищцовата страна, която представя видеозаписите, че за
попълване на делото с достоверни данни по обективен начин по нейна
преценка, евентуално следва да ангажира компетентно лице, което разполага
със специални знания с оглед представените видеозаписи в днешното съдебно
заседание.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да изслушаме първо децата и след това
свидетелите.
АДВ. С.-Ц.: Имам искане, при изслушване на децата страните и
процесуалните представители да напуснат съдебната зала. Смятам, че е в
интерес на децата, за да бъдат спокойни за това, което имат да им кажат. В
залата ще присъства и социален работник, за да следи за техните права и
интереси. Смятам, че би било редно всички да напуснат съдебната зала.
АДВ. Ф.: Недопустимо е искането страните и процесуалните
представители да бъдат лишени от развитието на делото.
АДВ. С.-Ц.: На основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗдет. при направено такова
искане, когато се смята, че се нарушават правата и интереса на децата,
7
изслушването се прави точно в отсъствието на страните.
СЪДЪТ на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет. пристъпва към изслушване
на непълнолетното дете М. Б. В.. Изслушването се извършва в присъствието
на социалния работник Й. Т. от Отдел „Закрила на детето“ към ДСП –
Пазарджик.
НЕПЪЛНОЛЕТНОТО ДЕТЕ М. Б. В.: Аз съм М. и съм на 16 години. Бих
предпочел да остана сам при изслушването.
СОЦ. РАБОТНИК Т.: В интерес на детето е да бъде изслушано без
присъствието на родителите и адвокатите им.
Съдът прикани страните и процесуалните им представители да напуснат
съдебната зала.
НЕПЪЛНОЛЕТНОТО ДЕТЕ М. Б. В.: Моето желание е да остана при
баща ми, понеже с него се разбирам много по-добре. Той ми дава по-различна
среда, отколкото майка ми. С него имам по-добра комуникация. С баща ми е
по-приятно. Той ме разбира повече, отколкото майка ми. Дори когато живееха
заедно, всеки път когато съм имал проблем, съм се обръщал към него. Усещам
у майка ми някакъв вид незаинтересованост към моите проблеми. Знам, че те
не са сериозни, но за мен са. През годините никога не съм имал нормална
комуникация с мама. Каквото и да си говорим, се превръща в скандал. Дори от
нещо мъничко се превръща в скандал. С тате взимаме общо решение на
проблема. Поради тази причина, имам по-добра комуникация с него. С баща
ми се чувствам по-спокоен. Преди с мама имахме отношения, както се казва
здравей-здрасти и си говорехме повърхностно. Откакто не живее с нас,
започна да ни се обажда, но разговорите бяха да придобие информация чрез
мен какво смята да прави тате, а не се интересува от мен толкова. Аз й казах,
че това не трябва да го очаква от мен, защото означава, че предавам единия,
но в крайна сметка ето аз съм тук и вземам страна. Проблемът е, че пред него
се казваше едно, че ще се разведат по взаимно съгласие, а на мен ми се
сервира съвсем различно, че ще се стигне до тук и в крайна сметка се стигна.
Ние живеехме лятото на Белово. Имаме къща на Малко Белово, в която лятото
или по празници се прибираме. Аз уча тук в Пазарджик, както и сестра ми.
Когато почиваме сме там, когато учим тук. Пак стана скандал и тя каза, че
повече няма да живее там и остана тук. Тате каза да си преосмисли думите,
при което тя си събра багажа и остана тук. Тя изкара цялото лято на 2024 г. тук
и започна да използва мен и сестра ми за добив на информация. Тя просто
излезна от къщата и каза "Повече няма да се върна тук“ и остана в Пазарджик.
Тя не е била гонена. След това тя доБ.олно напусна апартамента. През
септември тя си беше събрала нещата и си тръгна. Те не искаха да се виждат
дори на едно място. Тя се оттегли в нейната къща, на другите ми баба и дядо, в
Белово. Това беше по нейно желание. След това започнаха с тези съденици.
От тогава живея със сестра ми и баща ми в Пазарджик и съботите и неделите
сме в Малко Белово, при баба ми. С майка ми сме се виждали при редки
случаи за нещо от сорта на половин час. Тя идваше пред къщата в Малко
8
Белово и се виждахме за малко. Аз съм имал случаи, когато баща ми ме е
карал да се обаждам на майка ми. Той ме насърчава да се виждам с нея. Той ме
караше да се виждам с нея, дори аз да не съм искал. Тя подаде жалба за
домашно насилие, но такова нещо нямаше. Аз съм обиден на майка ми и
реших да говоря с нея и казах, че докато не оттегли жалбата, аз ще приключа
комуникацията с нея. Баща ми каза да я отблокирам и след два, три дни я
отблокирах и тя започна да ми звъни. Говорихме си общи приказки.
Разговорът ни беше натоварващ. После дойдоха клиповете. Отидох при нея да
говоря с нея като нормален човек, а тя ме изгони от нейния офис. Той също е в
Белово. Аз исках да се приключи това по-бързо, защото това е напрежение за
мен. Ние бяхме аз и сестра ми в офиса й и си говорихме нормално и спокойно.
После тя започна да се заяжда, аз й казах, че исках да го изкоментирам това
нещо с нея. Тя ни посочи вратата и каза „хайде тръгвайте си“. Аз се
почувствах много гадно и обидно и приключих всякаква комуникация с нея. В
началото тя не се обаждаше да ме чуе как съм, а да черпи информация от мен.
Спрямо мен и сестра ми не е имало агресия от нито един от родителите ни. Не
е имало случай баща ми да посяга на майка ми, но е имало скандали и в
последните години беше по-често, поради факта, че мама започваше всеки
скандал от нищото и се случваше да ставам свидетел на неприятни сцени.
Майка ми в повечето случаи е причина за скандали. Обичам ги и двамата. В
случая баща ми не е бил човек, който да започва тези скандали. Имало е
случаи да ме праща насила при нея. В училище всичко е наред. Баща ми
упражнява повече контрол. Смятам, че съм добър ученик. Завърших с успех
5.70. Тренирам джудо. Родителите ми са разделени от май месец. Издръжката
ми подсигурява баща ми – джобни, дрехи, за джудото. Всичко ми подсигурява
баща ми. Майка ми може да ми е давала един, два пъти, но това е било. За мен
единствено проблемът е делата, които се водят. Това е неприятното и искам да
приключат колкото се може по-бързо. Не е имало насилие между двамата,
нито спрямо мен, нито спрямо сестра ми. Ако говорим за човек,
осъществяващ контрол над нас, това е татко. Човекът, който не ни обръща
толкова много внимание, е мама, дори когато живеехме заедно. Джудото за
момента не ми струва нищо. Ходя на частни уроци по математика. Струват ми
на седмица по 25 лв. Нямам други странични разходи, освен джобните. Аз
искам да си остана при тате. Имало е случай в годините назад, когато майка
ми си е тръгвала - за седмица може би. Карали са се пак. Когато разговора
стане до там, че трябва да даде обяснения за нещо, просто става и си тръгва.
Когато сме били по-малки, ни е взимала с нея, и сме отивали при нейните
родители. После сме се връщали. Това се е случвало може би около 7,8 пъти.
Случаите, в които съм бил с нея е бил един, в другите случаи е тръгвала сама.
При тате си имам абсолютно всичко – имам си стая, имам какво да ям. Имам
всичко необходимо да живея прекрасно. Смятам, че майка ни не може да ни го
осигури. Мисля да се реализирам извън България, може би в Англия.
СОЦ. РАБОТНИК Т.: Нямам въпроси към детето.
След изслушването непълнолетното дете напусна съдебната зала.
9
СЪДЪТ, на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет. пристъпва към изслушване
на малолетното дете А. Б. В.. Изслушването се извършва в присъствието на
социалния работник Й. Т. от Отдел „Закрила на детето“ към ДСП –
Пазарджик.
МАЛОЛЕТНОТО ДЕТЕ А. Б. В.: Предпочитам родителите ми да не
присъстват в залата.
СОЦ. РАБОТНИК Т.: Моето становище е да я изслушате сама.
МАЛОЛЕТНОТО ДЕТЕ А. Б. В.: Аз съм А. и съм на 13 години. Живея в
Пазарджик, с тате и с брат ми. В събота и неделя отиваме на Белово и сме там
при баба. Родителите ми не живеят заедно. Не знам точно от кога не живеят
заедно. Не разбрах като цяло защо се развеждат. Случвало се е много да се
карат и за това се развеждат. През повечето време мама като си дойде вкъщи
от работа винаги е с намусено лице питаме я защо и така започват изцяло. 90
% причините са от нея. Един вид не й е приятно. Аз искам да живея при тате.
Предпочитам при баща ми, защото той се държи добре с нас, той ни отглежда
от супер много време. Не казвам, че мама не, но той се държи супер добре с
нас. Може би си споделям малко повече с тате отколкото с мама. С мама си
говорим по видео чат, в събота я виждам. Искам основно да съм с тате, но и
често да виждам и мама, но не искам да живея с нея. Брат ми ми помага за
училище. Аз уча в училище „******“. Родителите ми не ми говорят нищо
лошо за другия. Даже тате по принцип ни караше да ходим при мама. Аз не
ходя на уроци. Справям се добре с училището и не ходя на уроци. Ходех на
народни танци, после спрях, но сега като се удължи деня, ще ходя на народни
танци. За подсигуряване като цяло е тате. Откакто е започна учебната година и
преди това винаги ни е давал джобни. Сега за училище ни купи всички
материали за училище. За домакинството вкъщи баба ни помага. Като сме тук
в Пазарджик, баба ни праща храна в тенджери. Преди да се разделят, пак баба
го правеше това. Майка ми не готвеше, но чистеше и переше. Сега баба ни
праща чанти. Тя всеки ден ни готви. Тате има магазин в Белово и тя ни праща
храна всеки ден. Тате няма против мама да дойде да ни вижда. Като сме в
Белово тя идва с нейната кола и ни завежда в апартамента в Белово и се
виждаме там, където тя в момента живее. С тате се чувствам добре и
спокойна, добре ми е там. С мама, откакто стана това цялото нещо, не се
чувствам толкова спокойна. Не че съм й сърдита или обидена, просто не се
чувствам добре с нея. Имам спомен мама да си е тръгвала и преди, но после тя
се е връщала. Когато бях в първи клас тя ме беше взела и бяхме в апартамента
в Белово, и после се върнахме, но не знам защо, аз съм била в първи клас. Не
съм виждала баща ми да посяга на майка ми. Само ако мама започне да вика и
да се кара само тогава си говорят на по-висок тон, но не се стига до побой.
СОЦ. РАБОТНИК Т.: Нямам въпроси към детето.
След изслушването непълнолетното дете напусна съдебната зала.
Съдът освобождава соц. работник Й. Т., който напусна съдебната зала.
10
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните да се запознаят с
отразеното в протокола при изслушването на двете деца на страните.
АДВ. Ф.: Предлагам да продължим със свидетелите, за да може да ги
освободим.
АДВ. С.-Ц.: Имаме по двама свидетели. Може да изслушаме страните в
следващото съдебно заседание.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Е. С. И. – родена на 03.09.1992 г. в София, живуща в Малко Белово,
българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство със
страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. И.: Познавам се със страните. С Е. се познавам от около 8
години. Б. съм го виждала много пъти. Ние живеем в един квартал в Малко
Белово. С Е. съм се виждала много пъти. Правя застраховките си при тях,
взимала съм си пратки от тях. С Б. нямам контакти, винаги сме се
поздравявали, но нямаме общи приказки. С Е. си говоря много, излизаме,
пием кафе. Приятелки сме. Засичали сме се в детската градина да си води
детето. Аз също имам дете на тази възраст. За кратко бях и помощник
възпитател в детската градина на А.. Чували сме се с нея много пъти сме пили
кафе, говорили сме си. Е. много пъти ми е споделяла, че има проблеми с него,
че се държи лошо с нея. Опитвал се да й подвиква, да й вика, карали са се
многократно. Споделяли сме си какво се случва в семействата ни. Тя ми е
споделяла за домашно насилие спрямо Е.. Беше топло, някъде лятото. Един
ден я видях, имаше цепнатина на устатата. Не съм я разпитвала, това не е моя
работа. В последните месеци беше странна, не общуваше, много беше
замислена. Иначе аз редовно минавам оттам. Майка ми също работи на
центъра на Белово и всеки път като минавах я виждах. И тя последния път тя
ми каза, че Б. я е бил набил в офиса, блъскал я е и то пред погледа на техния
син М.. По този повод в социалните мрежи попаднах на такъв клип.
АДВ. С.-Ц.: Аз възразявам.
СВИД. И.: Изгледах го. Цъкнах на него и го видях, на него бяха Б. и
Елена. Тя ми беше разказала за тази случка. Тя ми споделя абсолютно всичко
за проблемите. Тя ми е споделяла, че е имала конфликт с Б. в офис за някакви
документи да подписва и на паркинга отзад той й бил посегнал. Това е било,
когато е било студено, около декември 2024 г. Ние сме приятелки и тя ми
споделя нещата.
Е. като родител е добър родител. Виждала съм я с децата, държала се е
добре с тях. Децата ни имат една година разлика. Никога не ги е обиждала
децата пред мен. Знам, че Е. в момента живее в къщата на баба й в Белово. Тя
ми е казвала, че няма друго собствено жилище.
11
Живея в Белово от близо 10 години. Не сме сядали заедно тримата с Е. и
Б.. Него го знам само визуално. Не сме общували тримата заедно. Тя ми каза,
че двамата са разделени. Разделени са след първия побой 2024 г., оттогава са
разделени и не живеят заедно. Така ми е казала. Знам, че децата живеят при Б.
и сега той се грижи за тях, откогато са разделени, не знам с точност. Месеци,
дати специално не знам.
След раздялата съм виждала Е. с децата. Последния път беше на
празника на Малко Белово – А.че беше при Е.. Празникът беше някъде на 14
февруари тази година. М. не съм го виждала с нея тогава. Не знам дали тя
плаща издръжка за децата и дали полага някакви грижи за тях. Ние сме си
говорили с нея, че в едно семейство и двамата имат вина, никога няма вина
само единият. Тя не ми е казвала, че тя е винаги права.
Първият побой е 2024 г. тя тогава ми сподели, че той я е ударил.
Аз не съм присъствала никъде. Това, което разказвам, е по думи на Е..
Казвам това, което ние двете сме си споделяли. Единствено и само лятото
имаше цепнатина на устната и аз не попитах, защото това са си техни
взаимоотношения.
Мисля, че в къщата в Белово тя живее сама.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
В. А. П. – родена на 30.07.1980 г. в гр. Белово, живуща в гр. Белово,
българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и служебни
правоотношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. П.: Познавам и двамата близо от 17 години, от Белово работихме
врата до врата, някъде 14-15 години. Заедно си изгледахме децата. Имам
впечатления като сме били на работното място, работили сме по-често с Е.,
понеже заедно си отгледахме децата – училище, детска. Като съпрузи вкъщи
нищо не мога да кажа. Имало е леки скандали, свързани с работата, но това на
всеки се случва. Има изнервяне, викане на моменти, но това е било преди
години. Преди повече от 15 години съм чувала да си повишават тон, да си
викат и разправии. Тя ми е споделяла за два пъти, че Б. я е бил. Миналата
година 2024 г. към края на годината аз я питах „Защо се разделяте?“, тя каза
„Защото Б. ме би, даже един път пред детето, другия на паркинга зад офиса“.
Ние с Е. си поддържаме връзка и си имаме приятелски отношения с нея. Една
вечер дойде и това ми сподели. Аз бях шокирана. Каза „Взе ми ключовете от
колата, трябваше да се прибирам пеша, изгони ме от апартамента, смени
ключалките, не ми дава дрехите, документите на работа“. Е. няма достъп до
семейното жилище в Пазарджик, от миналата година ми е споделяла, че края
на лятото той е сменил ключалките и не я пуска в апартамента да си вземе
12
дрехите. Една вечер дойде и се разплака и това ми го сподели и че я е
заплашил, че може да я удари кола и може да падне в шахта. Тя се премести
отсреща в един офис срещу тях, че е ходил да се разправя с нея.
За мен Е. е първо добър човек и всеотдайна майка, понеже винаги се е
грижила за децата. Взимала е децата, винаги са добре облечени. Водела ги е на
уроци. Грижила се е за тях. Идвали са в офиса до нашия магазин след училище
задължително, даже като се преместиха в Пазарджик си тръгваше от работа да
може да напазарува. Преди да се разделят тя се грижеше, тя пазаруваше,
искаше нова пералня, готви. Тръгваше си към 5.30 ч., казваше, че трябва да се
прибере да сготви. Пазаруваше и от нашия магазин. Събота и неделя да
сготви за децата, да има. Като всяка домакиня се грижеше за децата. Нашият
магазин е месарница. Е. няма собствено жилище. В момента живее в къщата
на нейната баба, която се намира в Белово. Тя няма къде да седи в Пазарджик,
а живее в Белово. Няма жилище в Пазарджик. Не съм ходила в апартамента в
Пазарджик.
Повече от 5-6 години съм чувала викове свързани с работата, разправии
между съпрузи, свързани с работа. В близките две години не сме в съседни
помещения. Първо бяхме врата до врата, после отидохме от другата страна.
Тези впечатления, които разказах за случките, са били преди 7 години. Е. сега
работи в един офис за застраховки в Белово и живее в Белово. Двамата са
разделени от лятото миналата година – края на лятото. Тя ми каза като се
виждахме по празниците миналата година, че след побоя, когато я е бил, й е
взел ключовете за апартамента и от тогава тя живее в тази къща. Доколкото
знам, тя не е могла да дойде в апартамента понеже той е сменил ключалките.
Бях шокирана, защото чак до такива крайности не съм очаквала да стигнат и
да каже „Той ме би пред детето“. Аз не съм изпадала в такава ситуация и най-
вече заради децата, тъй като имам дете на същата възраст. Преди два, три дни
този клип, който беше в социалните мрежи, то се видя и аз го гледах, как тя ми
го преразказа. Повярвах й, защото тя ми каза, че я е бил пред детето,
разкървавил й е устата. Повярвах й. Откакто са разделени за децата се грижи
баща им. Децата живеят в Пазарджик. Децата живеят в Пазарджик близо две,
три години, след 7-ми клас в Белово дойдоха да живеят тука. Преди това
живееха в Малко Белово, в къща на Б.. Там децата живееха с родителите си и
бабата. Ходила съм там преди години на рожден ден – децата бяха малки. Не
съм била в ситуация, в която сме били всички. С Е. сме се виждали. Тя
работеше отсреща срещу техния офис, в един офис. Не мога да кажа от кога тя
работи там.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
М. В. В. – родена на 21.10.1950 г. в гр. Белово, живуща в гр. Белово,
българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана, Б. ми е син, Е. ми е
снаха.
13
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може да
откаже да дава свидетелски показания.
СВИД. В.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. В.: Е. я познавам, може би два месеца преди да се оженят със
сина ми, преди да им направя сватбата. През този период дойдох, направих
сватбата и заминах в Гърция. Аз бях в Гърция. След сключването на
гражданския брак те заживяха в Белово, в моята къща. В момента са тук, в
Пазарджик, защото децата учат. М. е в И., а малката е в шести клас. Живяха в
Белово, в моята къща докато М. завърши 7 клас и го приеха в И. и се
преместиха тук цялото семейство. За този период от сключването на
гражданския брак докато М. дойде да учи в Пазарджик две години само
живеех заедно с тях, защото до 2019 г. бях в Гърция и от 2019 г. докато
заминаха за Пазарджик, това са 2 години, три да е имало. През този период
идвах в отпуска – за Нова година донасях на внуците подаръци и за 15-ти
август, защото имам имен ден. През този период съм наясно за техните
отношения. Имаше много търкания помежду им. Единият, ако нещо по работа
зададе някакъв въпрос, другият никога не беше съгласен с него и така
започваха разпри и кавги. Когато той започваше да говори нещо във връзка с
работата, тя никога не беше съгласна с него и винаги започваха скандали.
Снаха ми работеше при моя син. В началото работеше в Пловдив известно
време и като се ожениха, я взе при него като магазинер- консултант във
фирмата. Когато се роди М., аз си дойдох от Гърция, за да мога да изгледам
внука си и го гледах до година и осем месеца и после заминах за Гърция, за да
ги подпомагам финансово. Всичките си пари от Гърция, нека и двамата да
потвърдят, съм ги изпращала, даже и в офиса, в който работеше Е., съм ги
изпращала до стотинка. Имаха нужда за бизнеса. След като М. направи три
годинки, бях дошла в отпуска, около Нова година и стана разпрата между мен
и Е.. Тя беше заключила в банята М., беше му изгасила лампата. Той пищеше
адски и като отидох да отворя банята, беше с изцъклени оченца и беше
буквално припаднал от страх. Може би до преди няколко години той имаше
страх от тъмното. През нощта сестра му е ставала да го води до тоалетната
дори. Аз я обичах като мое дете, аз нямам друго дете, освен Б.. Разбрах, че е
заключила детето в банята, защото отказвал да яде. Година и осем месеца се
грижих за М., а майката тя работеше във фирмата. Б. и Е. са разделени. Не се
разделиха. Тя напусна семейството. Бяхме на обяд, децата, аз. И той и
обикновено аз цяла седмица се грижех за храната, за приготвянето, а тя
идваше и я взимаше и я носеше в Пазарджик и й бях казала, че в неделята
искам да отида на църква и за обяд тя ще се грижи за храната. Тя беше
изпекла вече месо и седнахме на масата да обядваме и в един момент тя каза
на Б., по време на обяда „Сега като си отидем, ще изхвърлим печката от
спалнята“, той й отговори „Имам работа, все още да довършва с фактури в
работата и няма да може да стане това нещо сега“. Тя вика „Ами щом като не
14
искаш ти, аз ще си намеря човек, който ще ми изхвърли печката“. И аз се
обърнах и само тия думи й казах „Б.е, след като иска да си намери друг човек,
хем ще те улесни, хем ще си свършите работа“. Тя се обърна срещу мен и каза
„Ти да мълчиш, говоря с мъжа си, нямаш право да се обаждаш“. Това бяха
думите й и стана, демонстративно излезе, запали колата и си дойде в
Пазарджик и цяло лято живя сама тук в Пазарджик, в апартамента. Това се
случи миналата година, от април месец някъде, точната дата не си спомням, до
ден днешен. Б. и децата винаги са били при мен лятото, отпуските, събота и
неделя, винаги са били при мен. От този случай снаха ми не е идвала никога.
Даже не търсеше и децата, за да може нещо да ги облекчи, с нещо да им
помогне. Идваше та се обаждаше на А. и тя казваше на баща й „Тате, мама
иска да отиде при нея“ и той казваше „Заминавай“. Никога не е имало
проблем. Тя е ходила при майка й и след един час и половина майка й я е
връщала. През учебната година децата са тук в Пазарджик. С баща си живеят.
Той се грижи за абсолютно всичко - всичко – родителски срещи, облекло,
учебници, тетрадки, чанти. А. посещава по рисуване някакъв курс, а М.
тренира джудо, ходи на частни уроци по математика. За разходите се грижи
единствено баща им. Когато майката взима А. в неделя при нея й дава по пет
лева. М. я пита „За мен има ли? А. отговаря "Мама каза тате да ти даде“.
Откакто са се разделили майката не посещава родителски срещи. Само баща
им ходи, даже напуска по-рано работа, понеже работата му е в Белово и идва
тук, за да успее да хване родителската среща и на единия и на другия. Аз
готвя, аз пера, аз гладя и всичко им пращам готово. Когато живееха заедно, Б.
единствено полагаше грижи за децата. Имало е моменти, когато тя или ще
ходи на масаж, фитнес, фризьор. За всичко той се грижеше. За издръжката на
децата се грижеше Б.. Е. през годините много рядко, но е готвила.
В тяхното домакинство аз пера и чистя. Донасят ми в чантите дрехите,
перя ги, гладя ги и в чантите им ги изпращам. Готовата храна я взимат, както и
при нея беше така, когато беше в семейството. Аз приготвям храната, вземам
я и я донасят тук на децата. В апартамента за бита и домакинството, откакто
тя беше в апартамента, там има ред всяка седмица по едно от семействата
мият стълбището на блока, тя даже не ходеше да мие стълбището, аз съм
ходила от Белово да мия стълбището, за да нямаме проблеми. Като ходех да
мия стълбището, чистех и апартамента. Б. се грижеше и за почистването. Б. не
е посягал по някакъв начин на Е.. Това мога да го твърдя. Сигурна съм в това.
Не съм виждала такова нещо.
Знам как Е. напусна жилището в Пазарджик. Тя стоя в апартамента цяло
лято докато беше ваканцията на децата. И когато свърши ваканцията и
трябваше децата да се върнат в Пазарджик, за да започнат учебната година, тя
извади ключовете си и ги даде на А. и каза да ги предаде на баща й. А. ми каза
това. Тя каза „Тате, ето мама даде ключовете“ и когато те отидоха в
Пазарджик тя си беше изнесла всичкия нейн багаж. До последно Е. работеше
при Б. в магазина. Тя подаде молба за напускане от магазина, излезе й молбата
и той я държа още един месец докато намери някъде място. Даже той й
15
ходатайстваше да намери офис да работи. Тя си направи собствен офис,
обзаведе го и работи в него. Той се намира старото място, където му беше
магазина отпреди. Бяха точно един срещу друг. Сега са малко по на
разстояние, може би 100-тина метра.
Е. сега живее в къщата на баба й. Баба й почина преди колко години.
Къщата се намира в Белово. Тя е с претенции да й препишат къщата, сега след
развода. Къщата е свободна. Тя беше на баба й, която почина преди година.
Никой няма там и никой не живее в тази къща. Сама там тя живее.
През годините те са се разделяли много пъти. При най-малкия скандал.
Тя си е тръгвала винаги при най-малкото нещо – три, четири пъти. После сама
се връща. Седи 4-5 дни и се връща сама.
През годините съм ставала свидетел за агресия. Може Е. сама да го
потвърди. Беше отдавна, може би преди две, три години, четири може да е
било. Спречкаха се двете деца – тя е гледала телевизия и не е искала да
изпусне сериала, аз съм била там и малката се оплаква на майка си, че М. я
напада и тя го хваща за рамената и с крака го удря в стомаха и той идва при
мен и започва да реве „Бабо, мама ще ме убие“.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
П. И. Й. – родена на 27.06.1978 г. в гр. Пазарджик, живуща в гр. Белово,
българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без родство и
служебни правоотношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Й.: Ние сме съседи с двете страни Е. и Б. В.. От 2011 година аз се
намирам в гр. Белово. Там сме съседи – в Белово, къща до къща сме. Тя е с два
входа, те се намират до нашия вход. До нас е точно стринка ми и после са те.
Три метра отстояние има къщата им.
Тяхното живеене беше съвсем нормално. Нямаше проблеми. От
известно време ми прави впечатление, ние сме приятелски семейства, никой
не искам да обвинявам, но това държание, което беше от края на миналата
година, беше нетърпимо. Чудя се Б. как търпи. Всеки божи ден чуваш шумове,
викове, крясъци от Е. В. – всеки Божи ден. Те са разделени от миналата
година, април месец мисля, че беше, не юни месец. Откакто са разделени Б. и
майка му М. се грижат за децата. М. учи в И., той е в 10 клас. От три години са
в Пазарджик. До преди три години живееха в Малко Белово. Докато там за
домакинството се грижи бабата. Не знам дали Е. може да готви. Аз не съм й
гледала децата докато бабата беше в друга държава, но не е това, където
бабата се грижи и бащата. Ние сме всеки божи ден заедно, няма ден да не сме
заедно, и с Е. бяхме. Сега вече откакто не е там - не. Отношенията от моя
страна не са изстинали, но тя се отдръпна. Не са тези отношения, където бяха.
16
Откакто живеят в Пазарджик за децата се грижи баща им. За домакинството в
Пазарджик се грижи бабата М. – по цял ден готви. Вечерно време, когато беше
Е. на Белово минаваше, взимаше тенджерите и си заминаваше за Пазарджик,
но откакто я няма, баща им минава, взима, прави им закуски за следващия ден.
Петък, събота и неделя децата са в Белово. Единствено два пъти съм видяла Е.
да дойде да вземе А.. Ние сме съседи и виждаме като дойде да я забере и най-
много час, час и половина и я докара и вечер като се съберем детето много си
споделя с мен. Детето споделя, че я затворят в хола с на леля й детето и се
съберат в кухнята и като тръгна да отида към мама в кухнята, дядо ме спира и
казва „Връщай се, там работа нямаш“. Не мога да кажа дали децата общуват с
другите си баба и дядо, но са много, много по-назад от общуването им с баба
им М.. Един път не съм видяла децата да дойдат и да кажат „Баба и дядо ми
купиха еди какво си“.
Преди да се разделят за издръжката на семейството се грижеше Б. -
бащата. Децата ги водеше на училище пак бащата. Тя не си мърдаше пръста за
нищо тази жена. Аз й завиждах донякъде, защото я носеха на ръце и накрая
остана неблагодарна. Ето за това съм тук, защото остана неблагодарна, цял
живот на нея всичко й е наготово. Никога не съм ставала свидетел на сцени Б.
да я бие, даже не знам дали я е нагрубил нея. Единствено съм слушала
крясъците и виковете, когато е отворена вратата и прозореца. Чуваше се
гласът на Е.. Като живееха в Белово като семейство всеки божи ден общувах с
тях. Когато дойдоха да живеят в Пазарджик, общувах с тях в петък, събота и
неделя, когато си идваха в Белово. Ходехме си на гости и сме сядали на една
маса – най-вече у нас. Никога Б. не е бил агресивен към Е.. Към децата не мога
да отговоря дали някой е бил агресивен. Е. през годините работеше във
фирмата на Б.. Мисля, че до миналата година работеше там, но не мога да
отговоря до кога точно. Беше студено – октомври, ноември месец беше.
Откакто не е на работа при Б. беше застраховки отсреща. Имаше един офис,
доколкото знам, че Б. е помогнал тя да си направи офис за застраховки, но с
течение на времето, явно жената си има доходи и си е купила един голям,
стъклен павилион, който струва нещо множко и е отделно от него не е срещу
очите му. Е., доколкото знам, ремонтира на баба си къщата и мисля, че живее
там. Не знам с кой живее там.
Разстоянието между моята къща и къщата на Е. и Б. е на 10-15 метра. Те
са ми до оградата. Б. е много кротък човек. Почти никога не съм му чувала
гласа. Ако чувам неговия глас ще е в смях нещо. Докато майката на Б.
живееше в Гърция, Б. и Е. живееха в къщата. Сигурно Б. се е грижел за
домакинството. За първите три години откакто се е родило детето аз не съм
била там. Аз съм там от 2011 г. Явно Б. се е грижел за домакинството. Откакто
съм там и преди да си дойде майката на Б. ходи да пазарува с чанти, прибира
децата от училище – всичко той. Не съм видяла Е. да води децата на училище
и да ги забира. Знам, че като има родителски срещи Б. е насреща. Децата
много си споделят с мен за неща, не знам дали да ги кажа. Малката А. ми
сподели, че майка й, когато я е взела един път, й е казала „Не мога да ги
17
понасям, не мога да ги гледам баба ти и баща ти“. Това не е за говорене пред
децата. Това е психически тормоз за нея. Преди един месец А. вдигна
температура и баба й ми се обади по телефона да отида нещо да помогна,
защото Б. още не се беше прибрал от работа. Отидох, детето гореше и
започнахме да й слагаме оцет, за да й свалим температурата. И звъни
телефонът и беше Е. отсреща, защото детето я пусна на високоговорител и
каза „А., звъня на теб, защото батко ти не ми вдига, да ти кажа, че съм подала
жалба срещу баща ти за тормоз“ и А. пред нас се разплака и каза „Мамо, аз
изгарям, болна съм, а ти ме тормозиш с тези странични неща“. Това нещо го
чух, аз бях стопроцентово там. И друго ми правеше впечатление, че като ми
дойдеха на гости, Б. по-рядко, Е. ми идваше на гости повече, като седнеха на
масата с моя пиеха наравно алкохол. Аз не съм съгласна. Радвам се, че не ми е
в дома повече.
АДВ. С.-Ц.: Майката употребява ли алкохол и свидетелката какво е
виждала?
СВИД. Й.: Поне две, три ракии си пие с моя съпруг. И не съм имала пари
да купя и хляба си да купя и той ме е пращал да отида да купя или ракия или
това зеленото – мента със спрайт. Нейните деца са виждали това. Те идваха и я
караха да стане от масата и тя не иска „Вървете, баба ти е там“, „Ама
прибирай се, защото тате се прибра от работа да вечеряме“, „Ако сте гладни –
заминавайте“ и ги гонеше от нас. Съжалявам, но по-добре без майка,
отколкото с такава майка. Никога не съм виждала Е. или Б. да имат синини по
тях. Ако има синини има лекари, би трябвало да има документи за това.
АДВ. Ф.: Каква става Е. като изпие две, три ракии? Опишете
поведението на Е..
СВИД. Й.: За агресивна – у тях не знам каква е. Когато е употребила
алкохол, гони децата от нас като дойдат да я викат, иначе сама не става. Не
става цинична. Гони си децата. Даже скоро децата бяха ходили преди една
седмица и ги беше изгонила.
АДВ. Ф.: Опишете ми една такава сцена, когато Е. пие две, три ракии
каква става..
СВИД. Й.: Децата са навън и играят, ние сме на масата тримата. Дойдат
децата „Мамо, хайде прибирай се, тате си дойде за вечеря, гладни сме“. Тя
казва „Прибирайте се, баба ви е там“. За всичко е баба ти. Те боготворят баба
си тези деца. За баща си и баба си тези деца умират.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
АДВ. Ф.: С оглед на споделеното от децата в съдебното заседание, след
като се запознахме с изслушването им, имаме искане за допускане на съдебно
психологична експертиза, за което моля да назначите вещо лице – психолог,
което след като се запознае с материалите по делото и проведе психологическо
изследване да даде отговор на следните въпроси:
18
Налице ли са данни за предварителна подготовка от страна на
родителите и влияние относно формиране отговорите на зададените въпроси?
Какво е емоционалното състояние на всяко едно от децата към настоящия
момент? Каква е привързаността на всяко едно от децата към всеки един от
родителите? Налице ли са данни за изразено предпочитание към едни от
родителите и какви са причините за това? По какъв начин се отразява на всяко
едно от децата, описаното в исковата молба, отговора на исковата молба и
така наречената насрещна искова молба и съответно поведението на всеки
един от родителите? Има ли наличие на синдром на родителско отчуждение
към тяхната майка, респ. към техния баща?
Считам, че отговорите на тези въпроси ще бъдат от съществено
значение за решаване изхода на делото и съответно правилното формиране на
вътрешното убеждение на съда за вземане на решение в най-добър интерес на
децата.
Отделно от това моето мнение е, че свидетелката В. – майката на Б., за
някои неща откровено излъга и съответно за проверка за достоверността на
нейните показания, моля съда да изиска информация от класните
ръководители на децата, съответно от ***** - кл. ръководител на М. - г-н В. и
от ОУ „******“ - класния ръководител на А. к-жа К., които да дадат
информация дали само бащата посещава родителските срещи така, както беше
споделено на съда. Аз имам информация, че откакто са разделени, майката
ходи на родителски срещи.
АДВ. С.-Ц.: Възразявам по направените доказателствени искания. На
първо място смятам, че от изготвения и приет по делото социален доклад се
извлича достатъчно информация от това за децата, за техните учебни
заведения, за класните ръководител, как се справят и т.н. Беше направено
доказателствено искане във връзка с това дали ищцата е посещавала
родителски срещи след фактическата раздяла. По думи на доверителя ми
същата е посетила само една родителска среща на А., поради което моля да не
утежняваме процеса, тъй като имаме признание от ответника кога ищцата е
присъствала на родителски срещи. Да притесняваме класните ръководители,
респ. децата е напълно излишно.
По отношение на направеното доказателствено искане за допускане на
СПЕ същата се допуска и назначава от съда на основание чл. 59, ал. 6 от СК,
където се казва, че при данни, че е налице родителско отчуждение, съдът
изслушва вещо лице - психолог. Смятам, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства до този момент се установява, че не е налице родителско
отчуждение, поради което моля да оставите без уважение това
доказателствено искане. Ако, въпреки моето възражение, допуснете
изслушването на така експертиза смятам, че следва да бъдат изследвани и на
двамата родители нива на агресивност и нива на прикритост, тъй като има
данни и твърдения от страна на ищцовата страна за агресивно поведение, като
съответно тази агресивност дали е вербална, физическа или психическа. Като
19
цяло смятам, че не е необходимо допускането на СПЕ, тъй като и от
социалния доклад и от изслушването на децата и от разпита на свидетелите не
се установява по никакъв начин каквито и да е наченки на родителско
отчуждение, възпрепятстване да се виждат децата с двамата родители и т.н.
Държа на доказателствените искания, които направих в началото на
съдебното заседание и изискване на трите преписки, с посочени входящи
номера, като считам, че същите са относими към предмета, тъй като касаят
именно отношението на страните, както и отношението на страните с техните
деца
АДВ. Ф.: Считам, че от споделеното от децата в днешното съдебно
заседание, че има достатъчно данни за налични предпочитания към единия
родител. И двамата са споделили, че предпочитат да живеят с бащата, че им е
по-добре с него, по-малко общуват с майка си. Ние няма как реално да кажем
дали има данни или няма синдром на родителско отчуждение, но смея да
твърдя, че има достатъчно основания, че този въпрос подлежи на изследване.
АДВ. С.-Ц.: Следва ли да се допускат експертизи само за това, че на
ищцата не й хареса това, което прочете при изслушването на децата. Именно
това е идеята да се изслушат тези деца пред съдебен състав, за да кажат те
какво мислят, какви са техните чувства и искания.
ИЩЦАТА /лично/: Искам това изследване, за да докажа, че са повлияни
от бащата, през цялото време. Не може 17 години всичко да е окей и сега
изведнъж всичко се преобръща. Искам да се докаже, че съм била добра майка
през това време. Случили са се някакви събития и след това вече е това
отчуждение. През цялото време аз съм се грижила за тях. Искат да ме изкарат
алкохоличка.
АДВ. С.-Ц.: Децата са заявили, че им е безкрайно неприятна тази
ситуация и не желаят да бъдат въвличани в този родителски конфликт. Дали са
се случили някакви събития или не, тепърва е въпрос на доказване в друго
производството, а не в настоящото.
АДВ. Ф.: Изрично е да казвам, че следва да се вземе решение, който е в
най-добрия интерес на децата.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ДВАМАТА
РОДИТЕЛИ.
ИЩЦАТА /лично/: Имам брак с мъжа ми Б. В. от 2008 г. Тогава малко
по-късно се роди синът ни М. и оттогава живеем като семейство. След това се
роди А.. Живели сме в Малко Белово, в къщата на майка му. Аз съм се
грижила изцяло за домакинството, ходела съм на работа. Водела съм децата,
както на уроци, така и на училище. Абсолютно само аз съм водила децата на
училище и съм ги прибирала, през цялото време. Работих в строителна фирма
в Пловдив като технически секретар. Той ме накара да напусна и да работя в
неговата фирма и след като излезнах от майчинството от 2010 г. започнах
работа там. Няколко пъти ми е прекратявал трудовия договор и съм била в
20
други фирми и на борсата, тъй като не е имал пари да ми плаща осигуровки.
Искам да се разведа, защото той упражни физическо насилие на 23-ти август,
в който работех в офиса, пред погледа на сина ми. Бутна ме на земята в
щендери, след това ме завъртя, опита се да ме души, разби ми устата, нанесе
ми побой, като това се случи тогава. След това ме накара да подписвам молба
за напускане и всеки месец да я удължавам, за да може да ме държи в
зависимост. През тези 17 години не съм придобила абсолютно нищо на мое
име. Всичко беше на името на фирмата, като на мен ми се казваше „Тази
фирма е наша, ние ще си живеем и ще грижим за нея, фирмата ще ни храни“ и
т.н. Многократно от мои лични средства и от на майка ми и баща ми лични
средства са отделяни и вкарвани в неговата фирма, както и взе 7 000 лева от
брат ми на заем, които все още не е върнал. Когато му казах да върне парите,
той каза „Имал – дал“. На 02.12.2024 г. около един часа ми връчи молба за
напускане и ме накара веднага да я разпиша, като постоянно ми се слагаше
пред мен и искаше аз да я подпиша. Аз не виждах какви са тия членове, не ги
разбирам. Казах, че ще взема молбата, ще се консултирам, но той взе да ме
дърпа. Задържа всички лични вещи в магазина, в който работех. Аз успях да
излезна от офиса, отидох отзад на паркинга, запалих колата, но докато я
запалвах той ми нанесе три удара с юмрук в главата. На паркинга виках за
помощ, но нямаше никой на празния паркинг и никой не ме е чул. След това
ми взе ключа за колата и аз се прибрах пеша – изгонена, унизена пред
всичките хора и ревяща.
Той ме изгони от апартамента. През годините съм си тръгвала, той пак е
упражнявал физическо и психическо насилие. Аз търся децата постоянно. Те
се държат дистанцирано и не искат да говорят - отчуждени са от мен, според
мен. Дъщеря ми е в деликатна възраст, предстои й цикъл и т.н., чисто дамски
неща. Споделя с мен, че се притеснява, че не може да каже на баща й. Аз я
водя на зъболекар, водя я, където трябва, каквото трябва правя. Идват при мен
и не искат дълго време да останат, защото ги е страх. Постоянно си гледат
часовника, искат да се приберат, защото са напрегнати. Аз ги усещам.
Сигурно им е казал - един час или два часа. Тъй като децата са учили в Белово
и двамата са изгледани от моите родители, както и от моята сестра. Те ги
забират по задната улица, водят ги на училище, не ги водят, защото аз ги водя,
прибират ги, разхождат ги и тогава отивам да ги гледам. Изцяло са отгледани
от моите родители в нормална среда, без викове и крясъци. Просто бях
изгонена от дома си, сменена е ключалката на дома, в който живеех,
собственост е на Б. В.. Не ми дава да се прибера повече и оттам нататък не
мога да виждам децата си. Понякой път ми звънят от страх, искат да се чуваме
само по телефона. Притесняват се като идват, колко време ще останат. Баща
им ги ангажира силно събота и неделя, за да не могат да дойдат в Белово и
съответно аз да не мога да ги видя. Карат ги да чистят в сервиза и ги кара да
правят нетипична за тях дейност, без събота и неделя да си починат и да ме
видят.
Последно общувах с М., на пейката - тук в съда. Той ми каза „Така ти се
21
пада“. Възприема ситуацията, че аз съм ги напуснала, въпреки че беше
свидетел на побоя, който ми беше нанесен, но той не реагира. Остана в ступор,
тъй като това се е случвало и друг път пред него. Случвало се е доста често.
Баща му каза да седи, без да реагира.
АДВ. С.-Ц.: Искате ли да изслушаме детето още един път за тези
въпроси? Аз правя искане да изслушаме детето още един път.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Никога не съм я бил. Съблякох се нарочно,
госпожо Съдия, за да видите, че аз съм достатъчно силен мъж и ако я ударя
два, три юмрука тази жена…
ИЩЦАТА /лично/: Не съм сигурна дали е блокиран номера, мога да го
набера. След побоя, който ми е нанесен на 23-ти август, аз вече не съм същия
човек. Не съм на себе си.
АДВ. С.-Ц.: Има друго дело за това.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: С децата отношенията ми са перфектни. Винаги
съм се занимавал с децата. Майката пропусна да каже, че големият ни син е 10
клас, но тя никога не е учила през живота си с него. Аз оставам до никое
време да уча с него. Същото се случва и с дъщеря ни. Всичките инициативи,
които са правени, вкл. за спорта това е изцяло мое. Където и да попитате аз
съм човекът, който присъства навсякъде в живота на сина ми. Говорим си
буквално като приятели. С дъщеря ми е по същия начин. Дори вкъщи сме си
говорили, телефонът й е блокиран от датата 24-ти януари от сина ни, след
техния разговор, когато той отиде при майка си, за да й каже, че това дело за
домашно насилие е прекалено и изобщо няма нищо общо с истината и с
думите „Мамо, ти забрави, че аз бях там и знам за какво става въпрос“. Тогава
никой не му обърна внимание на този разговор между майка и син. Той й
беше блокирал телефона и след няколко дни аз разбирам. Водих с него
разговори и телефонът й беше разблокиран, но той продължава да не говори с
майка си. Един следобед, бил е на училище, ми каза „Мама ми се е обаждала“,
аз бях в магазина в Белово и му казах „Моля ти се обади й се, може да иска
нещо важно“. И пак се разправяха. Някаква комуникация са водели, после ми
каза, даже не ми каза за какво става въпрос. Каза ми, че разговорът е бил
много вял, изнервила го е и пак му е затворила телефона. Доколкото за
въпросните родителски срещи и водене на зъболекар. Дъщеря ми имаше
проблем със зъбите. Намерих хора в Пловдив, две години и половина беше с
брекети. Всичкото това нещо съм го направил аз. Винаги съм ги карал за
нещо, дори след фактическата ни раздяла, да ангажират майка си, за да имат
възможност да са заедно и никога не съм демонизирал образа на майка им,
дори напротив. И двете ни деца са тук, и бяха при Вас. Нека те ви го обяснят.
Защо искам да се разведа ли? Поради простата причина, че от години наред
ние имаме някакви странни търкания, те могат да възникнат от нищото и да
ескалират до луди скандали, с напускане. За финансовите средства съм
приложил достатъчно документи, за да видите за какви финансови средства
става въпрос, за което съм ипотекирал дори панталоните си, за да мога да
22
изградя тази фирма. Миналата година пак имахме скандали и проблеми и не
издържах, отидох при майката и при родителите на Е. заедно с нея и разговора
започна следния – моля ви, седнете да се разберем. Имаме постоянни
скандали. И зададох въпроси на майка й – някога през живота си от вас 5 лева,
за мен, за бизнеса, нещо поискал ли съм? Не. Някога на вас да ви се наложи да
дадете пет лева за семейството? Не. От вас да ви се е наложи да ми дадете пет
лева за семейство? Не. Не се смей, защото дъщеря ни беше на този разговор и
не е имало скандал. Някога през живота си вие два буркана компот за нашите
деца направихте ли? Не. Това е важно, защото разбрах тук, че тук някой ми е
давал пари. За побоя. Нарочно се съблякох, достатъчно здрав човек съм, при
три юмрука в главата най-малкото щеше да ме дават по телевизията за
подобно нещо. Не съм я ударил никога и никъде. Изгледахте записа от 02-ри
декември. Не съм й дал да подписва молба. Това е заповедта за напускане след
изтичане на две предизвестия. Първото предизвестие е написано на ръка. Тя
дори ме уведоми, че си търси място къде да се отдели и настина й помогнах за
офиса, който беше срещу мен и лично аз разговарях с кмета на Белово, защото
това е негов офис и той я пусна, докато тя си постави съоръжението. Този
човек е способен да лъже и да ме унижава по всякакъв начин. Тя повтори дума
по дума всичко това, което беше написано. В тези клипове, в които никой не
дава никакво обяснения. На 23-ти август, след един нормален разговор,
седейки двамата на бюрото. Отсреща е синът ни. Аз пускам цялата фирма в
отпуска, защото цялата седмица излизат в отпуска. Това беше нейно желание
„Аз ще говоря отделно с децата насаме, ако те кажат, че искат да са при теб,
няма проблеми“, „Добре“. И казах „Е. какво стана, говори ли с тях“. „Да,
говорих, обаче те не искат да живеят с теб, те искат да учат в Пазарджик“. М.
вика „Мамо, такова чудо няма“. Бой никога не е имало. Тя започна „Каквото
каже съдът, това ще стане. Ако ви каже съдът, че сте при мен – при мен ще
сте“. Той започна да се хили. Викам „Добре, стига толкова, с това нещо, което
ще даваме по адвокати, ние ще си гледаме децата една година“. От там
нататък се започва „Аз като се махна, ще взема това, ще взема онова, за
компютри става въпрос“. Казах „Е., това е абсурдно, всичко е собственост на
фирмата. Забрави. Всичко е плащано по този начин“ и й казах „Тогава, от този
момент нататък, ти няма да имаш ключ за магазина“. Тя имаше ключ за
магазина. Първото, с което започва видеоклипа как аз се обръщам, тръгвам си
и тя посяга и дърпа ключовете за магазина. Никога не сме говорили за
жилище. При което аз я хващам. Никога не съм я удрял. През цялото време
може да видите, че не я бутам аз, а си вдига краката, пада тя. Три пъти я
вдигам на клипа. Можете да го гледате кадър по кадър. Накрая клипът
завършва, само че те са го изрязали. Клипът е манипулиран. Той е сниман с
телефон, от монитор, от нейн приятел ….сниман е от телефон от нейн приятел,
абсолютно незаконно и е спрян точно, когато тя бърка в левия джоб и го
хвърля. Имам го в телефона. Този клип беше изпратен на сина ни на 21-ти
януари от майка му. При което тя след това отрича, че такова нещо е
направила. На 24-ти аз се озовавам с дело за домашно насилие. На мен ме се
23
обаждат и отивам да получа някаква заповед. Ден, след това, беше въпросният
разговор, имаше обаждане, когато М. каза „Мама каза на А.“, викам „Какво
каза на А.?“. Тя наистина беше с 40 градуса температура и ние 20 часа не сме
спали покрай нея. Цяла нощ никой не беше спал. Три обаждания, неприети от
майка й, един разговор за една минута и след това 20 минути разговор от
детето. Прибирам се вкъщи и тя плаче. Какво да направя „Елате да ви прочета,
няма нищо страшно, всичко е нормално. Аз съм със заповед за домашно
насилие при положение, че тя не живее с нас от камара време.
При всичките тези неща, изведнъж, миналата седмица, в четвъртък
вечерта, излиза въпросният клип, с този надпис отгоре, където в него има три
откровени лъжи. Първо, аз не съм завел иск за развод, той беше заведен от
госпожата. Второ „Този иска да й вземе децата“ и трето – „Колко жени трябва
да бъдат убити“. Искам да дойде някой в тази зала и да каже – „Тази жена е
бита, тя е синя“.
Говорехме за живота в къщата на баба й. Лятото разбирам от сина ни, че
тя е предприела уникален ремонт. Сменяват се дограми, подови настилки,
абсолютно всичко в една къща, за което се разбира, че се подготвя нещо. Аз
разбрах от сина ни, че се е развеждам. Два месеца тя живее в Пазарджик, в моя
апартамент, пътува със служебната кола и в един момент синът ми каза „Тате,
ти знаеше ли, че мама се развежда с теб?“, „Как така ти е казала, че се
развеждаме?“. Ние не живеехме заедно, но мислех, че ще размисли. Тогава
проведох разговор с нея „Ела, след работа в апартамента да говорим насаме“.
Оказа се, че доста преди това се е подготвяла и е обикаляла Белово и да търси
място, къде да се настани, за да може да се махне от фирмата, но без да ме
предупреди. И когато тя разбра, че ще участва в търг, септември месец за
получаване на място, каза „Печеля си търга, аз си пускам молбата“, попитах я
„Как искаш да напуснеш?“, „По взаимно съгласие“. „Добре“. Тя си написа
собственоръчно молбата, там е приложена нейната молба. Видях я в края на
месеца, че тя нищо не е направила. Казах й „Добре, направи го, имаш право да
я удължиш, но единственото нещо, което ще те помоля да се държим малко
по-нормално вътре в обекта, защото има други работници.“ И тя я удължи.
Декември месец нещата започнаха да стават груби. На 30-ти ноември, значи
02-ри декември се пада понеделник, петък респективно би трябвало да се пада
29-ти и казвам „Нали знаеш, че в понеделник вече ти изтича договора?“. Тази
случка се случва, когато договорът е изтекъл и аз й връчвам заповедта за
напускане. Тя също е приложена, но нейната може да видите, че е в кал
цялата, защото тя я хвърляше. Не съм я докоснал, не съм я ударил, не съм я
бил. Просто се постара по всякакъв начин да съсипе не само доверието, дори
да съсипе нормалната комуникация. Не мога да седя повече с тази жена и да я
нарека моя съпруга. Децата бяха тук. Тези деца аз никога не съм ги карал, по
някакъв начин, с нещо, да не са с майка си. В момента те са в Белово от
миналата седмица в петък. Питайте я колко пъти им се е обадила. Да си
покаже телефона и да каже колко пъти им се е обадила. Защо? Защото те след
този клип бяха бесни. Излезнаха и отидоха да поискат обяснения от майка си
24
и тя, след три минути разговор с тях, им е отворила вратата и ги е изгонила от
офиса.
Искам аз да упражнявам родителските права, защото през цялото време
с децата, с тяхното израстване, се занимавам аз. Попитайте г-н В., всичките
учители на М. ме познават лично. Същото е и с А.. Аз постоянно съм с тях.
Абсурд е да упражняваме съвместно родителските права. Как ще стане това
нещо? Децата се учат в Пазарджик, как ще пътуват? Искам след разговора,
който сте имали, тя се е опитала одеве да се обади на М. и аз разбрах тогава, че
нейният телефон пак е блокиран. Искам да разбера как ще накарате това дете
почти на 17 години да живее с нея? И това нещо как ще му се отрази? Ще
излезе, че аз съм предател и майка му е човекът, който може да си прави
каквото си иска.
ИЩЦАТА /лично/: Аз съм съгласна на съвместно упражняване на
родителските права.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: А за желанието на децата? За една друга случка.
За изгонването от жилището. На този клип никога не е ставало въпрос за
ключовете от апартамента. Тях никой не ги е поискал, никога. Аз разбирам, че
тя се е изнесла от там. Ние идваме непосредствено преди началото на
учебната година и й казах „Поне да си беше платила тока“. Тя имаше ключове
до втората родителска среща на А., която е бил октомври месец, на която аз
накарах дъщеря ми майка й да отиде. Аз бях тук, затова майка ми знае, че аз
съм на родителска среща. Тогава синът ни й е задал въпроса, защото тя се е
качила горе в апартамента, а не аз, „Ти нали каза, че нямаш ключове за този
апартамент, откъде ги имаш?. Станал е луд скандал. Тя е започнала да вика на
сина ми „Аз съм ти майка, аз съм му жена, когато искам, тогава ще ги имам“.
На края след родителската среща тя лично ги е дала на А.. Аз не съм
присъствал дори на този разговор, за да мога да й взема аз ключовете и да я
изгоня от семейното ни жилище. Не може после да кажеш „Полицаите ми
казаха да дадеш ключа на А. и аз да се прибера вкъщи“. Аз й казах, че вече
това вече не е вкъщи. Тук се наслушах на побоища. Никога през живота си не
съм я бил, още повече с юмруци.
Съдът, като съобрази изслушването на страните и децата, намира
доказателственото искане на адв. Ф. за допустимо и основателно и счита, че
назначаването на СПЕ ще допринесе за изясняване на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА по делото съдебно психологична
експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице М. К., която след запознаване с материалите
по делото и проведе изследване с децата и родителите да даде отговор на
поставените от адв. Ф. въпроси в днешното съдебно заседание, както и
заключение относно родителския капацитет на родителите, както и техните
нива на агресивност и прикритост.
25
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300
лв., вносим от ищцата в едноседмичен срок от днес. Вещото лице М. К. да се
призове след внасяне на депозита.
Искането за изискване на информация от класните ръководители на
децата във връзка с проверка достоверността на свидетелските показания на
свидетелката В., съдът намира, че не е необходимо, макар и допустимо като
доказателствено искане, доколкото достоверността ще бъде ценена с оглед
останалите събрани по делото доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Ф. за изискване на
информация от класните ръководители на децата относно това кой родител е
посещавал родителските срещи.
Допустимо и основателно е искането на адв. С.-Ц. за изискване на
материалите по преписките на РП – Пазарджик, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКАТ от РП - Пазарджик заверени преписи на материалите
по преписки, с вх. № 739/2025 г., № 740/2025 г. и № 741/2025 г. по описа на РП
Пазарджик.
Доказателственото искане на ответника за изискване на информация
относно притежаваните от ищцата недвижимо имущество във връзка с
нейната жилищна нужда съдът намира, че следва да бъде оставено без
уважение, доколкото това обстоятелство подлежи на доказване от страната,
която претендира ползването на семейното жилище, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ това доказателствено искане на адв. С.-Ц..
АДВ. С.-Ц.: По-скоро искането ми беше за адресната регистрация, за
постоянен и настоящ адрес, а не за притежаваните от нея имоти, тъй като ние
адвокатите нямаме достъп до тази база данни.
АДВ. Ф.: Но какво доказва удостоверяването на постоянен и настоящ
адрес?
АДВ. С.-Ц.: Показва къде живее ищцата.
АДВ. Ф.: Регистрацията не е задължителна.
АДВ. С.-Ц.: По едно от делата ищцата е посочила адрес ул. „****“. В
социалния доклад е посочила адреса си на ул. „Освобождение“, а в днешното
съдебно заседание се каза, че тя живее в някаква къща. Така, че ние не знаем
къде живее ищцата.
АДВ. Ф.: Ако допуснете изявление на ищцата да каже къде живее и това
да се отдели за безспорно.
АДВ. С.-Ц.: Социалните работници са посетили само този адрес. Искам
да се установят и жилищната нужда и жилищните условия. Може да съм
26
останала неразбрана или не съм обяснила. Има данни по делата, че тя в
момента живее на ул. „****“. Затова направих това искане да се установи къде
живее тя, за да се установят условията, в които живее към момента. Може аз
да не съм дообяснила, за което се извинявам.
ИЩЦАТА /лично/: Живея в гр. Белово, на ул. „****“ № *** и пак в гр.
Белово, бул. „******, ****. И на двата адреса живея.
АДВ. С.-Ц.: Смятам, че с оглед правилното изясняване на делото е
относимо да бъде установено при какви жилищни условия живее ищцата и на
какъв адрес живее, с оглед на това Ви моля да бъде изискано допълнение от
социалните служители в гр. Белово, които да посетят и адреса в гр. Белово, на
ул. „****“ № *** и да установят какви са жилищните условия там. Ако е
допустимо, с цялото ми съзнание, че социалните работници не са разследващ
орган, да бъде установено дали живее сама ищцата на ул. „****“, и ако не - с
кого? Както и в апартамента, който се обитава на бул. „****** колко човека
живеят там, тъй като по думи на доверителя ми в това жилище, освен
родителите на ищцата, живеят нейният брат и сестра, както и детето на сестра
й. Важно е да бъде установен този факт, тъй като през времето, когато децата
ще бъдат със своята майка, дори и часове, е важно да се разбере дали ще има
достатъчно пространство и условия за техния престой.
АДВ. Ф.: Мисля, че по отношение на този апартамент достатъчно добре
е отразено в социалния доклад. Социалните работници са отразили, че г-жа В.
го обитава с родителите си. Ако са констатирали, че живеят толкова много
хора със сигурност са щели да го отразят в този доклад. Нямам против да
установят, ако считате, че това е необходимо допълнително за това жилище,
но по отношение на този апартамент считам, че вече е било установено.
Съдът намира, че следва да бъде указано на ДСП - Септември да
извърши допълнително социално проучване, като в тази връзка изготви
социален доклад относно жилищно-битовите условия в обитаваното от
ищцата жилище, находящо се в гр. Белово, ул. „****“ № ***. Доколкото е
извършено посещение и е събрана информация от социалните работници във
връзка с условията на живот в жилището на другия адрес на бул. „******,
което е обективирано и в приетия в днешното съдебно заседание доклад, не
следва да бъде възлагано допълнително социално проучване по този въпрос.
С оглед на това, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на ДСП – Пазарджик да извърши допълнително социално
проучване относно условията за живеене в обитаваното от ищцата жилище в
гр. Белово, ул. „****“ № ***, за което да изготви и депозира социален доклад
до следващото съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изготвяне на допълнителен
социален доклад по отношение условията за живеене в жилището на ищцата,
находящо се в гр. Белово, бул. „******, ****.
27
Съдът се оттегля на съвещание за произнасяне по искането за
постановяване на привременни мерки.
Заседанието продължава в присъствието на страните и техните
процесуални представители.
Направено е от ответника искане за определяне на привременни мерки
до приключване на делото с влязло в сила съдебно решение досежно
упражняването на родителските права по отношение на децата М. Б. В., с ЕГН
********** и А. Б. В., с ЕГН **********, определяне на тяхното
местоживеене, режима на лични отношения и дължимата издръжка. В
днешното съдебно заседание ищцовата страна взе становище по искането,
като не възразява привременните мерки да бъдат постановени така, както са
поискани от ответника.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и изготвения
социален доклад, проведеното изслушване на родителите и на непълнолетното
дете М. Б. В. и малолетното дете А. Б. В. и събраните по делото гласни
доказателства до този етап, за да постанови акта си, взе предвид следното:
Привременните мерки имат временен характер до приключването на
основното производство по делото и целят запазване интересите на детето,
докато между родителите съществува спор по отношение на родителските
права.
Съдът, вземайки предвид изготвения социален доклад и обективираните
в него обстоятелства, които установяват, че отглеждащият децата към
момента родител охранява в достатъчна степен интереса на децата и не се
констатира риск за личността, здравето или имуществото на децата,
проведеното изслушване на двамата родители и на децата и събраните по
делото доказателства и като съобрази преди всичко интереса на
непълнолетното дете М. Б. В. и малолетното дете А. Б. В., както и
физическите и емоционалните им потребности, тяхната възраст и пол, намира,
че настоящото фактическо положение не следва да се променя и
упражняването на родителските права върху родените от брака деца М. Б. В., с
ЕГН ********** и А. Б. В., с ЕГН ********** следва да бъде предоставено на
бащата, при който да бъде и тяхното местоживеене. По отношение на
издръжката съдът приема, че с оглед възрастта на децата и техните нужди
такава ще следва да се определи в размер на по 300 лева, платима ежемесечна
издръжка на всяко от децата, чрез техния баща и законен представител до
приключване на настоящото производство, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска. В този смисъл майката следва да заплаща месечна
издръжка на всяко от деца в размер на по 300 лева месечно. На майката следва
да бъде определен следният режим на лични отношения с непълнолетното
дете М. Б. В. и малолетното дете А. Б. В.: майката ще вижда и взема при себе
си децата всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от
10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване, както и един месец
през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
28
Така мотивиран и на основание чл. 323, ал. 1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ привременни мерки, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху
непълнолетното дете М. Б. В., с ЕГН ********** и малолетното дете А. Б. В.,
с ЕГН ********** на бащата Б. Д. В., с ЕГН **********, с адрес гр.
Пазарджик, ул. „****** и определя местоживеенето при бащата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Е. П. В., с ЕГН
**********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „******, с непълнолетното дете М. Б.
В., с ЕГН ********** и малолетното дете А. Б. В., с ЕГН **********, както
следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10:00
часа в събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване, както и един месец през
лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОПРЕДЕЛЯ издръжка, която майката Е. П. В., ЕГН ********** да
заплаща на непълнолетното дете М. Б. В., с ЕГН ********** и малолетното
дете А. Б. В., с ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител Б.
Д. В., с ЕГН **********, в размер на по 300 лв. месечно до постановяване на
акта по същество по делото, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
За събиране на допуснатите доказателства, съдът намира, че делото
следва да бъде отложено за друга дата, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 15.05.2025 г.
АДВ. С.-Ц.: На 15.05.2025 г. от 14 часа имам дело при съдия Ч., а на
22.05.2025 г., пак от 14 часа съм при съдията Ч..
АДВ. Ф.: Аз пък на 22-ри май съм във ВАС в София.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 29.05.2025 г. от 14:00 часа, за която
дата и час страните уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице М. К. след внасяне на определения
депозит.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 17:53 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
29