№ 182
гр. Айтос, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20252110100293 по описа за 2025 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от Гражданския
процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която срещу А. А. В. са предявени следните искове:
1) иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
приемане за установено, че В. дължи сумата от 876,12 лв. – главница по
Договор за потребителски кредит № 40020225665 от 26.09.2023 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от 27.02.2025 г. до окончателното
изплащане;
2) иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
приемане за установено, че В. дължи сумата от 99,64 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода от 15.04.2024 г. до 15.09.2024 г.;
3) иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
приемане за установено, че В. дължи сумата от 300 лв. – възнаграждение за
допълнителна услуга „Фаст“;
4) иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
приемане за установено, че В. дължи сумата от 360 лв. – възнаграждение за
допълнителна услуга „Флекси“;
5) иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
приемане за установено, че В. дължи сумата от 91,69 лв. – законна лихва за
забава за периода от 15.09.2024 г. до 26.02.2025 г.
1
В исковата молба ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърди,
че по ч. гр. д. № 212/2025 г. на Районен съд – Айтос в негова полза е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника за заплащане на
следните суми: 876,12 лв. – главница по Договор за потребителски кредит №
40020225665 от 26.09.2023 г.; 99,64 лв. – договорна възнаградителна лихва за
периода от 15.04.2024 г. до 15.09.2024 г.; 300 лв. – възнаграждение за
допълнителна услуга „Фаст“; 360 лв. – възнаграждение за допълнителна
услуга „Флекси“; 400 лв. – такси по тарифата на дружеството за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане
на вноска по договора за кредит; 91,69 лв. – законна лихва за забава за периода
от 15.09.2024 г. до 26.02.2025 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от 27.02.2025 г. до окончателното изплащане. Тъй като длъжникът
възразил срещу вземането, на кредитора били дадени да предяви иск по чл.
422 ГПК за вземанията си. Кредиторът се отказва от вземането в размер на 400
лв. Ищецът се позовава на валидно сключен договор с ответницата. Сочи, че е
изпълнил задължението си да й предостави сумата от 1500 лв. за ползване,
както и че сама е избрала да сключи договор за допълнителните услуги.
Ищецът признава, че ответницата е заплатила общо 1831,76 лв. по кредита.
В отговора на исковата молба ответникът А. А. В. оспорва исковете.
Прави възражение за недействителност на договора за кредит на основание
чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради неточно посочване на
годишния процент на разходите (ГПР) – в него не са включени
възнагражденията за допълнителните услуги. Освен това прави възражение за
нищожност на клаузите, в които са уговорени същите услуги, защото
противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и са неравноправни.
С отговора на исковата молба А. А. В. е предявила насрещен иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 331,76 лв.
като недължимо платена при изначална липса на основание.
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е подало отговор на насрещната
искова молба. Излага, че договорът не е недействителен, тъй като в него е
посочен ГПР и допусканията, при които е изчислен. Допълнителните услуги
не следвало да се включват в размера на ГПР. Ответникът смята, че клаузите за
допълнителните услуги са индивидуално уговорени, не са свързани с
усвояване и управление на кредита и е налице пречка за преценка на
неравноправността по чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Договорът не противоречал на
добрите нрави.
След като се запозна с доказателствата по делото и след като
съобрази становищата на страните, съдът намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Към делото е приложено ч. гр. д. 212/2025 г. на Районен съд – Айтос, по
което по заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е издадена
Заповед за изпълнение № 87 от 04.03.2025 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК
2
срещу А. А. В. за заплащане на следните суми: 876,12 лв. – главница по
Договор за потребителски кредит № 40020225665 от 26.09.2023 г.; 99,64 лв. –
договорна възнаградителна лихва за периода от 15.04.2024 г. до 15.09.2024 г.;
300 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; 360 лв. –
възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; 400 лв. – такси по тарифата
на дружеството за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от
90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит; 91,69 лв. –
законна лихва за забава за периода от 15.09.2024 г. до 26.02.2025 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от 27.02.2025 г. до окончателното
изплащане.
Заповедта е връчена на длъжника и на 14.03.2025 г., в законоустановения
срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, е подадено възражение срещу нея. Съдът е указал
на заявителя да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от
съобщението. В едномесечния срок заявителят е предявил иск за всички
вземания по заповедта, с изключение на вземането за такси в размер на 400 лв.
Поради това заповедният, а не исковият съд следва да обезсили заповедта в
тази част.
На 26.09.2023 г. страните са сключили Договор за потребителски кредит
№ 40020225665, по силата на който „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е
предоставило на А. А. В. кредит от 1500 лв., които да бъдат върнати за срок от
12 месеца на вноски от по 151,76 лв., при годишен лихвен процент от 41 %,
общо 1820,89 лв. – главница и възнаградителна лихва. ГПР е в размер на 48,20
лв. В договора е посочено, че при кандидатстване за кредита потребителят е
закупил допълнителните услуги „Фаст“ за 600 лв. и „Флекси“ за 720 лв. От
общите условия към договора става ясно, че услуга „Фаст“ се изразява в
приоритетно разглеждане на молбата и отпускане на кредита, а услуга
„Флекси“ – във възможност за отлагане на определен брой вноски,
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за промяна датата на падеж. Общата сума заедно с
допълнителните услуги възлиза на 1320 лв., която се разсрочва на вноски по
110 лв. на месец. Приложен е погасителен план, от който също е видно, че
плащането на допълнителните услуги е разсрочено заедно с главницата и
възнаградителната лихва по кредита.
Налице е договор за потребителски кредит, тъй като кредитополучателят
е физическо лице, което не действа в търговско качество. Поради това
приложим към правоотношението е Законът за потребителския кредит.
В договора и общите условия липсва посочване от какви компоненти се
състои ГПР. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване
единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят
индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие
с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
3
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За
да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в
договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР. При нарушение на разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22
ЗПК, а на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на
кредита. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д.
№ 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. №
5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. №
327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д.
№ 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на
Окръжен съд – Хасково, и др. В подкрепа на това виждане е Решение от
20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на
потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“.
Само за пълнота следва да се отбележи, че с доклада по делото съдът е
обявил за безспорно, че в ГПР не е включен размерът на допълнителните
услуги „Фаст“ и „Флекси“. Това означава, че ГПР е неточно посочен.
Аргументите са следните:
С Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС бяха дадени
разяснения именно във връзка с допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. В т. 44 от посоченото решение СЕС е
дал указания на българския съд да вземе предвид всички разпоредби на
договора за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и
фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи
дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните
допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези
разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в
действителност с дадена договорна конструкция не се цели възнаграждението
за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора
посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се
съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата
нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на
понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48 на Европейския парламент
и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. В този случай се
приема, че ГПР е неточно посочен.
В случая дейностите за услугата „Фаст“ по оценка на
кредитоспособността на потребителя, отпускането и управлението на кредита
са присъщи за ответното дружество и не предполагат допълнителни разходи
или поне не в такива размери. Изискването да се заплати такса за бързо
разглеждане на кредита съставлява и злоупотреба с лошото финансово
състояние на потребителя (по-слабата страна), който очевидно има нужда от
4
средствата. Услугата „Флекси“ не е реална, защото отлагане или намаляване
на вноските по кредита срещу заплащане не се допуска автоматично за всеки,
който е заплатил за услугата, а само в случаите, когато кредиторът се съгласи.
Тоест, плаща се за възможността да сезираш кредитора си. Не е ясно и какви
са действията, които формират тази „услуга“, тъй като при подаване на искане
кредиторът просто отлага упражняването на правата си, без да извършва
някакви други дейности. Освен това плащане се извършва предварително,
независимо дали платилият ще иска или не отлагане на вноски. Че не се касае
за реални услуги следва и от размера им – те са почти колкото главница.
Очевидно е, че услугите „Фаст“ и „Флекси“ са договорна конструкция за
прикриване на възнаградителна лихва, с която се цели извеждането й извън
ГПР, за да не надвиши той границата по чл. 19, ал. 4 ГПК. Това следва от
факта, че посоченият в договора ГПР е много близък до тази граница.
Нужно е да се отговори на въпроса какви са последиците от невключване
на скритото възнаграждение в ГПР. В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело
C‑714/22 на СЕС е посочено, че с оглед на съществения характер на
посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи,
лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според
СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви
и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати
разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР,
който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на
ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за
недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл.
22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Освен това надвишаването на допустимия размер а ГПР също е
основание за нищожност на целия договор. Наистина чл. 19, ал. 5 ЗПК
предвижда, че е нищожна само отделната клауза. Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД
обаче нищожността на отделните части на договора не води до нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните норми на закона
или когато може да се предположи, че сделката би могла да бъде сключена и
без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две
хипотези – нищожната клауза от процесния договор относно определянето на
ГПР не може да бъде заместена по право от повелителните норми на закона,
нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако в него не е
включена тази клауза, като се изхожда от възмездния характер на договора и
от изрично изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за включването на клауза за
ГПР. Ето защо не е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и
5
нищожността на посочената клауза от процесния договор обуславя
недействителност на целия договор. В този смисъл са мотивите на
Определение № 50401/28.07.2023 г. по т. д. № 1124/2022 г. на ВКС, II т. о.
Предвид всичко посочено, договорът за кредит е недействителен и на
основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита.
В случая тя е 1500 лв. С доклада по делото съдът е обявил за безспорно, че А.
А. В. е заплатила общо 1831,76 лв. по кредита, т.е. надплатила е 331,76 лв.
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е доказано основание за задържане
на тази сума, както му е указал съда с доклада по делото като част от
подлежащите на доказване факти по иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД. Поради това исковете на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
са неоснователни, а насрещният иск на А. А. В. е основателен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има А. А. В.. Следва да й се
присъдят 52,65 лв. за платена държавна такса. Адвокатът й е претендирал и
възнаграждение за безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3,
предл. 2 от Закона за адвокатурата, което съдът определя на 700 лв., предвид
ниската правна и фактическа сложност на делото – казус, по който е
натрупана трайна и непротиворечива съдебна практика; проведено само едно
съдебно заседание; събрани само писмени доказателства.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с
ЕИК *********, срещу А. А. В., с ЕГН **********, искове, както следва: 1)
иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
приемане за установено, че В. дължи сумата от 876,12 лв. – главница по
Договор за потребителски кредит № 40020225665 от 26.09.2023 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от 27.02.2025 г. до окончателното
изплащане; 2) иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД за приемане за установено, че В. дължи сумата от 99,64 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода от 15.04.2024 г. до 15.09.2024 г.; 3) иск с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за приемане за
установено, че В. дължи сумата от 300 лв. – възнаграждение за допълнителна
услуга „Фаст“; 4) иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за приемане за установено, че В. дължи сумата от 360 лв. –
възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; 5) иск с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за
установено, че В. дължи сумата от 91,69 лв. – законна лихва за забава за
периода от 15.09.2024 г. до 26.02.2025 г., за които вземания е издадена Заповед
6
за изпълнение № 87 от 04.03.2025 г. по ч. гр. д. 212/2025 г. на Районен съд –
Айтос.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на А. А. В., с ЕГН
**********, сумата от 331,76 лв., като дадена без основание.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 1 ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на А. А. В., с ЕГН **********, сумата от
52,65 лв. – деловодни разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 1 ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на адв. Д. Д. Г., вписан в Адвокатска
колегия – Ловеч с личен № **********, сумата от 700 лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на А. А. В., с ЕГН
**********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Бургас в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
7