РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Тервел , 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Ив. Балкански
при участието на секретаря Милена Т. Димова
като разгледа докладваното от Росен Ив. Балкански Гражданско дело №
20243250100084 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото гр. дело е образувано по искова молба с
вх.№472 от 06.03.2024г. от Г.И.С.-С. с ЕГН ********** с постоянен адрес
******, чрез адв.Д. Д. Р. от САК със служебен адрес гр.Добрич, ул.Д-р Иван
Пенаков №9, ет.2, офис 8.
Предявени са ОСИ / обективно съединени искове/ от ищцата срещу
Обединено училище „Д-р Петър Берон“ с БУЛСТАТ ********* със седалище
и адрес на управление с.Коларци, общ.Тервел, обл.Добрич, представлявано от
И. Н. С., с посочено правно основание чл.128 т.2, чл.224, ал.1 и чл.222 ал.3 от
КТ, с цена на иска: в общ размер 5635,00/пет хиляди шестотин тридесет и пет/
лева, представляващи както следва:
Иск с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ - заявена е претенция
ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 2070,00/две
хиляди и седемдесет / лева , представляваща неизплатеното и дължимо
увеличение върху следващото се за ищцата трудово възнаграждение за
периода от влизане в сила на увеличението на брутното трудово
възнаграждение на ищцата – 01.01.2023 година до прекратяването на
трудовото и провоотношение с ответника 21.07.2023 година, в размер на
315,00 лева месечно,формирано на основание Анекс № Д01-192/10.08.2023
година към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование № Д-01-269 / 06.12.2022 година , аналогично
предвидено и в чл. 16 ал. 1 от Наредба за изменение и допълнение на
Наредба № 4 от 2017 Г. За нормиране и заплащане на труда , съгласно
редакцията обнародвана ДВ брой 75 от 01.08.2023 година, където е
визирано че : Индивидуалните основни месечни работни заплати на
педагогическите специалисти, които отговарят на изискванията за заемане на
1
длъжността, при нормална продължителност на работното време се договарят
в размери не по-ниски от определените в приложение № 3. И съгласно което
Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 в сила от 01.01.2023 г.) е посочен
минималния размер на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти- старши учител в размер на 1763 лева.
Иск с правно основание чл. 222 ал. 3 от КТ , по силата на който
ответника да заплати на ищцата сумата от 3150,00 / три хиляди сто и
петдесет лева / лева – представляваща дължимото и но неизплатено
увеличение на обезщетение в размер на 10 брутни работни заплати –
вследствие на същото и аналогично увеличение на размера на основната
месечна заплата на педагог заемащ длъжност „ старши учител“ и
Иск с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ ответната страна да заплати
на ищцата сумата от 415,00 / четиристотин и петнадесет / лева
представляваща дължимото , но неизплатено следващо и се увеличение
върху изплатеното на ищцата обезщетение за 29 дни неизползван платен
годишен отпуск- вследствие на аналогично посоченото по – горе увеличение,
което ищцата приема ,че и се следва с дата 01.01.2023 година, при
твърдението че трудовото и правоотношение с ответника е прекратено със
Заповед № 103 / 21.07.2023 година, считано от 24.07.2023 година на
основание чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ.
С Разпореждане № 156 от 12.03.2024 година съдът при,че ИМ е
редовна по смисъла на чл. 129 във в с чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което
и на основание чл.131 от ГПК разпореди препис от исковата молба ведно с
доказателствата към нея да се изправят на ответната страна .
Видно от върнатото съобщение книжата са връчени на ответната
страна 15.03.2024 година, като по делото е постъпил в срок писмен отговор
на исковата молба – по делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба вх. № 693 от 28.03.2024 година – отговора на исковата молба е чрез
юрисконсулт К. К. със съдебен адрес за кореспонденция гр. Тервел , общ.
Тервел , обл. Добрич , ул. „ Св. Св. Кирил и Методий“ № 8 . С дадения
писмен отговор ответната страна намира иска за неоснователен , като и са
изложени съображения в тази насока . В цялост с дадения писмен отговор
ответната страна сочи,че трудовото правоотношение на ищцата с
работодателя е прекратено на 21.07.2023 година , считано от 24.07.2023
година , като и на настоящата ищца са изплатени всички следващи и се
обезщетения- по чл. 222 ал. 3 от КТ – 10 броя брутни работни заплати и по
чл. 224 от КТ – 2 дни за 2022 година и неползван отпуск за 2023 година - за
27 работни дни.Според ответната страна към дата 01.09.2023 година
настоящата ищца няма качеството на лице участник в образователния
процес – съгласно чл. 2 ал. 2 от ЗАКОН ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И
УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ в сила от 01.08.2016 година поради което
и предвиденото изменение на приложение № 3 към чл. 16 ал. 1 от Наредба
за изменение и допълнение на Наредба № 4 от2017 година за нормиране и
заплащане на труда – обн. ДВ брой 75 от 01.09.2023 година в законна сила
от 01.09.2023 година не е относимо по отношение на ответницата
независимо ,че в заключителни разпоредби в пар. 3 е посочена ,че
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в „ Държавен вестник“
с изключение на §2 който влиза в сила от 01.01.2023 година . Според
обективираното по дадения писмен отговор обстоятелството , че трудовото
правоотношение на ищцата с ответника – работодателя е прекратено на
2
21.07.2023 година , считано от 24.07.2023 година дава основание да се приеме
,че ищцата не е от кръгът на правоимащите лица и по смисъла на Анекс №
Д01-192/10.08.2023 година , към Колективния трудов договор на системата
на предучилищното и училищното образование № Д01-269 / 06.12.2022
година – тъй като към дата 10.08.2023 година ищцата е вече с прекратено
трудово правоотношение с ответника , прекратено на основание чл. 325 ал.
1 т. 1 от КТ .
По делото - по проведеното открито съдебно заседание с дата
03.06.2024 година ищцата редовно призована не се явява , по делото се
представлява от процесуалния си представител – адвокат Д. Р. - АК София.
Процесуалния представител на ищцата подържа исковата молба на
посочените по същата основания.
Ответната страна се представлява по делото от упълномощения
процесуален представител -юрисконсулт К. К. – юрисконсулт при
първостепенен за ответника разпоредител на бюджетни средства - Община
Тервел гр. Тервел . Предвид връзката първостепенен и второстепенен
разпоредител на бюджетни средства – независимо , че ответника има
делегиран бюджет то съдът намери , че юрисконсулта на община Тервел
надлежно може ,при изрично упълномощаване да представлява процесуално
и ответника – Обединено училище „Д-р Петър Берон“с БУЛСТАТ
********* село Коларци , общ. Тервел , обл. Добрич , представлявано от
директора И. Н. С. .В цялост процесуалния представител на ответника
оспорва така предявените искове , подържа дадения писмен отговор .
От твърденията обективирани в исковата молба , от събраните по
делото писмени доказателства- тези депозирани с исковата молба :
фотокопие от последна страница от Трудова книжка на ищцата , копие от
Заповед № 103 / 21.07.2023 година , фотокопие от фактура за начислени и
изплатени обезщетения на ищцата по банков път , договор за правна
защита и съдействие – по образец-кочан на Адвокатската колегия - София ,
пълномощно, от писмените депозирани от ответната страна с дадения писмен
отговор : платежни нареждания за изплащане на трудови заплати за
съответните месеци , както и за заплащане на следващите се на
ответницата обезщетения , както и превод сторен през месец октомври
2023 година с който на основание и проведено вътрешно оценяване на
ответницата е преведена парична сума- посочена по документа , и превод
сторен през месец декември 2023 година, с който на ответницата е направен
превод и е изплатено СБКО за месец юли 2023 година , писмо с адресат
кмета на Община Тервел изходящо от зам. Министъра на образованието и
науката - изх. № 1002-1321 от 27.09.2023 година - при Община Тервел
входирано под № РД-23-4486 от 28.09.2023 година , от становищата на
страните, които съдът обсъди в тяхната цялост приема за установено
следното от фактическа страна :
Не се спори между страните , по факта касаещ наличие на трудово
правоотношение на ищцата с ответното училище, приключило с издадената
Заповед№ 103 / 21.07.2023 година . Не се спори между страните по факта
,че до пенсионирането си ищцата е заемала длъжност – „ Старши учител“-
теоретично обучение в отдел Гимназиален етап- при ответника.
Със Заповед № 103 / 21.07.2023 година на основание чл. 325 ал. 1
т. 1 от КТ правоотношението на ищцата с ответната страна е било
прекратено по взаимно съгласие на страните , като и по делото липсва
3
какъвто и да е спор касаещ изплатените на ищцата обезщетения по чл.
222 ал. 3 от КТ и по чл. 224 от КТ – така както е посочено по Заповедта
,изплатени и в съответствие с приложение № 3 към чл. 16 ал.1 от Наредба
№ 4 от 2017 година За нормиране и заплащане на труда, по което
приложение минималния размер на основната месечна работна заплата на
педагогическите специалисти – „ старши учител“ и „ старши възпитател“
към 01.09.2022 година е в размер на 1533,00 лева .
Спорни между страните са фактите и обстоятелствата свързани с
претендираното искане за изплащане на трудово възнаграждение /
доплащане на такова- бел. Съда / ,за изплащане на обезщетения , които да са
съобразени , както твърди ищцата с Анекс № Д01-192/10.08.2023 година , към
Колективния трудов договор на системата на предучилищното и
училищното образование № Д01-269 / 06.12.2022 година и Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № 4 от2017 година за нормиране и
заплащане на труда – обн. ДВ брой 75 от 01.09.2023 година в законна сила
от 01.09.2023 година .
По делото от правна страна :
Спорен и неизяснен между страните е въпроса свързан с
претенции за доплащане на следващите се на ищцата обезщетения- така
както е заявено искането по обстоятелствената част на исковата молба.
Твърди се по исковата си молба ,че такива следва да се формират и да и се
изплатят , на база изменението на Наредба № 4 от 2017 година в сила от
01.09.2023 година където с § 2 в сила от 01.01.2023 година приложение №
3 към чл. 16 ал. 1 от същата се изменя така: минималния размер на
основната месечна работна заплата на педагогически специалист в група –
Педагогически специалисти на длъжност „ старши учител „ „ старши
възпитател“ се формира в размер на 1763,00 лева / увеличена е спрямо
предното изменение от 01.09.2022 година- визирано в размер на 1533,00
лева. Като закономерна последица от този спор се явява именно и ищцовата
претенция.
Съдът намира предявените ОСИ за неоснователни поради следните
съображения :
По настоящото производство следва да се посочи за безспорно
установено ,че трудовото правоотношение на ищцата е прекратена със
Заповед от 21.07.2023 година считано от 24.07.2023 година , като и че
именно и към този момент са и изплатени следващите и се обезщетения,
които работодателя е формирал и изчислил именно съобразно и
приложение № 3 към чл. 16 ал. 1 от Наредба № 4 от 2017 година , където
от 01.09.2022 година в размер на 1533,00 лева,след като към този момент
на група педагогически специалисти на длъжност „ старши учител“,
каквато без съмнение е заемала ищцата преди пенсионирането си е визиран
минималния размер на основна работна заплата считано от 01.09.2022
година.
По делото ищцата по реда на пълното и главно доказване
следваше да установи наличие на предпоставките на претендираното от
нея увеличение за следващите и се обезщетения по реда на чл. 222 ал. 3 от
КТ и по чл. 224 от КТ,както и по отношение на твърдяната претенция за
доплащане по първия от ОСИ -иска чл. 128 т. 2 от КТ- да установи ,че към
дата на подписването на АНЕКС е в трудово правоотношение с ответника
и в това и качество да се явява правоимаща за получаване на така
4
увеличения размер на БРЗ .
Съгласно разпоредбата на чл. 222 ал. 3 от КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието
за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя. По
цитираната Заповед е видно , че със същата работодателя приема ,че следва
да изплати на служителя - настоящата ищца 10/ десет / БРЗ
представляващи размер на основната заплата - 1533,00 лева , ведно с
допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в
размер на 37%. Налице са доказателства за изплатено на ищцата
обезщетение по реда на чл. 222 ал. 3 от КТ в размер на 21002,10/ двадесет
и една хиляди и два лева и 10 ст. / лева - на база БРЗ за последния месец
преди прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата с
работодателя – 2100,20 лева . Без съмнение при липса на спор между
страните съдът е мотивиран да приеме ,че и обезщетението по реда на чл.
224 от КТ е изплатено именно и съобразно и установеното БРЗ на ищцата –
преди пенсионирането – 2100,20 лева.
Страните не спорят, че между тях е съществувало трудово
правоотношение, което е прекратено след придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст от ищцата.
В случая е спорно претендираното за доплащане увеличение – така
както е по исковата молба.
Към момента на сключването на Анекс № Д01-192/10.08.2023
година , към Колективния трудов договор на системата на предучилищното
и училищното образование № Д01-269 / 06.12.2022 година и Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № 4 от2017 година за нормиране и
заплащане на труда – обн. ДВ брой 75 от 01.09.2023 година в законна сила
от 01.09.2023 година настоящата ищца е вече с прекратен трудов договор
и към 10.08.2023 година тя не се счита заета в системата на
предучилищното и училищното образование ,като съдът приема ,че
визираното увеличение касае единствено ангажирани лица на трудов
договор към системата на училищното образование , към тази дата.
Посочената в АНЕКСА и Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№ 4 от 2017 година за нормиране и заплащане на труда – обн. ДВ брой 75 от
01.09.2023 година дата 01.01.2023 година не представлява дата на влизане
в сила на договорената клауза а началния момент от който именно се
увеличават работните заплати на лица които имат качеството на работници
или на служители в системата на образованието към момента на постигане
на договореността – 10.08.2023 година ,като така договореното увеличение
на РЗ касае само категорията лица, които имат и притежават качеството
педагог специалист- старши учител или старши възпитател и са ангажирани
по трудов договор към момента 10.08.2023 година алтернативно към
01.09.2023 година . В случая ищцата не доказа към дата 10.08.2023 година
да е ангажирана по трудов договор с ответника именно в качеството на
такъв специалист . При така установената фактическа обстановка
неоснователно се явява искането на ищцата да и се заплати от ответната
страна обезщетение представляващо разликата между изплатените и
заплати и увеличението визирано от 10.08.2023 година съгласно анекса и
изменението на Наредба № 4 от 2017 година .Неоснователни са и исканията
и визирани по исковете по чл. 222 ал. 3 от КТ и почл. 224 ал. 1 от КТ- на
5
идентичното основание- към 10.08.2023 година тя вече не е в трудово
правоотношение с оттветника.
По разноските :
Предвид изхода на спора ответната страна има право на разноски
– на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК , но по делото не са налице убедителни
писмени доказателства за направени разноски по внесено възнаграждение
за юрисконсулт – на трудов договор при първостепенен разпоредител на
бюджетни средства по отношение на ответника и поради този причина
съдът е мотивиран да откаже присъждане и изплащане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на неучастваща по настоящото производство
страна.В този смисъл разноските остават за страните такива каквито са ги
сторили по делото.
Водим от гореизложените съображения, състав на Тервелски
районен съд ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените обективно съединени
искове , предявени от Г.И.С.-С. с ЕГН ********** с постоянен адрес ******,
чрез адв.Д. Д. Р. от САК със служебен адрес гр.Добрич, ул.Д-р Иван Пенаков
№9, ет.2, офис 8, срещу Обединено училище „Д-р Петър Берон“ с БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление с.Коларци, общ.Тервел,
обл.Добрич, представлявано от И. Н. С., в следния порядък :
ИСК с посочено правно основание чл.128 т.2, от КТ – ответната страна
да заплати на ищцата сумата от 2070,00/две хиляди и седемдесет / лева ,
представляваща твърдяно неизплатено и увеличение върху следващото се за
ищцата трудово възнаграждение за периода от влизане в сила на
увеличението на брутното трудово възнаграждение на ищцата – 01.01.2023
година до прекратяването на трудовото и правоотношение с ответника
21.07.2023 година, в размер на 315,00 лева месечно,формирано на основание
Анекс № Д01-192/10.08.2023 година към Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование № Д-01-269 /
06.12.2022 година , аналогично предвидено и в чл. 16 ал. 1 от Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 Г. За нормиране и
заплащане на труда , съгласно редакцията обнародвана ДВ брой 75 от
01.09.2023 година,
ИСК с прано основание чл. 222 ал. 3 от КТ- ответника да заплати на
ищцата сумата от 3150,00 / три хиляди сто и петдесет лева / лева –
представляваща дължимото и но неизплатено увеличение на обезщетение в
размер на 10 брутни работни заплати – вследствие на същото и аналогично
увеличение на размера на основната месечна заплата на педагог заемащ
длъжност „ старши учител“ и
Иск с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ ответната страна да заплати
на ищцата сумата от 415,00 / четиристотин и петнадесет / лева
представляваща дължимото , но неизплатено следващо и се увеличение
върху изплатеното на ищцата обезщетение за 29 дни неизползван платен
годишен отпуск- вследствие на аналогично посоченото по – горе увеличение,
което ищцата приема ,че и се следва с дата 01.01.2023 година, при
твърдението че трудовото и правоотношение с ответника е прекратено със
6
Заповед № 103 / 21.07.2023 година, считано от 24.07.2023 година на
основание чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ.
Разноските остават за страните такива каквито са ги сторили по
производството .
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Добрички Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________
7