№ 761
гр. София, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100513372 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, с вх. № 18549/05.10.2021 г., подадена от Н. Н. ИВ., ЕГН **********, чрез процесуалния му
представител адв. Н.Д. срещу отказ на ЧСИ Д.В., рег. № 861 на КЧСИ, обективиран в съобщение изх. № 15072/22.09.2021 г. за
прекратяване на производството по изпълнително дело № 20128610402267 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно и неправилно, тъй като са налице основанията за
прекратяване на изпълнителното производство с оглед разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди, че посоченото изпълнително
дело е било образувано през 2012 г., като при извършена справка по делото е установил, че запорни съобщения и други принудителни
действия, поискани или не от страна на взискателя са били извършени на 13.09.2012 г.. На 31.03.2016 г. и на 16.12.2016 г., след повече
от 2 години са били изпратени запорни съобщения и до „Е.Е.Д.“ ЕООД, ЕИК ****, като трето задължено лице. В тази връзка се
излага, че съгласно изискванията на ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на принудителни изпълнителни действия в
продължение на две години /с изключение на делата за издръжка/, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК - т.нар. перемпция. Поддържа се, че прекратяването на изпълнителното производство, в този случай настъпва по силата
на закона (ех lege), а съдебният изпълнител може само да прогласи в свой акт вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти, а именно в конкретния случай - бездействие на взискателя повече от две
години, (т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК). Жалбоподателят сочи, че тъй като това не е било сторено е
депозирал молба по пощата, с която е помолил съдебния изпълнител да перимира посоченото изпълнително дело. Излага, че ЧСИ Д.В.
не само, че не е постановил прекратяване на изпълнителното дело, но не е изложил и мотиви защо счита, че не са налице основанията
на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Моли да бъде отменен постановения отказ за прекратяване на изпълнителното дело.
Взискателят по изпълнителното дело „АПС Б.Б.“ ООД не е депозирал възражение по частната жалба в установения срок по
чл. 436, ал. 3 ГПК.
Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които е изложил становище за
неоснователност на жалбата. Излага, че по посоченото изпълнително дело не е изминал двугодишен период, през който взискателят да
не е поискал извършването на изпълнителни действия. Релевирани са доводи, че взискателят е осъществил достатъчна процесуална
активност и не е показал дезаинтересиране от изпълнението, поради което счита, че не са настъпили предпоставките за прилагане на
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
1
Софийски градски съд, като прецени събраните доказателства, доводите на страните и изложените от ЧСИ мотиви,
намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20128610402267 по описа на ЧСИ Д.В., рег. № 861 на КЧСИ е образувано по молба
от 15.08.2012 г. на взискателя „Т.Б.А.К.“ ЕАД против длъжника Н. Н. ИВ., ЕГН ********** за събиране на суми по издаден
изпълнителен лист от 27.06.2012 г. по гр. д. № 18303/2012 г. по описа на СРС, II ГО, 76 с-в. С молбата си за образуване на делото
взискателят е поискал да се извършат необходимите изпълнителни действия за удовлетворяване на вземането.
На 13.09.2012 г. е била изготвена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е била връчена на 05.10.2012 г. по
реда на чл. 47 ГПК.
На 13.09.2012 г. са изпратени запорни съобщения до банки.
На 20.09.2012 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника.
С молба от 09.09.2013 г. на взискателя „Т.Б.А.К.“ ЕАД е поискано от ЧСИ Д.В. да бъде направена справка в НАП за
наличието на трудови договори, МПС, банкови сметки и недвижимо имущество на длъжниците и да бъде наложен запор върху
трудовото възнаграждение, МПС, банкови сметки и възбрана на недвижимо имущество на същите.
На 11.12.2013 г. е изпратено запорно съобщение и е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника
от „Т.С.“ ЕООД.
С молба от 17.09.2014 г. взискателят „Т.Б.А.К.“ ЕАД е поискал от съдебния изпълнител да бъдат извършени справки за
длъжника и да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение, МПС, банкови сметки и възбрана на недвижимо имущество на
същите.
Видно от преводно нареждане от 28.04.2014 г. по изпълнителното дело е постъпила сума от наложен запор върху банковите
сметки на длъжника.
Видно от преводно нареждане от 02.06.2014 г. по делото е постъпила сума от наложен запор върху банковите сметки на
длъжника.
На 29.04.2015 г. като взискател по изпълнителното дело е конституиран „АПС Б.Б.“ ООД въз основа на сключен договор за
цесия от 23.02.2015 г., по силата на който е придобил вземането от цедента „Т.Б.А.К.“ ЕАД.
На 24.08.2015 г. е постъпила молба от взискателя „АПС Б.Б.“ ООД, с която е поискано да бъдат извършени справки относно
имущественото състояние на длъжника и да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение, МПС, банкови сметки и възбрана
на недвижимо имущество на същите.
На 06.04.2016 г. е изпратено запорно съобщение и е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника
от „Е.Е.Д.З.“ ЕООД.
На 13.09.2016 г. е постъпила молба от взискателя „АПС Б.Б.“ ООД, с която отново е поискано извършването на справки
относно имущественото състояние не длъжника, както и да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение, МПС, банкови
сметки и възбрана на недвижимо имущество.
С молба от 08.08.2018 г., взискателят „АПС Б.Б.“ ООД е поискал извършване на справка в НАП за наличието на трудови
договори, МПС, банкови сметки и недвижимо имущество на длъжника и да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение,
МПС, банкови сметки и възбрана на недвижимо имущество.
На 05.08.2020 г. е постъпила молба от взискателя „АПС Б.Б.“ ООД, с която е поискано за бъде наложен запор върху
банковите сметки на длъжника в банка – „Те – Д.З.Б.“ АД, да бъде извършена справка в ТД на НАП за декларираните от длъжника
недвижими имоти, МПС-та, трудови договори и банкови сметки, както и в случай, че същият притежава движимости и/или вземания
да бъде наложен запор върху откритото имущество, както и в случай, че притежава банкови сметки, да бъде наложен запор върху
последните две открити банкови сметки.
На 23.09.2021 г. е депозирана молба от длъжника Н.И., с която е поискано изпълнителното дело да бъде прекратено на осн.
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
На 22.09.2021 г. до длъжника е било изпратено съобщение на ЧСИ Д.В., рег. № 861, в което е било обективиран отказ на
2
съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело. На 28.09.2021 г. длъжникът е бил уведомен, че молбата му за
прекратяване е оставена без уважение.
На 05.10.2021 г. в кантората на ЧСИ Д.В. е депозирана жалба, срещу отказа за прекратяване на изпълнителното дело.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По допустимост на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с
оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима.
По основателност на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В
изпълнителния процес взискателят има задължение да поддържа висящността му със своите действия и искания, тъй като изцяло в
негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подаването на молба за образуване на
изпълнително производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство
зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали
е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите
и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни
изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода
на изпълнителното производство - да отправя искания до съдебния изпълнител, да извърши определени изпълнителни действия, което
състояние продължава през период от две години, има за правна последица прекратяване на изпълнителното производство по право. За
прилагане на прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е релевантна липсата на искане от взискателя за извършването на
изпълнителни действия, а не липсата на реално извършени такива, което според мотивите към т. 10 на Тълкувателно решение № 2/
26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК по тълк. дело № 2/ 2013 г. е от значение за прекъсване на давността по чл. 116, б. "в" ЗЗД, но не и за
наличието на визираното прекратително основание. В хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратяването на изпълнителното
производство /т. нар. перемпция/ настъпва по силата на закона, независимо от това дали и кога е издадено постановление за това от
съдебния изпълнител, което има декларативно, а не конститутивно действие, и с него само се прогласява вече настъпилото
прекратяване по силата на закона.
Съгласно разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г. прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Настоящият състав намира, че при анализ на съдържащите се в приложеното изпълнително дело доказателства не може да се
обоснове извод за наличие на поддържаното от длъжника основание за прекратяване на изпълнителното производство при условията
на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК - не се установява да е изтекъл по изпълнителното дело период от две години, през който взискателят да не е
поискал извършването на изпълнителни действия. Неоснователни са и наведените в жалбата доводи, че в случая са налице
предпоставките на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, поради това, че
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Видно от книжата по приложеното от ЧСИ копие на изпълнително дело № 20128610402267, след образуване на
изпълнителното производство по молба на взискателя „Т.Б.А.К.“ АД на 15.08.2012 г., същият е поискал от съдебния изпълнител да
извърши последващи действия, насочени към събиране на вземането с нарочни молби от 09.09.2013 г., 17.09.2014 г., 24.08.2015 г.,
3
13.09.2016 г., 08.08.2018 г. и от 05.08.2020 г. В този смисъл, настоящият състав намира, че всяка една от депозираните молби прекъсва
течението на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като с тях взискателят, освен, че е поискал изготвяне на справки относно
имущественото състояние на длъжника /които безспорно не са изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността съгласно
приетото в ТР № 2/2013 г. на ОСГКТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г./, със същите е поискал и предприемане на съответни изпълнителни
действия въз основа на тях. Междувременно, от приложените материали в кориците на изпълнителното дело е видно, че на 13.09.2012
г., съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до банки и на 20.09.2012 г. е наложил запор върху банковите сметки на
длъжника, на 11.12.2013 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение и е наложил запор върху вземането на трудово
възнаграждение на длъжника от „Т.С.“ ЕООД, които също представляват действия, водещи до прекъсване на давността. Освен това,
на 28.04.2014 г. и на 02.06.2014 г. по изпълнителното дело са постъпили и суми във връзка с наложените запори. На 06.04.2016 г. е
било изпратено ново запорно съобщение и от съдебния изпълнител и е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на
длъжника от „Е.Е.Д.З.“ ЕООД.
Следователно, като се вземат предвид подадените молби от взискателя с искане за предприемане на съответни изпълнителни
действия, както и извършените изпълнителни действия от съдебния изпълнител се налага изводът, че считано от датата на образуване
на изпълнителното дело /15.08.2012 г. / до депозирането на молба от длъжника за прекратяване на изпълнителното дело – 23.09.2021 г.
не се установява период от 2 години, през който взискателят да е имал пасивно процесуално поведение и да не е поискал
извършването на действия, насочени към реализиране на принудителното изпълнение. Тъй като релевантният 2- годишен период е
бил прекъсван неколкократно, към датата на постановяване на обжалваното разпореждане - 22.09.2021 г. последиците на чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК не са настъпили.
От горните обстоятелства е видно, че не е налице бездействие на взискателя за период от две години, което да обоснове
прекратяване на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция". Срокът, установен в горепосочената норма, който е
преклузивен, започва да тече от всяко поискано/предприето изпълнително действие по изпълнителното дело. Изпълнителни действия,
съгласно дадените разяснения в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица, като предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ прекъсва давността. Такива действия в случая са предприети с посочените по-горе молби на взискателя, всяко
едно от които е в интервал от време по-малък от две години. За поддържане на висящността на изпълнителния процес не е
необходимо поисканите или предприетите изпълнителни действия да са успешно приложени, като във връзка със същото взискателят
може да иска, както повтаряне на неуспешни изпълнителни действия, така и прилагане на нови изпълнителни способи.
Безспорно е, че прекратяването поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само
прогласява с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни
факти, но тези факти в конкретния казус не са налице. При съдържащите се данни в изпълнителното дело и доказателства се налага
приемането на извод, че липсва период от две години, през който взискателят да не е проявил изискваната от ГПК активност за
поддържане висящността на изпълнителното производство, като е отправял искания до съдебния изпълнител за извършването на нови
действия по изпълнението или ново искане за предприемането на вече посочен от него изпълнителен способ.
Посоченото от длъжника по изпълнението Н.И. основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК следователно в случая не е налице, което обосновава извод за законосъобразност на отказа на ЧСИ да прекрати същото по
отношение на него и съответно - за неоснователност на разглежданата от настоящия съд жалба, която следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 18549/05.10.2021 г., подадена от Н. Н. ИВ., ЕГН ********** срещу отказ на
ЧСИ Д.В., рег. № 861, обективиран в съобщение изх. № 15072/22.09.2021 г. за прекратяване на производството по изпълнително дело
№ 20128610402267 по описа на ЧСИ Д.В., рег. № 861 на КЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5