Определение по дело №224/2020 на Софийски градски съд

Определение

Град София, 29.1.2020 г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на 29.1.2020 г., в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров

         ЧЛЕНОВЕ: 1. Маргарита Апостолова

                           2. Галя Вълкова

 

като разгледа докладваното от съдия Вълкова

в. ч. гр. дело № 224 по описа на съда за 2020 година, взе предвид

следното:

Производството е по  чл. 577, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

С определение № 1502/18.11.2019 г. е постановен отказ да се разпореди вписване на удостоверение с изх. № 20191113102447//13.11.2019 г. на ТР към АВ гр. София, входирано с молба вх. № 76349/18.11.2019 г. Изложение са мотиви, че договорът за особен залог на търговско предприятие съдържа описание на недвижими имоти по т. 11 и т. 12 с нанесени идентификатори от АГКК, за които не се представят скици съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ и данъчни оценки съгласно чл. 264, ал. 1 ДОПК.

Срещу определението е подадено частна жалба от „К.К.“ ООД, в което се сочи, че имотите по т. 11 и т. 12 са временни конструкции по индивидуален проект и съставляват поставяеми преместваеми обекти по чл. 56 ЗУТ – павилион за цветя, зимна градина, открит бар и маси за консумация, тенти и РИО, отразени в кадастралната карта като сграда с идентификатор 68134.1032.2060, сграда с идентификатор 68134.1932.2060.3 и сграда с идентификатор 68134.1932.2060.1. Същите не са обекти на облагане с данък съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Тези обекти не се записват в кадастралните регистри и не са обект на кадастъра. Погрешното им отразяване като такива би мотивирало процедура по изменение на картата, но тя се развива в производство извън настоящето.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателите, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лицe и доколкото е депозирана в рамките на законоустановения срок и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписвания съгласно  чл. 577, ал. 1 ГПК, съдът приема, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

До агенция по вписванията е депозирана молба вх. № 76349/18.11.2019 г. за вписване на учреден договор за особен залог на търговско предприятие, с нотариална заверка № 8955/15.08.2019 г., акт № 176, том І на нотариус рег. № 358 СРС. В приложение № 1 към договора като част от съвкупността от права, задължения и фактически отношения са посочени като активи: временни конструкции по индивидуален проект: 1. брой съгласно разрешение за поставяне № 10/08.05.2018 г., съгласно съгласуван проект от 08.05.2018 г. на главен архитект на София – сграда с идентификатор 68134.1932.2060.1 с площ от 446 кв. м., разположена върху поземлени имоти с идентификатор 68134.1932.2060, 68134.1932.2110 и т. 12 – поставяем преместваем обект по чл. 56 ЗУТ – павилион за цветя, зимна градина, открит бар и маси за консумация, тенти и РИО, съгласно разрешение за поставяне № 45/21.02.2014 г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация  № 5/--2-15 г., отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри като сграда с идентификатор 68134.1932.2060.2 – сграда с площ от 45 кв. м.

Съдът споделя доводите на жалбоподателя, че за увеселителни обекти и обекти за търговия по чл. 56, ал. 2 ЗУТ, които не са сгради по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ не се дължи данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци по ЗМДТ. Същите са обект на облагане по реда на ЗМДТ. От съдържанието на издадените разрешения за поставяне не може еднозначно да се определи, че индивидуализирани временни конструкци по индивидуален проект са идентични с описаните чрез идентификатори сгради, разположени върху недвижим имот 68134.1932.2060. Следва да се отбележи, че в договора за залог на търговско предприятие жалбоподателят сам е индивидуализирал обектите, за които се твърди да съставляват временни постройки чрез идентификатори, определящи същите като сгради. Преценка налице ли е идентичност и дали се касае за временни постройки, съответното изпълнимостта на разпоредбата на чл. 22а, ал. 2 ПВп не може да се извърши и в настоящото производство.

При така изложените мотиви съдът намира постановения отказ за основателен, поради което молбата за отмяната му следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното съдът

 

                                       О П Р Е Д Е Л И :

Оставя без уважение частна жалба вх. № 1856/08.01.2020 г. на „К.К.“ ООД срещу срещу определение № 1502/18.11.2019 г. на съдията по вписванията при СРС за отказ за вписване на удостоверение с изх. № 20191113102447//13.11.2019 г. на ТР към АВ гр. София, входирано с молба вх. № 76349/18.11.2019 г.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

ЧЛЕНОВЕ: