Р Е Ш Е Н И Е № 260314
10.09.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV състав, в публично съдебно заседание
на пети август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАТЯ БОЕВА
при участието на секретаря: Катя Янева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16797 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Кредитреформ“
България ЕООД, ЕИК: *********, срещу Т.Т.В., ЕГН: **********, с която се иска
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
600.00 лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит № ***********
г., сключен между „4 финанс“ ЕООД и ответника, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания № *********** г. и приложение № 1 към
договора, неразделна част от него, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № ****/23.08.2019 г. по ч. гр. д. № 13698/2019 г. по
описа на Районен съд Пловдив.
В исковата молба се излагат съображения,
че между „4 финанс“ ЕООД и ответника е сключен договор за кредит № ***********
г. по реда на чл. 6 ЗПФУР, а именно: договор за кредит от разстояние. На
посочената дата ответникът е заявил, че желае да му бъде отпусната сумата в
размер на 600.00 лева, като заявява експресно разглеждане на заявката, поради
което кредитът е отпуснат за период от 30 дни – **** г. Сумата била отпусната
по посочена банкова сметка ***. Със сключването на договора ответникът се
задължил да върне на кредидодателя сума в общ размер от 726,54 лева, от които
главница в размер на 600,00 лева, договорна лихва в размер на 20,21 лева и
такса за експресно разглеждане на кредит в размер на 106,33 лева. Срокът за
връщане на кредита бил удължен няколко пъти съобразно общите условия на
кредидодателя с краен падеж на 22.12.2016 г., но към посочената дата
кредитополучателят не изпълнил задълженията си по връщане на предоставената
сума. Поради тази причина, съобразно общите условия, започнало начисляването на
наказателна лихва в размер на 10.00 % към договорната лихва от 40,98 %.
Излагат се съображения, че на 23.11.2018
г. „4 финанс“ ЕООД прехвърлило вземането
си към ответника на „Кредитреформ“ България ЕООД с Договор за прехвърляне на
вземания № *********** г.
и приложение № 1 към договора, неразделна част от него. Цедентът упълномощил
цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането, като уведомление
било изпратено от ищеца на ответника и получено от последния лично на
17.12.2018 г.
За посочените суми било депозирано
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на
което било образувано ч. гр. д. № 13698/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, по което била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № ****/23.08.2019
г. Срещу издадената заповед постъпило възражение.
Поради изложеното се предява исковата
претенция, но единствено досежно сумата от 600.00 лева, представляваща главница
по договора.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор на исковата молба от Т.В.. В същия се оспорва наличие на валидно
облигационно отношение по сключен договор за кредит и известие за прехвърляне
на вземането. Според ответницата липса подписан договор между страните. Поради
изложеното моли претенцията да бъде отвхърлена.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа
страна установява следното:
Със заповед за изпълнение на парично
задължение № ****/ 23.08.2019 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело
№ 13698/ 2019 г. на ПРС, XVII
гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 600,00
лева, представляваща дължима главница по договор за кредит № *********** г.,
сключен между „4 финанс“ ЕООД и ответника, вземанията по който са прехвърлени
на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания № *********** г. и приложение № 1 към
договора, неразделна част от него.
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 79 ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР
С договор за цесия № *********** г.,
сключени между "4финанс" ЕООД и "Кредитреформ България"
ЕООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача станалите
ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, описани в Приложение № 1. По
делото е представено Приложение № 1 от 01.01.2016 г. към договора, в което е
посочено вземането на цедента "4финанс" ЕООД против Т.Т.Я. Съдът
намира, че е налице воля за прехвърляне на процесното вземане, доколкото и
последното е надлежно индивидуализирано в представеното приложение към
договора. Прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по
отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата
на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
На първо място следва да се посочи, че по делото е представено пълномощно от
цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение №
156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС. Длъжникът е получил
уведомлението за прехвърляне на вземането лично, видно от представената по
делото обратна разписка. Предвид
изложеното следва да се приеме, че цесионерът - ищец разполага с
материланоправна легитимация в исковото производство пред настоящата съдебна
инстанция, образувано по реда на чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 415, ал.
1 ЗЗД.
Вземането, предмет на договора за цесия,
е породено от договор за кредит от разстояние. По отношение на тези договори,
освен общите нормативни правила, установени със Закона за
задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се
в Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за
платежните услуги и платежните системи, Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за
потребителския кредит. Легалната дефиниция на този вид договори се
съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл.
18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във
връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За
доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за
електронния документ и електронния подпис - сега Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, а
съгласно, ал. 3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез
телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В разпоредбата на чл. 3 от Закона за
електронния документ и електронния подпис в редакцията му
действала към момента на сключване на твърдения договор за кредит от
разстояние, електронният документ представлява електронно изявление, записано
върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена
форма, независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита
спазена, след като е съставен електронен документ. В случая в производството по
делото съдът намира за установено, че между страните е възникнало облигаторно
правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние. По делото е
представен договора за кредит № *********** и Общите условия към него, свалени от системата
на кредитодателя, който не носи подписа на потребителя. Тъй като договорът за
кредит е сключен под формата на електронен документ, последният, ведно с Общите
условия към него, е представен по делото на хартиен носител на основание чл. 184, ал.
1 ГПК.
В договора за кредит са посочени личните данни на кредитополучателя - ответник.
Уговорено е, че сумата, предоставена по договора е в размер от 600 лв., при
лихвен процент от 40, 98 % и годишен процент на разходите от 49, 60 %.
Установен е срок за връщане на предоставения кредитен ресурс от 30 дни с падеж
на 14.10.2016 г. В клаузите на Общите условия е установено, че договорът за
кредит се сключва по искане на кредитополучателя след регистрация в системата
на www.vivus.bg или при налична регистрация, като последният се счита сключен и
влиза в сила на датата на потвърждаването му от кредитора по електронна поща и
извършване на паричния превод, след като кредитополучателят е приел договора на
началната страница на дружеството, предоставящи финансови услуги от разстояние.
В клаузата на т. 3.1 от Общите условия е посочено, че страните изрично се
съгласяват, че съобщенията по електронната поща имат силата на саморъчни
подписи. По делото е изслушано заключението на вещото лице по допуснатата и
приета без възражение на страните съдебно-техническа експертиза. Вещото
лице, направило справка в електронната система за предоставяне на кредити на
цедента – “4 финанс“ ЕООД, е установило, че в последната е наличен профил на
ответната страна Т.Т.В.. След регистрацията в систамата, се появява нова
страница, в която се визуализират Стандартен европейски формуляр, Общите
условия по договора за кредит и проект по Договора за кредит. След прочитане и
съгласие с тези условия, потребителят натиска бутон „подпиши“, като без да е
отворил документа докрай, не може да му бъде позволено да натисне бутона
„подпиши“. С натискането на бутона, Т.В. е изпратила своята заявка в системата
на “4 финанс“ ЕООД. В своето изявление Т.В.
е записала e-mail за комуникация, на който е изпратен електронен договор.
Приложена е информация от вътрешната система на “4 финанс“ ЕООД относно
събитията по регистрация в профила на потребителя с имена Т.В., както и от кой
IP е извършена тя – 5.53.192.193. Според вещото лице, документът не е подписан
с електронен подпис по смисъл на ЗЕДЕП, но след регистрацията на своя профил,
провеждане на разговори по телефона и създаване на досието и във вътрешната
система на “4 финанс“ ЕООД, същата регистрира своето волеизявление с
натискането на бутона „подпиши“, за което има информация от данните, които са
отразени като събития на профила на клиентката. Съдът намира заключението на
вещото лице за компетентно и безпристрастно изготвено, дало пълен и обоснован
отговор на поставените за разрешаване въпроси, поради което съдът цени
фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
По делото е представено платежно
нареждане от банка ДСК, от което се установява, че Т.В. е получила по своята
банкова сметка ************, преведена от “4 финанс“ ЕООД, с основание на
превода, нейният единен граждански номер и номера на договора – **********.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП,
електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен
или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Законът
придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към
който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП),
но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 5 ЗЕДЕП).
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен
подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с
електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
Неговата доказателствена сила е такава, каквото законът признава на подписания
писмен документ.Съдът намира, че така представеният договор представлява
електронен документ, който не е подписан с квалифициран електронен подпис по
смисъла на Закона за
електронния документ и електронния подпис. Независимо че
електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се
ползва с формална доказателствена сила, последното не е тъждествено на пълна
липса на волеизявление и не може да бъде игнорирано, в който смисъл е
практиката на Върховния касационен съд, формирана с Решение № 70/19.02.2014 г.
по гр. д. № 868/2012 г., IV г.о. и Определение № 169/06.04.2017 г. по ч. т. д.
№ 672/2017 г., I т. о. В посочената практика се приема, че "принципно
представянето на документ върху който липсва подпис на издателя му предпоставя,
че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с
други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му".В случая
съдът намира за установено, че страните са сключили договор за кредит с посоченото
съдържание, доколкото от заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза се установи, че ответната страна, през системата на кредитодателя на
сайта , е подала заявка за сключване на договора и е генерирала сключване на
договор чрез натискане на бутона "подпиши". Това е така, доколкото бе
установено, че заявката с посочване на параметрите на договора за кредит е
направена от профила на потребителя Т.В., след което от този профил при
следване на стъпките на системата, е бил генериран договор със съответните
параметри, с който договор вещото лице се е запознало, и който е приет от
потребителя с натискане на бутона "подпиши". Обстоятелството, че
вещото лице е посочило, че е невъзможно да се установи, дали действията от
посочения профил физически са били осъществявани от лицето - титуляр на
регистрацията, не променя извода, до който съдът достигна. Това е така, защото
профилът на съответния потребител се създава след въвеждане на неговите лични
данни, които в случая съвпадат с тези на ответната страна, след което се
генерира уникален идентификационен код на този потребител. Възможността за
ползване на профила е ограничена, тъй като последното е възможно единствено с
въвеждане на електронния адрес на потребителя и избраната от последния парола.
Всички тези обстоятелства, разгледани в тяхната взаимовръзка обосновават
извода, че именно ответната страна е ползвала системата на финансовата
институция, като след избиране на параметрите на договора и запознаване с него
е дала съгласието за сключването му при посочените в последния клаузи и
съдържание с натискане на бутона "подпиши". Сключване на договор с
посоченото съдържание, се установява и от представено по делото платежно
нареждане от банка ДСК, от което е видно, че ответницата е получила сумата от
600 лева, преведена от „4финанс“ ЕООД с основание на превода нейният единен
граждански номер и номера на договора за кредит. Следва да се отбележи, че разпоредбата
на чл. 240, ал.
1 ЗЗД установява,
че договорът за заем има реален характер и се счита сключен в момента на
получаване на сумата от заемополучателя, поради което в случая следва да се
приеме, че договорът е сключен, като за ответника е възникнало задължението за
връщане на предоставения за временно ползване финансов ресурс в размер на
сумата от 600 лв. при условията и за сроковете, установени в клаузите на
договора и общите условия към него.
В производството по делото не са
ангажирани доказателства от страна на ответницата, като не са изложени и
твърдения в тази насока, че е осъществено пълно или частично погасяване на
задължението за връщане на предоставената за ползване сума в същата валута и
размер, поради което и исковата претенция се явява основателна и следва да бъде
уважена, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда – 22.08.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на спора право на
разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се
представлява от юрк., поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на
присъждане на разноски за юрк. възнаграждение, определено от съда. Съгласно
посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата
и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение от 100 лв.
Общият размер на сторените разноски от ищеца по делото е 325 лева, от които 100
лв. за юрк. възнаграждение; 25 лв. – за ДТ; 200 лв. – депозит за вещо лице.
Следва да се присъдят и сторените
разноски в заповедното производство, а именно – сумата от 75 лв., като на
основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично
произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.Т.В.,
ЕГН: **********, дължи на „Кредитреформ“ България ЕООД, ЕИК: *********, сумата
в размер на 600.00 /шестстотин/ лева, представляваща неплатена главница по
договор за кредит № *********** г., сключен между „4 финанс“ ЕООД и ответника,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за прехвърляне на
вземания № *********** г.
и приложение № 1 към договора, неразделна част от него, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № ****/23.08.2019 г. по ч. гр. д.
№ 13698/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК в
съда – 22.08.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал.1 ГПК Т.Т.В., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на на „Кредитреформ“ България ЕООД, ЕИК: *********,
сумата в размер на 325,00 /триста двадесет и пет лева/, представляваща разноски
в настоящото производство.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал.1 ГПК Т.Т.В., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на на „Кредитреформ“ България ЕООД, ЕИК: *********,
сумата в размер на 75,00 /триста двадесет и пет лева/, представляваща разноски
в производството по ч. гр. д. № 13698/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Катя Боева
Вярно
с оригинала!
КЯ