РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 623
гр. Пловдив, 20 март 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІ състав, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯ.ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието
на прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯ.ПЕТРОВА
административно дело № 46 по описа за
2019 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът „ДЖИ ЕС ДЖИ“ ООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя Д.Г.Д.,
чрез пълномощника си адвокат М.П.,***, офис 7, иска ответникът Национала агенция за приходите (НАП) гр. София, да бъде осъдена да заплати сумата от 650 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди, изразяващи
се в заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД № 3491/2018 г. по описа на
Районен съд (РС) - Пловдив, ІV н.с., както и сумата от 650 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди, изразяващи
се в заплащане на адвокатско възнаграждение по КАНД № 3226/2018 г. по описа на
Административен съд (АдмС) гр. Пловдив, ХХ с., в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) №
307559-F344590/18.12.2017 г., издадено от Директор на ТД на НАП гр. Пловдив при Национална агенция за приходите, ведно със законната лихва върху цялата сума от
1300 лв., за времето от завеждане на исковата молба до окончателното плащане на
главницата. Претендират се и направените
разноски по настоящото дело.
Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Я.А. прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение пред двете инстанции. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че
исковата молба е основателна.
Пловдивският Административен Съд – седемнадесети състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
От данните по делото се установява, че на „ДЖИ ЕС ДЖИ“ ООД е издадено НП № 307559-F344590/18.12.2017
г. от Директор на ТД на НАП гр. Пловдив при Национална агенция за приходите, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на
чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ.
Посоченото НП е
обжалвано от „ДЖИ ЕС ДЖИ“ ООД пред Районен съд (РС) - Пловдив, за което е образувано АНД № 3491 по описа за 2018 г. на същия съд (приложено
по настоящото дело). По това дело е постановено Решение № 1665/01.10.2018 г.,
с което процесното НП е потвърдено. Последното (решение на РС - Пловдив) е обжалвано от
страна на „ДЖИ ЕС ДЖИ“ ООД пред
Административен съд – Пловдив, който с Решение № 2741/19.12.2018 г. постановено по КАНД № 3226/2018 г. е
отменил решението на РС – Пловдив и НП.
Пред двете
съдебни инстанции „ДЖИ ЕС ДЖИ“ ООД е представлявано от адвокат М.П., съгласно пълномощно и Договор за правна
защита и съдействие от 20.04.2018 г., представени пред РС- Пловдив (приложени,
съответно на лист 6 по АНД № 3491 по описа за 2018 г. на РС- Пловдив), както и пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 09.10.2018 г. представен
пред Административен съд Пловдив (лист 7 по КАНД № 3226/2018 г. на АдмС
- Пловдив). От съдържанието на
цитираните договори се установява, че лицето е заплатило в брой уговореното в
договора от 20.04.2018 г. адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева,
както и уговореното в договора от 09.10.2018 г. адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева.
Пред настоящата съдебна инстанция е
представен и трети договор за правна защита и съдействие от 07.01.2019 г. (лист 13 по адм. дело
№ 46/2019 г. по описа на съда),
за процесуално представителство по настоящото дело, по който ищецът е заплатил в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
След
анализа на изложените фактически обстоятелства, Съдът съобрази следното от
правна страна:
На първо място следва да бъде
съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Според висшите магистрати,
дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна
дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор,
възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно
производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е
свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент
от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност - правотворческа, правоприлагаща
и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя
представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по
административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово
предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване,
също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по
реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на
административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка
с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв
по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният
характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното
постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ,
е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда ред
за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно
наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на
административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски
в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
При това
положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления
съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт са задължителни, се налага
извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за
вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда
на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен
незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или
длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както са приели
висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление, с което се
налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по
определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди
по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен
орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща
административна дейност.
На следващо място следва да бъде
съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк.
д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Изложеното до тук съотнесено към
конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:
Съгласно чл.
203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава
единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл.
1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
За да възникне правото на иск за
обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно
определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или
неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт,
действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на
административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При
липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да
се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде
отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление, каза се следва да се преценява
като отменен незаконосъобразен административен акт). В този смисъл предявеният
от ищеца иск се явяват допустими, доколкото няма спор, че НП № 307559-F344590/18.12.2017
г. от Директор на ТД на НАП гр. Пловдив при Национална агенция за приходите, е отменено по съответния ред (с Решение № 2741/19.12.2018 г., постановено по КАНД № 3226/2018
г. по описа на АдмС Пловдив,
влязло в законна сила на 19.12.2018 г.).
От материалите по приложеното КАНД
№ 3226 по описа за 2018 г. на АдмС Пловдив и според
констатациите на решаващия съд изложени в отменителното решение, процесното НП
е издадено в нарушение на закона и като такова се явява незаконосъобразно.
Решението на съда (№ 2741/19.12.2018
г.) е влязло в законна сила на 19.12.2018 г., т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за
обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от
страна на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.
Тук
именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или
указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Тази
разпоредба обаче, е неприложима към настоящия случай, тъй като не е налице
специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи
разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото
административнонаказателно производство. С плащането на уговорения адвокатски
хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна
връзка с издаденото незаконосъобразно НП, тъй като същият е упражнил законното
си право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния процес.
Освен това нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК, предвиждат ред, по
който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена
адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че
издаденият срещу него акт (НП или ЕФ) бъде отменен като незаконосъобразен. Нещо
повече в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС -
ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008
г., според което административните съдилища не присъждат разноски в
производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по
административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски
не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство,
за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен
по исков ред.
Няма съмнение и спор, че от
издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени
вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на процесното НП. В случая ищецът, не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност
длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на
административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и
ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени
вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото НП.
Във връзка с възражението на ответника за
прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по АНД № 3491/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив и КАНД № 3226/2018 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, е необходимо да се посочи
следното:
В мотивите на цитираното по-горе
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и
справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и
съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от
причиненото ѝ от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява
или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредбата) е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Минималният размер на адвокатските
възнаграждения обаче, е само долна граница, под която адвокатите не могат да
договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер (на адвокатското възнаграждение) се определя по свободно договаряне въз основа на
писмен договор с клиента. Това означава,
че въпросният минимален размер (на адвокатското
възнаграждение) не е равнозначен на "обоснован и
справедлив" размер по смисъл на чл. 36, ал. 2 от ЗА.
В конкретния случай, минималният
размер на адвокатското възнаграждение изчислено по правилата на чл. 7, ал. 2,
т. 2 във връзка с чл. 18, ал. 2 от наредбата, за всяка инстанция възлиза на 580 лв. при материален интерес от 5000
лв., а договореното и заплатено от страна адвокатско възнаграждение е в размер
на 650 лв. (за всяка инстанция). Съответно, оказаната правна помощ се
изразява в изготвяне на жалба срещу НП № 307559-F344590/18.12.2017 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив при Национална
агенция за приходите,
лично явяване на процесуален представител в две съдебни заседания пред РС – Пловдив,
изготвяне на касационна жалба и явяване в с.з. пред касационната инстанция. Изложеното
до тук, както и фактическата и правна сложност на делото обосновава договаряне
на адвокатско възнаграждение над минимално определения такъв в Наредба № 1 от
9.07.2004 г., за този вид работа.
Ето защо, в процесния случай уговореният
и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение, който каза се е в
размер на 650 лв. за първата и 650 лв. за втората съдебна инстанция, следва да
се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован".
Тези съображения обосновават извода на
съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните
имуществени вреди. Казано с други думи, искът е доказан по основание и размер и
като такъв ще следва да бъде уважен.
При това положение, претенцията на ищцата
обезщетението да се присъди ведно със законната лихва, считано от 08.01.2019 г.
(датата на завеждане на исковата молба) до окончателното му изплащане, се явява основателна.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството
разноски.
Преди съдът да се
произнесе относно размера на тези разноски, е необходимо първо да бъде обсъдено
възражението на ответника относно прекомерността на адвокатското
възнаграждение.
В конкретния
случай по делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. Материалният интерес в случая е в размер на 1300
лв. (обезщетение за имуществени вреди).
Възнаграждението за един адвокат изчислено по правилата на чл. 8, ал. 1, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 321 лв. При това
положение, с оглед фактическа и правна сложност на делото и доколкото адвокатското
възнаграждение е договорено близо до неговия минимален размер (изчислено по реда на цитираната наредба), настоящият състав преценява
възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като неоснователно.
С оглед изложеното, разноските в производството, които следва да бъдат
присъдени на ищеца, се констатират в размер на 425 лв. – заплатените държавна
такса (25 лв.) и адвокатско възнаграждение (400 лв.).
Така мотивиран, Пловдивският Административен съд,
ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите гр. София, да заплати на „ДЖИ ЕС ДЖИ“ ООД, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Д.Г.Д., сумата в размер на 1300 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № 307559-F344590/18.12.2017
г. от Директор на ТД на НАП гр. Пловдив при Национална агенция за приходите, представляващи сторените в хода на съдебното
обжалване по АНД № 3491/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив и КАНД № 3226/2018 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, разноски за договореното адвокатско възнаграждение, за двете съдебни
инстанции, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.01.2019 г.
- датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите гр. София, да заплати на „ДЖИ ЕС ДЖИ“ ООД, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Д.Г.Д., сумата в размер на 425 лв.,
представляваща направените по делото разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: