№ 5258
гр. София, 28.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20211110172425 по описа за 2021 година
СРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена
на длъжника на 16.1.2022г. Ва 21.1.2022г, е подадено възражение по бланка, в което е
вписано, че вземането е платено, както и че се оспорват разноските на заявителя ,в частност
– адвокатското възнаграждение, като същото е завишено.
Съдът, с разпореждане на основание чл.414а ГПК е дал срок на заявителя за
становище.
В становището е посочено, че плащането не се оспорва, но същото е получено след
образуване на делото, поради което и се поддържа искането за издаване на изпълнителен
лист за разноски. Заявителят счита, че възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е недопустимо, защото не е подадена частна жалба по реда на чл.413,ал.1
ГПК, а по същество – същото е неоснователно.
СРС е приел, че макар да е подадено на бланка, доколкото се възразява, че е платено,
възражението е по реда на чл.414а ГПК.
С оглед признатото плащане, заповедта следва да се обезсили, освен в частта по
разноските.
В тази част, съдът намира, че приложима е разпоредбата на чл.248 ГПК, при
съобразяване, че ТР № 4/18.6.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГКТ на ВКС е постановено
преди изменението на ГПК и приемането на разпоредбата на чл..414а ГПК, която предвижда
възможност длъжникът да направи възражение, че е платил вземането. С това възражение,
вземането не се оспорва, поради което и указания за иск не следва да се дават, поради което
и постановките, приети за частната жалба по чл.413,ал.1 ГПК - заповедта, в частта за
разноските, са неприложими.
Относно искането, същото съставлява искане по чл.248 ГПК, направено от длъжника,
1
в срока за възражение. Искането е основателно – противно на разбирането на заявителя в
нарочната молба от 23.2.2022г., минималното възнаграждение по НМРАВ, при оценяем иск,
се определя въз основа интереса, а не върху цената на всеки иск – така е разпоредбата на
чл.7,ал.2 НМРАВ. При интерес под 1000лева, платено възнаграждение от 400 лева е
прекомерно с огледфактическата и правна сложност на делото, поради което и съдът го
намалява на минимума от 300 лева.
При тези мотиви, на основание чл.248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение № 23317/23.12.2021г.по
гр.д.№ 72425/2021г. на СРС, 125 – ти състав, в частта за сумите 182,00 лева ,
представляваща неплатени месечни такси към етажната собственост за режийни разходи и
за бъдещи и предстоящи ремонти за период от 01.06.2021 г. до 31.12.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 17.12.2021 г. до изплащане на вземането, 343,00лева,
представляваща неизплатена допълнителна сума за ремонт на покрива на етажната
собственост за период от 26.05.2021 г. , ведно със законна лихва за период от 17.12.2021 г. до
изплащане на вземането,
ИЗМЕНЯ по реда на чл.248 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение №
23317/23.12.2021г.по гр.д.№ 72425/2021г. на СРС, 125 – ти състав, като
НАМАЛЯВА присъдените на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение от
400 лева на 300 лева.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в 1- седмичен срок от
връчването на преписа на страните.
След влизането му в сила, делото да се докладва за издаване на изпълнителен лист за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2