№ 62
гр. С., 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П.П.С
при участието на секретаря Л.Л.А
като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20221110144065 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.01.2024 година град С.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и трета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С
Секретар Л.А
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С
гражданско дело номер 44065 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.С” ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. ”Я.” № 23 Б, с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор А.С.А, исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против В. Б. С., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „О.К“, *******. Ищецът,
чрез процесуалния си представител, твърди, че на 05.10.2021 г. е по реда на чл. 410 от ГПК
срещу А.Б.С. и срещу ответника за сумата от общо 1 789,72 лв., от която: сумата от 1 510,56
лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 238,99 лв. - лихва за забава за периода от
15.09.2019 г. до 24.09.2021 г., сумата от 33,38 лв. - главница за дялово разпределение за
периода от месец септември 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 6,79 лв. - лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 24.09.2021
г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото
разноски, при квоти: В. Б. С. – 2/3 /две трети/ идеални части и А.Б.С. – 1/3 /една трета/
идеална част. Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника. По повод на дадени от съда указания, ищецът предявява
настоящата искова претенция срещу ответника. Твърди, че ответникът е потребител на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 11, находящ се в
гр. С., ж.к. „О.К“, бл. 607, вх. А, ет. 4, с абонатен № ******, за периода от месец май 2018 г.
до месец април 2020 г., но не е заплащал дължимата цена за посочения период, като
задължението възлиза на общо 407,54 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е
сключила договор с „Б.” ООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата
молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от
ответника цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния
период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за
заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва
за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на В. Б. С., че същият дължи на „Т.С” ЕАД – гр. С. сумата от общо 1 193,15 лв.,
от която: сумата от 1 007,04 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 159,33
лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 24.09.2021 г., сумата от 22,25 лв. -
главница за дялово разпределение за периода от месец септември 2018 г. до месец април
2020 г., сумата от 4,53 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.10.2018 г. до 24.09.2021 г., както и законната лихва върху главницата,
дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
2
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от назначения на ответника В. Б. С. особен представител, с който исковите претенции се
оспорват по основание и размер. Оспорва качеството на ответника на потребител на
топлинна енергия за процесния имот, както и размера на дължимите суми, начислени за
топлинна енергия. Оспорва извършен предварителен контрол и последващи проверки на
средствата за търговско измерване. Оспорва начина на начисляване на суми за топлинна
енергия. Прави възражение за погасителна давност на претендираните главници и лихви.
Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Моли съда да отхвърли
исковите претенции. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание назначеният на ответника особен представител особен
представител поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите
претенции по съображения, изложени в отговора.
С определение от 15.09.2023 г. „Б.” ООД е конституирано като трето лице – помагач
на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „Б.” ООД, редовно призовано, не изпраща
представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение
по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 57355/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
19.11.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която В. Б. С. и А.Б.С. са осъдени да заплатят разделно на „Т.С” ЕАД при
квоти: В. Б. С. – 2/3 идеални части и А.Б.С. – 1/3 идеална част от следните суми: сумата от
1 510,56 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. С., ж.к. „О.К“, *******, абонатен № ****** за
периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 238,09 лв. - лихва за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 24.09.2021 г., сумата от 33,38 лв. - главница за дялово
разпределение за периода от месец септември 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 6,79
лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до
24.09.2021 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 05.10.2021 г. до
изплащане на вземането, а също и сумата от 85,79 лв. – направени по делото разноски, от
които: сумата от 35,79 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. В полза на заявителя срещу длъжника А.Б.С. съдът е издал изпълнителен
лист, а по повод на дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят
3
“Т.С” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск срещу
длъжника В. Б. С..
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т.С” ЕАД на потребители в гр. С., приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 09.06.2020 г., сключен
между ищеца и „Б.” ООД, се установява, че последното се е задължило да извършва услугата
дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а
“Т.С” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя
и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № ТС20 от 19.09.2000
г., сключен между „Б.” ООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. С., ж.к.
„О.К-1“, бл. 607, вх. А, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши
доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване
на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата
етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от
представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на
проведено Общо събрание на собствениците.
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „Б.” ООД
е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда, в която
се намира процесния отопляван недвижим имот.
От представения заверен препис от Договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ с рег. № ***, том III от 26.07-1993 г., се установява, че
В. Б. С. и Б.С.А са придобили при квоти: В. Б. С. -1/3 идеална част и Б.С.А – 2/3 идеални
части собствеността върху апартамент № 11, находящ се в гр. С., ж.к. „О.К“, бл. 37-39, вх.
А, ет. 4, а от приетия заверен препис от Удостоверение с изх. № 68-00-1228 от 19.08.2016 г.,
издадено от ГИС – С., е видно, че старият адрес в гр. С., ж.к. „О.К“, бл. 37-39, вх. А, е
настоящ адрес: гр. С., ж.к. „О.К“, бл. 607, вх. А. От представените заверени преписи от два
броя удостоверения за наследници, издадени от Столична община, се установява, че след
смъртта си на 29.11.2000 г. Б.С.А е оставил съпругата си М.Д.А и синовете си В. Б. С. и
А.Б.С., както и че след смъртта на М.Д.А на 08.12.2000 г., последната е оставила за свои
законни наследници синовете си В. Б. С. и А.Б.С..
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
4
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „Б.” ООД са били изготвени
изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и отопляем имот възлиза на 1 481,79 лв., от които начислената сума по фактури
е в размер на 1 685,46 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 203,67 лв. Вещото
лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е
преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на
Закона за измерванията, като проверката има валидност до 22.11.2020 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № ******, за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г. са в размер на 1
481,79 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и 238,99 лв. – лихва за забава, като
за процесния период са били издадени два броя изравнителни сметки.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Т.С” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния съсобствен на ответника и брат му отопляван недвижим имот –
апартамент № 11, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „О.К“, бл. 607, вх. А, ет. 4, на който адрес
е открита партида на абонатен № ******. По делото е безспорно установено, че ответникът
притежава 2/3 идеални части от процесния топлоснабдяван недвижим имот. Спори се
относно размера на дължимите суми.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответника се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
5
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 1 481,79 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 1 685,46 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 203,67 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна за процесния имот за
претендирания размер от 1 481,79 лв.Следователно за 2/3 идеални части дължимата сума
възлиза на 987,86 лв. Ето защо исковата претенция се явява основателна и доказана до
размера от 987,86 лв., като за разликата над тази сума до първоначално претендирания
размер от 1 007,04 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като недоказана.
По отношение на направеното от ответниците възражение за погасителна давност,
съдът намира следното: Съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок,
съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия, действали към момента на
възникване на задълженията в началото на претендирания период, месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
6
отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за
топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента,
в който изтича срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 05.10.2021 г. тригодишната
погасителна давност е изтекла по отношение на вземането до месец август 2018 г.
включително, като вземането за месец септември 2018 г., което е станало изискуемо в
средата на месец октомври 2018 г., както и вземанията след тази дата, не се считат погасени
по давност. Задълженията за главница за отоплявания имот за периода от месец септември
2018 г. до месец април 2020 г. възлизат на 1 270,93 лв. Следователно за 2/3 идеални части
задълженията възлизат на 847,29 лв. Исковата претенция се явява основателна и доказана до
размера от 847,29 лв., като за разликата над тази сума до размера от 987,86 лв. и за периода
от месец май 2018 г. до месец август 2018 г., претенцията следва да бъде отхвърлена като
погасена по давност.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Особеният представител на ответницата е направил възражение за
погасителна давност и досежно претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД
задълженията за лихви се погасяват с тригодишна давност. Следователно задълженията за
лихва за забава върху главниците за периода преди месец август 2018 г. са погасени по
давност. Доколкото се претендира лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 24.09.2021
г., то същата е основателна за същия период, следва да се изчисли върху главницата от
1270,93 лв. за отоплявания имот, при съобразяване с издадените общи фактури. Видно от
заключението на вещото лице за задълженията за периода от месец май 2018 г. до месец
април 2019 г. е била издадена обща фактура на 31.07.2019 г., като съобразно със
заключението на вещото лице задълженията на ответника за периода от месец септември
2018 г. до месец април 2019 г. възлизат на 645,96 лв. На основание чл. 162 от ГПК и при
използване на счетоводна програма съдът определя размера на лихвата за забава върху
главницата от 645,96 лв. на 132,97 лв., към която сума следва да се прибави лихвата за забава
по издадената обща фактура от 31.07.2020 г., определена от вещото лице в размер на 66,53
лв., или общият размер на лихвата за забава възлиза на 199,50 лв. Следователно за 2/3
идеални части задължението на ответника възлиза на 133 лв. За разликата над сумата от 133
лв. до първоначално претендирания размер от 159,33 лв. претенцията следва да бъде
отхвърлена като погасена по давност.
Относно претендираната главница в размер на 22,25 лв. за разпределение на
топлинна енергия за периода от месец септември 2018 г. до месец април 2020 г., съдът
намира, че същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга
дялово разпределение. Вещите лица по делото установяват, че за процесния период услугата
дялово разпределение е била извършвана от „Б.” ООД. Липсват доказателства за възлагане
събирането на тази сума от „Б.” ООД в полза на ищеца. Ето защо съдът намира, че исковата
претенция като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
7
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 4,53 лв.
върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 31.10.2018 г. до
24.09.2021 г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 05.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението е
основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
46,99 лв., представляващи 2/3 идеални части от общо направените разноски в размер на
85,79 лв., от които: сумата от 35,79 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 971,21 лв. от общо направените
разноски в размер на 1 182,10 лв., от които: сумата от 82,10 лв. – платена държавна такса,
сумата от 600 лв. – платено възнаграждение за вещи лица, сумат от 400 лв. – платено
възнаграждение за особен представител и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „Т.С” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „К.С”, ул.”Я.” № 23Б,
представлявано от изпълнителния директор А.С.А, против В. Б. С., с ЕГН **********, от гр.
С., ж.к. „О.К“, *******, с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК и във връзка
с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В. Б. С. дължи на „Т.С” ЕАД сумата
от 847,29 лв. /осемстотин четиридесет и седем лева и двадесет и девет стотинки/ – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец септември
2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 133 лв. /сто тридесет и три лева/ - лихва за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 24.09.2021 г., както и законната лихва върху главницата,
дължима от 05.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите
8
претенции за сумата от 22,25 лв. /двадесет и два лева и двадесет и пет стотинки/ - главница
за дялово разпределение за периода от месец септември 2018 г. до месец април 2020 г.,
сумата от 4,53 лв. /четири лева и петдесет и три стотинки/ - лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 24.09.2021 г., за главница
за сумата над 987,86 лв. /деветстотин осемдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/
до първоначално претендирания размер от 1 007,04 лв. /хиляда и седем лева и четири
стотинки/ като неоснователни, и за главница за сумата над 847,29 лв. до 987,86 лв. и за
периода от месец май 2018 г. до месец август 2018 г., както и за лихва за забава за сумата
над 133 лв. до първоначално претендирания размер от 159,33 лв. /сто петдесет и девет лева
и тридесет и три стотинки/, като погасени по давност.
ОСЪЖДА В. Б. С., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „О.К“, *******, ДА ЗАПЛАТИ
на „Т.С” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „К.С”,
ул.”Я.” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор А.С.А, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 от ГПК, сумата от 971,21 лв. /деветстотин седемдесет и един лева и двадесет и една
стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА В. Б. С., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „О.К“, *******, ДА ЗАПЛАТИ
на „Т.С” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „К.С”,
ул.”Я.” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор А.С.А, на основание чл. 81 от
ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 46,99 лв. /четиридесет и шест лева и
деветдесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото разноски в
производството по издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 19510 от 19.11.2021 г. по гр.д. № 57355/2021 г. по описа на СРС, 155 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Б.” ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „Витоша”, ул. ”Б.Б” № 85, с ЕИК *********, представлявано от
управителя Н.Г.Ж, в качеството му на трето лице помагач на страната на „Т.С” ЕАД, с ЕИК
*********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9