Решение по дело №1323/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1172
Дата: 26 октомври 2022 г.
Съдия: Марина Христова Николова
Дело: 20227040701323
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 август 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                         1172                                 26.10.2022 година                гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и девети септември, две хиляди двадесета и втора година, в публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИНА НИКОЛОВА 

2.ДИМИТЪР ГАЛЬОВ 

 

секретар: И. Г.

прокурор: Дарин Христов

сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 1323 по описа за 2022 година.

 

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Севан“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул. „Захари Стоянов“ № 89 представлявано от управителя А.А.против решение № 645 от 20.06.2022 г., постановено по а.н.д. № 1149/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0000059/28.02.2022г., издадено от директор на РД „Автомобилна администрация“, Бургас, с което за нарушение на чл.56, ал.2 от Закона за автомобилните превози и на основание чл.98б, т.3 от с.з на касатора е наложена имуществена санкция в размер от 5 000 лева.

В касационната жалба съдебното решение се оспорва като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Не се споделят мотивите за потвърждаване на наказателното постановление и се счита, че изводите на съда са обосновани след неправилна и необективна преценка на доказателствата по делото, като същите не са анализирани в съвкупност. Оспорва се фактическата обстановка и качеството „товародател“ на санкционираното дружество, като се посочва, че възраженията на страната не са обсъдени от районния съд. Твърди се, че е налице нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, като се посочва, че има свидетели - очевидци на нарушението. Възразява се също така и за неяснота досежно мястото на извършване на нарушението. Оспорва се съставомерността на деянието и се посочва, че не са събрани доказателства относно теглото на ППС и товара, както и за годността на средството за измерване – електронна автомобилна везна. Иска се отмяна на съдебното решение и на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Представя допълнителни доказателства. Депозира и писмени бележки в предоставен от съда срок.

Ответникът – директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Бургас, редовно уведомен, се представлява от пълномощник, който оспорва жалбата като неоснователна и дава становище за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение. Оспорва представените допълнителни доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Депозира писмени бележки в предоставен от съда срок.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава мнение за оставяне в сила на решението на първата инстанция.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 22-0000059/28.02.2022г., издадено от директор на РД „Автомобилна администрация“, Бургас, с което за нарушение на чл.56, ал.2 от Закона за автомобилните превози и на основание чл.98б, т.3 от с.з на касатора е наложена имуществена санкция в размер от 5 000 лева.

За да постанови оспореното съдебно решение, въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като АУАН е съставен, а НП издадено при спазване изискванията на чл.42 и чл.57 от с.з., като вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава и са посочени всички съставомерни признаци на нарушението. По същество съдът е приел, че действително установеното от контролните длъжностни лица  МПС е било с маса, надвишаваща максимално допустимата, като качеството „товародател“ на санкционираното дружество е доказано по несъмнен начин, за което съдът се е позовал на съдържаща се в административната преписка товарителница, в която изпращач, получател и превозвач на стоката - рапица е „Севан“ ООД, а относно общото тегло на товарния автомобил в деня на превоза е взел предвид кантарна бележка, от която след калкулация се установява, че претоварването е било с 11 780 кг. Превишаването на натоварването е преценено от съда като значително, повече от двойно над границата от 5 000 кг., което несъмнено създава опасност при движението на автомобила по пътищата. Обсъдени са възраженията на страната относно годността на техническото средство за измерване и посочването на друго име на водача на МПС в кантарната бележка, като същите са приети за неоснователни. В заключение съдът е потвърдил издаденото НП.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС-Бургас фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от събрани писмени и гласни доказателства. В мотивите на оспореното решение съдът в пълнота е обсъдил и анализирал направените с жалбата възражения, поради което касационната инстанция намира, че възраженията на касатора за неправилна и необективна преценка на доказателствата по делото от страна на първоинстанционния съд са неоснователни.

Настоящата касационна инстанция намира за неоснователни възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в проведеното административно наказателно производство, в частност твърденията за опорочаване на процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение, предвид изготвянето му в отсъствие на свидетели – очевидци. Действително, нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН изисква актът да бъде съставен в присъствие на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, но съставянето на АУАН в присъствието на свидетели, които не са очевидци на нарушението не представлява съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на касатора. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съгласно чл.40, ал.3 от ЗАНН, при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Следва да се има предвид и това, че в чл.40, ал.4 от ЗАНН, законодателят е предвидил и възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели, а процесното нарушение е установено на базата на официални свидетелстващи документи, предоставени от ОД на МВР - Бургас в хода на проверка за преминали превозни средства през кантарите на територията на “БМФ Порт Бургас“ (Пристанища Запад), включително и на такива представени от дружеството, които потвърждават установените данни и констатираното отклонение.

Не е налице и нарушение на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.10 от ЗАНН, тъй като в АУАН като иззети писмени материали, документи и вещи е посочено копие на преписка № 251 000 – 26199/30.12.2021 год. по описа на ОДМВР - Бургас, а в проведения в съдебното заседание пред районния съд разпит в качеството на свидетел на актосъставителя – Красимир Лимперов, същият изрично е посочил, че е запознал управителя на дружеството със задачите и целта на преписката и от къде е тя преди съставянето на акта, следователно, правото на защита на нарушителя не е било ограничено.

Неоснователни са и възраженията за допуснати нарушения на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, досежно описание на деянието и фактическата обстановка при която е извършено, както и посочване на правната му квалификация. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. Посочени са всички съставомерни признаци на нарушението, което се твърди да е извършено, като ясно и точно са посочени приложимите законови разпоредби. И в съставения АУАН и в издаденото НП фактическото описание на нарушението е достатъчно ясно и правото на защита на санкционираното лице не е било ограничено.

Отговорността на касатора е ангажирана за това, че в хода на проведена специализирана операция от сектор „Индустрия и търговия“ при ОД на МВР, Бургас за проверка движението на тежкотоварни автомобили с товари над допустимата маса на територията на област Бургас, на 16.11.2021г. е проверен състав от ППС с влекач „Форд“ от категория N3 с рег.№ А7948 НК и полуремарке „Вилтон“от категория 04 с рег.№ А2173 ЕМ с товародател „Севан“ ООД, като общата маса на натоварения състав от ППС е установена в размер на 53 780кг., видно от кантарна бележка № 143506 от 16.11.2021г., т.е. надвишаваща с 11 780кг. максимално допустимата маса отразена в свидетелството за регистрация на МПС с рег.№ А7941НК 42 000кг., като претеглянето на състава от ППС е извършено на 16.11.2021г. на Пристанище Запад, Бургас с час на вход 16,57ч., преди разтоварване, с електронна автомобилна везна „ESIT-PWI“.

Предвид констатираното, правилно районният съд е обосновал извод за съставомерност на деянието и правомерно ангажиране отговорността на касатора в качеството му на „товародател“ за нарушение на чл.56, ал.2 от ЗАвтП съгласно, която разпоредба товародателят или лицето, което извършва товаренето, са длъжни да не допускат масата на натовареното пътно превозно средство да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация. В административната преписка е налична товарителница /л.16 от а.н.д. № 1149/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас/– същата е със сер. № 00134997 от 16.11.2021г., в която изпращач, получател и превозвач на стоката - рапица е дружеството касатор. Действително в товарителницата не е вписано теглото на товара, но следва да се имат предвид обясненията на водача на ППС видна от които същият е знаел, че композицията е претоварена, което се установява безспорно от кантарната бележка. Съгласно разпоредбата на чл.50 и чл.61 от ЗАвтП с товарителницата се установява договора за превоз и се удостоверяват условията на договора и получаването на товара от превозвача, съответно пътният лист е документ за контрол и отчитане на работата на водачите във връзка с осъществяването на конкретен превоз. В случая издател на пътния лист и товарителницата е "Севан" ООД, поради което неяснота относно субекта на отговорността не е налице. При така ангажираните доказателства, правилно първоинстанционният съд е обосновал извод за съставомерност на деянието и правомерно ангажиране отговорността на касатора на соченото правно основание.

Що се отнася до изградената за пръв път пред касационната инстанция защитна теза, че не касаторът е товародател и представените по делото допълнителни доказателства в подкрепа на тази теза, съдът намира за необходимо да посочи, че представените в съдебното заседание допълнителни писмени доказателства, без значение дали същите са автентични или съставени за целите на защитната теза на касатора, не могат да оборят извода, направен от актосъставителя и АНО, че товародател е касаторът. Освен всичко изложено по-горе в тази връзка, съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно разпоредбата на §1, т.21 от  НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) "Товародател" означава правно образувание, юридическо или физическо лице, което е посочено на товарителницата или на еквивалентен транспортен документ (например коносамент) като товародател и/или като лице, което е сключило и/или на чието име или от името на което е бил сключен договор за превоз с транспортната компания.“ В конкретната хипотеза изискуемите предпоставки безспорно са налице и те се извеждат от данните по така представената товарителница със сер. № 00134997 от 16.11.2021г., поради което допълнително представените писмени доказателства не са в състояние да наведат съдебния състав на извод различен от този, направен от първоинстанционния съд, че субект на нарушението в качеството му на товародател е именно дружеството – касатор - „Севан“ ООД.

Относно направеното от касатора възражение касаещо годността на средството за измерване, следва да се посочи, че по делото са налични доказателства, че измерването е направено с електронна автомобилна везна „ESIT-PWI“ № Y130812, с извършен периодичен преглед, видно от приложените по делото писмени доказателства. Установеното превишаване на допустимата максимална маса е значително и е повече от двойно над границата от 5000 кг, което обосновава приложението на чл.98б, т.3 от ЗАвтП, която разпоредба предвижда фиксиран размер на имуществената санкция от 5000лв.

По всички изложени по-горе съображения, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, във вр. чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът има право на разноски за юрисконсулт в минимален размер от сто лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVІ-ти състав,

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 645 от 20.06.2022 г., постановено по а.н.д. № 1149/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

ОСЪЖДА „Севан“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул. „Захари Стоянов“ № 89 представлявано от управителя А.А.да заплати на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – Бургас, сумата от 100 лева разноски по делото.

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

                   

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      

 

 

     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

       2.