№ 1533
гр. Плевен, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря Марина Г. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20254430102536 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД с цена на
иска 72,70 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М.
А. П., ЕГН**********, *** против *** ООД, *******, със седалище и адрес
на управление: ***, в която се твърди, че на 24.06.2022 г. между ищцата и
ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит №***.
Твърди, че страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на
500 лева, а размерът на погасителната вноска - 93лв., видът на вноската е
месечна, а броят на вноските е 6. Твърди, че Размерът на годишната лихва е
посочен в размер на 38,75%, а размерът на годишния процент на разходите е
46,42%, а размерът на общата сума, която следва да върне М. П. е в размер на
558 лева. Твърди, че в чл. 4 ал. 3 от процесния договор е уговорено, че
страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен по начина и
условията съгласно общите условия па договора или банкова гаранция в полза
на институцията, отпуснала кредита. В чл. 6 страните са уговорили, че в
случай на неизпълнение па задължението си да предостави гарандия,
кредитополучателят дължи неустойка па кредитора в размер на 420 лв.
Твърди, че неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски. Твърди, че ищцата е начислена неустойка в общ размер
1
па 420 лева, тъй като не е представила в срок надлежни поръчители или друг
вид обезпечение, посочени в процесния договор, която неустойката следва да
се заплаща разсрочено е всяка погасителна вноска но кредита и общата сума
което следва да върне е 978 лева. Твърди, че с оглед качеството на заемателя, е
налице договор е потребител по смисъла па нар. 13 от ДР на 3311, по
отношение па който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.
Твърди, че с влязло в законна сила Решение № 176/12.02.2025 г., по гр.
дело № 5631/24, но описа на PC Плевен, III- ти с-в, е постановено, че съдът
признава нищожността на Договора за потребителски кредит на основание чл.
26, ал. 1, пр. 1- во вр. чл. 6, ал. 3, вр. чл. 14, ал. 2, ЗПК вр. чл. 146, ал. 1 и чл.
143, ал. 1 3311 вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 240 ЗЗД. Посочва, че според разпоредбата
на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Моли ответника да бъде осъден на основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД да заплати
на ищцата сумата в размер на 72,70 лв., представляваща недължимо платена
сума по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва
върху нея от датата па депозиране па исковата молба в съда до окончателното
й изплащане. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който взема становище за допустимост и основателност на исковата
претенция. Признава иска на основание чл. 237, ал.1 ГПК. Твърди, че е
заплатил по настоящото претенция сума в общ размер на 125.20 лева, от които
– 72.70 лева – недължимо платена сума, 2.50 лева – обезщетение за забава,
начислено върху претендираната сума за периода от депозиране на исковата
молба (24.04.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането (30.07.2025
година) и 50.00 лева – заплатена държавна такса. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните и се установява от Решение №
176/12.02.2025 г., по гр. дело № 5631/24, но описа на PC Плевен, че е
прогласена на основание чл.26 ал.1, пр.1-во вр. чл.6 ал.3 вр. чл.14 ал.2 от ЗПК
вр. чл.146 ал.1 и чл.143 ал.1 от ЗЗП вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.240 от З ЗД
2
нищожността на договор за паричен заем от разстояние № *** от
24.06.2022год., сключен между М. А. П., ЕГН ********** с постоянен ***, и
„***" ООД, с ЕИК: ******* и е осъден на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД „***"
ООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: ***" *** (***)
***, ДА ЗАПЛАТИ на М. А. П., ЕГН **********, с постоянен ***, сумата от
1лв., ведно със законната лихва от 02.10.2024год., като частична от цялото
вземане в размер на 420лв. – вземане за неустойка по договор за паричен заем
от разстояние № *** от 24.06.2022год., като за разликата до предявената
частична претенция от 2лв. е отхвърлен иска, като погасен чрез плащане.
Установява се от Платежно нареждане от 30.07.2025г. и се признава от
ищцата, че е получила плащане на претендираната сума. Платената сума е в
размер на 125,20 лева, а като основание за плащането е посочено:
„гр.д.2536/25 -РС-Плевен възстан. суми и ДТ.“
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно Тълкувателно решение №3/2016 на ОСГТК на ВКС Решението
по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата
до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
С оглед гореизложеното, както и влязлото в сила Решение №
176/12.02.2025 г., по гр. дело № 5631/24, но описа на PC Плевен, с което е
прогласена нищожността на договор за паричен заем от разстояние № *** от
24.06.2022год., сключен между и ответника и уважаването на частичния иск с
правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, съдът намира предявеният иск за
установен по основание и размер. Ответникът не оспорва фактите, както и
основателността на иска.
Противопоставено е, обаче правопогасяващо възражение за плащане на
претендираната сума в хода на процеса, за което са ангажирани доказателства
- Платежно нареждане от 30.07.2025г. и се признание на ищцата на неизгоден
за нея факт, поради което искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен в предявеният си размер от 72,70 лева, като погасен чрез плащане в
хода на процеса.
При този изход на делото ищцата има право на разноски. По делото
3
същата е заплатила ДТ в размер на 50 лв., които видно от представеното
платежно нареждане са заплатени от ответника, поради което не следва да
бъдат присъждани.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъдят
разноски за предоставената безплатна правна помощ в размер от 240 лв., при
съобразяване, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗЗДС. Съдът
намира, че нормата на чл. 7, ал. 2 НМРАВ определя правила за изчисление на
минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно
материалния интерес, т.е. като сбор от цената на предявените искове, а не
поотделно съобразно цената на отделните претенции. В този смисъл може да
бъде посочено и определение № 60345 от 11.10.2021 г. на ВКС, Трето
гражданско отделение, постановено по ч.гр.д. № 3103 / 2021г., в което, макар и
постановено по друг спорен въпрос, съдът е приел, че възнаграждението на
адвоката е единно, като база за определянето му е единствено материалния
интерес по правния спор, а не броя на предявените искове и броя на
ответниците. В настоящия спор е предявен едни иск с цена на иска 72,70 лв. и
предявеният иск не се отличава с фактическа и правна сложност предвид
многобройната съдебна практика по подобни съдебни спорове.
Процесуалният представител на страната не се е явявал в открито съдебно
заседание и производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание.
Отделно от гореизложеното при определяне на размера на адвокатското
възнаграждение съдът намира, че не е обвързан от определените с Наредба №
1 МРАВ размери на минималните адвокатски възнаграждения. За да достигне
до това становище съдът съобразява практиката, обективирана в Решение от
05.12.2006г. по обединени дела С- 94/2004 и С-202/2004 на СЕС. Съгласно
горното решение делегирането на частноправен субект - Висшият адвокатски
съвет – на правомощия да определя минималните адвокатски възнаграждения
представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в
чл.101 и чл.102 ДФЕС. Тази наредба нарушава правото на ЕС, тъй като
очевидно не съответства на критериите, изведени във въпросното решение, а
именно: правоприлагащият орган /съдът/ да има възможност, отчитайки
правната и фактическа сложност на делото, инстанцията, пред която се явява
процесуалният представител, и продължителността на процеса, да се отклони
от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения тогава,
4
когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и
направени разходи от процесуалния представител, респ. представляваната в
процеса страна. Това разрешение се налага, тъй като правилата на Наредбата
не засягат само потребителя на адвокатска услуга, но и насрещната страна в
съдебното производството доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест ще
бъде възложен размерът на адвокатски хонорар под формата на подлежащи на
възстановяване разноски в производство. По този начин се отнема правото на
съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен
размер за направените разноски. Така се нарушава и правото на справедлив
съдебен процес, гарантирано в чл.47 ХОПЕС и съответстващия му чл.6 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Същото се
приема и в останалата практиката на СЕС, например в Решение от 28.07.2016г.
по дело С-57/2015г. Съдът на ЕС съгласно което съответстваща на правото на
ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случаи, в които
прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до
резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този
режим. Още повече следва да се отчете, че Наредбата е приета от ВАС – орган
на сдружението на адвокатите, действащ в случая като частен икономически
оператор, който е насърчен от Държавата да приема свободно и самостоятелно
обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренцията в същия сектор, в
който развиват дейност членовете на сдружението на адвокатите, както
изтъква СЕС в решението си. Съдът на ЕС е извел задължение за националния
съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при
необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка
разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им
противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на
такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение
от 09.03.1978г. по дело 106/1977г. на Съда на ЕО. Така приемат и българските
съдилища в редица свои актове: Решение № 6522 от 22.10.2018г. по в. гр. д. №
1061/2018г. на СГС; Определение № 2514 от 23.05.2018 г. по в.ч. гр. д. №
407/2018г. на ОС- Благоевград; Решение № 95 от 31.05.2018г. на ОС - Добрич
по в.т.д. № 95/2018г. и др. О-е №1371/15.09.2023 г. по в.г.д. № 616/2023 г. по
описа на ПлОС и др./
По изложените мотиви съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. А. П., ЕГН**********, *** против ***
ООД, *******, със седалище и адрес на управление: *** иск с правно
основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД ответникът да бъде осъден да
плати на ищцата сумата от 72,70 лв. като получена без основание, като
погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК ***
ООД, *******, със седалище и адрес на управление: *** ДА ПЛАТИ на ***
„Д. М.“ ***, вписано в регистър БУЛСТАТ под № *******, представлявано от
Д. М. М., като процесуален представител на М. А. П., сумата от 240,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната в производството
безплатна правна помощ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6