Р Е
Ш Е Н
И E
№ 145
04.05.2023 год. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на единадесети
април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев
административно дело №137 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „Чилингирови 2018“ЕООД,
представлявано от управителя Д.В.Д., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-403-0114328/06.12.2022 год., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. С оспорената заповед на „Чилингирови
2018“ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – къща за гости, находяща се в гр. ***и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на оспорения административен акт, по съображения за издаването му при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила и в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Излага доводи,
че наложената ПАМ следва да е съразмерна и да е в съответствие с целта на
закона. Продължителността на наложената ПАМ не съответства на тежестта на
извършеното административно нарушение. Административният орган също така не се
е съобразил с факта, че освен къща за гости, същата представлява и фамилно
жилище на сина на управителя. Не е доказано установяването на практика за
неизпълнение на задължението за отразяване на приходите. По подробно изложени в
жалбата съображения е направено искане оспорената ЗНПАМ №ФК-403-0114328/06.12.2022
год., да бъде отменена като незаконосъобразна. В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от управителя и адв. Р.Ж., като е направено
алтернативно искане за намаляване на срока на наложената ПАМ.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представеното по делото
писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че с оглед установеното нарушение на чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ в проверявания търговски обект,
обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон
административният орган в условията на обвързана компетентност е издал
обжалваната Заповед за налагане на ПАМ №ФК-403-0114328/06.12.2022 год. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на представените
по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна по административно-правния спор:
Нa 30.11.2022 год. в 13:43 часа е извършена
проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДP на 3ДДC - къща за
гости, находяща се в гр. ***, стопанисван от „Чилингирови 2018“ЕООД“, ЕИК *********,
при която е констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по
чл.3 от Наредба № H-18/13.12.2006 год. на MФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснало
нарушение на разпоредбите на същата наредба. При извършена контролна покупка на
услуга – наемане на двовйна стая за една нощувка на стойност 40.00 лв. платени
в брой на Д.В.Д. – управител и продавач от Г.П.Н. – проверяващ преди
легитимацията, за която не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация
и работещо в обекта фискално устройство, модел ELTRADE 81 KL с ИH на ФУ ED 293229 и ИH на ФП 44293229, нито от кочан с ръчни
касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба H-18/13.12.2006 год. на МФ
Нарушението води до неотразяване на приходи.
За установените факти и обстоятелства е съставен
протокол за извършена проверка сер. AA №0114328/30.11.2022 год. на основание
чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
съставен от Г.П.Н., на длъжност инспектор по приходите в дирекция „Оперативни
дейности“ — Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно
управление на Национална агенция за приходите, ведно със събраните
доказателства.
От констатацията следва, че „Чилингирови 2018“ с
EИK *********, не е издал съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДC. Горното
изпълнява състава на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ, вр. с чл.118,
ал.1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.„а“
от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка. Установеното се
потвърждава от Протокол за извършена проверка сер.AA №0114328/30.11.2022 год.
С оспорената в настоящото съдебно производство
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-403-0114328/06.12.2022
год., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП,
на „Чилингирови 2018“ЕООД е наложена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – къща за гости, находяща се в гр. ***, стопанисван
от „Чилингирови 2018“ЕООД и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187
ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната заповед и наложената със
заповедта принудителна административна мярка се основават на констатациите от
извършената на 30.11.2022 год. оперативна проверка на търговски обект по
смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – къща за гости, находяща се в гр. ***,
стопанисван от „Чилингирови 2018“ЕООД,
при която е установено, че дружеството, в качеството му на задължено лице по
чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на
стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато
нарушение на разпоредбите на същата наредба. В хода на проверката е установено,
че за извършената от Г.П.Н. /проверяващ, преди легитимация/ контролна покупка
на един брой услуга – наемане на двойна стая на стойност 40.00 лева, платени в
брой на лицето Д.Д. – управител и продавач, не е бил издаден фискален бон от
въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито от
кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18 от
13.12.2006 год. на МФ. За установените факти и обстоятелства се сочи съставен
на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена
проверка сер. AA №0114328/30.11.2022 год. год., ведно със събраните
доказателства към него. Въз основа на констатациите е направен извод, че „Чилингирови
2018“ЕООД не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за продажба. Извършеното нарушение на
чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е възприето като основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС
за прилагане на принудителна административна мярка със заповед по чл.186, ал.3
от ЗДДС. С оглед на което на „Чилингирови 2018“ЕООД е наложена принудителна
административна мярка - запечатване на
търговски обект – къща за гости, находяща се в гр. *** и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
Като доказателства по делото са приети документите,
съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната
Заповед за налагане на ПАМ №ФК-403-0114328/06.12.2022 год., потвърдена с
решение №ГДФК-33/26.01.2023 год. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол в ЦУ на НАП, в т.ч. ПИП сер. АА №0114328/30.11.2022 год.,
копия на фискален бон, на дневен отчет и дневен оборот, Декларация от лице, за
стопанисвани обекти от задълженото лице, въпросен лист и т.н..
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с
правен интерес – адресат на наложената с обжалваната заповед принудителна
административна мярка, в законово установения срок и против административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.3 във вр. с
ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се
прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. По делото са
представена и приета като доказателство Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. на
Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона
за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното управление на
Националната агенция за приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по
чл.186 от ЗДДС /лист 22 по делото/.
Следователно обжалваната Заповед за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1,
т.1, б.„а“ от ЗДДС №ФК-403-0114328/06.12.2022 год. е издадена от материално
компетентен административен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както
правното основание за упражненото от Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправна предпоставка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане
на ПАМ. В обстоятелствена част на заповедта е описано фактическото основание за
осъщественото публичното право на налагане на ограничителните административни мерки,
с обосноваване от фактическа и правна страна на констатираното правонарушение,
датата и мястото на неговото извършване. С оглед на което съдът приема, че е
изпълнено изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4 от АПК за
постановяване на мотивиран административен акт. Доколкото съгласно нормативната
регламентация при налагането на ПАМ по чл. 186, ал.1 от ЗДДС кумулативно с нея
и при същите предпоставки се прилага и принудителна административна мярка по
чл.187, ал.1 от ЗДДС, противно на твърдяното от жалбоподателя, излагането на
отделни мотиви с посочване на фактически основания за наложената ПАМ „забрана за достъп до обекта“,
не е необходимо – по силата на закона прилагането на ПАМ по чл.187, ал.1 от ЗДДС
се следва заедно и едновременно с налагането на ограничението по чл.186, ал.1
от ЗДДС.
Съдебният контрол за материална законосъобразност
на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените
от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни
последици.
В случая на оспорващият търговец е наложена
принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, според
която норма принудителната административна мярка запечатване на обект за срок
до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага
на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл.187,
ал.1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице. Следователно юридически факт, пораждащ правомощието на органа в
хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.„а" от ЗДДС да наложи ПАМ запечатване
на обект /кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл.187, ал.1 от ЗДДС - забрана на достъпа до обекта/, е
неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба.
В нормата на чл.118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът
и начинът за издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от
ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, са регламентирани
в издадената въз основа на законовата делегация по чл.118, ал.4 от ЗДДС Наредба
№Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /чл.1, ал.1, т.4 от Наредбата/. По силата на чл.3, ал.1 от
Наредба №Н-18/2006 год. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
Въз основа на посочената нормативна регламентация
следва извода, че неспазването на изискването /неизпълнението на задължението/
по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, се субсумира във
фактическия състав на законово предвиденото материалноправно основание за
прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, доколкото се свързва с
неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.
В случая от събраните по делото доказателства по
несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа
обстановка от гледна точка на обстоятелството, че на 30.11.2022 год. при
извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на
ЗДДС – къща за гости, находяща се в гр. ***, е констатирано, че за извършената
от Г.П.Н. /проверяващ, преди легитимация/ контролна покупка на услуга на
стойност 40.00 лева, не е бил издаден фискален бон или касова бележка от
ИАСУТД. Всъщност това обстоятелство не е спорно между страните.
С оглед на което съдът приема за безспорно установено
удостовереното в съставения Протокол за извършена проверка сер. AA №0114328/30.11.2022
год., че при извършена на 30.11.2022 год. контролна покупка в обект – къща за
гости, находяща се в гр. ***, услуга – наемане на двойна стая на стойност 40.00
лева, не е бил издаден фискален бон или касова бележка. Правилно установеното
при извършената проверка /нерегистриране и неотчитане на извършвана продажба на
услуга в обекта чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
или касова бележка/, е квалифицирано като нарушение на императивното изискване
по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ и съответно като
юридически факт пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл.186, ал.1,
т.1, б.„а" от ЗДДС, да наложи ПАМ запечатване на обект, заедно с нея и ПАМ
по чл.187, ал.1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта, поради неспазването на
начина за издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че правилно
„Чилингирови 2018“ЕООД е определено като задължено по чл.3, ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ лице във връзка предоставяните във търговският
обект стоки, което е довело и до правилното му определяне като субект на
нарушението - не издаване на фискален
касов бон от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за извършената продажба на банани
и съответно правилно и законосъобразно с оспорената заповед на „Чилингирови
2018“ЕООД е наложена принудителна административна мярка в хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС. Следователно вярна е констатацията, че
обектът, при осъществяването на дейността в който е констатирано допуснатото
нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, се
стопанисва от „Чилингирови 2018“ЕООД. Следователно по отношение на търговеца-жалбоподател,
в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год.
на МФ, при извършената проверка е констатирано неизпълнение на нормативно
регламентираното задължение за регистриране и отчитане на извършваните продажби
на стоки от стопанисвания от „Чилингирови 2018“ЕООД обект чрез издаване на
фискални касови бележки от въведено в експлоатация за обекта ФУ.
Предвид така установените по делото факти съдът
намира, че административният орган правилно е приел, че в стопанисван от „Чилингирови
2018“ЕООД обект е допуснато констатираното нарушение на чл.3 от Наредба №Н-18
от 13.12.2006 год. от МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и съответно че
дружеството не е спазило реда за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за продажба. С оглед на което фактически, правно и
доказателствено обоснован и правилен от гледна точка на материалния закон е
направения извод за наличието на нормативно регламентираната материалноправна
предпоставка за налагането на ПАМ по чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС спрямо
„Чилингирови 2018“ЕООД.
Единствената преценка, която административният
орган трябва да направи, е по отношение на срока на принудителната
административна мярка. С процесната заповед е постановено запечатване на
търговския обект за срок от 14 дни, а максимално предвиденият в закона срок е
до 30 дни. Органът е определил по-къс срок от средно предвидения в закона, но
не е съобразил особеностите на констатираното нарушение в изрично изложените
мотиви. Отчетена е стойността на услугата, за която не е издадена касова
бележка, както и капацитета на търговския обект като стаи и легла, стойностите
на всяка една нощувка в зависимост от капацитета на стаите, но не е отчетена липсата
на данни за предходни нарушения от същия характер. Не е извършена и обективна
преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за
наличието на обществен интерес от налагане на мярката. Същото е следвало да
бъде извършено с оглед на представените доказателства, че в случая се касае и
за фамилно жилище на сина на управителя, както и наличието на малолетно дете,
което живее в тази къща. Същото се подкрепя от представените копия на личните
карти на лицата /издадени пет месеца преди датата на проверката/, в които като
постоянен адрес е записан адреса на стопанисваната от жалбоподателя къща за
гости. Дали е разрешено това от закона, е обстоятелство, което не подлежи на
косвен съдебен контрол в настоящето съдебно производство. Съгласно чл.6, ал.3
от АПК в случаите, когато се засягат права на граждани или организации,
прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин
се постига целта на закона. В случая след като нарушението е констатирано за
първи път и са налице обективни данни за инцидентен характер на деянието, то
степента на обществена опасност не е достатъчно висока, така че наложената ПАМ
със срок 14 дни, макар определен към средата на 30-дневния възможен срок, да се
явява съразмерна, респективно законосъобразна. При избора на срока на ПАМ са
засегнати прекомерно правата и интересите на дружеството. С оглед събраните
данни за поведението на дружеството и предприетите при него мерки във връзка с
финансовата му дисциплина, целта на закона и интересите на държавата и
обществото биха могли да бъдат постигни и с прилагане на по-благоприятна мярка
в частта на определения й срок на действие. Продължителността й от 14 дни не е
в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на
дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане.
Поради това оспорената заповед за налагане на ПАМ на основание чл.172,ал.2 АПК
във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС следва да се измени в частта за определения
срок от 14 дни на 3 дни. В останалата част жалбата на дружеството е
неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на
делото, следва да бъдат уважено искането на ответника за присъждане на разноски
по делото. С оглед неоснователността на оспорването, в полза на ответника,
представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер 100.00 лв., съгласно приложения по делото списък на
разноските, определени в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната
помощ. Размера на разноските е определен с оглед на фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от горните мотиви
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
по жалба на „Чилингирови 2018“ЕООД със седалище и
адрес на управление с. Горно Сахране, ул.„Изворна“№3, представлявано от Управителя
Д.В.Д. Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-403-0114328/06.12.2022
год., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в
частта, в която е определен срокът на мярката, от 14 /четиринадесет/ дни на 3
/три/ дни.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Чилингирови 2018“ЕООД със седалище и адрес на управление с. Горно
Сахране, ул.„Изворна“№3, представлявано от Управителя Д.В.Д. в останалата част като неоснователна.
ОСЪЖДА
Чилингирови 2018“ЕООД със седалище и адрес на управление с. Горно Сахране, ул.„Изворна“№3,
представлявано от Управителя Д.В.Д. да заплати на Националната агенция за
приходите, ЕИК *********, гр. София, бул.„Княз Дондуков“№52, представлявана от Изпълнителният
Директора Б.М. сумата от 100.00 /сто/ лева, разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: