РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 593/8.7.2022г.
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на седемнадесети юни през две
хиляди двадесет и втората година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА
МЕТАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело
№ 306 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
I. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Производството е по реда на
Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване.
2. Образувано по Жалба на Е.М.Д., ЕГН **********,***,
срещу Решение № 1012-12-56#4 от 21.02.2021 г. на Директор на Териториално
поделение, Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено
Разпореждане №122-00-469-5 от 05.01.2022 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, с което на основание чл. 54д, ал. 1, т. 2
от Кодекса за социално осигуряване, спрямо Е.М.Д. е прекратено, считано от
06.08.2020 г., изплащането на
парично обезщетение за безработица отпуснато на основание чл. 54ж, ал. 1, във
връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО с Разпореждане
№ 122-00-469-3 от 02.04.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица
в ТП на НОИ, Пазарджик.
Жалбоподателя счита, че оспорените административни
актове са необосновани и издадени в нарушение на материалния закон.
Поддържа се, че жалбоподателят не е заявявал или
декларирал лично пред Агенцията по заетостта желание да бъде прекратена
регистрацията му като безработен, а прекратяването на регистрацията на това
основание предполага именно такова изрично заявление от негова страна пред тях.
Твърди се също, че Д. не е уведомен по предвидения в закона ред за това относно
Решението на Директора на Дирекция „Бюро по труда“, гр. Велинград от 06.08.2020г., с което е
прекратена регистрацията му, което от своя страна нарушава правата му като
заинтересована страна да оспорва законосъобразността на това решение. Счита се,
че порочността на процеса по постановяване на Решение от 06.08.2020г. на
Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград, само по себе си води до
порочност на производството по произнасяне на оспореното в настоящото
производство Решение № 1012-12-56#4 от 21.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ,
гр. Пазарджик, поради липсата на основание за прекратяване на отпуснатото с
Разпореждане № 122-00-469-3 от 02.04.2020г. парично обезщетение.
Твърди се, че не са налице основанията, посочени по
чл. 54д, ал. 1, т. 2 от КСО и по-конкретно прекратяване по желание на
жалбоподателя Е.Д. на регистрацията му като безработен от Агенцията по
заетостта и в този смисъл се счита, че Решение от 06.08.2020г. на Директора на
Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград не е влязло в сила.
Иска се оспореното решение и потвърденото с него
постановление да бъдат отменено като
незаконосъобразни, а преписката да се върне на административния орган за нова
произнасяне, след обсъждане на посочените от жалбоподателя факти..
3. Директора на Териториално поделение Пазарджик на
Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юрк. М. е
на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите
констатации и правните изводи изложени в решението на контролния в йерархията
на администрацията орган.
В представената по делото подробна писмена защита се
сочи, че информацията за това, дали едно лице е регистрирано в Агенция по
заетостта, се предоставя на структурите на Националния осигурителен институт от
самата Агенция по заетостта съобразно чл. 54з, ал. 1 от КСО. Тази информация се
предоставя ежедневно, тъй като е необходима за отпускането, изплащането,
спирането, прекратяването или изменянето на обезщетенията за безработица.
Поддържа се, че не е налице установено в закона право
и задължение, ТП на НОИ да изследва статуса на едно лице по отношение на
регистрацията му в Агенция но заетостта. Териториалното поделение само органът, кой получава информация от
агенцията и в съответствие с тази информация осъществява дадените му правомощия
но отпускането, изплащането, спирането, прекратяването или изменянето на
обезщетенията за безработица.
Сочи се, че Д. е имал много възможности да запази
регистрацията си в Агенция по заетостта съгласно Закона за насърчаване на
заетостта /ЗНЗ/. Можел е да предупреди трудовия си посредник преди заминаването
си за чужбина, че има вероятност да не се върне до 06.08.2020 г., на която дата
е поканен предварително, да посети агенцията. След завръщането си от чужбина в
седмодневен срок, съгласно чл. 20, ал. 6 от ЗНЗ е можел да поиска възобновяване
на регистрацията. Възможно е било да поиска възобновяване на производството
пред Агенция по заетостта съгласно чл. 99 от АПК. Жалбоподателят не се е
възползвал от нито една от тях, а впоследствие е решил да обжалва решението на
директора на ТП на НОИ, Пазарджик, който е действал в условията на обвързана
компетентност. Счита се, че Решение на
Директора на Дирекция „Бюро по труда“,
гр. Велинград от 06.08.2020г.е юридическият факт по чл. 54д, ал. 1, т. 2
от КСО, поражда задължение за длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО да
прекрати (при условията на обвързана компетентност) изплащането на паричното
обезщетение.
Иска се
жалбата да бъде отхвърлена изцяло, като се присъди възнаграждение за
осъществена юрисконсулска защита.
II. За
допустимостта :
4. Видно от
приложеното по делото известие за доставяне, процесното решение е връчено на
неговият адресат на 24.02.2022г.(л. 15), а жалбата
срещу му е регистрирана в деловодството на администрацията с вх. № 1012-12-45#5
09.03.2022г. Това ще рече, че оспорването е предприето в предвидения за това
процесуален срок и при наличието на правен интерес.
III. За
фактите и тяхната хронология :
5. Спор
между страните, не се формира по отношение на следните факти :
Жалбоподателя
е подал Заявление с вх. №122-00-469 от 12.03.2020 г. за отпускане на парично
обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО(л. 122), като в
него е декларирал, че е упражнявал трудова дейност във Великобритания, като последното
правоотношение с работодател от Великобритания е прекратено, считано от
31.01.2020 г.
Подадено е и
Заявление вх. №122-00-469#1 от
12.03.2020 г.(л. 103), за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС
със СЕД U002, относно осигурителен период от 25.09.2013 г. до 31.01.2020 г.
Чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между
България и държавите- членки на ЕС със структурирани електронни документи (СЕД)
U001 №497 от 17.03.2020 г. и U003 №523 от 17.03.2020 г. е изискано предоставяне
на информация за заетостта за горепосочения период от компетентната институция
на Великобритания. Във връзка с това, с Разпореждане №122-00-469-1 от
17.03.2020 г.(л.98) на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал.
4 от КСО, административното производство е спряно е спряно до получаване на
структурирани електронни документи (СЕД) U002 и U004 от компетентната
институция на Великобритания. След пристигане на въпросните документи, с Разпореждане №122-00-469-2 от 27.03.2020 г.(л.93),
производството е възобновено.
На основание
чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) №883/2004 е издадено Разпореждане №122-00-469-3
от 02.04.2020 г.(л.91) с което на Е.Д. е отпуснато парично обезщетение за
безработица за период от 03.02.2020 г. до 02.08.2020 г. (шест месеца), в размер
на 74.29 лв. дневно.
Последвало е
ново Заявление с вх. №Ц1019-12-747 от 10.06.2020 г.(л.83), към което
Дъбов е приложил документи за упражнявана трудова дейност във Великобритания в
периодите от 21.09.2008 г. до 18.08.2010 г. и от 11.06.2011 г. до 25.09.2013 г.
и е поискал те да се съобразят, като се измени периода на отпуснатото парично
обезщетение за безработица. При това положение със структуриран електронен
документ U001 с №17881 от 01.07.2020 г. чрез електронния обмен на социално
осигурителна информация до компетентната институция на Великобритания е
изискано удостоверяване на периода от 21.09.2008 г. до 29.09.2013 г. Като краен
резултат, на 29.11.2021 г. в ТП на НОИ, Пазарджик е получен СЕД U002 №288258 от
компетентната институция на Великобритания с потвърдени: период на осигурена
заетост: от 21.09.2008 г. до 25.09.2013
г.; причина за прекратяване на заетостта – дата на изтичане на договора. На
това на основание е издадено Разпореждане №122-00-469-4 от 16.12.2021 г.(л. 28), с което е
изменено Разпореждане №122-00-469-3 от 02.04.2020 г. и е определен нов период
на паричното обезщетение за безработица от 03.02.2020 г. до 02.12.2020 г.
(десет месеца).
6. За
изплащане на паричното обезщетение във връзка с новия период е извършена
проверка на данните в информационната система на Националния осигурителен
институт и на Агенция на заетостта, при която е установено, че регистрацията на
Е.Д. като безработно лице е прекратена считано от 06.08.2020 г.(л.27). При това
положение, с Разпореждане №122-00-469-5 от 05.01.2022 г.(л.24), на
основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54д, aл. 1, т. 2 от КСО е
прекратено изплащането на паричното обезщетение за безработица считано от
06.08.2020 г.
По делото се
представи Заповед № 1015-12-29 от 20.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ,
Пазарджик, с която на Яна Данаилова са предоставени правомощия да издава
разпореждания на основание чл. 54ж, чл. 54е, ал. 4, чл. 54г, ал. 4 от КСО.
7.
Разпореждането е обжалвано по
административен ред с Жалба вх.
№1012-12-56 от 26.01.2022 г.(л.23). По повод заявената жалба, от Директора на ТП на НОИ,
Пазарджик до Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград е изпратено запитване изх.
№1012-12-56# 1 от 28.01.2022 г.(л.21) и изх. №1012-12-56# 2 от 14.02.2022 г.(л.17) за
предоставяне на информация относно статуса на регистрацията на Д. в Агенцията
по заетостта. С писма с вх. №1030-12-177(л.18) и вх. № 1012-12-56#3 от 15.02.2022
г.(л.16), от
Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград, са представени: служебна бележка изх.
№60-06-02-2406 от 02.02.2022 г.(л.19), от която е видно, че Е.Д. е имал регистрация като
безработно лице за периода от 07.02.2020 г. до 05.08.2020 г.; Заявление –
декларация от 06.08.2020 г., с подател Е. Дъбов, в което е заявено – „…..по мое желание да ми се прекрати
регистрацията…..считано от 06.08.2020 г…..“; Решение от 06.08.2020 г. на
Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград с което е прекратена
регистрацията на Е.М.Д. с рег. № 20014728 от 07.02.2020 г., считано от
06.08.2020 г.; съобщение до Д. за изготвеното решение.
8. В рамките
на тази хронология е постановено оспореното в настоящото производство Решение №
1012-12-56#4 от 21.02.2021 г. на Директор на Териториално поделение, Пазарджик
на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане
№122-00-469-5 от 05.01.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица
в ТП на НОИ, Пазарджик.
Въз основа
на описаните до тук факти, горестоящият в йерархията на администрацията орган е
приел, че съобразно чл. 54д, ал. 1, т. 2 от КСО, изплащането на паричното
обезщетение за безработица се прекратява при прекратяване на регистрацията от
Агенцията по заетостта, като в конкретния случай, доколкото считано от
06.08.2020 г., Е.Д. няма регистрация като безработно лице в Агенцията по
заетостта, същият не отговаря на кумулативните изисквания на чл. 54а от КСО,
поради което няма право на парично обезщетение за безработица.
9. В хода на
настоящото производство, бе изслушано и прието без заявени резерви от страните,
заключение по назначена съдебно почеркова експертиза. Според категоричната, а
не вероятностна констатация на вещото лице Н., подписът и ръкописният текст в
Заявление-Декларация за промяна на обстоятелствата с дата 06.08.2020год. не са изпълнени от Е.М.Д., ЕГН **********.
Представи се
поделото, административната преписка по която е постановено Решение от
06.08.2020 г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград с което е
прекратена регистрацията на Е.М.Д. с рег. № 20014728 от 07.02.2020 г., считано
от 06.08.2020 г. Освен описаните в т. 8 писмени документи, преписката съдържа
само още :
- Заявление
за регистрация с рег. № 20014728 от 07.02.2020 г., подадено от Д.;
- План за
действие на безработно търсещо работа лице в който има отбелязвания на
07.02.2020 г., 06.04.2020 г., 04.06.2020 г. и от 06.08.2020 г., срещу което е
отбелязано „Подал заявление за прекр. на
регистрацията“. Срещу всяко едно от вписванията в Плана е положен подпис от
„Безработно лице“, т.е. Д..
По
преписката не се съдържат данни, Решение от 06.08.2020 г. на Директора на
Дирекция „Бюро по труда“ да е било връчвано на Д..
Представи се
също така, копие от Паспорт № ********* на Е.Д., като от положените в същия
печати за влизане и излизане от
съответната страна е видно, че в периода 26.06.2020 г. до 28.09.2020 г., Д. е
пребивавал в Украйна.
В съдебно
заседание на 17.06.2022 г. бе разпитан свидетеля М. А. Д.(баща на
жалбоподателя). Същият сочи, че семейството на сина му е в Украйна и през 2020
г. той също бил в Украйна, защото очаквал да му се роди дете. Това било през м.
август. През това време синът му бил регистриран в Бюрото по труда. Месец
август той трябвало да се яви в Бюрото по труда, но му се обадил по телефона,
защото не можел да дойде, поради пандемията и наложените ограничения за
пътуване. Казал, че не може да се свърже със служители от Бюрото по труда и
помолил баща си, той да отиде и да каже, че не може да дойде поради пандемията.
Свидетеля отишъл и казал на служителката, че семейството на сина му е в Украйна
и очаква второ дете и не може да дойде поради пандемията. Жената отворила
компютъра, погледнала и казала, че борсата му свършва. През целия м. август
синът му бил в Украйна. На адреса на който живеят в гр. Ракитово, това е
семейната им къща. На този адрес не са получавали никакви съобщения от Бюрото
по труда. В Бюрото по труда не са го карали да подписва никакви документи.
IV. За правото
:
10. В чл.
20, ал. 3 , т. 2 от Закона за насърчаване на заетостта е установено, че регистрацията
като безработен се прекратява, когато търсещите работа лица: подадат
заявление по свое желание.
Според чл.
21, ал. 1 ал. 2 от ЗНЗ, регистрацията се прекратява и възстановява с решение на
ръководителя на поделението на Агенцията по заетостта, като решенията по ал. 1
се издават, изпълняват и обжалват по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
В чл. 21, ал.
3 от ЗНЗ е предвидено задължението, агенцията по заетостта да предоставя
информация на Националния осигурителен институт за издадените решения по чл.
21, ал. 1 от закона.
Съобразно
чл. 54д, ал. 1, т 2 от КСО, изплащането на паричното обезщетение за безработица
се прекратява при: прекратяване на регистрацията от Агенцията по
заетостта.
11. Административнопроцесуалния
кодекс, към който нормативен акт препраща разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗНЗ,
не сочи, кога един индивидуален административен акт влиза в сила.
Единствените
непреки указания в тази насока се съдържат в чл. 20, ал. 3 от АПК, според който
текст, споразумението може да бъде сключено до влизането в сила или до
оспорването на административния акт пред съд. Това ще рече, че в сила влизат
административните актове, които не са обжалвани по съдебен ред. В чл. 102, ал.
1 и ал. 2 от АПК, също става реч за влизане в сила на административния акт,
като начален момент от който се брои тримесечния срок в рамките на който, може
да се иска възобновяване на административното производство.
В случая, по
силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, би следвало да се прибегне
до правилата установени чл. 296 от ГПК, според които в сила влизат решенията:
които не подлежат на обжалване; срещу които не е подадена въззивна или
касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена;
в последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на
определението, с което се прекратява делото; по които касационна жалба не е
допусната за разглеждане или не е уважена. С оглед тези правила, следва да се
приеме, че когато индивидуалният административен акт не е обжалван по
административен и съдебен ред, с изтичането на предвидения в закона срок за
обжалване същият влиза в сила. Влезлият в сила индивидуален административен
акт, означава изчерпване на дадената по силата на правна норма компетентност на
административния орган да бъде страна в конкретното
правоотношение.
Именно, преклудирането на правомощието на административния орган да въздейства,
върху разрешения по вече приключилото производство въпрос, осигурява формалната
законна сила на индивидуалния административен акт, какъвто несъмнено в случая е
Решение от 06.08.2020 г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“, Велинград. Ето
защо, влезлият в сила административен акт, гарантира на адресата си окончателно
и непререшимо, осъществимост на разрешения с него материално правен проблем
така, както е установено в акта. Това ще рече, че едва след влизане в сила на
административния акт, той поражда целените с неговото постановяване последици и
подлежи на изпълнение. В конкретния казус, от данните по делото не е възможно
да се направи еднозначен и несъмнен извод, че Решение от 06.08.2020 г. на
Директора на Дирекция „Бюро по труда“, Велинград е връчено на неговия адресат Е.Д., по реда на чл. 61 от АПК, според който административният
акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл. 18а от АПК в
тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на
тези, които не са участвали в производството. Действително, представено по
делото е Съобщение по чл. 61 от АПК(л.134) до Д. с
указание за изготвеното решение, начина,
срока и административния съд пред който то може да бъде обжалвано, но не се
твърди и не се установява, това съобщение да е било връчвано на неговия
адресат.
Следва също
така а се констатира, че нито цитираните текстове от чл. 21 от ЗНЗ, нито пък в
друга норма от ЗНЗ е предвидено предварително изпълнение на решение на ръководителя на поделението на
Агенцията по заетостта с което се прекратява регистрацията на търсещото работа
лице.
В случая в
текста на Решение от 06.08.2020 г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“,
Велинград, не се съдържа разпореждане на административния орган по реда на чл.
60 от АПК за неговото предварително изпълнение.
Крайният
извод при това положение е, че към момента на постановяване на Решение №
1012-12-56#4 от 21.02.2021 г. на Директор на Териториално поделение, Пазарджик
на Националния осигурителен институт, Е.Д. не е бил с прекратена регистрация №
20014728 от 07.02.2020 г. в Дирекция
„Бюро по труда“, Велинград. Това е достатъчно оспореното в настоящото
производство решение да бъде отменено като незаконосъобразно.
V. За
разноските :
12. С оглед
констатираната незаконосъобразност на административния акт, на жалбоподателя се
дължат сторените разноски в производството, които се констатираха в размер на
500,00лв.
Ето
защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-56#4 от 21.02.2021 г. на
Директор на Териториално поделение, Пазарджик на Националния осигурителен
институт, и потвърденото с него Разпореждане №122-00-469-5 от 05.01.2022 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, с което на
основание чл. 54д, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване, спрямо Е.М.Д.
е прекратено, считано от 06.08.2020 г., изплащането на парично обезщетение за
безработица отпуснато на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1,
чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО с Разпореждане № 122-00-469-3 от
02.04.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ,
Пазарджик.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, гр.
София, бул. Александър Стамболийски, № 62-64 да заплати на Е.М.Д., ЕГН **********,***,
сумата от 500,00(петстотин) лева, представляваща извършени от него, разноски по
производството.
Решението е
окончателно е не подлежи на обжалване и протест.
Административен
съдия : /п/