Р Е Ш Е Н И Е
№……….../30.12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно
заседание проведено на шести декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретаря Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1897/2018 г., по описа на ВОС,
ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на "УП България 26" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, чрез адв. Р.М. от АК - В., срещу "ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, с която са предявени
осъдителни искове правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер 116514.50 лева, дължима
от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но
неплатена електрическа енергия за месец ноември 2015 г., както и сума от 34734.24
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.12.2015 г. до датата на
исковата молба – 29.11.2018 г., ведно с законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на иска до окончателното заплащане на задължението.
Сочи
се в исковата и допълнителната искова молба, че ищецът е производител на
електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, присъединен към
електроразпределителната мрежа на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД на
основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия № ДУА-1339/18.10.2007-3081/18.10.2007-4038-ВГ-08.09.2008
от 14.11.2008 г., сключен между ищеца и „Е.ОН България Мрежи" АД (от
10.09.2012 г. преименувано на „Енерго-Про Мрежи" АД, а от 29.01.2018 г. на
"Електроразпределение Север" АД).
Между
ищеца и ответника бил сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия №
93 от 06.08.2009 г., по силата на който "УП България 26" ЕООД, в
качеството си на производител, продава електрическа енергия, като „Енерго-Про
Продажба“ АД изкупува ежемесечно произведената електрическа енергия при
условията на Договора, на Закона за енергията от възобновяеми източници
("ЗЕВИ") и Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на
електрическата енергия по преференциална цена, определена от КЕВР с Решение №
Ц-010/30.03.2011 г.
Ищецът
твърди, че за месец ноември 2015 г. е произвел
и доставил на ответника електрическа енергия в размер на 559,857 MWh, за
която е издал Фактура № 92/30.11.2015 г. на обща стойност 126 498.56 лева
с ДДС, при продажна цена е в размер на 188,29 лв./MWh (а именно, съответно
преференциална цена определена по т.8 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. за вятърни
електрически централи, работещи до 2 250 часа).
Впоследствие, централата на ищеца е надминала 2 250
ефективни часа работа през ноември 2015 г. и ищецът е издал на ответника
кредитно известие № 1000000094/30.11.2015 г. към
фактурата на стойност 804.12 лева с ДДС, с което е намалил продажната цена за
количеството електрическа енергия, произведена след достигане на 2 250
ефективни часа работа до размера на преференциалната цена, дължима по т. 1.8 от
Решение СП-1. С кредитното известие ищецът е намалил цената за количеството от
15,34 MWh с разликата между преференциалната цена по т. 8 и по т. 9 от Решение
№ Ц-010, а именно – 15,34 лв./ MWh). Сочи, че към настоящия момент ответникът
му е заплатил единствено сумата в размер на 9179.94 лева по фактурата, като
сумата в размер на 116 514.50 лева е останала дължима и неплатена.
По
отношение на формиране на претендираната цена, ищецът излага твърдения, че към
момента на сключване на договора за изкупуване се прилагала преференциалната цена, определена в
Решение Ц-04/30.03.2009 г. на ДКЕВР, която се прилага за период от 15 години. С
влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници /ДВ,
бр.35/03.05.2011г./, на основание пар.7 от ПЗР на същия, договорът за
изкупуване, сключен между страните, запазва действието си, като
преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила
на закона, т.е. тази по решение Ц-10.
С
посоченото решение бил въведен специален критерий за заплащане на цената на
произведената ел.енергия от вятърни електрически централи, като са определени
две преференциални цени за изкупуване на енергията, които се прилагат в
зависимост от това колко работни часа е достигнала централата. В т.8 на Решение
Ц-10 е определена цена от 188,29лв./MWh за централи работили до 2500 часа, а в
т.9 е определена цена от 172,95лв./MWh за централи работили над 2500 часа.
С
последващо изменение на ЗЕВИ в ДВ бр.56/2015 г. са ограничени количествата
енергия, подлежащи на изкупуване по преференциална цена, без същата да се
променя, като е предвидено, че се заплащат по преференциалната цена
количествата енергия до размера на „нетното специфично производство на
ел.енергия”, а количествата енергия, надхвърлящи нетното специфично
производство, следва да се изкупуват по цена за излишък на балансирания пазар.
Понятието „нетно специфично производство” е определено в пар.1, т.29 от ЗЕВИ.
Въз
основа на така приетите изменения е постановено Решение СП-1/31.07.2015 г., с
което са определени преференциални цени за изкупуване на енергията, като
съгласно т.1.7 нетното специфично производство на вятърни ел.централи при
определена цена от 188,29 лв., без ДДС /т.е. по т. 8 от Решение Ц-10/ е 2000kwh
за вятърни ел.централи, работещи до 2 250 часа, а съгласно т. 1.8 от Решение
СП-1 нетното специфично производство на вятърни централи при определена цена от
172,95 лв., без ДДС /т.е по т. 9 от Решение Ц-10/ е 2300 kwh за вятърни
ел.централи, работещи над 2 250часа.
С
оглед на така определените стойности на нетно специфично производство
ел.енергия, за които се прилага преференциалната цена по т.8 и т.9 от Решение
Ц-10 в зависимост от часовете продължителност на ефективна работа на единица
инсталирана мощност на вятърна ел.централа, то ответникът следва да изкупува
количествата ел.енергия, произведени от централата на ищеца, по преференциална
цена по т. 8 от Решение № Ц-10 до достигане на максималното количество от 2000
kwh и при условие, че централата не достигне 2250 ефективни годишни часове
работа. В случай, че вятърната централа достигне тези часове работа, то
ответникът следва да изкупува произведената от нея енергия по преференциалната
цена по т.8 от Решение Ц-10 за количествата между 2000 kwh и 2250 ефективни
часове работа. Ако производителят надвиши 2250 ефективни часове работа, то
тогава произведената електроенергия ще се изкупува по т. 9 от Решение Ц-10 до
достигане на максималното количество от 2300 kwh. След като бъдат достигнати
2300 kwh електроенергията на тези часове се изкупува по цена на излишък на
балансиращ пазар.
Ищецът
твърди още, че в изпълнение на задължението си по чл. 21, ал. 1 от Договора за
изкупуване е издал Фактура № 92/30.11.2015 г. на стойност 126 498.56 лева
с ДДС като продажна цена за електрическа енергия за количеството електрическа
енергия доставена на ответника през месец ноември 2015 г. в размер на 559,857
MWh (единична цена за MWh в размер на 188,29 лв. без ДДС), както и кредитно
известие. Цената е формирана по този начин, тъй като към този момент вятърната
електрическа централа на ищеца не е била достигнала 2 250 ефективни часа
работа.
В последствие, през
м.ноември 2015 г., вятърната електрическа централа на ищеца е достигнала 2 250
ефективни часа работа и страните са започнали да отчитат и прилагат
ограничението при нетно специфично производство от 2300 kWh, съгласно т.1.8 от
Решение СП-1. Доколкото това максимално количество от 2300 kWh не е било
достигнато през м.ноември 2015 г., то цялото количество електрическа енергия,
произведена от ищеца през м.ноември 2015 г., което е произведено при
надвишаване на 2250 ефективни часа работа, е следвало да се изкупува по
преференциална цена по т. 9 от Решение Ц-10 (172,95 лв./MWh без ДДС).
С
оглед на това ищецът е издал кредитното известие в размер на 804,12 лева с ДДС
и така е коригирал стойността на фактурата. Обобщава, че за количеството
електрическа енергия, произведено през месец ноември 2015 г. преди централата
да е достигнала 2 250 ефективна часа работа е следвало да се приложи цената по
т. 8 от Решение Ц-10 /188,29 лв./ MWh/. От друга страна, предвид, че през същия
месец ВЯЕЦ на ищеца е достигнала 2 250 ефективна часа работа, но не е
достигнала 2300 kwh нетно специфично производство, цялото количество
електрическа енергия, произведена от ищеца през м.ноември 2015 г., което е
произведено при надвишаване на 2250 ефективни часа работа, е полежало на
изкупуване по преференциална цена по т. 9 от Решение Ц-10 в размер на 172,95
лв./ MWh. В допълнителната искова молба твърди, че наведените с отговора
тълкувания на ЗЕ и решение СП-1 на КЕВР не съответстват на действителното им
съдържание.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените
искове и моли да бъдат уважени, ведно с присъждане на направените по делото
разноски, съобразно представен списък. В представените писмени бележки вх. №
37487/16.12.2019 г. по същество се излагат доводи за основателност на исковете.
Ответникът
"ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Не оспорва факта, че ищецът е
производител на електрическа енергия от възобновяем източник чрез вятърна
централа „Камен бряг Юг-3“ с обща инсталирана мощност от 3 000 kW – състояща се
от един генератор, находяща се в поземлен имот с кадастрален № 357.15.61 по
плана за земеразделяне на с. Камен бряг, общ. Каварна, присъединена към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север" АД /с
предишно наименование „Е.ОН България Мрежи" АД/ на основание Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия №
ДУА-1339/18.10.2007-3081/18.10.2007-4038-ВГ-08.09.2008 от 14.11.2008 г.
Ответникът
„Енерго - Про Продажби" АД е титуляр на лицензия за дейността крайно
снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. от ДКЕВР
(допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013 г. на ДКЕВР). Като краен
снабдител по силата на чл. 31 от ЗЕВИ ответникът е задължен да купува
електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията на
същата норма, като част от електрическата енергия се заплаща по преференциални
цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък.
„Национална
електрическа компания" ЕАД е титуляр на лицензия за извършване на
дейността обществен доставчик на електрическа енергия № Л-147-13/17.12.2004 г.,
издадена от ДЕКВР. Като обществен доставчик по силата на чл. 94 от ЗЕ „НЕК” ЕАД
е задължено да купува от „Енерго - Про Продажби" АД, в качеството му на
краен снабдител, количествата електрическа енергия, която „Енерго - Про
Продажби" АД е закупило по силата на чл. 31 от ЗЕВИ по цената, по която е
закупена от производителя.
Между
„Енерго - Про Продажби" АД /с предишно наименование „Е.ОН България
Продажби" АД/ и „УП БЪЛГАРИЯ 26“ ЕООД е сключен Договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 93 от
06.08.2009 г. По силата на този договор „УП БЪЛГАРИЯ 26“ ЕООД произвежда,
доставя и продава електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергиен
обект – ВяЕЦ „Камен бряг Юг-3" на „Енерго- Про Продажби" АД в
качеството му на купувач. Съгласно чл. 18 от Договора цената за продажба на
електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР. Процесните количества
електрическа енергия са продадени от ищеца на ответника по силата на сключения
договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем
енергиен източник № 93 от 06.08.2009 г.
По
същество оспорва начина на определяне на дължимата цена на произведената електроенергия,
като твърди, че приложима към договора е тази, определена с Решение
Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, като тя се дължи за количествата електрическа
енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия,
въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на
КЕВР, а за количества надхвърлящи нетното специфично производство по цена за
излишък на балансиращия пазар.
Със
Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми
източници, обнародван в ДВ бр. 56 от дата 24.07.2015 г. и влязъл в сила на
24.07.2015 г., била въведена промяна в чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, с която
общественият доставчик, съответно крайните снабдители са задължени да изкупуват
произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална
цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количества надхвърлящи
нетното специфично производство - по цена за излишък на балансиращия пазар.
Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 29 от Допълнителните
разпоредби на ЗЕВИ, „нетно специфично производство" е средногодишното
производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно
решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на
собствените нужди. С Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР били определени
различните стойности на нетно специфично производство, съгласно които се
прилагат и определените преференциални цени в съответните решения на КЕВР, в
настоящия случай, определените в Решение Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР цени, като
се прилага същият критерий на диференциация - до и над 2 250 годишни часове
работа на ветровите генератори. Произведената и продадена електрическа енергия
над така определените в Решение СП-1/ 31.07.2015 г. нетни количества се
изкупува по цена на излишък.
Въз
основа на гореизложеното твърди, че през процесния период преференциалната
цена, приложима към договора, е тази, определена с Решение Ц-10/30.03.2011г. на
ДКЕВР, като тази цена се дължи за количествата електрическа енергия до размера
на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което
са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за
количества надхвърлящи нетното специфично производство - по цена за излишък на
балансиращия пазар.
За
произведеното количество ел.енергия през м. ноември 2015 г. е издадена фактура
№ 92/30.11.2015 г. на обща стойност 126 498.56 лева, при продажна цена
188,29 лв. Тъй като през м.ноември 2015 г. електроцентралата е надминала нетно
специфичното производство от 2 000 кВтч. при работа на електроцентралата до 2
250 ефективни работни часа, ищецът коригира така издадената фактура с кредитно
известие № 94/30.11.2015 г. за сумата от 804.12 лева с ДДС. Произведеното
количество ел.енергия след достигане на нетно специфично производство при
работа на централата до 2250 часа в размер на 559,859 MWh за м. ноември 2015 г.
е своевременно заплатена от ответното дружество по съответната цена за излишък
на балансиращия пазар, определена от „ЕСО“ ЕАД, като ищецът е получил плащане в
размер на 9179.94 лева, което не се оспорва от ищеца. Твърди, че така
изчислената от ищеца цена за продадената на ответника ел.енергия през м.ноември
2015 г. е неправилно определена – в противоречие с нормата на чл. 31, ал. 5
ЗЕВИ и подлежащия на изпълнение индивидуален административен акт на КЕВР –
Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., както и в нарушение на чл. 18 от Договора за
изкупуване. Ответникът уведомил надлежно и своевременно ищеца, че
производителите, попадащи в приложното поле на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г.,
следва да съобразят приложимите цени със съответния текст на Решение № СП-1 от
31.07.2015 г., както и със становището на „НЕК” ЕАД, дадено в качеството му на
краен купувач на процесната електрическа енергия, като фактурират количествата
електрическа енергия, надвишаващи годишното нетно специфично производство по
цена за излишък на балансиращия пазар. По изложените фактически и правни
съображения в отговора моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва предявените
искове и моли да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на направените по делото
разноски, съобразно представен списък. В представената писмена защита вх. №
37324/13.12.2019 г. по същество се излагат доводи за неоснователност на
исковете.
Третото
лице - помагач "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********,
оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва се, че неоснователно
се претендира заплащане на произведената електроенергия по преференциална цена.
Тази цена се дължи до размера на нетното специфично производство, а за
количествата произведена електрическа енергия, нахвърлящи нетното специфично
производство, се прилага цена за излишък на балансиращия пазар. Изложени са
правни съображения по приложението на Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР и
чл.31, ал.5 от ЗЕВИ. В с.з. не изпраща представител.
Съдът,
след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и
в съвкупност, становищата на страните и приложимите материални и
процесуалноправни норми, приема за установено от фактическа страна, следното:
На основание чл.146, т. 3
и 4 от ГПК, съдът прие за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти
и обстоятелствата:
- Ищецът
е производител на електрическа енергия от възобновяем източник -вятърна
електрическа централа;
- Ответникът
е краен снабдител на електрическа енергия и титуляр на лицензия за дейността
крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. издадена от
ДКЕВР (допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР);
- Като
краен снабдител по силата на чл. 31 от ЗЕВИ ответникът е задължен да купува
електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията на
същата норма;
- „Национална
електрическа компания" ЕАД е обществен доставчик и титуляр на лицензия за
извършване на дейността обществен доставчик на електрическа енергия №
Л-147-13/17.12.2004 г., издадена от ДЕКВР;
- Като
обществен доставчик, по силата на чл. 94 от ЗЕ, „НЕК" ЕАД е задължено да
купува от ответника, в качеството на последния на краен снабдител, количествата
електрическа енергия от възобновяеми източници, която крайният снабдител е
закупил от производителите на лицензионната му територия;
- Процесните
количества електрическа енергия са произведени и продадени от ищеца на
ответника в изпълнение на Договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник № 93 от 06.08.2009 г., сключен
между „Енерго- Про Продажби" АД и „УП БЪЛГАРИЯ 26“ ЕООД;
- Ищцовата
централа е достигнала нетно специфично производство от 2000 кВт за 1 кВт
инсталирана мощност през м.ноември 2015 г.;
- За
произведената ел.енергия през м.ноември 2015 г. електрическа енергия от 559,857
MWh ответникът е получил плащане по съответната цена за излишък, определена от
„ЕСО“ ЕАД или общо сума в размер на 9179.94 лева;
- Изкупените
количества ответникът е продал на „Национална Електрическа Компания" ЕАД,
в изпълнение на нормата на чл. 94 ЗЕ;
- Процесните
количества произведена електрическа енергия са получени от обществения
доставчик „Национална Електрическа Компания" ЕАД, в изпълнение на нормата
на чл. 94 ЗЕ;
- Получаването
на фактура № 92/30.11.2015 г. от ответника.
Не се спори между
страните, че ищецът е собственик на енергиен обект – вятърна централа „Камен
бряг Юг-3“ с обща инсталирана мощност от 3 000 kW – състояща се от един
генератор, находяща се в поземлен имот с кадастрален № 357.15.61 по плана за
земеразделяне на с. Камен бряг, общ. Каварна.
Представен по делото
е и Договор за изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяем енергиен
източник № 93/06.08.2009 г.
Ищецът е издал
фактура № **********/30.11.2015 г. за
произведената през м. ноември 2015 г. ел. енергия, на стойност 126498.56 лева с
ДДС. С кредитно известие **********/30.11.2015 г. стойността по фактурата е
намалена с 804.12 лева.
Не се спори между
страните, че по фактурата ответникът е заплатил сумата 9179.94 лева, както и че
остатъкът по фактурата (след намаляването с 804.12 лева по кредитното известие) в размер
116514.50 лева не е заплатен.
По делото е прието
заключението на вещото лице Д.Д. по СТЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено.
При така приетата
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или да иска
обезщетение за неизпълнение. Безспорно е, че неизпълнението следва да се дължи
на причина за която длъжникът отговаря. Безспорно се установява от приетата за
установена фактическа обстановка, а и не е спорно между страните, че обектът
собственост на ищцовото дружество е въведен в експлоатация и присъединен към
електропреносната мрежа като независим производител на ел. енергия. Именно в
качеството на такъв е сключил договор, по силата на който ответникът се
задължил да изкупува произвежданата от ищеца енергия.
Видно от чл. 18 от
Договора е, че към момента на сключването му, цената за продажба на ел. енергия
е регулирана и се определя от ДКЕВР, като в случай, че с решение на
компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на електрическата
енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на
решението в сила, без да е необходимо допълнително договаряне.
Не
е спорно, че за процесния период преференциалните цени за ВяЕЦ са определени от
КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. като е взет предвид и специален критерий –
наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни
часове на работа на ветровите генератори – до 2250 часа включително – 188.29
лв./МВтч (т. 8) и над 2 250 часа – 172.95 лв./МВтч (т. 9).
Както бе посочено във
възприетата фактическата установеност, не се спори между страните и че по
издадената за м. ноември 2015 г. фактура № **********/30.11.2015 г. ищецът е получил плащане на 9179.94, по цени
за излишък на балансиращия пазар, но не е получил плащане на горницата до
125694.44 лева.
По
същество спорът между страните се заключава в това дали ответникът е задължен
да изкупува по преференциални цени цялото количество произведена от ищеца ел.
енергия.
В
конкретния случай се прилага принцип различен от принципа за свобода на
договарянето между страните. Договорната свобода е ограничена от наличието на
административен елемент, въведен с норми от императивен характер, тъй като
цените на които производителите продават ел. енергия на обществен доставчик
и/или обществен снабдител, не подлежат на свободно договаряне, а са предмет на
регулиране от компетентния държавен орган, в случая – КЕВР.
С
оглед спецификата на договорното правоотношение между страните, към момента на
сключване на Договора за изкупуване – 06.08.2009 г., приложима се е явявала
нормативната база, уредена в Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни
източници и биогоривата (отм.), а впоследствие нормите на Закона за енергията
от възобновяеми източници (Обн., ДВ, бр. 35/03.05.2011 г., в
сила от 03.05.2011 г.), в първоначалната му
редакция. Съобразно тази нормативна база цялата произвеждана от производителя
енергия от възобновяеми източници се е изкупувала по преференциални цени като
изплащането й по тези цени е било обвързано от издаването на гаранция за
произход (чл.16 ЗВАЕИБ /отм./ и чл.31, ал.5 ЗЕВИ, в редакцията му
към обнародването).
Регламентираното
в ЗВАЕИБ задължение за изкупуване на произвежданата от възобновяеми и
алтернативни източници енергия е в резултат на въвеждане на разпоредбите на Директива
2001/77/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно насърчаване на
производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни
източници на вътрешния електроенергиен пазар и на Директива
2003/30/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно насърчаването на
използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт (пар.
2 ДРЗВАЕИБ).
Регламентираното
в ЗЕВИ задължение за изкупуване на произвежданата от възобновяеми източници
енергия, пък е основано на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване използването на този тип източници на
енергия, и за изменение и впоследствие за отмяна на Директиви 2001/77/ЕО и
2003/30/ЕО (ОВ, L 140/16/5 юни 2009 г.), както е посочено в пар. 2 ДР на ЗЕВИ.
С
въведените изменения в разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ (ДВ,
бр. 109/2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
е наложена промяна във възприетата до този момента държавна политика, цялата
енергия от възобновяеми източници, да се изкупува по преференциални цени. С
коментираното изменение е редуциран размера на изкупуваното количество ел.
енергия, като същото е обвързано със средногодишната продължителност на работа,
съгласно решението на КЕВР, въз основа на което тя е определена. Това изменение
се прилага към Договора между страните по делото.
Относимо
към процесния период е последващо изменение на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ (ДВ,
бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.),
съгласно което е изменен въведения с предходното изменение, ограничителен
критерий при изкупуването на количествата енергия и разпоредбата е придобила
следната редакция: Общественият доставчик, съответно крайните снабдители
изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници при
следните условия: 1. по
преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, за обектите по
чл. 24, т. 3 определеното нетно специфично производство на електрическа енергия
не се прилага и 2. по цена за
излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т.
1. Следователно Законът разпорежда по преференциална цена да се изкупуват само
количествата енергия до достигане на размера на нетното специфично
производство, според вида на съответната централата.
Безспорно
е, че въведения с цитираното изменение на ЗЕВИ, критерий за определяне на
количеството енергия, подлежащо на изкупуване по преференциални цени, не е нов
и е служил като база за определяне размера вече действалите през предходния
период 2011 – 2015 г. преференциални цени, определени с Решение №
Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР. Този извод следва и от разпоредбата на пар. 17 от
ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката, от която е видно, че на КЕВР е даден срок
за приемане на решение, с което да се установи нетното специфично производство
на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този
закон.
В
съответствие с коментираното изменение на ЗЕВИ е издадено Решение №
СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, в т. 1, от което е определено нетното специфично
производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в Решение № Ц-10/30.03.2011 г. (което, както бе
посочено по-горе е приложимо в отношенията между страните),
а именно: т. 1.7. – в размер на 2000 кВтч, при определената цена – 188.29
лв./МВтч, без ДДС, за вятърни централи, работещи до 2250 часа и т. 1.8. – в
размер на 2300 кВтч, при определената цена 172.95 лв./МВтч, без ДДС, за вятърни
централи работещи над 2250 часа.
С
Решение № 1177/23.02.2018 г., по адм.д. № 8522/2015 г. на Административен съд
София-град, потвърдено с Решение № 1115/28.01.2019 г. по адм. дело № 5284/2018
г. на ВАС, е отменена т. 1. 7 на Решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР.
След
това решение е постановено Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, с което е
установено, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на
електрическа енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена
преференциална цена за вятърни електрически централи работещи до 2250 часа по
т. 8 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР, във връзка с Решение №
Ц-013/28.06.2006 г. На 29.10.2019 г. е постановено Решение № 6355 по адм. дело №
4422/2019 г., по описа на Административен съд – София-град, 55 състав, с което
Решение № СП-5 е прогласено за нищожно. Това решение не е влязло в сила.
Общо
правило в административния процес е, че оспорването има суспензивен ефект и
спира изпълнението на акта. Изключение от общия принцип е допускането на предварително
изпълнение на акта със закон. Такъв е и настоящият случай. Съгласно разпоредбата
на чл.13, ал.9 ЗЕ, обжалването на решенията на КЕВР не спира тяхното
изпълнение, а искането за спиране на изпълнението на оспорено по съдебен ред
решение е недопустимо, освен по отношение на решения, с които се налагат
санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензии и решения за отнемане
на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи. Следователно,
със специалния закон изрично е дерогирано суспензивното действие на жалбата, с
която се оспорва законността на обжалвания индивидуален административен акт,
уредено в общия закон – чл.166, ал.1 АПК. По този начин Законодателят е
допуснал предварително изпълнение на невлезлите в сила решения, издавани от
КЕВР, ръководейки се и отчитайки
значимостта на регулираните обществени отношения.
Изложеното
води до извода, че Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР към момента на настоящото произнасяне подлежи на
изпълнение и намира приложение в отношенията между страните по настоящият спор
и предвид коментираната по-горе разпоредба на чл.18 от Договора за изкупуване,
сключен между страните.
Собствената
на ищеца централа попада в групата на тези работещи до 2250 часа (видно
е от и от клаузите на Договора за изкупуване).
След като това е така, съобразно последните изменения в ЗЕВИ и издаденото Решение
№ СП-5/28.03.2019 г., за тази група централи е определено нетно специфично
производство, което подлежи на изкупуване по преференциални цени в размер на
2000 кВтч. Произведеното през м. ноември 2015 г., количество ел. енергия е след
надхвърляне на НСП от 2000 КВтч, което е видно и от начина, по който ищецът е
остойностил произведеното количество в издадената фактура и дебитното известие.
След като това е така, то подлежи на заплащане по цени на излишък на балансирания
пазар. Не се спори, че ответникът е заплатил сумата от 9179.94 лева, а ищецът е
приел така извършеното плащане.
Необоснована
и в противоречие на Закона е поддържаната от ищеца теза за допустимо последователно
преминаване на една и съща централа от една преференциална ценова категория в
друга. Допускането на подобно преминаване би означавало едва в края на всяка
календарна година да се определя към коя точно категория е принадлежала в
конкретната година, централата на ищеца, което пък от своя страна би имало за
последица преизчисляване на дължимите суми и би довело в течение на годината да
бъдат заплащани недължимо суми по по-високата преференциална цена. Не такива са
духа и принципите на Закона.
По
изложените съображения, съдът намира, че главната претенция на ищеца се явява
неоснователна и не следва да бъде уважавана.
Предвид
неоснователността на главната претенция, неоснователна се явява и акцесорната
такава, за заплащане на обезщетение за забава по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД и
също следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода от спора и в съответствие с направеното искане, на ответника се следват
разноски по реда на чл.78, ал.3 ГПК, съобразно представените доказателства и
списък по чл.80 ГПК. На обсъждане подлежи релевираното възражение за
прекомерност на претендираното пред първата инстанция адвокатско възнаграждение
в размер на 5472 с ДДС. Изчисления минимален размер въз основа на чл.7, ал.2,
т. 5 от Наредба № 1/2004 г., възлиза на 4554.97 лева или 5465.96 лева с ДДС,
поради което и претендирания размер от 5472 с ДДС, не се явява прекомерен. При
това положение сумата подлежаща на присъждане
възлиза на 5934.10, съобразно представения списък и доказателства.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от "УП
България 26" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Триадица, пл. Позитано №2, ет.5, за осъждане на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г, да заплати на ищеца по Договор за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен
източник № 93/06.08.2009г.,
сума в размер 116514.50 лева, представляваща незаплатената част от цената за произведена
и доставена електрическа енергия за м. ноември 2015г., по фактура №
**********/30.11.2015 г., коригирана с кредитно известие **********/30.11.2015
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска
до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 34734.24 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.12.2015 г. до 29.11.2018
г.
ОСЪЖДА "УП България 26" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, пл.
Позитано №2, ет.5, представлявано от управителя, да заплати на "ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г, сумата 5934.10 лева (пет хиляди деветстотин тридесет и четири лева и 10
стотинки), представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Триадица“, № 8 като
трето лице – помагач на ответника "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: