О П Р Е
Д Е
Л Е Н И Е
№ 731 16.07.2020 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение,
На шестнадесети юли две хиляди и двадесетата година
В закрито заседание в следния състав
Председател: Мариела Иванова
Като разгледа докладваното от съдия Мариела Иванова търговско дело №564 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е по чл.374 от ГПК.
Производството по делото е образувано по
повод искова молба от „Алианц банк България“ АД с ЕИК ********* със седалище
гр. София против Г.Д.Ж. с ЕГН **********. В исковата молба се твърди, че между
страните на 01.08.2007г. е сключен Договор за универсален ипотечен кредит №
25271, по силата на който банката е предоставила на ответника банков кредит в
размер на 150 000лв., като за срок от 36м. от предоставянето е уговорено,
че кредитът е в режим на овърдрафт. След изтичането на този срок и след
подписването на допълнително споразумение договорът ще се трансформира в
универсален ипотечен кредит при условията предвидени в договора. На 16.11.2007г. е дописано Допълнително
споразумение №1 съгласно, което овърдрафта е увеличен с 50 000лв. На
26.08.2010г. е сключено допълнително споразумение №2, с което банката се е
съгасила да удължи срока за ползването на кредита в режим на овърдрафт до
06.03.2012г. След изтичането на този срок е сключено ново допълнително
споразумение № 3, съгласно което след погасяване на сумата от 25 000лв. от
главницата по кредита договор ще бъде трансформира в ипотечен кредит с
анюитетен погасителен план при условията посочени в договора. Предоставя се и
12м гратисен период, при който да се плаща само лихва по кредита, считано то
05.04.2012г. На 07.03.2012г. сумата от 175 000лв. е усвоена по сметката на
ответника и е изготвен погасителен план. На 10.05.2013г. страните подписали
ново допълнително споразумение №4, в което е договорено преструктуриране на
кредита като се формира редовна главница в размер на 175000лв., както и нов
12м. гратисен период, в който да се заплащат само лихви по кредита. На
04.07.2014г. е подписано допълнително споразумение №5, с което е уговорен нов
6м. гратисен период, в който да се заплащат само лихви по кредита. На
21.01.2015г. е подписано допълнително споразумение №6, с което е уговорен нов
12м. гратисен период, в който да се заплащат само лихви по кредита. На
08.07.2015г. е подписано допълнително споразумение №7, с което банката е дала
съгласие да отпадне като обезпечение първи по ред залог върху вземания на
ответника към банката , произтичащи от договор за депозит в размер на
52 500лв., като от тях са погасени общо 40 033.87лв. и е останала главница
в размер на 134 966.13лв. Съгласно предвидения погасителен план тази сума
е следвало да бъде заплатена в срок от 05.03.2016г. до 05.07.2022г. на 78
вноски. За периода от 2016г. до октомври 2019г. няма постъпили суми за погасяване
на задължението.
Предвид
изложеното с предявената искова молба е обявена предсрочната изискуемост на договора
за кредит в размер на 134 966.13лв.
Предвид
изложеното е направено искане да се постанови решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 134 966.13лв. по Договор за
универсален ипотечен кредит №25271 от 01.08.2007г., ведно със законната лихва
върху главницата от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането. Представя и ангажира доказателства. Заявена е претенция за разноски.
Искът
е с правна основание чл. 79 ЗЗД.
По
делото е постъпил отговор на исковата
молба от ответника Г.Д.Ж.. Предявения иск се оспорва по основание и размер.
Оспорва се валидността на клаузите на чл.15, чл.17 и чл.18 от Договора за
кредит като неравноправни по смисъла на ЗЗП като същите се оспорват като
нищожни на основание чл.146 във вр. с чл.143 ал.2 т.10, т.11 и т.13 от ЗЗП /
респ. – чл.143 т.9 , т.10 и т.12 от ЗЗП в редакцията му действаща към момента на сключване на
договора/. Произволното определяне и изчисляване на базовия лихвен процент и надбавката към
лихвата представлява едностранно пределяне съдържанието на договора и е нищожно
на основание чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави. Нищожността на клаузата за възнаградителната лихва по
договора за кредит след неговото трансформиране в стандартен води според страната до недействителност на
самия договор. Оспорва се и валидността на клаузите на чл.11 и чл.11.1 от
договора за кредит като неравноправни по смисъла на ЗЗП като същите се опредлят
от ответника за нищожни на основание чл.146 във вр. с чл.143 ал.2 т.10, т.11 и
т.13 от ЗЗП. Извършеното от банката едностранно завишение на лихвения процент
по кредита е довело до това, че с извършените от ответника плащания е
погасявана лихва , вместо главница и лихва. По този начин размера на
непогасената главница по кредита докато същият е в режим на овърдрафт, е
формиран незаконосъобразно. И тъй като
незаплатеният остатък от кредита в режим на овърдрафт се трансформира в
главница по стандартния кредит, която именно се явява предмет на делото – то
следователно неправилно е определен размера на ищцовата претенция и същата според ответника е неоснователна. Платените лихви
над първоначално уговорения лихвен процент са
неоснователно платени по нищожна клауза и подлежат на връщане – това е
сумата в размер на 6988.23 лв. В тази връзка се прави възражение за прихващане
със сумата от 6988.23 лв. Оспорва се и
валидността на клаузата на чл.16 .1 от договора за кредит, по която
банката – ищец начислява и събира в
допълнение към договорената възнаградителна лихва и наказателна надбавка над
нея в размер на 15 пункта годишно. Тази клауза също се явява недействителна. По
този начин недължимо платена се явява сумата от 152.86 лв., с която също се
прави прихващане от страна на ответника. Оспорва се и валидността на клаузата
по чл.16.2 от договора за дължимост на неустойка при забава плащането на възнаградителна лихва –
15% месечно върху забавените суми или
180% годишно. Тази клауза се оспорва
като нищожна – противоречаща на добрите нрави , а като наказателна лихва
противоречи и на закона , тъй като
представлява лихва върху лихва –
анатоцизъм. По този начин неустойката върху просрочени лихви е недължимо
платена и подлежи на връщане – в случая това е сума в размер на 3186.53 лв.,
представляваща сбора от недължимо платени по кредита след неговото
трансформиране в стандартен неустойки по лихва – гратисен период / 180%/ в
размер на 3150.35 лв. и неустойки върху просрочена лихва / 180%/ в размер на
36.18 лв. Заявява се прихващане със сумата в размер на 3186.53 лв. Моли се за
отхвърляне на иска изцяло, при условия на евентуалност – ако се приеме , че
ищцовото вземане съществува , то да се вземат предвид погасяването чрез
направените възражения за прихващане на двете вземания до размера на по-малкото и се отхвърлят
изцяло или отчасти исковете като неоснователни поради погасяване на ищцовите
вземания изцяло или отчасти чрез извършеното
съдебно прихващане. Не се възразява по приемането като доказателства по делото на договори ,
споразумения към тях, ч. гр.дела. По отношение на назначаването на ССчЕ не се
възразява , като се допълват въпросите към нея – като се иска и отговорите да се
дадат в табличен вид , проследяващ отделните
вноски и хронология като обща сума / Вж.
л.11-12 по ОИМ/. Представят се като доказателства
по делото – извлечения от банкови сметки на Г.Ж.. Моли се за даване на
възможност за допълнителни доказателствени искания.
С
ДИМ ищецът поддържа заявените твърдения и оспорва направените такива в отговора
на исковата молба. Твърди се, че лихвеният процент по чл. 11 от договора е
намален с 1,2 пункта от действащия за периода базов такъв, което означава че е
индивидуално уговорен такъв. Оспорено е възражението, че банката е била
недобросъвестна при прилагането на чл. 11 и чл. 15 от договора за кредит.
Ответникът
е депозирал допълнителен отговор, с който е заявил допълнително доказателствени
искания, като е оспорил твърденията на ищеца.
Съдът счита, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК и делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Приложените по делото писмени доказателства следва да бъдат допуснати, като допустими, относими към предмета на спора и необходими за изясняване на обстоятелствата по делото. Доказателствените искания на страните следва да бъдат уважени.
По гореизложеното и на осн. чл.374 от ГПК , Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ т.д. № 564/2019г. по описа на Окръжен съд- Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 02.09.2020г от 10.30часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА приложените по делото писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА от РС Бургас ч.гр.д. №6763/2016г. по описа на съда.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която след като се запознае с приложените по делото писмени доказателства и извърши справки там, където е необходимо, да даде отговор на поставените в исковата молба, ДИМ, отговора и допълнителния отговор въпроси след заплащане на депозит в размер на 800лв. от двете страни по равно в 5-дневен срок от съобщението.
Определя за вещо лице Събина Арабаджиева.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото съобразно мотивировъчната част на настоящото определение
Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка от страните трябва да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Ищецът следва да докажат наличие на валиден договор за кредит, предоставянето на сумата. Предвид направеното възражение за наличие на неравноправни клаузи ищецът носи задължението да докаже, че същите са индивидуално уговорени.
Не е извършено признание на права. Липсват ненуждаещи се от доказване обстоятелства. Страните сочат доказателства за всички твърдени от тях факти.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца и копие от допълнителния отговора.
Окръжен съдия: