№ 5915
гр. София , 07.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ в закрито заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА Частно
гражданско дело № 20211110133630 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу Б. Л. Л. за суми, сред които и сумата от 72
лева – разход за уведомяване.
При подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение съдът е длъжен да
извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за
наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли
заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което
задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл
определение № 974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на
чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в актуалната редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019г.
В настоящия случай при извършване на преценката си във връзка с претенцията на
заявителя, Софийски районен съд намира, че противоречащо на закона е искането за
присъждане на „разход за уведомление“ в размер на 72 лева. Разпоредбите на чл. 10 и чл.
10а от ЗПК, действащи към датата на сключване на процесния договор, дават възможност на
кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за
предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Изпращането и
връчването на напомнителни писма или покани за предсрочна изискуемост на кредита,
както и използването на трети лица, съдебни изпълнители или специализирани дружества за
събиране на вземания не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя
на потребителя във връзка с договора. По своята същност това са действия, целящи
осигуряване на изпълнението, включително и по принудителен път, на задълженията на
потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят
взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява
по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за
1
дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита е изрично забранено с нормата
на чл. 10а, ал.2 от ЗПК. Ето защо следва да се приеме, че претенцията за сумата от 72 лева –
разноски за уведомяване, представляват именно такси за действия, които попадат сред
действията по управление на кредита, и като такива по аргумент от чл. 10а, ал. 2 от ЗПК не
се дължат.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от
22.11 лв. до пълния размер от 25 лв. за платена държавна такса и над сумата от 53.06 лв. до
пълния дължим размер от 60 лв. за адвокатско възнаграждение.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 417 ГПК, следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 13048/11.06.2021г. на [фирма], ЕИК [ЕИК] срещу Б. Л.
Л., ЕГН ********** в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК за сумата от 72 лева – разход за уведомяване, както и за сумата
над 22.11 лв. до пълния размер от 25 лв. за платена държавна такса и над сумата от 53.06 лв.
до пълния дължим размер от 60 лв. – адвокатско възнаграждение.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него от заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2