№ 93
гр.В.П., 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –В.П., I СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на първи
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Полина Д. Стефанова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Гражданско дело №
20243610100722 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, по който ищеца ЗД „Б.И“ АД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д.Б.“ №87, представлявано от С. П. и
К.К., чрез адв.М. Г. от САК, моли да бъде осъден ответника С. О. Х. с ЕГН **********, с адрес:
грВ.П., обл. Ш. ул. „Н.Р.“, бл.13, вх.Б, ет.4, ап.55, да му заплати сумата 1626.14 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета №******, изплатено от ищеца
въз основа на сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" в размер на 1601.14 лв. и
ликвидационни разноски в размер на 25.00 лв., за вреди, причинени от виновно, противоправно
поведение на ответника при предизвикване на ПТП на 12.05.2020 г., чиято гражданска отговорност
била застрахована от ищеца и който като водач МПС, при управлението на МПС л.а.“М.
Ц***ЦДИ“ с ДК№Н****АР, след като е предизвикал ПТП с което причинява на л.а.“П. 206“ с
ДК№Н****ВТ материални щети е напуснал мястото на настъпването на произшествието преди
идването на органите за контрол на движението по пътищата, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба 18.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира
и присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът обосновава исковата си претенция въз основа на следните изложени в исковата
си молба фактически обстоятелства: на 12.05.2020 г. в грВ.П., обл.Ш. на ул."Л. пред дом №32, е
реализирано ПТП с участието на л.а.“М. Ц***ЦДИ“ с ДК№Н****АР, управляван от С. О. Х. и
л.а.“П. 206“ с ДК№Н****ВТ, собственост на Ю. И. Х.. Сочи, че според протокол за ПТП № *****
от 12.05.2020 г., съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат по вина и
противоправно поведение на водача С. О. Х., управлявал л.а.“М. Ц***ЦДИ“ с ДК№Н****АР,
който навлязъл в лентата за насрещна движение и блъснал паркирания л.а.“П. 206“ с
ДК№Н****ВТ, като реализира ПТП с материални щети. Заявява, че С. О. Х. към датата на ПТП е
бил неправоспособен, като е напуснал и мястото на ПТП.
Заявява, че л.а.“М. Ц***ЦДИ“ с ДК№Н****АР е бил застрахован по застраховка
"Гражданска отговорност" в ЗД "Б.И" АД със застрахователна полица № BG/02/*******, валидна
1
към момента на събитието. Посочва, че в дружеството е заведена щета и че на водача на
пострадалия л.а.“П. 206“ с ДК№Н****ВТ, ЗД "Б.И" АД е заплатило обезщетение в размер 1626.14
лв. Счита, че на основание чл. 500 от КЗ ЗД "Б.И" АД има право да получи от него платеното
застрахователно обезщетение. Сочи, че с писмо е уведомил ответника да му заплати
претендираната сума, но до момента тя не му е изплатена.
Моли съда да осъди ответника да му заплати претендираната искова сума в размер
1626.14 лв., представляваща изплатеното от ЗД "Б.И" АД застрахователно обезщетение, и
ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на
завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните
разноски по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез особения представения е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска по основание.
Ответникът в съдебно заседание чрез назначения особен представител оспорва
представения към исковата молба констативен протокол като съдържание, оспорва, че органите на
МВР са били задължени да посетят, изводимо от констатациите в ПТП, оспорва всички елементи
от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, както сключен договор за застраховка, въз основа на който се
претендира регреса. Навежда доводи за неправилна правна квалификация на иска.
По делото са приобщени, като писмени доказателства: заверени от страната преписи на:
ПТП № ***** от 12.05.2020 г.; документи по щета въз основа на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, копие от свидетелство за регистрация на МПС, копие на лична карат, включваща
уведомление, доклад, регрес, експертен съвет, калкулация на щета, опис на щета, оценка на МПС,
преводни нареждания; регресна покана, известие за доставяне, писмо от РУ относно
правоспособността като водач на МПС на ответника.
Прието е и заключението на автотехническата експертиза, изготвено от вещото лице инж.П.
П. от 20.01.2025 г.
По исковете с пр. осн. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване: 1 наличието на валиден договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите на причинилия пътно-транспортното произшествие водач със
застрахователно дружество към датата на произшествието, 2 настъпването на процесното
застрахователно събитие: пътно-транспортното произшествие и неговия механизъм, 3/всички
елементи от обективната и субективна страна на деликта – 3. 1. / деяние /действие или
бездействие/; 3. 2. / противоправност на деянието; 3. 3. / вредоносния резултат; 3. 4. / причинната
връзка между вредите и протИ. правното деяние; 4 / размера на претендираните вреди; 5/напускане
от делинквента на мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването
на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон и 6 плащане от застрахователя на обезщетение за причинените вреди
на увреденото лице.
От Протокол за ПТП № ***** от 12.05.2020 г., съставен от Стойчо Николов-
мл.автоконтрольор при РУ-В.Преслав ОД МВР-Шумен се установява че водачът С. О. Х. на л.а.“М.
Ц***ЦДИ“ с ДК№Н****АР, не контролила непрекъснато МПС-то което управлява, поради което
навлязъл в лентата за насрещна движение и блъснал паркирания л.а.“П. 206“ с ДК№Н****ВТ,
собственост на Ю. И. Х.. Отразено е, че автомобилът на виновния водач С. О. Х. е имал валидна
застраховка "ГО" в "Б.И", по полица № BG/02/*******. Вследствие на удара видимите щети на
2
пострадалият автомобил били: деформиран преден капак, предна и задна броня, счупена предна
маска и др. Отразено е, че на виновния водач е съставен АУАН № *****, по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и че
същия е неправоспособен водач на МПС,
Протоколът е подписан от съставителя и двамата участници без забележки.
Относно доказателствената сила на констативния протокол за ПТП е налице задължителна
съдебна практика с оглед постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: решение №
85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010
г. на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение №
98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО, решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. №
1506/2013 г. на ВКС, I ТО и др. В същите последователно се приема, че протоколът за ПТП, издаден
от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява
официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва, не само с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, и със
задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на
направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.
Ответникът е бил длъжен да остане на местопроизшествието, за да изясни
обстоятелствата по ПТП-то с пострадалия и настъпилите вреди. В този смисъл по аргумент от чл.
125, т.5 от ЗДвП. Посещение на мястото на ПТП от органи на МВР е било задължително в случая,
т.к. ответника не е бил правоспособен водач на МПС. Ответника е напуснал мястото на настъпване
на ПТП, без да съобщи за него по надлежния ред, като по този начин е осуетил възможността да
бъде подложена на проверка от органите на реда. Видно от протокола същият е издирен
непосредствено след подаване на сигнала за ПТП и е присъствал при съставяне на протокола за
ПТП.
Неоснователно е възражението на ответника, че в протокола за ПТП не са отразени
обстоятелства, от които да се направи извод за задължително посещение на ПТП от контролните
органи. В протокола за ПТП изрично е посочено, че ответника е бил неправоспособен водач на
МПС при което посещението на мястото на ПТП от органите на МВР е било задължително. От
същия протокол се установява, че полицейските служители са били уведомени непосредствено
след произшествието за настъпването му, като протокола е съставен в 02.40 часа на 12.05.20202 г., а
произшествието е настъпило в 02.20 часа на 12.05.2020 г. Видно от протокола за ПТП, става ясно,
че произшествието не е посетено непосредствено след настъпването му, а не че изобщо не са се
отзовали органите на реда след като са били уведомени от собственика на пострадалия автомобил.
От приетата по делото САТЕ, кредитирана от съда се установява, че описаните от
застрахователя щети се намират в причинна връзка с деянието и могат да бъдат получени при
признатия от ответника механизъм на ПТП.
Общият размер на вредите на пострадалия лек автомобил л.а.“П. 206“ с ДК№Н****ВТ
са 1874.21 лева съобразно САТЕ.
Застрахователят доказа, че с платежни нареждания на 24.08.2020 г. е заплатил на Ю. И.
Х., собственик на пострадалия лек автомобил л.а.“П. 206“ с ДК№Н****ВТ, застрахователно
обезщетение по процесната щета в размер на 1601.14 лева. Размерът на заплатеното обезщетение е
дори по-нисък от сумата необходима за обезщетяване на вредите на процесното ПТП.
Неоснователно е възражението на ответника за липса на сключен договор за застраховка въз
3
основа на което е платено обезщетението, наличието на тавора правоотношение се доказва както от
представените документи по щетата, така и от изложеното в протокола за ПТП.
Съдът счита, че деянието е извършено виновно от водача Ч., като в случая презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не е оборена от страна на ответника с никакви годни доказателства по
настоящото дело.
След като ответникът, който е бил неправоспособен водач е напуснал местопроизшествието
без неотложна причина за това, за застрахователя е възникнало регресното право да получи от
водача това, което е платил като обезщетение на пострадалото лице заедно с лихви и разноски.
Предвид изложеното, съдът намира искът за заплащане на сумата от 1601.14 лева главница
за основателен, поради което и сумата следва да се присъди, ведно със законната лихва считано от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните от
него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават
положителното произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките на
настоящето и заповедното производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ С. О. Х. с ЕГН **********, с адрес: грВ.П.,
обл. Ш. ул. „Н.Р.“, бл.13, вх.Б, ет.4, ап.55 ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Б.И“ АД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „Д.Б.“ №87, представлявано от С. П. и К.К., представляван по
пълномощие от адв.М. Г. от САК, сумата от 1626.14 лв./хиляда шестстотин двадесет и шест лева
и четиринадесет стотинки/, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по щета №******/13.05.2020 г., изплатено от ищеца въз основа на сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност" в размер на 1601.14 лв., ведно с ликвидационните разходи в
размер на 25 лв., сторени за определянето му, за вреди, причинени от виновно, противоправно
поведение на ответника при предизвикване на ПТП на 12.05.2020 г., чиято гражданска отговорност
била застрахована от ищеца и който като водач МПС, при управлението на МПС л.а.“М. Ц***ЦДИ“
с ДК№Н****АР без съответното СУМПС, след като е предизвикал ПТП с което причинява на
л.а.“П. 206“ с ДК№Н****ВТ материални щети е напуснал мястото на настъпването на
произшествието преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба 18.01.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА С. О. Х. с ЕГН **********, с адрес: грВ.П., обл. Ш. ул. „Н.Р.“, бл.13, вх.Б, ет.4,
ап.55 ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Б.И“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„Д.Б.“ №87, представлявано от С. П. и К.К., представляван по пълномощие от адв.М. Г. от САК
сумата от 1 856,66 лв. /хиляда осемстотин петдесет и шест лева и шестдесет стотинки/ ,
представляваща разноски в настоящото производство/държавни такси, възнаграждение особени
представители и за вещо лице, адвокатско възнаграждение/ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд –В.П.: _______________________
5