Решение по дело №16936/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1889
Дата: 26 май 2025 г.
Съдия: Симона Иванова Углярова
Дело: 20241110216936
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1889
гр. София, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110216936 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Гастрономия 1“ ЕООД, ЕИК *********, чрез
Й. Е. С. – управител, срещу Наказателно постановление № 790402-
F776882/01.10.2024 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“
– София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП,
с което на основание чл. 185, ал 2, вр. ал. 1 от ЗДДС на дружеството –
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда)
лева за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба Н – 18/13.12.2006 на МФ във
връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
В жалбата се релевират пространни доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, за неговата неправилност, както и за
постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила. В
подкрепа на изложеното се поддържа на първо място, че в конкретния случай е
нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в наказателното
постановление като място на извършване на нарушението е посочен адрес на
ул. „Московска“ № 15, което обстоятелство е абсолютно невярно, тъй като и
от обикновена справка в интернет се установява, че адресът на зала „Корсо“ се
намира в гр.София, ул. „Цар Освободител“ № 10. Сочи се също така, че не е
1
вярна направената констатация, че липсва възражение срещу АУАН, доколкото
още при връчването му са направени възражения, че „Гастрономия 1“ няма
договор за наем на зала „Корсо“, поради което във фискалния бон е записано
“без стационарен обект“. На следващо място се навежда, че наказателното
постановление не отразява правилно действителната фактическа обстановка,
тъй като на процесната дата зала „Корсо“ е била предоставена за събитие
„Мокро парти“, организирано от „ЕКС ТИЙМ“ ЕООД, като двете страни имат
договор за съвместна дейност, подписан на 29.06.2024 г. в гр. София. Сочи се,
че с този договор организаторът, а именно - „ЕКС ТИЙМ“ ЕООД е възложил
на дружеството „Гастрономия 1“ ЕООД да обслужи мероприятието,
проведено на 29.06.2024 г., но “Гастрономия 1“ ЕООД не е нито наемател,
нито собственик на зала „Корсо“ и именно поради това не може да издава
фискални бонове с друго съдържание освен „Без стационарен обект“. В
заключение се акцентира, че в случая липсва извършено нарушение, тъй като
дружеството – жалбоподателя се е придържало и е спазило изискванията на
чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н – 18 на МФ.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно и необосновано.
В проведеното по делото съдебно заседание дружеството – жалбоподател,
редовно призовано, се представлява от адв.В., с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт. Последната, в дадения ход по
същество, пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление по
съображенията, развити в жалбата. Претендира се присъждане на сторените
по делото разноски, като се представят доказателства за разходването им и
списък.
В проведеното по делото съдебно заседание
административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
юрк. И., който пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
2
На 29.06.2024 г. около 20:10 часа била извършена проверка от служители
в ЦУ на НАП – София на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от
ДР на ЗДДС – зала за събития „Корсо", находяща се в гр. София, ул. „Цар
Освободител“ № 10, където въз основа на Договор за съвместна дейност от
29.06.2024 г. между „Екс Тийм“ ЕООД (в качеството на организатор) и
„Гастрономия 1“ ЕООД (в качеството на вендор), дружеството – жалбоподател
приело да обслужи мероприятие „Мокро парти“ за времето от 17:00 часа на
29.06.2024 г. до 04:00 часа на 30.06.2024 г.
В хода на извършване на проверката от наличното в обекта и въведено в
експлоатация фискално устройство модел „Датекс“ с индивидуален номер
DT795067 и номер на фискалната памет № 02957897, регистрирано в НАП с
потвърждение № 4725420/12.06.2024 г., бил отпечатан фискален бон №
00002580006/29.06.2024 г., като в същия залата за събития „Корсо“ била
описана като „Без стационарен обект“.
За констатациите от проверката бил съставен протокол за извършена
проверка № 0159679/29.06.2024 г.
Предвид направените в хода на проверката констатации, на 04.07.2024 г.
св. А. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП – София, съставил АУАН №
F776882/04.07.2024 г. срещу „Гастрономия 1“ ЕООД, ЕИК *********, за
извършено административно нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба Н –
18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, тъй като на във
фискален бон № 00002580006/29.06.2024 г. не се съдържал посоченият в чл.
26, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ задължителен реквизит –
наименование на обект.
Актът бил предявен и връчен на упълномощен представител на
дружеството, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал с
възражението, че няма как дружеството да е нарушител, тъй като няма
договор за наем на обекта, поради което и в касовите бележки е записано „без
стационарен обект“.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу
констатациите по така съставения АУАН № F776882/04.07.2024 г.
Въз основа на така съставения акт на 01.10.2024 г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на „Гастрономия 1“ ЕООД,
ЕИК ********* на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС
3
било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1000,00 лева за извършено административно нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 2
от Наредба Н – 18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител А..
От показанията на св. А. се установяват обстоятелствата по извършената
проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.
Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства
като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви,
от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката,
твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и
обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля АМ.
представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Тълкувани в своята взаимовръзка приобщените по делото доказателства –
както гласни, така и писмени, безпротиворечиво сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
4
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните
изисквания на закона.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. При
съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление не са
нарушени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Спазена е и
предвидената от закона писмена форма, като е налице редовна процедура по
връчването на АУАН и НП на представител на дружеството – жалбоподател.
Въпреки тези констатации обаче съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено поради допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в грешно определяне на мястото на
нарушението от страна на наказващия орган.
В противоречие с чл. 42, т. 3 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в АУАН и
в НП наказващият орган е описал грешно мястото на извършване на
нарушението. Както в Акта, така и в НП е посочено, че нарушението е
извършено в гр. София, ул.“Московска“ № 15. Същевременно и видно от
приобщения по делото доказателствен материал, включително от събраните в
хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства чрез разпит в
процесуалното качество на свидетел на актосъставителя Манев, проверката е
била извършена на място в обект, находящ се в гр.София, бул.“Цар
Освободител“ № 10, където и нарушението е било констатирано за извършено.
От изложеното следва единствено възможният извод, че в съставеният АУАН
и издаденото въз основа на него НП, мястото на нарушението е описано
неправилно.
Неточното посочване на мястото на извършване на нарушението
възпрепятства правото на защита на наказаното лице да разбере срещу кои
точно факти следва да се защитава.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че е налице
5
формална предпоставка за отмяна на атакувания акт, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на въззивника е
допуснато процесуално нарушение, което води до опорочаване на
производството. Констатираното по-горе грешно посочване на мястото на
извършване на нарушението съставлява съществено процесуално нарушение,
тъй като не позволява на нарушителя да разбере срещу кои точно факти
следва да се защитава.
В случая не става въпрос за допусната техническа грешка, тъй като и в
Акта, и в НП е изведено твърдението, че нарушението е извършено на ул.
"Московска" № 15. Поради това е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2
от ЗАНН, тъй като в случая грешното определяне на мястото на нарушението
е не само в АУАН, но и в наказателното постановление, а то е актът, който
определя обхвата на административнонаказателното обвинение, срещу което
жалбоподателят организира защитата си. В тази връзка е необходимо да бъде
посочено първо, че чл. 53, ал. 2 ЗАНН касае само нередовност в АУАН, но не и
в НП. Второ, мястото на нарушението не е сред нередовностите, които могат
да бъдат надлежно преодолени чрез правилото на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
Следователно, грешното или неясното посочване на мястото на извършване на
нарушението в АУАН и в НП е в нарушение на изискванията чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН. Процесуалният пропуск е съществен, защото в хода на съдебното
следствие не могат да се установяват факти, с които да се допълва, коригира
или конкретизира административнонаказателното обвинение. Касае се за
правораздавателна административнонаказателна дейност, която е изцяло
подчинена на ЗАНН, а за неуредените случаи – на НК и НПК (на основание
препращащите норми на чл. 11 и чл. 84 ЗАНН). Допуснатият порок несъмнено
нарушава правото на защита на санкционираното лице да разбере
административнонаказателното обвинение, респ. води до невъзможност да се
определи по недвусмислен начин предметът на доказване /чл. 102 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН/, което е в правомощията единствено на
административнонаказващия орган.
Неспазването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е винаги съществено нарушение,
доколкото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а
също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
6
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи,
така протеклата фаза на административнонаказателното производство по
установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, поради което и така издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, респективно и същото следва да бъде
отменено изцяло, като обсъждането на въпросите и доводите, релевирани от
страните, които иначе биха се явили релевантни за делото, се явява
безпредметно.
Предвид разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН и направеното изрично
искане от жалбоподателя в тази насока, в полза на последния следва да се
присъдят направените от него разноски по делото за адвокатско
възнаграждение. От приложения на л. 14 от делото договор за правна защита
и съдействие е видно, че жалбоподателят е заплатил на адв. В. сумата от
500,00 лева за процесуално представителство по делото, която и при липса на
релевирани доводи за прекомерност от въззиваемата страна, следва да бъдат
присъдени в цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 790402-F776882/01.10.2024 г.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на
основание чл. 185, ал 2, вр. ал. 1 от ЗДДС на дружеството – жалбоподател
„Гастрономия 1“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба Н –
18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП – София да заплати на Гастрономия 1“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
ул.“Московска“ № 15, представлявано от Й. Е. С. – управител, сумата в размер
на 500,00 (петстотин) лева – представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в производството.

7
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8