Определение по дело №486/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

67

Година

16.7.2014 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.11

Година

2014

Председател:

Секретар:

За да се произнесе, съобрази:

Постъпила е уточняваща искова молба от „А.”О. -С. в която се твърди,че на 19.12.2012 год. между страните е подписано Споразумение, по силата на което „Ц. Т.” Е. гр. Д. признава, че към 14.12.2012 год. има парично задължение към ищеца в размер на 41 922,57 лв., представляващо неплатена стока по фактури, подробно описани в Приложение № 1-неразделна част от споразумението. Съгласно постигнатата договореност, задължението следвало да се плати разсрочено на 20 седмични равни вноски, но не по-късно от 31.05.2013 год. До31.05.2013 год.ответникът платил само сумата от 6 288,36 лв. Твърди, че за сумата от 14 146,22 лв. подали по заповедното производство по чл.410 от ГПК заявление, по което било образувано Ч.Гр.д. № 1903/2013 год. ВТРС. Длъжникът подал възражение. Ищецът предявил установителен иск по чл.422,вр.чл.415 от ГПК за вземането си. Във ВТРС било образувано Гр.д. № 2930/2013 год. Твърди, че за остатъка от вземането си предявил пред районния съд осъдителен иск за сумата от 20 500,12 лв. по споразумението от 19.12.2012 год. Образувано било Гр.д. № 2931/2013 год. Първоинстанционният съд установил, че вземанията и по двете дела произтичат от един факт, неплащане по подписаното споразумение и с определение № 2254/15.10.2013 год. по гр.д. № 2930/2013 год. ВТРС е съединил делото с гр.д. № 2931/2013 год. в едно производство,по по-малкия номер. Съобразно правилата за родовата подсъдност прекратил делото и препратил същото ра разглеждане пред окръжния съд.

Прави искане съдът да приеме, че между страните съществува правен спор относно задълженията на „Ц.Т.”Е.-гр.Д., като длъжник по споразумението от 19.12.2012 год. на обща стойност 34 646,36 лв.. Вземането е по 14 бр.фактури на обща стойност 14 146,22 лв., подробно описани по гр.д. № 2930/2013 год. ВТРС и 26 бр. фактури на обща стойност 20 500,12 лв., подробно описани в исковата молба по гр.д. № 2931/2013 год.

Прави се искане съдът да постанови решение, с което на основание чл.327, А.1 от ТЗ да бъде осъден ответника да заплати сумата от 34 646,36 лв., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от 30.08.2013 год., до окончателното издължаване. Претендира заплащане на основание чл.78,А.1 от ГПК разноски и такси, включително такси и разноски, направени по Ч.Гр.д. № 1903/2013 год., гр.д. № 2930/2013 год. и гр.д. 2931/2013 год. всички на ВТРС.

Ответникът „Ц. Т.”Е.-Д. в настоящото производство не заема становище. Заявява, че е подала отговор по чл.131 ГПК по гр.д.№ 2930/2013 год. ВТРС. С отговора ответникът е направил възражение за прихващане на задълженията до размера на по-малкото, с довод, че ищецът не изпълнил задълженията си за доставка на поръчана стока, поради което му е наложена санкция за сумата от 16 588,46 лв. и сумата от 5 179,14 лв. без ДДС.

С молба от 11.06.2014 год. по реда на чл.227 ГПК ищецът е направил искане за промяна в ответника, като иска да де счита предявен срещу ответник „И." Е., ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр.В.Т., бул. ”Б.”, № 1. Представя доказателства за извършеното правоприемство Удостоверение от Търговския регистър № *..../09.06.2013 год. на Агенцията по вписванията.Съдът е допуснал исканата промяна в ответника.

При извършената служебна проверка в ТР по партидата на „Ц. Т.”Е.,съдът установи,че на 28.04.2014 год. А. С. а Д., с ЕГН *, в качеството си на едноличен собственик и представляващ „К.-А” Е., ЕИК .........., дружеството едноличен собственик на капитала на „Ц. Т.”Е.,ЕИК ......... Търговия” Е. е проведено общо събрание на съдружниците на дружеството и взето решение за промяна на досегашното наименование на дружеството от „Ц. Т.”Е. на „И.”Е..На 09.05.2014 год. промяната е вписана по партидата на „Ц. Т.”Е./сега И.”Е./.Променено е седалището и адреса на управление, с управител Д. Р., досегашния управител на „Ц. Т.”Е..”И.” Е. е със запазен ЕИК, този на „Ц. Т.”Е..

В. Окръжен съд, като взе предвид на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбите на закона, приема за установено следното :

Установява се от събраните доказателства и не се спори от страните,че ищецът „А.”О.-С. по реда на чл.410 ГПК е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 14 146,22 лв. Образувано е Ч.Гр.д. № 1903/2013 год. ВТРС.В полза на заявителя е издадена Заповед № 1132/ 27.06.2013 год.за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата 14 146,22 лв. главница и сумата от 882,92 лв. разноски,от които 282,92 лв. ДТ и 600 лв.Вземането е по следните фактури:

В законовия срок длъжникът подал възражение.Ищецът предявил иск за установяване на вземането си,образувано е Гр.д. № п2930/2013 год. ВТРС. За сумата от 14 146,22 лв. Вземането си основал на сключено с длъжника /ответник/ споразумение от 19.12.2012 год. и неплащане на доставена стока по 19 бр. данъчни фактури. Длъжникът подал възражение, че не дължи. Заявителят, ищец в настоящото производство е предявил установителен иск по чл.422,А.1 от ГПК за съществуване на вземането си. Образувано било гр.д. № 2930/2013 год.ВТРС, за част от вземането. За остатъка от вземането ищецът предявил осъдителен иск за сумата от 20 500,12 лв.

Образувано било гр.д. № 2931 /2013 год.ВТРС,съединени в едно производство по реда чл.213 ГПК.Същите, като едно дело, по правилата на родовата подсъдност са изпратени за разглеждане на окръжния съд, предмет на настоящото разглеждане.

Не е спорно също така, че ответникът е направил възражение за прихващане по сключени Договори за доставка А368/29.03.2010 год.;А556 от 01.02.2011 год. и А12060/01.03.2012 год. на основание чл.91,вр.чл.137 от ОУ на Договора за доставка, с възражение, че доставчикът не е предоставял информация за оборота си за 3-то и 4-то тримесечие на 2010 год.;1-во на 2011 год. и 1-во и 2-ро на 2012 год., поради което следва да му бъде наложена неустойка в размер на 10% от месечния оборот общо за сума в размер на 16 588,46 лв. По сключен Договор за доставка А 12060/01`.03.2012 год. ответникът възразява за неизпълнение на договора за доставка от страна на ищеца, и на основание чл.133 от ОУ от договора претендира неустойка в размер на 20 % от стойността на поръчаната но недоставена стока. Или неустойка в размер на 5 179,14 лв.,без ДДС. Прави прихващане със сумата от 22 780 лв. с ДДС. По реда на чл.104 от ЗЗД.

За изясняване на спорните обстоятелства съдът е приел писмени доказателства, допуснал и приел заключение на съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице Д. Б. се установява, че при ответника „Ц. Т.”Е. по с/ка 401 -„Доставчици” е заведена партида на ищеца "А."О. В счетоводството на ответника по кредита на с/ка 401 за партида „А.”О. са осчетоводени данъчни фактури за сумата всичко 41 922,57 лв.Към 31.12.2012 год. неплатените фактури са на стойност 41 922,57 лв., колкото към 19.12.2012 год.,датата на подписване на споразумението между страните. Към 01.01.2013 год. съществува задължение в размер на 41922,57 лв. на „Ц. Т.”Е. към „А.”О. е записано в счетоводната база на „И.” Е. с БУЛСТАТ ........... Вещото лице е установило, че към 08.02.2013 год. са погасени чрез банкови преводи от „И.”Е. към „А.”О. фактури на стойност 6 288,36 лв. Остатък за плащане е в размер на 35 634,21 лв. При проверка в счетоводството на ответника вещото лице е установило, че при същия са осчетоводени плащания по два Протокола за прихващане на плащания по фактури от 02.07.2013 год. на стойност 6 192,43 лв. и 16 588,46 лв. - всичко 22 780 лв.

Изложената фактическа обстановка, приета от съда за безспорно установена налага следните правни изводи:

Предявен е иск по чл.327, А.1 от ТЗ, който съдът намира за основателен и доказан.

Между страните са възникнали договорни отношения, имащи белези на договор за търговска продажба. По силата на тези отношения ищецът е доставял на ответника стоки, подробно индивидуализирани в издадените фактури и търговски документи, като вид количество и съответна стойност в издадените фактури./същите приложени по гр.д. № 2930/2013 год. и № 2931/2013 год. на ВТРС./ На 19.12.2012 год. страните са подписали споразумение, съгласно което ответникът „Ц. Т.”Е. има парични задължения към доставчика „А.”О., в размер на обща стойност 41 922,57 лв.възникнали от получена, но неплатена стока по фактури, подробно описи в Приложение № 1, неразделна част от приложението. Със споразумението ответникът се е задължил да изплати дължимата сума, в рамките на 20 седмици, на равни погасителни вноски- по 2 096,12 лв., но не по-късно от 31.05.2013 год./л.12 от гр.д. № 2930/2013 год. ВТРС./.Споразумението носи подписите на представителите на страните. При проверката вещото лице е установило, че от задълженията по споразумението от 08.02.2013 год. ответникът чрез банкови преводи е платил суми на обща стойност 6 288,36 лв. Останали са неизплатени задължения в размер на 35 634,21 лв. Заключението на вещото лице не е оспорено,кореспондира със събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът го кредитира изцяло. С оглед изложеното съдът приема, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми, представляващи цена на доставена, но неплатена стока по 30 бр.фактури. Ищецът е предявил иск за сума в размер на 34 646,36 лв.и съдът дължи произнасяне в този размер.

По тези съображения и на основание чл.327,А.1 от ТЗ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума в размер на 34 646,36 лв.

С отговора по чл.131 от ГПК по гр.д. № 2930/2013 год. ВТРС ответникът е направил възражение за прихващане по чл.104 от ЗЗД. По делото липсват доказателства, установяващи твърдяната дължимост на претендираните суми като неустойка. Очевидно характера на неустойката е компенсаторен и санкционен. Твърденията на ответника, че е налице неточно неизпълнение, от което се поражда правото му на неустойка са напълно недоказани. От събраните доказателства по делото не се установи ответното дружество да е поръчвало стоки от определен артикул, които ищецът да не е доставил. Ответникът, на когото е тежестта на доказване не е представил нито договора, нито Общите условия към него, нито твърдените заявки, на които основава правото си на неустойка. Представените констативни протоколи не са годни доказа‗елства, удостоверяващи категорично този факт, т.к. изхождат едностранно от ответника и доколкото представляват частни свидетелстващи документи, могат да бъдат доказателство единствено за факта, че изявленията които се съдържат в тях, са направени от лицата, които са се подписали. Друга доказателствена сила нямат, още повече че от тях не може да се направи съпоставка относно поръчаноно и доставеното. По тези съображения следва да се приеме, че ответникът няма изискуемо вземане спрямо ищеца, което да послужи за извършване на прихващане с негово насрещно вземане, предмет на настоящото производств, за заплащане цената на доставената стока. Възражението за прихващане се явява неоснователно и недоказано, поради което претенцията следва да се уважи в претендирания размер 34 646,36 лв.

На основание чл.86 от ЗЗД върху главницата следва да бъде присъдена законна лихва, считано от датата на забавата, която е датата на подаване на двете искови молби пред ВТРС - 30.08.2013 год., до окончателното издължаване.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца всички разноски, в т.ч. и тези направени в заповедното производство - размер на 3 286,05 лв., включващи ДТ и адвокатско възнаграждение по гр.д. № 2930/2013 год.ВТРС, гр.д. № 2931/2013 год.ВТРС, разноски за вещо лице пред настоящия съд и разноски по Ч.Гр.д. № 1903/2013 год. ВТРС.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „И." Е.,ЕИК.............,/правоприемник на „Ц. Т.”Е.,ЕИК........../,със седалище и адрес на управление гр.В.Т., бул.Б. „,№ 1,представлявано от управителя Д. Р. да заплати на „А.”О.,ЕИК:........., с адрес на управление гр.С.,бул.”П. Б. А.”№ 70, представлявано от управителя А. К., чрез адвокат Ц. Б.-САК,бул.”В.,№ 56,.ІV. сума в размер на 34 646,36 лв. /тридесет и четири хиляди шестстотин четиридесет и шест лв. и 36 ст./неплатени 30 бр. Фактури по споразумение от 19.12.2012 год.,ведно със законната лихва, считано от 30.08.2013 год.,до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА „И.”Е.,ЕИК.............,/правоприемник на „Ц. Т.”Е.,ЕИК ............/,със седалище и адрес на управление гр.В.Т., бул. Б. „,№ 1, представлявано от управителя Д. Р. да заплати на „А.”О., ЕИК:............., с адрес на управление гр.С.,бул.”П. Б. А.”№ 70, представлявано от управителя А. К., чрез адвокат Ц. Б.-САК,бул.”В.",№ 56,.ІV. сумата от 3 286,05 лв. разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчване на решението на страните.

Съдия :