Решение по дело №14006/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4716
Дата: 5 ноември 2019 г. (в сила от 12 април 2021 г.)
Съдия: Любомир Симеонов Нинов
Дело: 20183110114006
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……….…………г.

 

5.11.2019г. гр.Варна

 

                  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Варненски районен съд, ХХХІ състав в открито съдебно заседание проведено на първи октомври две хиляди деветнадесета година в състав:

 Районен съдия: Любомир Нинов

при участието на секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№14006/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба ищците Ж**** и С**** твърдят, че са дъщери на първата ответница Ю.Д. и в това качество са наследници по закон заедно с нея на общия им наследодател Ф*** И**** Д****, б.ж. на гр.В**** и съпруг на ответницата. Твърдят, че двете ответници Юр.Д. и Ж.Н. са сестри и са съсобственици по дарение от своя баща Т**** Ж. Т**** на недвижим имот находящ се в с.Р**** г****, общ.А****, обл*** представляващ УПИ ****в кв**** по плана на с.Р**** г***, с площ от 1170 кв.м. Сочат, че съгласно договор за доброволна делба от 20.02.2007г. между двете сестри Ю.Т.Д. е получила описания имот в дял и е платила на сестра си Ж.Т.Н. парична сума за уравнение на нейния дял. Твърдят, че към момента на извършване на доброволната делба на посочения имот Ю.Д. е била омъжена за баща им Ф**** И**** Д**** и същият е станал съсобственик с нея в дела от недвижимия имот, получен чрез заплащане на парична равностойност. Твърдят, че на 13.10.2011г. Ю.Д. е сключила със сестра си и втора ответница по делото Ж.Н. предварителен договор за продажба на ½ ид. части от процесния имот за сумата 1500лв., който договор е обявен за окончателен с влязло в сила решение на ВОС по в.гр.д.№ ****Твърдят, че след смъртта на техния баща и общ наследодател Ф*** И**** Д**** двете ищци са станали съсобственици в описания недвижим имот заедно с майка си Ю.Д., както към датата на сключване на предварителния договор за продажба на ½ ид.части от процесния имот с Ж.Н., така и към датата на обявяване на този договор за окончателен и реалното прехвърляне на тази идеална част на ответницата Ж.Н.. Твърдят, че  имат право съгласно чл.33 от ЗС на предпочтително изкупуване на продавания от Ю. Д*** дял от съсобствения им имот.  Молят да се постанови решение, с което да се осъди Ю.Т.Д. и Ж.Т.Н. на основание чл.33 ал.2 от ЗС да продадат на ищците Ж.Ф.Г. и С.Ф.Д. ½ идеална част от недвижим имот предмет на договора за продажба от 13.10.2011г. между Ю.Т.Д. и Ж.Т.Н. при равни части за всяка от ищците за цена 1500лева и при другите условия уговорени в посочения договор и претендират разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата Ю.Т.Д. е  подала писмен отговор на исковата молба, в който счита че предявения иск е допустим и основателен.

В срокът по чл.131 от ГПК ответницата Ж.Т.Н. е подала писмен отговор, в който счита предявения иск за неоснователен и моли да се отхвърли. Възразява, че  двете ищци не притежават права върху имота, предмет на делба, тъй като процесния имот е дарен от бащата на Ю.Д.  и Ж.Н. и е станал съсобствен само между двете сестри. Твърди, че през 2007г. е извършена доброволна делба между Ю.Д. и Ж.Н., като Ю.Д. не е изплатила на сестра си уравнение при сключване на договора. Твърди че е оглед доброволно уреждане на спора  са били сключени  два  предварителни договора с първата ответница. Сочи, че е завела дела за обявяване на двата предварителни договори за окончателни гр.д.№**** на ВРС и гр.д.№ ****на ВРС. Твърди че по силата на съдебно решение на ВОС по в.гр.д.№**** ответницата е придобила правото на собственост с продажба на ½ от урегулиран поземлен имот, като решението на Варненския окръжен съд е влязло в сила на 25.03.2013г. и е вписано в книгите по вписванията на 04.07.2013г., като оттогава и до датата на завеждане на настоящото дело е владяла спокойно и несмущавано  процесния имот претендира разноски.

Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в  чл.33, ал.2 от ЗС.

     Съгласно представеното копие от съдебно решение от 11.02.2013г. постановено по в.гр.д.№**** на ВОС водено по реда на чл.19 от ЗЗД със същото е обявен за окончателен по иска на Ж.Н. срещу Ю.Д. сключения между двете предварителен договор от 13.10.2011г., като в полза на Н. е прехвърлено право на собственост върху 1/2ид.ч. от УПИ №*** по плана на с.Р**** г****, Общ.А**** целият с площ от 1 170кв.м. за сумата от 1 500лв., която е заплатена изцяло от Н..

     Представено е и копие от удостоверение за наследници на Ф*** И**** Д**** съгласно което последният е починал на 8.11.2007г., като е оставил за наследници дъщерите си С.Д. и Ж.Г. и съпругата си Ю.Д..

     От представения договор за доброволна делба от 20.02.2007г. се установява, че майката на ищците, ответницата Ю.Д. в рамките на делбата с втората ответница Ж.Н. е придобила собствеността върху целия имот представляващ дворно място в с.Р*** г****, Общ.А**** с площ от 1 170кв.м. и представляващо УПИ №*** по плана на селото, като е изплатила уравнение на дела на сестра си. При това положени и при липсата на други доказателства съдът приема, че двете ответници са били съсобственички при равни квоти на имота, като с акта на заплащане на дела на Ж.Н. нейната 1/2ид.ч. от имота е придобита от Ю.Д. при условията на СИО със съпруга й Ф*** Д****, като със смъртта на последния двете ищци са придобили по 1/3 от неговата ½ от закупената част.    

      За допустимостта и основателността на настоящия иск е нужно да се установят отговори на следните въпроси-имат ли ответниците качеството на съсобственици на продадения имот към момента на продажбата, към момента на предявяване на иска, кога са научили за извършената продажба, има ли условия говорени привидно в тяхна вреда и какви са действително уговорените условия между страните по сделката.

     По въпроса за спазване на преклузивния срок за предявяване на иска по чл.33, ал.2 от ЗЗД следва да се има предвид, че съществуват два възможни хипотези. При наличие на отправено предложение за изкупуване и когато няма такова предложение. При втората хипотеза в която се намира и настоящия спор срокът тече от узнаването, като в този смисъл е и решение № **** от 05.06.1964 г. по гр. д. № **** г. на ВС, I г. о. При настоящия случай предвид твърденията за липса на покана в тежест на ищците е да докажат, момента на узнаване за обявяване на предварителния договор за окончателен. Те обаче не са провели такова доказване и не само не са провели доказване, но и не са направили доказателствени искания в тази насока макар, че с доклада по делото им е дадено указание, че следва да докажат всички свой твърдения сред които е и твърдението, че са научили за прехвърлянето в предвидения по закон срок преди завеждане на исковата молба. Ищците въпреки съществуващата по закон за тях възможност да направят такова доказателствено искане и в първото редовно по делото заседание и тогава не са направили такова.

     Предвид изложеното по-горе решаващия състав приема, че ищците до приключване на устните състезания не са доказали наличието на предпоставка по допустимостта на иска, а именно че искът е предявен в законово определения преклузивен срок по чл.33, ал.2 от ЗЗД и поради това определението за даване ход на делото по същество от открито съдебно заседание следва да се отмени и производството да се прекрати.

Следва да се посочи, че въпросът за началото на срока по чл.33, ал.2 от ЗС, т.е. за съществуването или не на потестативното материално право на изкупуване е такъв по съществото на правния спор, поради което обуславя основателността, а не допустимостта на иска. В този смисъл е приложеното по делото Определение № *** от 06.10.2008 г. по ч. гр. д № *** г. на IV г. о. на ВКС.

     Настоящия състав намира, че само за пълнота на изложението следва да се обсъди и въпросът до колко е възможно съдебно решение да предвижда условия уговорени привидно и във вреда на страна по смисъла на чл.33, ал.2 от ЗС. Прехвърлянето на имота в настоящия случай е извършено по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД по съдебен път при това положение не съществува възможност да се приеме, че съдът е допуснал прехвърляне на собственост при уговорени привидно условия имащи за цел да увредят другите съсобственици, каквито безспорно са двете ищци. Всъщност ищците разполагат с няколко други способа за защита на своите части от имота.

     Ето защо, съдът  

 

                           РЕШИ

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж.Ф.Г. ЕГН********** и С.Ф.Д. ЕГН********** *** от една страна като ищци и Ю.Т.Д. ЕГН********** *** и Ж.Т.Н. ЕГН********** *** и двете от друга страна като ответници за допускане на изкупуване от страна на ищците на 1/2ид.ч. от недвижим имот находящ се в с.Р**** г****, общ.А****, обл****, представляващ УПИ ***в кв.**** по плана на с.Р**** г***, с площ от 1170 кв.м. прехвърлен на ответницата Ж.Т.Н. ЕГН********** *** по силата на съдебно решение от 11.02.2013г. постановено по в.гр.д.№**** на ВОС постановено по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД при условията посочени в решението, на осн.чл.33, ал.2 от ЗЗД.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от датата на уведомяването.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: