ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
Гр.Троян,
18.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, втори състав,
в закрито съдебно заседание на осемнадесети март, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател:
СВЕТЛА ИВАНОВА
Секретар……………….,
като разгледа докладваното от съдията
– Иванова гр.дело №857 по описа на
ТРС за 2020 год., за да се произнесе –
съобрази:
Производство
с правно основание чл.250 от ГПК и чл.248 от ГПК.
В Районен съд гр.Троян е образувано
гр.дело №857/2020г. по искова молба, предявена от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
- ВАРНА” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Прилеп“ № 33, представлявано от В.Д.В.- управител, чрез пълномощник П.В.В.- юрисконсулт, с правно основание чл.422 ал.1 ГПК. Претендира
се да бъде признато за установено, че Б.К.М., ЕГН **********, с адрес по заявление: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик“ бл.
50, ап. 21, настоящ и постоянен адрес:***, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД, ЕИК *** сумата 360,88 –триста и шестдесет лева и 88
стотинки, представляваща главница, дължима за периода от 02.05.2018 г. до
01.06.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 31.07.2020 г. до окончателно плащане на
задължението и сумата 33,67 –тридесет и три лева и 67 стотинки, представляваща
обезщетение за забава за периода от 06.07.2018 г. до 27.06.2020 г., сумата
25,00 – двадесет и пет лева - разноски по делото за платена държавна такса,
както и сумата 50,00 - петдесет лева - юрисконсултско възнаграждение, съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК /Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., изм. и доп., бр. 8 от
24.01.2017 г., доп., бр. 13 от 07.02.2017 г./ във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл.
26 от Наредбата за заплащането на правната помощ /Приета с ПМС № 4 от
06.01.2006 г., обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., посл.
изм. и доп., бр. 98 от 15.12.2015 г., в сила от 15.12.2015 г./., за което е издадена
Заповед №247 от 04.08.2020г. по ч.гр.д.№580/2020г. по описа на РС-Троян.
В предвидения
по реда на чл.131 от ГПК срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който счита иска за неоснователен. Твърди, че
процесния апартамент, находящ се в ***, за
който ищцовото дружество претендира заплащане на задължения за периода
02.05.2018г.- 27.06.2020г. е закупено по време на брака му с М.З.. Излага, че с Решение №85 от
31.05.2005г. по гр.д.№ 4628/2004г. по описа на СРС брака им е прекратен, като жилището
е останало в собственост на М.З..
Излага, че с нот.акт №195 т.1 рег.№ 2839 д.159/16г. на
нотариус К.К.-район на действие PC Варна, рег.№
520, М.З. е продала имота на П.С.Н.
ЕГН**********,***.
Твърди, че задължението за заплащане
на ВиК услуги представлява облигационно отношение, възникнало на основание
сключен договор между собственика на жилището и ВиК оператора и е регулирано от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
от одобрени Общи условия, поради което счита, че задължението му като
потребител на ВиК услуга е възникнало с придобиване през 2004г. собствеността
на процесния недв.имот, но същото е отпаднало през 2005г., тъй като е изгубил
качеството собственик. Не оспорва размера на задължението. Ангажира
доказателства.
В хода на производството
по настоящото гр.д.№587/2020г. на ТРС е постъпила молба вх.№ 260477/09.02.2021
г. от „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, чрез пълномощник юриск. Пл. В.,
с която на основание чл. 232 от ГПК оттеглят исковата молба срещу Б.К.М. и
молят производството по делото да бъде прекратено, тъй като на 18.01.2021 г. е
извършено доброволно плащане на претендираните суми. Претендират разноски в заповедното
и в настоящото производството, съобразно представен списък по реда на чл.80 от ГПК
С протоколно
определение № 260060 от 18.02.2021г., постановено по делото, съдът е прекратил производството
по гр.д. № 857 от 2020 година по описа на Троянски районен съд, поради
оттегляне на исковата молба, като е осъдил „Водоснабдяване и канализация -
Варна” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Прилеп” № 33, представлявано от управителя В. Д. В., да заплати на Б.К.М., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата 200,00 – двеста лева, представляващи разноски
по делото, на основание чл.78 ал.4 от ГПК.
Постъпили са по делото от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД две молби – с правно основание чл.250, ал.1 ГПК за допълване на протоколно определение № 260060 от
18.02.2021г. досежно разноските в
заповедното и исковото производство, претендирани от ищцовото дружество и с правно основание
чл.248 от ГПК – да бъде изменено протоколно определение №
260060 от 18.02.2021 г., в частта за разноските, с които ищцовото Дружество е
осъдено да заплати на Б.К.М. ЕГН ********** сумата от 200лв., представляващи
разноски по делото на основание чл.78. ал.4 ГПК.
Съдът, за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството по чл.422 ГПК е инициирано
след подадено възражение от длъжника по ч.гр.д.№ 580/2020г. по описа на
РС-Троян, по което е издадена Заповед №247 от 04.08.2020г. по описа на ТРС.
Същото е приключило с определение за прекратяване на делото, поради оттегляне
на исковата молба, т.е. в хипотеза, при която заповедта за изпълнение не влиза
в сила, поради което актът по чл.81 ГПК, във връзка с
който се дължи произнасяне относно отговорността за разноските за заповедното
производство е прекратителното определение на исковия съд по чл.422 ГПК. Съгласно
трайно установената съдебна практика, намерила разрешение в т.13 от ТР №4/2013
г. на ОСГКТ на ВКС, при прекратяване на производството по делото по иска по
чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК издадената заповед за изпълнение и
изпълнителният лист подлежат на обезсилване. Предвидено е, че компетентен да
обезсили заповедта за изпълнение и да обезсили изпълнителния лист при
прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, е съдът
в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване, като
в този случай обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист
следва да се постановят едновременно с определението за прекратяване на
производството по иска, което не е сторено в настоящия казус.
Изложените
аргументи мотивират съда да приеме, че протоколно определение №260060 от
18.02.2021г., постановено по настоящото гр.д.№857/2020г. на ТРС следва да бъде
допълнено, като бъде обезсилена Заповед №247 от 04.08.2020г. по
ч.гр.д.№580/2020г. по описа на РС-Троян, с която е разпоредено Б.К.М., ЕГН **********, с адрес по заявление: ***, настоящ и постоянен адрес:***, да заплати
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, представлявано от В.Д.В.-
управител, чрез пълномощник П.В.В.-
юрисконсулт, сумата 360,88 –триста и шестдесет лева и 88 стотинки,
представляваща главница, дължима за периода от 02.05.2018 г. до 01.06.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2020 г. до
окончателно плащане на задължението и сумата 33,67 –тридесет и три лева и 67
стотинки, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.07.2018 г. до
27.06.2020 г., сумата 25,00 – двадесет и пет лева - разноски по делото за
платена държавна такса, както и сумата 50,00 - петдесет лева - юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК /Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007
г., изм. и доп., бр. 8 от 24.01.2017 г., доп., бр. 13 от 07.02.2017 г./ във вр.
чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ
/Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г., в сила от
01.01.2006 г., посл. изм. и доп., бр. 98 от 15.12.2015 г., в сила от 15.12.2015
г./.
По
отношение на искането от ищеца за изменение на основание чл.248 от ГПК на протоколно определение №260060 от 18.02.2021 г., в частта за
разноските, с което ищцовото Дружество е осъдено да заплати на Б.К.М. ЕГН **********
сумата от 200лв., представляващи разноски по делото на основание чл.78. ал.4 ГПК и претендираните в заповедното и в исковото производство разноски, съдът намира същото за неоснователно, поради
следните съображения:
Настоящото
дело е образувано по подадена искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД, ЕИК ***, с
правно основание чл.422 ГПК, след подадено възражение ч.гр.д.№ 580/2020г. по
описа на РС-Троян, по което е издадена Заповед №247 от 04.08.2020г. по описа на
ТРС.
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 580/2020г. на ТРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Исковете, по
които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество. В доказатествена тежест на ищеца е да
докаже при главно и пълно доказване съществуването на валидно възникнало
облигационно отношение с ответника като установи вземането си на твърдяното
договорно основание и в претендирания размер; че през процесния период е
извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода за обект, находящ се
*** и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител
по смисъла на Общите условия.
Безспорно
е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от
Закона за водите и
предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Варна.
Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР
общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един
централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им. Съгласно
чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай
отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени
от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на
индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Според чл. 3 от
посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени
имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.
1 точки 1 и 2 от ОУ на оператора, която разпоредба регламентира няколко основни
групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й и наематели. За да
възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той
на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор - Варна. Доказателства за това, че ответникът е потребител на
услуги, предоставени от ищеца за процесния период 06.07.2018г до 27.06.2020г.,
не се представиха по делото. Ищецът не установи, че именно ответникът е материалноправно
легитимирана да отговаря по исковете. По делото не са ангажирани доказателства
същият да е собственик или ползвател /носител на ограничено право на ползване/
на посочения в исковата молба имот. Напротив,
по делото са налични доказателства-Решение №85 от 31.05.2005г. по гр.д.№
4628/2004г. по описа на СРС от което се установява, че от 2005г. ответникът М.
е изгубил качеството собственик /съсобственик . От приложеното по
ч.гр.д.№580/2020г. възражение от Б.М. е приложен Нот.акт №195 т.1 рег.№ 2839 д.159/16г. на
нотариус К.К.-район на действие PC Варна, рег.№
520, от който е видно, че от
15.06.2016г. собственик на имота е П.С.Н..
Изложените
аргументи водят до безспорния извод за липсата на пасивна материалноправна
легитимация на ответника, като потребител на услугите, поради което, при
произнасяне по съществото на спора, искът би се отхвърлил.
В
тази връзка съдът счита за неоснавателни изложените от ищцовото дружество
аргументи, че „Съдът не е отчел факта, че оттеглянето на исковата молба е
извършено в резултат от цялостно плащане на вземането-предмет на иска-за
главници, обезщетения за забава и за законна лихва, в хода на процеса, а не
поради наведените в отговора на исковата молба твърдения от ответника.“.
Неоснователни се явяват и твърденията, че Б.М. е бил недобросъвестен и не е
изпълнил задължението си, регламентирано в чл.58, ал.З от ОУ (от 2006г.) да уведоми писмено В и К оператора
за настъпилата промяна в титуляра на правото на собственост на водоснабдения
обект, тъй като от 2005г., същият не е собственик на имота. Неоснователно се
явява и твърдението на ищцовото дружество, че с оглед разпоредбата на чл.9а от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ,
промяната на носителя на правото на собственост на водоснабдения обект има
действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по
реда, определен в общите условия. Посочената разпоредба е в сила от 17.08.2012г. приета ДВ, бр. 63 от
Предвид горните
съображения, искането за отмяна на решението в частта, касаеща разноските
следва да се остави без уважение, като неоснователно.
Водим от
горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА
протоколно определение № 260060 от 18.02.2021г., постановено по
настоящото гр.д. № 857 от 2020 година по описа на Троянски районен съд, като:
ОБЕЗСИЛВА Заповед
№247 от 04.08.2020г. по ч.гр.д.№580/2020г. по описа на РС-Троян, с която е
разпоредено Б.К.М., ЕГН **********, с
адрес по заявление: ***, настоящ и постоянен адрес:***, да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, представлявано от В.Д.В.-
управител, чрез пълномощник П.В.В.-
юрисконсулт, сумата 360,88 –триста и шестдесет лева и 88 стотинки,
представляваща главница, дължима за периода от 02.05.2018 г. до 01.06.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2020 г. до
окончателно плащане на задължението и сумата 33,67 –тридесет и три лева и 67
стотинки, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.07.2018 г. до
27.06.2020 г., сумата 25,00 – двадесет и пет лева - разноски по делото за
платена държавна такса, както и сумата 50,00 - петдесет лева - юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК /Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007
г., изм. и доп., бр. 8 от 24.01.2017 г., доп., бр. 13 от 07.02.2017 г./ във вр.
чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ
/Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г., в сила от
01.01.2006 г., посл. изм. и доп., бр. 98 от 15.12.2015 г., в сила от 15.12.2015
г./.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№260771 от 05.03.2021г. по описа на
ТРС, подадена от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД, ЕИК ***, чрез
юрисконсулт Пламенка В. за изменение на
протоколно определение № 260060 от 18.02.2021 г., постановено по ГД №
857/2020г. по описа на РС-Троян в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – гр.Ловеч в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
На основание чл. 7 от ГПК, препис от настоящото определение да се връчи на страните по делото.
Районен съдия: