Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 05.05.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Шумен, в публичното
заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Административен
съдия: Кремена Борисова
при участието на
секретаря Св. Атанасова, като разгледа докладваното от административния съдия АД
№ 6 по описа за 2022 година на Административен съд – гр. Шумен, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на Е.Ш.Д.,***, депозирана чрез
адвокат Д.Д.от Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 2153-27-85 от
10.12.2021г. на директора на ТП на НОИ – Шумен, с което е оставена без уважение
жалба с вх. № 1012-27-118 от 05.11.2021г. срещу Разпореждане № РВ-3-27-01015677
от 13.10.2021г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО да
възстановяване на недобросъвестно получените парично обезщетение за бременност
и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от
01.01.2016г. до 07.05.2017г. в размер на 8912.49 лева, от които 5874.32 лева
главница и 3038.17 лева лихви.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност,
необоснованост и дискриминационност на атакуваното решение. В тази насока
жалбоподателят излага аргументи, че обжалвания административен акт е
незаконосъобразен, тъй като неправилно директорът на ТП на НОИ се е позовал на
недобросъвестност при получаване на сумите, съставляващи парично обезщетение
при бременност и раждане и парично отглеждане на малко дете от оспорващата за
периода 01.01.2016г. до 07.05.2017г., доколкото тя е манифестирала
волеизявление да се впише като земеделски производител, регистрирала се е като
такъв, внасяла е осигуровки, след което е родила, при което у нея е било налице
съзнанието, че изплащаните ѝ суми под формата на обезщетения ѝ се
дължат. Релевират се и доводи, че при издаване на обжалваното решение
директорът на ТП на НОИ – Шумен не е обсъдил факта, че в българското
законодателство липсва закон, задължаващ земеделския производител, прекъсващ
трудовата си дейност поради определено правно значими събития, да установява
това обстоятелство. Твърди се също, че при издаване на обжалваното решение
органът не е съобразил и правилото на чл. 46, ал. 3 от КСО. Според оспорващата
изводите на административния орган, че тя не е работила като земеделски
производител се базират единствено на обясненията ѝ, дадени пред
административния орган, без от страна на НОИ да е извършена проверка на терен.
Поддържа се и становището за необоснованост на решението в частта, досежно
определения размер на дължимите лихви, които следва да бъдат възстановени от
жалбоподателката, доколкото в решението не е посочено кой програмен продукт е
използван при изчислението им, както и че липса описание на сумата, внесена от
оспорващата като осигурителни вноски за същия период. По тези съображения се
отправя искане за отмяна на административния акт се и претендират сторените по
делото разноски. В съдебно заседание Е.Д. се представлява от адвокат Д..
Изложените отменителни основания се поддържат и в представените писмени
бележки.
Ответната страна, директор на ТП на НОИ – Шумен, в
съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт Л.И., която възприема
позиция за неоснователност на оспорването. Излага доводи за мотивираност на
атакувания административен акт и за съответствието му с относимата правна
уредба.
Шуменският административен съд, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Във връзка със сигнал № Ц1042-27-261/12.10.2020г. от
сектор „Краткосрочни плащания“ за извършване на проверка на Е.Ш.Д., регистриран
земеделски стопанин и на основание чл. 108, ал. 1 от КСО и Заповед №
ЗР-5-27-00824767/14.10.2020г. на ръководителя на ТП на НОИ – Шумен, старши
инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Шумен М. Б. извършила проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване на Е.Д., резултатите от която
били обективирани в Констативен протокол № КП-5-27-00914632/26.04.2021г.. В
хода на проверката длъжностното лице констатирало, че Е.Д. има необходимата
регистрация в ОД „Земеделие“, както и начало на дейност и осигуряване с
декларация ОКД – 5 на НАП и внесени осигурителни вноски, но от представените
документи се доказало извършване на дейност като земеделски стопанин за 2019г.
и 2020г., като документи за извършвана дейност за времето от 2014г. до 2017г.
не били представени. Поради това контролният орган приел, че подадената
информация в Регистъра на осигурените лица за Е.Д. като земеделски стопанин от
23.12.2014г. до 08.05.2017г. е неправомерно подадена, за което били издадени
Задължителни предписания № ЗД-1-27-00915362/26.04.2021г., с които на Д. било
указано да заличи подадените данни за осигурителен стаж и доход с код осигурено
лице „13“ за времето от 23.12.2014г. до 08.05.2017г. Даденото предписание не
било обжалвано, било изпълнено и влязло в законна сила на 25.05.2021г.. Това
обстоятелство се установява и от представеното по делото удостоверение.
Междувременно от страна на контролния орган, старши
инспектор по осигуряването М. Б., било изпратено писмо до ТД на НАП – Варна за
извършване на проверка за наличие основание за осигуряване на Е.Д.. От страна
на ТД на НАП – Варна на 23.04.2021г. бил депозиран отговор на отправеното
запитване, в който били обективирани констатации, че за периода от 27.12.2014г.
до 28.02.2016г., както и за периода от 17.02.2017г.-15.11.2017г. лицето било
вписано в регистъра на земеделските стопани към МЗХГ. За периода от 26.12.2014г.
до 17.05.2017г. били подадени декларации образец 6 за 2015г., 2016г. и 2019г.
Били подадени и декларации образец 1 „Данни за осигурените лица“ от м.12.2014г.
до м.12.2020г. от осигурител Е.Д. и вид осигурен „13“ /земеделски
производител/. За част от посочения период ЗЛ не било регистрирано в регистъра
на земеделските стопани, като за периода от 01.01.2015г. до 28.02.2019г. в
подадените декларации образец 1 липсвали данни да отработени дни от лицето.
Начислените дължими вноски касаели единствено здравни осигуровки по НЗОК, като
не били представени доказателства за реално извършена дейност като земеделски
стопанин за проверявания период. Органите на НАП установили също, че в ИС на
НАП са налице подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015г. и 2019г., а за периода
от 01.01.2015г. до 31.05.2017г. лицето било в трудова неправоспособност поради
общо заболяване и майчинство, за което са му изплащани обезщетения по чл. 50,
чл. 51 и чл. 53 от КСО. При това положение органите на НАП посочили, че за
периода 01.01.2015г. до 28.02.2019г. Е.Д. не е извършвала дейност като
земеделски стопанин не е подлежи на осигуряване по реда на КСО.
С оглед на установените данни, Ж.Т.– ръководител на
контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Шумен, на основание чл. 114, ал. 1 и
ал. 3 от КСО издала Разпореждане № РВ-3-27-00936084/14.06.2021г. за
възстановяване на недобросъвестно получените парично обезщетение поради общо
заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за
отглеждане на малко дете за периода от 01.04.2014г. до 07.05.2017г. в размер на
15162.13 лева от страна на Е.Д..
Разпореждането било оспорено пред директора на ТП на
НОИ – Шумен. В Решение № 2153-27-45 от 15.07.2021г. директорът счел, че
установените с обжалвания акт вземания и лихви върху тях за 2015г. били
погасени по давност. Директорът на НОИ посочил също, че издателят на
разпореждането не е изложил и мотиви, сочещи недобросъвестност на лицето,
поради което отменил атакуваното разпореждане и върнал преписката на
длъжностното лице за ново произнасяне.
Въз основа на това ръководителят на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ – Шумен издала Разпореждане №
РВ-3-27-01015677/13.10.2021г., с което указала на Е.Д. да възстанови
недобросъвестно получените парично обезщетение за бременност и раждане, парично
обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 01.01.2016г. до
07.05.2017г. в размер на 8912.49 лева. Органът посочил, че в подкрепа на
коментираните констатации от ТД на НАП – Варна и от контролния орган при ТП на
НОИ – Шумен, че лицето не е извършвало трудова дейност като земеделски стопанин
и не подлежи на осигуряване по реда на
КСО, са и предоставените от Районна прокуратура – Шумен заверени копия от снети
пред инспектор в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при ОД
на МВР – Шумен писмени обяснения от Е.Д., декларирала, че е регистрирана през
2014г. като земеделски стопанин, но не е започнала да осъществява дейността си,
при което същата не подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 или чл. 4а,
ал. 1 от КСО, за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Поради това
издателят на разпореждането възприел поведението на Д., обективирано в
подадените заявления-декларации за изплащане на парично обезщетение при
бременност и раждане по чл. 50 и чл. 51 от КСО и удостоверения Приложение № 11,
с декларирани обстоятелства за изплащане на парично обезщетение за отглеждане
на малко дете по чл. 53 от КСО, за недобросъвестно.
Така издаденото разпореждане било оспорено пред
директора на ТП на НОИ – Шумен, по повод на което било издадено и Решение №
2153-27-85/10.12.2021г., с което била отхвърлена жалба с вх. № 1012-27-118 от
05.11.2021г., депозирана от Е.Д.. Недоволна от постановеното Решение № 2153-27-85/10.12.2021г.,
Д. го е обжалвала пред Административен съд – Шумен, по повод на което е
образувано и настоящото производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и наведените от страните доводи, достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, против
неблагоприятен административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен
контрол по реда на АПК, съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО. Оспорването е направено
в рамките на 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК – видно от приложеното
известие за доставяне актът е връчен на адвокат Д. на 17.12.2021г., а жалбата
срещу него е входирана в деловодството на издателя на оспореното решение на
30.12.2021г. По тези съображения съдът счита, че производството е процесуално допустимо.
При разглеждането по същество и след проверка на
оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията
по чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Процесното решение е постановено по жалба против
разпореждане на контролен орган за възстановяване на неоснователно получени
плащания по държавното обществено осигуряване. Разпоредбата на чл. 117, ал.1,
т. 2, б. „д“ от КСО определя ръководителя на териториално поделение на НОИ,
какъвто се явява директорът, за компетентен орган. Оспореният акт е издаден от Д.Ч.,
който е подписал същия „за директор“, съгласно заповед № 1015-27-7/28.01.2020г.
на директора на ТП на НОИ, приложена по делото лист 222, съобразно която Д.Н.Ч.е
упълномощен да издава и подписва решение по чл. 117, ал. 3 от КСО, при
отсъствие на директора на ТП на НОИ. По делото е приложена и Заповед №
5865/07.12.2021г., от която се установява, че към датата на издаване на
процесното решение директорът на ТП на НОИ е бил в командировка и това
предпоставя извод, че обжалваният акт е издаден надлежно при условията на
заместване на титуляра на правомощията, а с това е изпълнено императивното
изискване за материална компетентност на издателя на оспореното решение.
Решението съдържа всички съществени елементи на
формата на индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК.
Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали неговото постановяване,
както и не се констатират съществени пороци на акта.
Съдът намира, че решението е издадено и в съответствие
с материалния закон, поради следните съображения:
Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания, се възстановяват от лицата, които са
ги получили, заедно с лихвата по чл.113 от КСО. Следователно необходима
законова предпоставка за постановяване на потвърденото с обжалваното решение
разпореждане е констатирано от административния орган недължимо получено
осигурително плащане, като получателят следва да е недобросъвестен.
Установяването на недобросъвестността е от особено значение и с оглед нормата
на чл. 114, ал. 2 от КСО, предвиждаща добросъвестно получените суми за
осигурителни плащания да не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение
на случаите по чл. 42, ал. 2, чл. 54е от КСО и при прилагане разпоредбите на
международни договори, по които страна е Република България, в които случаи
възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно
изпълнение. Макар да липсва легално определение за понятието
„недобросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е
установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително
плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства,
които представляват пречка за получаването на това обезщетение, както и
невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства.
Видно от фактическите съображения изложени в
обжалвания акт, административният орган е приел, че по отношение на
жалбоподателката е налице хипотезата на чл. 114, ал. 3, вр. ал.1 от КСО, тъй
като за периода от 01.01.2016г. до 07.05.2017г. тя не е упражнявала дейността,
за която е била регистрирана и не е произвеждала продукция предназначена за
продажба, съответно не е имала качеството на осигурено лице по смисъла на §1,
ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, въпреки това е внасяла осигурителни вноски и е
подавала данни в Регистъра на осигурените лица, които са послужили за недължимо
изплащане на обезщетение.
Разрешаването на поставения въпрос налага на първо
място да се изясни дали жалбоподателката е имала качеството на осигурено лице. Според
легалната дефиниция, дадена с §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, „осигурено лице“ е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени
или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4
или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски,
и продължава до прекратяването ѝ. Лицата, задължително осигурени за общо
заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт,
трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО, са посочени в
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 - тези, задължително осигурени
за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, в това число и
регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – т. 4. Нормата на чл. 4,
ал. 4 от КСО дава възможност за регистрираните земеделски стопани по свой избор
да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
По силата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО „регистрирани
земеделски производители и тютюнопроизводители“ са физическите лица, които
произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и
са регистрирани по установения ред. Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО
„самоосигуряващ се“ е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни
вноски за своя сметка, като по арг. от чл. 5, ал. 3 и ал. 4 от КСО,
регистрацията на самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт
се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на
Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от ДОПК, както и са изброени
данните, които самоосигуряващите се лица периодично представят в НАП.
В чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване
на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и
морските лица е предвидено, че задължението за осигуряване за самоосигуряващите
се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (в това число и регистрираните
земеделски стопани и тютюнопроизводители), възниква от деня на започване или
възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или
прекратяване. Според ал. 2 при започване, прекъсване, възобновяване или
прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава
декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до
компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се
лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, като самоосигуряващите
се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването си
с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП.
Изискването на законовата разпоредба, съдържаща
определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето реално да
осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция за
продажба, както и да е регистрирано по съответния ред. Наличието на регистрация
за дадено лице в регистъра на земеделските стопани не се явява самостоятелно и
достатъчно основание, за да възникне осигурително правоотношение с
произтичащите от него права на обезщетение. С други думи казано, лице, за което
не е доказано, че е извършвало трудова дейност като земеделски производител,
произвеждайки продукция /растителна и/или животинска/, предназначена за
продажба, независимо, че е регистрирано по установения ред, не може да има
качеството на „осигурено лице“, независимо, че за него са подавани данни в НОИ
и са внасяни осигурителни вноски.
Съобразявайки изложената нормативна регламентация и
предвид фактите по делото, съдът намира за правилни и обосновани изводите на
административния орган, че към настъпване на осигурения социален риск Е.Д. не е
била осигурено лице, тъй като същата не е осъществявала дейност като земеделски
производител. По делото са събрани достатъчен обем от доказателства,
установяващи липсата на реално осъществявана дейност от страна на
жалбоподателката като земеделски производител към процесния период. В хода на
административното производство с оглед изясняването на случая е проведена
кореспонденция между органите на НОИ и ОДЗ – Шумен, като в писмо от 15.01.2021г.
по описа на Областната дирекция е отразено обстоятелството, че лицето Е.Д. за
периода от 01.03.2016г. до 16.02.0217г. няма регистрация като земеделски
производител. Проверка относно извършвана дейност като земеделски стопанин и
дължимост на осигурителни вноски на Е.Д. за периода от 01.12.2014г. до
31.12.2019г. е извършена и от органите на НАП по повод получено писмо с изх. №
ЕП-136-1/02.02.2021г. от страна на НОИ – Шумен. В предоставената от НАП
информация са отразени данни, че за периода от 27.12.2014г. до 28.02.2016г.,
както и за периода от 17.02.2017г. до 15.11.2017г. лицето е било вписано в
регистъра на земеделските стопани, но за периода от 01.01.2015г. до
28.02.2019г. в подадените декларации образец 1 липсват данни за отработени дни
от лицето, като не са предоставени доказателства за реално извършена дейност
като земеделски стопанин и не подлежи на осигуряване по реда на КСО. Установено
е също /писмо от 21.10.2020г. на НАП – Варна, офис - Шумен/, че за лицето няма
внесен авансов данък по чл. 43 от ЗДДФЛ; че от Е.Д. са подадени ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ за получени доходи от дейност като регистриран земеделски стопанин за
производство на непреработени продукти от селско стопанство за 2015г. и 2019г.,
както и че за лицето няма регистрирани фискални устройства.
С писмо № Ц1029-27-2095/21.10.2020г. и на основание
чл. 108, ал. 1 от КСО старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Шумен е
изискала от Е.Д. да предостави регистрационна карта на земеделски стопанин; анкетни
карти и анкетни формуляри; дневници свързани с дейността като земеделски
производител, документи доказващи приходи или разходи за дейността, с оглед
извършване на преценка относно коректността на подадената в Регистъра на
осигурените лица информация, като такива не са били предоставени. В Регистъра е
установено, че са подадени данни за осигурителен стаж и доход на Д. като
регистриран земеделски стопанин за времето от 23.12.2014г. /за 3 работни дни
през месец 12/2014г./ до 31.12.2014г. включително; от 01.01.2015г. до
31.12.2015г. включително с 2 отработени дни през месец 01/2015г. и 5 отработени
дни през месец 02/2015г. и всички други дни във временна неработоспособност. За
2016г. и 2017г. няма отразени отработени дни, а единствено дни в болнични и
майчинство. Именно във връзка с констатациите за липса на документи,
установяващи извършвана дейност като земеделски стопанин за времето от 2014г.
до 2017г. включително и въз основа на извършената проверка от органите на ТД на
НАП – Варна относно извършвана дейност като земеделски стопанин и дължимост на
осигурителни вноски, старши инспекторът при ТП на НОИ – Шумен е издал и
Задължителните предписания № ЗД-1-27-00915362/26.04.2021г. за заличаване
подадените данни за осигурителен стаж и доход за Е.Ш.Д. с код на осигуреното
лице „13“ за времето от 23.12.2014г. до 08.05.2017г., които не са били
обжалвани и са били изпълнени. Въз основа на изложеното правилно директорът на
ТП на НОИ – Шумен е приел, че лицето не се явява „осигурено лице“ в периода
01.01.2016г. до 07.05.2017г.
В хода на съдебното производство оспорващата не
ангажира нови доказателства, сочещи различна фактическа обстановка от приетата
такава в обжалвания административен акт. В приобщените към делото материали
липсват каквито и да е доказателства, сочещи че Е.Д. е осъществявала трудова
дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки продукция,
предназначена за продажба, съответно, че
действително са били реализирани, заявените от жалбоподателката намерения
за засаждане и отглеждане на земеделска продукция. С оглед на това не е налице
една от задължителните предпоставки, за да се счита едно лице „осигурено“, а
именно – да упражнява дейност, за която подлежи на осигуряване. След като по
делото не се установява жалбоподателката да е започнала и е осъществявала
заявената трудова дейност като земеделски производител, то в случая е без
значение обстоятелството, дали е внасяла осигурителни вноски, тъй като те се
явяват недължимо платени. Внасянето на осигурителни вноски, без да е
упражнявана трудова дейност не е достатъчно за да се признае правото на
исканото обезщетение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова
дейност и което не е произвеждало земеделска продукция, предназначена за
продажба, не може да има качеството „осигурено лице“ като земеделски
производител, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни
осигурителни вноски. Защитими са само тези осигурителни права, които реално са
възникнали. Както бе посочено по-горе, наличието на регистрация като земеделски
стопанин и внасяне на осигурителни вноски, без регистрираното физическо лице да
произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба
(каквото е изискването на §1, ал.1 т.5 от ДР на КСО), не обуславя възникването
на осигурително правоотношение, а липсата на такова изключва правото на лицето
да получи осигурителни плащания, в това число и парични обезщетения по чл. 50 и
чл. 53 от КСО. Към момента на изплащане на паричните обезщетения по издадените
болнични листове не са били налице предпоставките за изплащането им, тъй като
към деня на настъпване на тези осигурителни рискове жалбоподателката не е имала
качеството „осигурено лице“.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателката, че е получила сумите за осигурителни плащания добросъвестно.В
мотивите на обжалваното решение са изложени подробни аргументи, обосноваващи
възприетото от органа становище за наличие на основания за възстановяване на
неоснователно получените суми, ведно с лихвата върху тях. В допълнение към
същите съдът намира за необходимо да отбележи, че знанието от страна на
жалбоподателката на факти и обстоятелства, които представляват пречка за
съществуването на правото на обезщетение и получаването му, обуславя
недобросъвестното му получаване, поради което същото подлежи на възстановяване
за процесния период, ведно със законната лихва. Трайно в съдебната практика е
застъпено схващането за добросъвестността, респ. недобросъвестността, като
резултат на психическо отношение на дееца към възможността да получи желан от
него резултат и необходимостта от самостоятелна преценка за всеки отделен
случай, дали обективно поведението на лицето, насочено към постигане на този
резултат, е съобразено с правовия ред, или е съпътствано със заобикаляне, или с
директно нарушаване на правовия ред. Недобросъвестността предполага субективно
отношение на дееца, който трябва да е получил осигурителното плащане със
съзнанието, че то не му се дължи. За да се приеме, че е налице
недобросъвестност, като основание за издаване на оспорения акт, заявителят
следва да е посочил неверни факти или да не е декларирал обстоятелства, които е
бил длъжен да декларира и които да са от значение за възникване и упражняване
на правото му на осигурително плащане.
В случая Д. се е регистрирала като земеделски
производител през декември 2014г., като до момента на предявяване на
претенцията за изплащане на парично обезщетение тя не е осъществявала заявената
дейност като земеделски производител. Този факт е известен на оспорващата и
въпреки това същата е предявила документи за изплащане на обезщетение. Очевидно
е, че регистрацията като земеделски стопанин е направена единствено с намерение
за ползване на обезщетенията от ДОО, без да е налице основание за това, което
прави жалбоподателката недобросъвестна по смисъла на закона. Тъй като
субективните признаци на едно деяние се преценяват от неговите обективни
елементи, които са отражение на личното отношение на дееца към факти от
действителността, то при наличните доказателства съдът приема за безспорно
установено, че Е.Д. е била недобросъвестна, като невярно е заявила регистрация
като самоосигуряващо се лице, земеделски производител. Презумпцията, че никой
не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение важи и в
случая. Съдът приема, че сумите за осигурителни плащания са получени от лицето
недобросъвестно, поради което са налице всички предпоставки, предвидени в чл. 114,
ал. 1 от КСО те да бъдат възстановени от същото, ведно с лихвата по чл. 113 от КСО.
В тази връзка съдът счита, че техният размер е
определен в унисон със съответната нормативна уредба. Именно с цел изясняване
на обективната истина в хода на съдебното производство е допусната съдебна
счетоводно-икономическа експертиза, със задача на вещото лице, на база на
приложените по делото доказателства и след справка с находящите в ТП на НОИ –
Шумен документи да даде отговор на въпроса за размера на получените от
жалбоподателката суми за парично обезщетение поради общо заболяване, парично
обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на
малко дете за периода от 01.01.2016г. до 07.05.2017г. по компонентни и в
цялост, с посочени главница и лихви, определени съобразно правилото на чл. 113
от КСО; какъв е общият размер на лихвата в проценти;, налице ли е начисляване
на лихва върху лихва от страна на осигурителния орган и какъв е размерът на
лихвения процент за 2016г. и за първото полугодие на 2017г. Вещото лице е дало
отговор на поставените въпроси, конкретизирайки, че изчисленият размер на
лихвата е определен при приложение на разпоредбата на ПМС № 426 от
18.12.2014г., като при изчисляване на лихвата, посочена в Разпореждане №
РВ-3-27-01015677/13.10.2021г. в размер на 3038.17 лева не е налице изчисляване
на лихва върху лихва от страна на осигурителния орган. В този смисъл е и
отразеното в справка, приложение към документ № РВ-3-27-01015677/13.10.2021г., в
която е посочена началната дата, от която се начислява лихвата за всяко отделно
плащане, като тези данни кореспондират напълно със заключението на вещото лице.
То е изслушано в хода на проведеното на 19.04.2022г. съдебно заседание, като
страните по делото са изразили становище за приемане на заключението. Съдът го
намира за обективно и не намира основания то да не бъде кредитирано с доверие.
В хода на съдебното заседание процесуалният
представител на жалбоподателката е отправил възражение за изтекла погасителна
давност за изискуемите суми за 2016г. В тази връзка следва да се посочи, че погасителната
давност е период от време, определен по продължителност от закона, през течение
на който ако носителят на едно субективното право не го упражни, то това право
се погасява. Съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно. Не е
достатъчно обективното изтичане на срока от време, за да настъпи веднага
погасителното действие. Необходимо е волеизявление на длъжника, който се
позовава на давността. Съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО вземанията на НОИ за
неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични
обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на
петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
за която се отнася. В този смисъл е налице специална разпоредба относно
приложимата давност, която изключва общите разпоредби на ЗЗД, т. е. взема се
предвид изтичането на 5 пълни години, считано от 1 януари на съответната
следваща периода година до 1 януари след изтичането на 5-те години. В
конкретния случай петгодишният давностен срок по отношение на вземанията на НОИ
за сумите за 2016г. изтичат на 01.01.2022г., а оспореното решение, както и
потвърденото с него разпореждане са постановени преди тази дата, поради което
претенцията на жалбоподателя не може да бъде удовлетворена.
Неоснователно е възражението на оспорващата, че с
постановеното решение спрямо същата се прилага „непряка дискриминация“, в
сравнение с други самоосигуряващи се лица, за които е настъпило осигурителното
събитие „майчинство“. Съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от
дискриминация „непряка дискриминация“ е поставянето на лице или лица, носители
на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв
признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са
поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални
разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или
практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за
постигане на целта са подходящи и необходими. За да се констатира наличието на
дискриминация, е необходимо да бъде посочено конкретно лице - сравнител,
поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателката на база на признаците
по ал. 1 на чл. 4 от закона или „чрез привидно неутрална разпоредба, критерий
или практика“. Сравнението се приема като основен и задължителен елемент от
фактически състав на всеки един от двата вида дискриминация, като за да бъде
посочено адекватно едно лице като сравнител, същото следва да бъде поставено
при сравними сходни обстоятелства. В тази връзка неоснователно е сравнението
между самоосигуряващи се лица, за които е налице валидно възникнало
осигурително правоотношение, с произтичащите от същото права и задължения и
тези лица, които не са „осигурено лице“ по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на
КСО, каквато се явява оспорващата.
В контекста на горното и съобразно установеното от
фактическа страна, съдът приема, че като е потвърдил разпореждането, с което на
жалбоподателката е разпоредено да възстанови неоснователно изплатените суми за
парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане
на малко дете за периода от 01.01.2016г. до 07.05.2017г., ведно със законната
лихва, директорът на ТП на НОИ – Шумен е постановил материално законосъобразен
акт, който е в съответствие и с целта на закона.
По изложените съображения съдът приема, че решението е
правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Ш.Д.,***, депозирана чрез адвокат Д.Д.от
Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 2153-27-85 от 10.12.2021г. на
директора на ТП на НОИ – Шумен, с което е оставена без уважение жалба с вх. №
1012-27-118 от 05.11.2021г. срещу Разпореждане № РВ-3-27-01015677 от
13.10.2021г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за възстановяване
на недобросъвестно получените парично обезщетение за бременност и раждане,
парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 01.01.2016г. до
07.05.2017г. в размер на 8912.49 лева, от които 5874.32 лева главница и 3038.17
лева лихви.
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България - гр. София в 14-дневен
срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл. 137 от АПК.
Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: