Р Е Ш Е Н И Е
№ 2014 28.05.2018г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
- ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 12547
по описа на ПРС за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда,
вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът А.М.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съд.
адрес:***, чрез п. му п., назначен да осъществява правна помощ адв. Б.И.Б. е
предявил срещу ответника „Вел строй 2016” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец”, ул. „Хан Аспарух” № 54, ет. 4,
ап. 8, представлявано от у. Г. С. В. иск за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 2 520 лева (две хиляди петстотин и двадесет лева), представляваща
обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за
периода от шест месеца, считано от 21.06.2016г., по 420 лева месечно, законна
лихва и разноски.
Твърди се, че уволнението на ищеца, извършено със Заповед
№ 9/25.05.2016г. и Заповед № 16/21.06.2016г. е било признато за незаконно и
отменено с влязло в сила решение по гр. дело № 9628/2016г. на РС – Пловдив,
VIII-ми гр. с-в, като вследствие на уволнението ищецът останал без работа за
периода 21.06.2016г. – 26.12.2016г. Твърди, че брутното му трудово
възнаграждение, база за изчисляване на обезщетението, е възлизало на 420 лева.
Ето защо моли да му се присъди горепосочената сума – обезщетение за оставане
без работа за процесния период, в размер на 2 520 лева. Претендира законна
лихва и разноски.
В срок за писмен отговор такъв от ответника не е
постъпил. В съдебно заседание ответникът, чрез п. си адв. А.А. оспорва иска и
моли същият като неоснователен да се отхвърли.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
За да бъде уважен искът по чл. 225, ал. 1 от КТ е необходимо да се
установи, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено, че
уволнението на ищеца е било признато за незаконно и като такова отменено, че за
процесния период ищецът е останал без работа и размера на последното БТВ за
пълен раб. месец, база за изчисляване на обезщетението, респ. размера на самото
обезщетение.
Не се спори между страните, и се установява от приложеното гр. дело № 9628/2016г.
на РС – Пловдив, VIII-ми гр. с-в, че ищецът е работил по ТПО с ответника, на
длъжност „***”, като трудовото му правоотношение е прекратено с две
последователно издадени заповеди – Заповед № 9/25.05.2016г., считано от
25.05.2016г., и Заповед № 16/21.06.2016г., считано от 21.06.2016г., и двете
издадени на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, от които връчена е втората заповед
на 28.06.2016г. С влязло в сила на 22.03.2017г. неприсъствено решение №
898/22.03.2017г. по гр. д. № 9628/2016г. на ПРС, VIII-ми гр. с-в уволнението на ищеца е признато за незаконно и е отменено,
осъден е ответникът да заплати на ищеца 420 лева обезщетение за незаконно
недопускане до работа за периода между двете уволнителни заповеди, 10 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди, 100 лева обезщетение за неползван
ПГО и 50 лева неплатено обезщетение за отпуск за временна неработоспособност 5
дни, дължимо от работодателя.
Срещу това решение е постъпила молба за отмяна по реда на чл. 240 от ГПК,
като с влязло в сила Решение на ПОС № 1517/30.11.2017г. по в. гр. д. №
2373/2017г., IX-ти гр. с-в молбата за
отмяна на решението на ПРС по гр. д. № 9628/2016г. на ПРС, VIII-ми гр. с-в е оставена без уважение.
Ето защо, доколкото с влязло в сила решени уволнението на ищеца е признато
за незаконно и отменено, следва да бъде изследван въпросът останал ли е същия
без работа, за какъв период и размера на дължимото му обезщетение.
От представената в заверено копие по делото и в оригинал в с.з. от
19.04.2018г. за констатация ТК на ищеца в оригинал е видно, че в тр. книжка на
ищеца е вписано ТПО с ответника „Вел строй 2016” ЕООД, длъжност „***”, основно
трудово възнаграждение 420 лв.; дата на постъпване 04.05.2016 г.; дата на
прекратяване – 21.06.2016 г., вписано основание за прекратяване чл. 325, ал. 1,
т. 1 от КТ; вписано е прослужено време: 1 месец и 17 дни. На следващите
страници не се констатират други вписвания и отбелязвания с изключение на
отбелязване на стр. 26 за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за три дни.
Междувременно, във връзка с допускане на правна помощ на ищеца, по делото са
събрани доказателства за трудовата му заетост, като същият е бил регистриран в
ДБТ като безработно лице на 15.07.2016г., а от справката от НАП от 06.12.2017г.
се установява, че след прекр. ТПО с ответника лицето не е работило.
Следователно установява се по делото, че за период не само от шест месеца
след вписаната от работодателя дата на прекр. на ТПО – 21.06.2016г., а и до
момента, ищецът не е започнал работа по ТПО.
По делото е признато за безспорно между страните, че БТВ на ищеца – база за
изчисляване на обезщетението по чл. 225 от КТ, е вписаното в ТК като такова –
сумата 420 лева.
Предвид дотук изложеното съдът намира, че с
влязло в сила решение със сила на пресъдено нещо е установено, че уволнението
на ищеца е незаконно, и същото е отменено, поради което в случай, че е останал
без работа, обезщетението по чл. 225 от КТ му се дължи. В случая безспорно се
установи факта на оставане без работа за периода 21.06.2016 г. – 21.12.2016 г.
включително, за който период от 6 месеца, по 420 лева на месец, му се дължи общо
2520 лева. Искът е предявен именно в този размер, поради което същият следва да
се уважи изцяло. Претендира се и законна лихва, вземането е лихвоносно, а
исковата молба има х-р на покана, поради което тази претенция също е
основателна.
Ето защо сумата 2520 лева следва да бъде
присъдена на ищеца, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 09.08.2017г., до окончателното изплащане на
дължимите суми. Същата може да бъде заплатена по банковата сметка на ищеца с IBAN: ***, BIC: *** „Общинска банка” АД.
С оглед изхода на спора ищецът има право на
разноски съразмерно с частта на иска, която се уважава след направеното прихващане.
Същият претендира разноски, но не представя доказателства да е направил такива,
поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
С оглед изхода на спора ответникът има право на
присъждане на разноски. Такива се претендират, но не се доказва да са
направени. Ищецът е представляван от п. п., назначен от съда по реда на Закона за
правната помощ, поради което за оказаната правна помощ ще бъде заплатено
възнаграждение на адвоката от НБПП след представяне на писмен отчет, след което
НБПП може да поиска от съда възлагане на разноските, с оглед изхода на спора.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважения иск,
в размер на 4 % от присъдената на ищеца сума. В случая дължимата ДТ по делото
възлиза на сумата от 100, 80 лева (сто лева и осемдесет стотинки).
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Вел строй 2016” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Лозенец”, ул. „Хан Аспарух” № 54, ет. 4, ап. 8,
представлявано от у. Г. С. В., със съдебен адрес:***, ***, чрез п. адв. А.А. да заплати на А.М.К., с ЕГН **********,
с адрес: ***, със съд. адрес:***, чрез п. му п., назначен да осъществява правна
помощ адв. Б.И.Б. следните суми: сумата
в размер на 2 520 лева (две хиляди петстотин и двадесет лева), представляваща
брутно обезщетение на основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 21.06.2016
г.- 21.12.2016г. включително, в който ищецът е останал без работа вследствие на
уволнението, което е признато за незаконно с влязло в сила на 22.03.2017г.
неприсъствено Решение № 898/22.03.2017г., постановено по гр. дело № 9628/2016г. по описа на Пловдивски
районен съд, VIII-ми гр. с-в, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на постъпване на исковата молба в съда – 09.08.2017г.,
до окончателното му плащане, които суми могат да бъдат заплатени по следната
банкова сметка *** ***, с ЕГН **********: IBAN: ***, BIC: *** „Общинска банка” АД.
ОСЪЖДА „Вел строй 2016” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец”, ул. „Хан Аспарух” № 54, ет. 4,
ап. 8, представлявано от у. Г. С. В., със съдебен адрес:***, ***, чрез п. адв. А.А. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС сумата от 100, 80 лева
(сто лева и осемдесет стотинки) – държавна
такса върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата, на която е обявено, че ще бъде постановено– 31.05.2018г.,
на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!ВГ