№ 4967
гр. София, 13.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мила П. Лазарова
Съдия:Виктория В. Грънчарска
СъдебниЮлий В. Ц.
заседатели:Радина Св. Стоянова
Здравка М. Петкова
при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА
и прокурора И. Ил. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Мила П. Лазарова Наказателно дело
от общ характер № 20241100200276 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ К. В. И. – редовно уведомен, се явява лично заедно с
упълномощения си адвокат Л. Т..
ПОДСЪДИМИЯТ Б. М. Т. – редовно уведомен се явява лично заедно с
адв. Л. Т., редовно уведомен.
ПОСТРАДАЛАТА Е. С. К. – редовно уведомена чрез адв. К., не се явява.
ПОСТРАДАЛИЯТ Г. Л. И. – редовно уведомен чрез адв. К., не се явява.
Техният повереник адв. В. К., редовно призован, не се явява. От същия е
постъпило писмено становище по чл. 247в от НПК, в което са изложени
вижданията му по хода на евентуално разпоредително заседание, като е
посочено, че не възразява то да се проведе в негово отсъствие.
СЪДЪТ докладва и постъпил болничен лист отразяващ здравослоното
неразположение на адв. К. за предходното съдебно заседание.
ПОСТРАДАЛИЯТ Р. Н. И. – редовно уведомен чрез неговия повереник
адв. Ч., не се явява. Неговият повереник адв. Ч., редовно уведомен, се явява
лично.
ПОСТРАДАЛАТА А. Л. К. – редовно уведомена чрез нейния повереник
1
адв. Ч., не се явява. Повереникът й адв. Ч., редовно уведомен от предходно
съдебно заседание, се явява лично.
ПОСТРАДАЛИЯТ Н. Ц. И. – нередовно призован, не се явява.
Призовката до същия върната в цялост, като за пореден път е отразено, че
същият е в тежко здравословно състояние и е невъзможно явяването му.
ПОСТРАДАЛАТА Р. Н. И. – редовно призована, не се явява.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ възможност на защитниците да се запознаят със
становището на адв. К..
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма пречка и предлагам да дадете ход на
разпоредителното заседание.
АДВ. Ч.: Налице е процесуална предпоставка за даване ход на
разпоредителното заседание.
АДВ. Л. Т.: Въпреки неявяването на повереника на пострадалите адв. К.
намирам, че не е налице пречка и моля да дадете ход на днешното
разпоредително заседание.
ПОДС. Т.: Поддържам становището на защитника си.
АДВ. Л. Т.: Поддържам становището на колегата адв. Т. и моля да дадете
ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. И.: Поддържам становището на защитника си.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИТЕ:
Б. М. Т. с ЕГН: **********, роден на ****г. в гр. София, българин,
български гражданин, неосъждан, не женен, средно образование, работи, с
постоянен адрес в гр. София, ул. ****.
К. В. И. с ЕГН: **********, роден на ****г. в гр. София, неженен,
средно образование, осъждан, живущ по постоянния си адрес в гр. София, ж.к.
**** .
СЪДЪТ разяснява правата на подсъдимите в настоящото производство,
2
включително и правото на отвод на съдебния състав, секретаря и прокурора.
ПОДС. Т.: Разбрах правата си. Нямам искания.
АДВ. Л. Т.: Нямам искания.
ПОДС. И.: Разбрах правата си. Нямам искания.
АДВ. Л. Т.: Нямам искания.
СЪДЪТ докладва постъпилите по делото молби за конституиране в
качеството на ЧО и ГИ от свидетелите Р. И. и Р. Н. И.. И двамата свидетели
претендират неимуществени вреди в размер на по 200 000 лева спрямо всеки
от подсъдимите от датата на извършване на деянието, в едно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане, като се
претендират и разноски по делото.
АДВ. Ч.: Поддържам молбата си за конституиране на моя доверител Р.
И. като ЧО и ГИ по изложените съображения в молбата му, като правя
изрично искане да бъде конституирана в качеството на Ч.О. и доверителката
ми А. Л. К. по настоящото наказателно производство.
ПРОКУРОРЪТ: Така депозираните молби за конституиране на
посочените лица като ЧО и ГИ са своевременно подадени и допустими, тъй
като на първо място тези лица са претърпели неимуществени вреди от
престъплението и може да участват като ЧО по делото. По отношение на
предявените граждански искове считам, че принципно са допустими, както и
не мисля, че ще затруднят разследването и разглеждането на настоящото
наказателно производство, така че становището ми е, че няма пречка да бъдат
допуснати за разглеждане в настоящото наказателно производство. Не
възразява, да се конституира лицето К. като Ч.О. Има Т.а право.
АДВ. Л. Т.: По отношение на молбите с които се иска конституирането
на свидетелите И. и И. като ЧО, считам, че действително същите изхождат от
лица имащи правото да се конституират като такива, съдържат необходимите
реквизити и са подадени в предвидения от закона срок. Така че няма пречка
същите лица да бъдат конституирани като ЧО.
Касателно искането същите да участват като граждански ищци, макар
отново да изхождат от лица имащи правна легитимация и да са подадени в
предвидения от закона срок и по предвидения от закона ред, ще се разгранича
от тезата на колегата от държавното обвинение и считам, че същите
неимоверно ще затруднят хода на съдебното следствие. На първо място делото
е със значителен обем от близо 30 тома. Отличава се с изключителна
фактическа и правна сложност, а и колегите добре знаят, че има гражданско
правен път по който могат да предявят своите претенции, доколкото
преклузивния 5 годишен срок за това не е изтекъл. В тази връзка ще помоля да
не уважавате искането тези три лица да бъдат конституирани като ЧО.
3
ПОДС. И.: Поддържам казаното от защитника ми.
АДВ. Л. Т.: По отношение на молбите предявени за конституирането
като ЧО и ГИ от св. И. и И. споделям становището на адв. Л. Т., като намирам,
че следва да бъдат уважени само по отношение на частното обвинение. Тъй
като не докладвахте, но може и да съм пропуснал, не знам дали са предявени
същите молби от наследниците на пострадалите лица, представлявани от адв.
К.. Просто имаше отлагане на съдебните заседания и може да съм пропуснал
предявяването на такава молба от него, но искането ми касае ако има такава
молба и по отношение на неговите упълномощени лица. Освен аргумента на
колегата Т. за сложност от фактическа и правна страна на делото намирам, че
има и друга причина да бъде затруднено разглеждането на гражданските
искове и това е големия брой на пострадали лица и обема на защитаваните от
тях права, те са 6 или 7. Така, че делото е достатъчно усложнено с оглед на
многобройните разпити на свидетели, вещите лица, изслушване на
експертизи за да може успоредно да се провеждат съдебни заседания само за
да се доказва гражданския иск. Както каза и колегата, имат и процесуално
време и процесуална възможност техните права като граждански ищци да
бъдат защитени в друго производство, което няма да попречи на
разследването. В този смисъл моля да бъдат уважени молбите само като
частни обвинители.
Според мен не следва да се уважава искането за конституиране на А. К.
като Ч.О. защото липсват доказателства, че Т.а желание самата пострадала е
изявила. Нито в устен вид, нито има писмено заявление, а само Т.а чрез
повереника й адв. Ч., така че моля да го оставите без уважение.
ПОДС. Т.: Поддържам казаното от защитника ми.
АДВ. Л. Т.: Поддържам становището на колегата Л. Т. по отношение на
К..
ПОДС. И.: Поддържам становището на адвоката ми.
СЪДЪТ след съвещание намира предявените молби от св. Р. И. и Р. И. за
частично основателни.
Искането за конституиране на лицата Р. И. и Р. И. като частни
обвинители в настоящото производство е основателно, доколкото същите имат
качеството на пострадали лица, тъй като се явяват съответно близки
родственици на починалия и пострадал И., като същото е и своевременно
направено.
По отношение на лицето А. К. съдебният състав намира, че искането е
своевременно направено от повереник на лицето А. К., а именно от адв. Ч.,
който е надлежно упълномощен. Същата има качество на пострадала в
настоящото производство и въпреки, че тя не присъства в съдебната зала и по
делото липсват писмени данни за лично изразено от нея Т.а искане, то същото
се прави своевременно от надлежно упълномощен нейн повереник, поради
което се явява и основателно.
4
Искането за конституиране като граждански ищци на И. и И. и
предявения съответно граждански иск от всеки от тях за сумата от по 200 000
лева спрямо всеки от подсъдимите претендирани неимуществени вреди не
следва да бъде уважавано, доколкото изследването и доказването на това
обстоятелство би затруднило и без това обемното наказателно производство
по настоящото дело. За тези лица продължава да съществува възможността да
потърсят евентуално увъзмездяване на претендираните от тях неимуществени
вреди по гражданскоправен ред.
Водим от горното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА в качеството на частни обвинители Р. Н. И., Р. Н. И. и
А. Л. К..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. Н. И. и Р. Н. И. за
конституирането им като граждански ищци.
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения граждански иск за
сумата от 200 000 лева спрямо всеки от подсъдимите от лицата Р. Н. И., Р. Н.
И., претендирани от тях неимуществени вреди.
СЪДЪТ ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ, като
предоставя възможност на страните да вземат становище по въпросите
визирани в чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Делото е подсъдно на СГС. Не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам, че на ДП
не е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение което да е
довело до ограничаване процесуалните права на някои от подсъдимите или на
пострадалите лица. Представил съм становище, но въпреки това накратко ще
взема отношение по изложеното в депозираното от защитника адв. Л. Т.
становище относно този въпрос.
На първо място наведени са доводи в посока на налични пороци в ОА,
като без да коментирам изложените за това аргументи, само ще отбележа, че
ОА напълно отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. Той включва всички
изискуеми съгласно ал. 2 и ал. 3 на тази разпоредба факти и обстоятелства
които индивидуализират престъпленията за които е повдигнато обвинение на
двамата подсъдими. В ОА няма непълноти или противоречия между
обстоятелствена и заключителна част. Ясно и недвусмислено е очертана
рамката на относимите към вменените им престъпления и подлежащи на
доказване факти и обстоятелства. В този смисъл и разбира се игнорирайки
позицията, че защитавам ОА който сам съм изготвил, аз считам, че същия не
страда от каквито и да е пороци, още повече от такива които могат да бъдат
5
отнесени към основанията за прекратяване на съдебното производство.
По отношение наведените доводи за наличие на подобно основание във
връзка с твърдяното нарушаване на правото на подсъдимия Б. Т. да даде
обяснения на ДП в качеството му на обвиняем, които са изтъкнати в
становищата на колегата Л. Т., а и както Вие докладвахте в становището от
повереника адв. К., считам, че действително при предявяването на
разследването на обв. Т. след като е коментирал и е анализирал някои
установени по делото обстоятелства и е изложил позицията си относно тези
обстоятелства, той е заявил, че желае да изрази тази позиция във формата на
обяснения за което да бъде разпитан. Това е протоколирано в протокола за
предявяване, като в тази връзка и обвиняемия тогава Т. е представил и
документи, а именно копия на снимки, извадки от интернет, които са
приложени по делото. Относно непровеждането на поискания разпит е
направено и възражение от неговия защитник, което също е надлежно
протоколирано по делото. Моята позиция е, че даването на обяснения или
отказ за даване на такива е право на обвиняемия, което той съобразно
разпоредбата на чл. 115, ал. 3 от НПК може да реализиране във всеки един
момент, но забележете на разследването, в досъдебната фаза на наказателното
производство и на съдебното следствие в съдебната фаза на наказателното
производство, която разпоредба според позицията на колегата Л. Т. не
съдържа каквото и да е ограничение относно процесуалния момент в който
обвиняемото лице може да упражни това свое право. Именно тази позиция аз
не споделям и съм го изложил в становището си, най-вече поради
съдържанието на цитираната норма, която урежда реализиране на тази
възможност във всеки един момент на разследването, а в случая искането е
направено при провеждане на предявяване на разследването. Отчел съм, че по
този въпрос може да се съпостави с уредбата на съдебното производство, там
ясно е ограничен момента за приключване и съответно края на съдебното
следствие и началото на съдебните прения и респективно в рамките на които е
недопустимо събиране на доказателства чрез предвидените за това способи,
включително и посредством разпит на подсъдимо лице. За разлика от
съдебното следствие на ДП няма изрична норма която ясно да сочи момента
на приключване на следването, но за мен безспорно е да се приеме, че този
момент съвпада с началото на порцеса на предявяване на разследването. В
случая се констатира, че обв. Т. е направил това искане в последния ден на
проведено на няколко различни дати, в рамките на няколко дни, предявяване
на материалите по разследването, т.е. след надлежно изпълнение на
разписаните в чл. 226 и чл. 227 от НПК процесуални действия и в един
процесуален момент който безспорно попада в хипотезата на направено Т.а
при предявяване на разследването за разглеждането и удовлетворяването на
което законодателя е предвидил специален ред, а именно този по чл. 229 от
НПК. В настоящото наказателно производство този процесуален ред е бил
надлежно изпълнен и спазен. Предвид така направеното искане на
обвиняемия и съответно възражението на неговия защитник, разследващия
орган е докладвал делото в компетентната прокуратура и наблюдаващия
прокурор, в мое лице, се е произнесъл по така направеното искане с
6
постановление от 05.12.2023г. с което и съобразно подробно изложените в
него доводи и мотиви е оставено без уважение искането на обвиняемия и е
приел за неоснователно възражението на защитника му. Предвид това считам,
че в случая не е реализирано процесуално нарушение, тъй като надлежно и
стриктно е спазен установения процесуален ред предвиден за разглеждане и
произнасяне по направените при предявяването искания. Респективно и в
пълен обем са се реализирали процесуалните права и възможности на обв. Т. и
неговия защитник във връзка с така направеното искане. Разбира се и както
съм изложил в становището си, ако Вие въпреки процесуалния момент в който
е направено искането намерите доводи, аргументи и стигнете до извода, че е
налице нарушение свързано с неудовлетворяване на искането на обвиняемия
да бъде разпитан, то моля да отчетете и да приемете, че това нарушение не
може да се определи и характеризира като съществено Т.а, тъй като не е
довело според мен нито да ограничава правото на защита на обв. Т., нито е
нарушило правото му да дава обяснения, което той е реализирал в пълен обем.
Няколко неща ще отбележа в тази връзка. На първо място, моля да отчетете, че
на ДП и в рамките на разследването обв. Т. неколкократно е давал обяснения,
както непосредствено преди предявяване на обвиненията, така и по негова
инициатива и по изрични искания да даде обяснения по делото, които искания
са били удовлетворявани и разследващия орган е провеждал и протоколирал
съответните разпити, последният от които е проведен в края на разследването
и преди започналото предявяване на разследването, поради което за мен този
способ за събиране на доказателства по никакъв начин не е бил игнориран и
пренебрегнат при разследването на ДП. На следващо място обстоятелствата
които обв. Т. е пожелал да изложи при предявяването разпит под формата на
обяснения, дефакто са били изложени от него при предявяването и са били
надлежно протоколирани, т.е. те са налични по делото. Били са подложени на
коментар от наблюдаващия прокурор при произнасянето на чл. 242 от НПК, а
така също и при оценката на доказателствата. Не на последно място моля да
отчетете, че обвиняемият и вече подс. Т. може да даде обяснения във всеки
един момент на съдебното следствие, т.е. и към момента той не е лишен от
възможността ако желае да заяви и то под формата на разпит на подсъдим
пред съда и останалите страни това което е заявил при предявяването на
разследването, което самостоятелно определя прекратяването на съдебното
производство и връщането на делото на прокурора за отстраняване на твърдяното
нарушение като абсолютно безпредметно.
Ето защо, аз Ви предлагам да констатирате и приемете, че в случая не е
нарушено както правото на обвиняемия и по настоящем подс. Т. правото му на
защита, така и самостоятелно правото му да даде обяснения, съответно да
приемете, че не е налице допуснато съществено отстранимо процесуално
нарушение което да дава основание за прекратяване на съдебното
производство.
По следващата точка считам, че не са налице основания за разглеждане
на делото по реда на особените правила.
Не се налага делото да бъде разгледано при закрити врати.
7
Не е налице необходимост от назначаване на защитник, вещо лице,
преводач или преводач на български жестов език, както и от извършване на
съдебно следствени действия по делегация.
По отношение привличането на резервен съдия или съдебен заседател
Вие сте запозната, че позицията ми е, че такива следва да бъдат привлечени,
разбира се, след надлежна преценка на целия съдебен състав. Основанието ми
за това е, че са налице обстоятелства на база които може да се обоснове
извода, че разглеждането на делото ще изисква продължително време. Те са
изводими от материалите по делото, а именно броя и обема на събраните
доказателства, респ. броя и обема на подлежащите за установяване и проверка
факти и обстоятелства и в този смисъл предстоящите за извършване действия
на съдебното следствие, както и за проверка на доказателствата, така и за
събиране на нови такива. Вероятността разглеждането на делото да изисква
продължително време може да бъде изведена самостоятелно от
обстоятелствата свързани със страните по делото, а именно наличието на
двама подсъдими, двама защитници, двама повереници, множество
пострадали, трима от които конституирахте като Ч.О., което увеличава и
шанса някой от страните да е възпрепятстван за провеждане на съдебно
заседание, както между впрочем и досега многократно се случи и
препятстване възможността да започне разглеждане на делото. Ето защо аз Ви
предлагам по делото да бъдат привлечени резервен съдия и съдебен заседател.
По следващата точка по отношение на подсъдимите няма наложени
мерки за неотклонение или други мерки за процесуална принуда, като
считам, че по настоящем не е налице необходимост от определяне на такива
мерки.
Искане за събиране на нови доказателства на този етап нямам.
АДВ. Ч.: Считам, че по въпросите поставени по чл. 248 от НПК не са
допуснати съществени процесуални нарушения свързани с нарушаване
правата на подсъдимите, като Ви моля да дадете ход по същество.
Солидализирам се с мнението на представителя на СГП по останалите
въпроси.
АДВ. Л. Т.: Вярвам, че сте се запознали с депозираното от мен още през
февруари месец писмено становище по въпросите които предстои да бъдат
разгледани в днешното разпоредително заседание за това няма да ги
преповтарям, но с оглед заявеното от колегата Б. искам да направя кратко
уточнение.
На първо място колегата Б. обсъди така направеното от мен възражение
за нарушаване на процесуалните права на този конкретен подсъдим във връзка
с неуважаване на негово искане да даде обяснение в конкретен етап от
наказателното производство, а именно в досъдебната фаза на същото. За
разлика от колегата Б. аз считам, че това действие е било изцяло в ощърб на
процесуалните правата на тогавашния обвиняем и по настоящем подсъдим Т.,
8
тъй като ако му бе дадена възможност още към онзи момент да даде
обяснения, тогава неговите обяснения или поне закона задължава
прокуратурата да стори това, следваше да бъдат проверени по реда на чл. 107,
ал. 5 от НПК и съответно изложените от него твърдения можеше да бъдат
проверени посредством разпити на множеството лица които са изявили
желание да бъдат разпитани като свидетели в досъдебна фаза на процеса, но
това не е сторено по необяснени до момента от прокуратурата причини. Т.е.
ако бе проявила изискуемата по закона инициативност СГП можеше
евентуално да стесни или да разшири кръга от лица които имат евентуално
отношение към авторството на деянието, което е предмет на настоящото
съдебно производство вече. В тази връзка считам, че няма как на съдебна фаза
да бъде санирано това грубо правонарушение изцяло в ущърб както на Т., така
и на И..
На следващо място, уважаеми съдии и съдебни заседатели, въпреки
професионалния и личен респект който храня към колегата Б. и колегата Ч.,
считам специално по отношение на г-н Б., който е ангажиран с разследването
от самия му старт, че той бидейки колега на пострадалия Л. И. в СДВР във 02
РУ-СДВР, в което и двамата са работели по направление „криминални
престъпления“, от една страна, а от друга страна, колегата му Д.Г., който също
е бил част от системата на МВР и конкретно на СДВР и чиято съпруга –
разследващ полицай е била пряко подчинена и като мой колега в 01-во РУ-
СДВР на Л. И., който тогава беше зам.-началник на районното за конкретен
момент и в неговия ресор бе именно сектор „Разследване“, то аз считам, че
волно или неволно няма как нито участвалия в голямата част от
разследването, упражнявайки функцията по ръководство и надзор прокурор
Д.Г., нито внеслия изготвил ОА прокурор И. Б. да бъдат обективни или върху
тяхната обективност да не бъде хвърлена поне известна доза съмнение. Моето
дълбоко убеждение, както и на моя подзащитен, вярвам че ще го споделят
колегата Л. Т. и неговия клиент е, че изначално е трябвало прокурор Б. да се
отведе от разглеждане на делото, както и да бъде уважено нашето искане ДП
да бъде водено от следствената служба, а не от СДВР, доколкото пострадалият
е бил бивш и то ръководен служител на МВР.
В гореспомената връзка вярвам, че на съдебния състав, поне на
професионалните членове в него, е добре позната статията на Н.С. – член на
ВСС, озаглавено основание за отвод по ГПК, АПК, НПК и конфликта на
интереси по Закон за установяване и предотвратяване конфликт на интереси,
където е посочено следното: „...Какви са правните последици от
неизпълнението на изискванията за отвеждане по реда на ГПК и НПК?
Постановен акт от съдия или прокурор, който е бил длъжен да се отведе на
някои от задължителните основания по чл. 22, ал.1 от ГПК или по чл. 29,
ал.1 чл.47 от НПК ще е незаконосъобразен и неправилен поради наличието на
съществени нарушения на процесуалните правила.“ В тази връзка считам, че
цялото разследване е водено от прокурор, който е следвало своевременно да
се отведе от делото и това неминуемо е рефлектирало в нарушаването на
процесуалните права на обвиняемите. Доколкото считам, че това е сторено
неволно от прокурор Б. и отново казвам, храня изключителен респект към
9
неговия професионализъм, не съм правил искания за негов отвод, но за
съжаление в досъдебната фаза на делото не са нарушени само процесуалните
права на двамата обвиняеми, а считам, че са нарушени и процесуалните права
на пострадалите от престъплението, като визирам Г. И. и Е. К., по отношение
на които липсва предявяване на материалите по делото, доколкото то е
предявено само на техния повереник адв. К. и поне аз при запознаване с
делото не срещнах изрично волеизявление от тези двама пострадали
материалите по ДП да не им бъдат предявявани. Т.е. обструктирано е тяхното
право да правят съответните бележки, искания и възражения по хода на
разследването, което нарушение отново няма как да бъде санирано въпреки
намерението или желанието на настоящия съдебен състав.
В тази връзка поддържам депозираното в становището, че делото следва
да бъде върнато на прокуратурата за изчистване на тези, а и на много други
процесуални нарушения, които вярвам, че не са останали незабелязани от вас
до едно в ущърб на двамата обвиняеми, но също и такива нарушаващи
правната сфера и на пострадалите лица.
Считам, освен това, че делото е родово подсъдно на СГС. Няма
основания за прекратяване. Не са налице основания за разглеждане на делото
по диференцираните процедури, нито същото да бъде разглеждано при
закрити врати, с назначаване на резервен съдия, съдебен заседател, защитник,
тълковник, преводач и прочеие.
А по отношение на взетите мерки за процесуална принуда виждате, че и
до момента и двамата подсъдими се явяват чинно, демонстрират респект към
съдебната институция в лицето на СГС, така че няма каквато и да е
необходимост да бъде налагана по отношение на тях каквато и да е мярка за
процесуална принуда.
ПОДС. И.: Поддържам казаното от защитника ми.
АДВ. Л. Т.: Поддържам изцяло становището на колегата Л. Т. по точките
визирани в чл. 248, ал. 1 от НПК. Съвсем накратко ще мина през тях, тъй като
не съм дал писмено становище.
Намирам, че делото е родово и местно подсъдно на Вашия съд и няма
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Не така обаче нещата с това дали е допуснато на ДП отстранимо
процесуално нарушение, което да е накърнило правата на тогава обвиняемия,
а днес подсъдим г-н Т.. Моля да приемете становището, че такива
процесуални нарушения са налице в няколко посоки. Освен основното
изтъкнато от защитника на г-н И. има още няколко. Само ще посоча, че с това
действително е съществено процесуално нарушение което е влязло в
полезрението и на други страни, освен подсъдимите. Така например на
процесуалния представител на съпругата и детето на пострадалия – адв. К..
Всички знаем научните трудове в тази посока като триъгълен камък и
монографията на съдиите от Върховния съд П. и Д., там са посочени
съществени процесуални нарушения и едното от тях, ако не е водещо, е
10
недаването на възможност на обвиняемият да даде обяснения. Ще Ви помоля
да обърнете внимание, че в ДП, където всеизвестно е, че господар е прокурора
и обвиняемия има съществено намалени права, както и намален кръг от
процесуални средства с които да се защити. Едно от тези права е правото,
може би най-основното и почти единственото процесуално средство, е
правото да даде обяснение по обвинението. Уважавам г-н Б. като опитен,
знаещ и можещ прокурор, но не споделям неговото становище, че едва ли не
след като е дадена възможност на обв. Т. да изрази становище в протокола за
предявяване на разследването и му е отнета възможността той да заяви в
разпит твърдяното обстоятелство, с това не се нарушавали неговите права.
Всички знаем, че даването на обяснения от обвиняемото лице има основно
предназначение като средство на защита и това средство за защита не може да
бъде заменено със становище в протокола за предявяване, тъй като не
задължава органа който води разследването да изследва фактите отразени в
това становище. Ето защо, с оглед и на позицията на прокуратурата, за която
често пъти сме ставали свидетели, че те променят своето становище от
яростно поддържане на обвинение в някои дела преминават към бързо
прекратяване, така че да се отнеме това право на лице с Т.а тежко обвинение,
най-малкото и да се твърди, че няма Т.а, е най-малкото несериозно. Вие ще
установите, че г-н Т. има една доста активна позиция като обвиняемо лице.
Освен обясненията той винаги е подкрепял с факти и изнесените от него факти
на това предявяване на което и аз присъствах, разбира се, които факти според
нас бяха съществени и беше длъжна прокуратурата да ги провери. Вие не сте
присъствали, но ни беше ясно заявено от разследващия, че няма да позволи да
се дават обяснения, защото така му е наредено и делото трябва да замине
незабавно в прокуратурата. Така се стигна до нарушаването на тези права. За
мен е възможно, след като ако вие констатирате сериозността на това
процесуално нарушение и върнете делото това нарушение да бъде отстранено,
възможно е г-н Б. да достигне до друго становище и след събирането и
проверката на обясненията на Т. да прекрати производството срещу него, т.е.
това е важно, защото така лицето би си спестило един дълъг и продължителен
процес от живота си имайки качеството на подсъдимо лице.
По нататък като друга група съществено процесуално нарушение аз
намирам следното - на стр. 2 и 3-та в ОА са посочени някои обстоятелства
които прокуратурата следва да е изяснила и да бъде категорична с дати,
темпорално да ги уточни, имам предвид отношенията между г-н К.К.,
възлагането от негова страна, както се твърди на стр.2 на „поръчката“, както е
използван израза за убийството на пострадалото лице. На стр. 2-а са посочени
няколко неустановени дати, неустановена по делото сума и размер, което
според защитата е една неяснота, която пречи на изграждане и съответно
ефективно поддържане на правото на защита. Намирам, че следва в това
отношение да бъдат отстранени, като се посочи конкретика във времето или
определени периоди. Всички знаем, че въвеждането на К.К. в делото беше
продиктувано по конюктурни съображения които нямат нищо общо с правото,
но това даде възможност на прокуратурата с въвеждането на неговото име в
делото да обясни своя мотив.
11
На следващо място като процесуално нарушение смятам, че по делото
прокуратурата е следвало да посочи твърдения които да защити пред Вас, а не
предположения с каквито изобилства обстоятелствената част на ОА. Само
едно ще посоча, там се твърди, че колата с рег.№ **** е била ползвана от
пострадалото лице, а по делото има доказателства, че тя е ползвана от
неговата съпруга. Посочвам това защото се правят внушения в тази посока,
които се изграждат на предположения, а не на твърдения.
Като последна процесуална група процесуални нарушения, моля да
имате предвид, че делото не е предявено на част от пострадалите лица които
са представлявани от адв. Ч.. Те не са знаели фактически, че имат качеството
на пострадали лица, което е нарушение на правата на пострадалия визирани в
съответните разпоредби в НПК, като визирам чл. 75, ал. 3 от НПК. Там е
закрепено правото те да участват изрично в ДП. На тях материалите не са
предявявани и аз не се явявам защитник на техните права, но ако Вие или
някой от горните инстанции приеме, че е налице процесуално нарушение, не
бих желал да се залага процесуална бомба и делото да започне отначало,
заради това, че някой Ваш колега ще го приеме за процесуално нарушение.
Смятам, че този въпрос следва също да бъде изчистен след като се касае за Т.а
тежко дело с такива тежки обвинения. С оглед на това ще Ви помоля да
приемете, че има допуснати такива процесуални нарушения.
По отношение на т.4 твърдя, че няма основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила.
Не се налага да се разглежда делото при закрити врати или да се
привлича за разлика от становището на прокуратурата резервен съдия, или
съдебен заседател, както да се назначава защитник, вещо лице, преводач или
жестономичен такъв.
По отношение на взетите МПП моля да отчетете коректното
процесуално поведение на подс. Т. и че не се налага неговата мярка за
процесуална принуда да бъде променяна. Той има установен адрес на който
живее от както се е родил. Работи. Така че има връзка с територията на
населеното място. Не се налага изобщо в този смисъл да се променя неговата
мярка за неотклонение.
Нямам на този етап искания за събиране на нови доказателства и ако
приемете, че са налице процесуални нарушения, моля да бъде върнато делото
на прокурора за тяхното изчистване или ако имате становище в обратния
смисъл да насрочите разглеждане на делото по общия ред съобразно Вашия
график.
ПОДС. Т.: Поддържам казаното от моя защитник. Нямам какво да
добавя.
РЕПЛИКА НА ПРОКУРОРА: По отношение на въведеното възражение
от защитниците за непредявяване на делото на цитираните от тях пострадали
лица, само искам да отбележа, че няма никакви процесуални бомби заложени.
Материалите по делото са пред Вас, на всяко едно от пострадалите лица - 6 на
брой, са му разяснени правата. Има изрични изявления кой иска предявяване и
12
кой не, а по отношение на тези две пострадали лица по делото е предявено, не
мога да Ви посоча точно сега на коя страница и в кой том се намира, но има
протокол за едно, да го наречем едно етапно предявяване на разследването,
след което се наложи продължаване на разследването и в този протокол двете
лица са заявили, че не желаят да участват при следващо предявяване дори и да
има събрани още данни и доказателства по делото.
По отношение на въведеното от колегата Т., затова че е следвало да си
направя отвод, мен не ме обижда твърдението, че аз това съм го направил
несъзнателно. За пръв път чувам Т.а нещо. Няма смисъл да излагам някакви
доводи. Отводът е въпрос на вътрешно усещане. Аз пострадалия не съм го
познавал, не познавам жена му, детето му, роднините му. Вярно е, че във
времето чисто служебно сме се засичали в една структура, но аз тогава съм
бил редови разследващ полицай, а той шеф на „Криминална полиция“. За мен
е било без значение дали шефа се казва Л. И. или Г. Г.ев. Аз с този човек не
съм работил, не съм имал контакти. Затова не съм си направил отвод,
повярвайте ми, че в чисто служебен план щеше да ми е много по-лесно да не
водя разследването по това дело, чисто като времево и като служебен
ангажимент. Предоставям на Вас преценката по всички доводи и аргументи,
които колегите изтъкнаха .
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
На първо място съдът намира, че делото е подсъдно на настоящия съд,
ато не са налице и основания, които да налагат прекратяване или спиране на
наказателното производство. Неоснователни се явяват възаженията на
защитата, че ОА не е годен да очертае фактическата и правна рамка на
обвинението като липсва доказателствената му обезпеченост и същият страда
от неясноти и пороци. ОА е ясен и категоричен относно повдигнатото
обвинение спямо двамата подсъдими. Относно твърденията за липса на
доказателства, то следва да бъде посочено, че това е правомощие на
прокуратурата и тя сама следва да прецени по какъв начин и въз основа на
какви доказателства ще докаже извършването на посоченото престъпление.
Посочените от защитата на подсъдимия Т. пороци на ОА, а именно
твърдените неконкретизирани суми и дати относно посочените задачи и
дейности възлагани от лицето К. на подс. Т., по конкретно посочени на стр. 2
от ОА, както и твърдяното неизяснено обстоятелство, че лекия автомобил с
рег.№ **** се използва от съпругата на подсъдимия, а не от него, по никакъв
начин не могат да бъдат окачествени като порок на ОА, който да влече след
себе си неяснота.
ОА напълно отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. Не се
констатират непълноти или противоречия между обстоятелствената и
заключителната част.
Относно твърдението за нарушение на правото на състезателно начало в
хода на ДП във вързка с неуважаването на редица молби на защитата, то
13
отново следва да бъде посочено, че прокуратурата в качеството й на основна
фигура на ДП разполага с оперативна самостоятелност да преценява какви и в
какъв обем доказателства следва да ангажира и събере. Дори и някакви
доказателствени искания на обвиняемите и техните защитници да не са били
уважени, то няма пречка същите да бъдат реализирани в хода на съдебното
следствие.
Не се събраха данни СГП да е била некомпетентна да наблюдава ДП
като това да е следвало да бъде направено от следствения отдел.
СЪДЪТ намира, че на ДП не са били нарушени и правата на
пострадалите лица, дори напротив, на всички тях са били разяснени техните
права, като преценката за това дали ще се ползват от тях и в какъв обем е била
тяхна и на техните повереници.
АДВ. Ч. напусна залата.
На следващо място по отношение на поискания отвод на представителя
на СГП, то съдът намира, че в случая не са налице законовите изисквания за
това визирани в чл. 47 вр. чл.29 , ал.1 т.1 т. 4 8 и ал.2 от НПК, като няма данни
въз основа на които да бъде прието, че сочения прокурор е бил предубеден, а
преценката за самоотвод е лична и не зависи от преценката на съда.
Наред с това съдът прецени, че на ДП е било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване
правото на защита на подс. И. и на подс. Т., което нарушение се явява
отстранимо, но не може да бъде отстранено в съдебната фаза на наказателното
производство.
По отношение на обв. И. това нарушение се изразява в непредоставяне
възможността да даде обяснения въпреки изричното му желание в тази насока
след предявяване на разследването в каквато насока са и възраженията на
защитата. Разпоредбата на чл. 115 от НПК предоставя възможност на
обвиняемия да дава обяснения устно и непосредствено във всеки етап на
разследването, вкл. и на съдебното следствие. Видно от протокола за
предявяване на разследване от 13.11.2023г. И. изрично е пожелал да даде
обяснения в хода на ДП, но не му е била предоставена такава възможност да
осъществи това свое право. Настоящият съдебен състав не споделя
вижданията на представителя на СГП, че обясненията на обвиняемото лице не
следва и не могат да се дават след предявяване на разследването, доколкото
това се явява момента на приключване на същото. Изразеното желание от обв.
И. за даване на обяснения е било неправилно окачествено като искане по
смисъла на чл. 29 от НПК въз основа на което наблюдаващия прокурор се е
произнесъл с Постановление от 05.12.2023г. с което е оставил без уважение
искането на И., с което е било допуснато и нарушение на процесуалните
правила, което е довело до ограничаване правото на защита на подс. И..
Неоснователно се явява и твърдението на СГП, че това не съставлява
съществено процесуално нарушение, тъй като може да бъде отстранено в хода
14
на съдебното следствие. Даването на обяснения от обвиняемия е изконно
негово право и след като същия е изразил желание да направи това преди
приключване на ДП, то това негово право е следвало да бъде предоставено от
органите на ДП. Обстоятелството, че в хода на ДП И. многократно е давал
обяснения, по никакъв начин не преклодира правото му да даде последващи
такива. Още повече, че се явява невъзможно да се предвиди с какво
съдържание ще бъдат същите, въпреки твърдението на СГП.
Голяма част от изложеното по-горе важи напълно и по отношение на
подс. Т., който също изрично е декларирал желанието си да се възползва от
правото си по чл. 115, ал. 3 от НПК и да даде обяснения на фазата на ДП,
което обаче не се е случило и не му е предоставена такава възможност.
Така посочените процесуални нарушения съдът цени като съществени
такива, които ограничават правото на защита и на двамата подсъдими, като
това нарушение е отстранимо от органите на ДП, но не може да бъде
отстранено в съдебната фаза. Същото може и следва да бъде отстранено на
ДП, доколкото именно това е фазата в която активно се събират доказателства
и обясненията на обвиняемите следва да бъдат щателно проверени преди
приключване на ДП.
Поради така изложените обстоятелства и на основание чл. 248, ал. 5, т.
1, вр. ал. 1, т. 3 и чл. 249, ал. 2 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 276 по описа за
2024 г. на СГС, НО, 9 състав и
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на нарушенията посочени в
мотивната част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред
САС в 7-мо дневен срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:20 часа.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
Заседатели:
1._______________________
15
2._______________________
3._______________________
Секретар: _______________________
16