Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………/……..06.2019
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на трети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
при
участието на секретаря Петя Петрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 755 по описа на ВОС
за 2019год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.259 и сл. ГПК и е образувано
по:
1.Въззивна
жалба вх. № 17346/07.03.2019г. от Г.Д.К.,
ЕГН **********,чрез адв.К.М. –ВАК срещу Решение № 428/05.02.2019г. , с което съдът е
допълнил Решение № 4593/14.11.2018 г. по гр.д. № 122/2018г. по описа на ВРС, 46
св., е ОТХВЪРЛИЛ предявения
от въззивника срещу
Я.Г.П. ЕГН ********** и О.А.Л. ЕГН ********** ***, кк.“Св. св.Константин
и Елена“ ул.35-та № 4, иск с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответниците, че
ищецът е собственик по давност на две
обособени паркоместа с площ от по 10.50 кв.м намиращи се непосредствено пред ГАРАЖ № 1,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.5506.24.1.15 по КККР,
находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
10135.5506.24 с административен адрес: гр. Варна, ул. „Кирил Пейчинов" №
5, етаж партер, гараж 1, с площ от 18.07 кв.м., и ГАРАЖ № 2, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.5506 24.1.16 по КККР, находящ се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.5506.24, с
административен адрес. гр. Варна, ул. „Кирил Пейчинов" № 5, етаж партер, гараж
1, с площ от 19.73 кв.м.
Считайки обжалваното решение за неправилно,постановено
в нарушение на материалния закон, както и при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила,моли за неговата отмяна. Твърди се, че по
отношение на двете обособени паркоместа липсва произнасяне в направения по
делото доклад , както и разпределяне на доказателствената тежест по отношение
на същите. От друга страна ответниците по никакъв начин не са оспорили правото
на собственост на ищеца върху обектите. Твърди се , че се иска признаване право
на собственост по давност върху 20.50
кв. м. ид.части от дворно място,определени за ползване като паркоместа, а не
върху паркоместа, които безспорно не могат да бъдат обособени обекти на правото
на собственост. Моли за отмяната му и
постановяване на друго, с което предявения иск да бъде уважен.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещните по жалбата страни.
2.Частна жалба вх.№16304/05.03.2019г. от Г.Д.К.,
ЕГН **********,чрез адв.К.М. –ВАК
срещу Определение №
1766/05.02.2019г. по гр.д. № 122/2018г. по описа на ВРС, 46 св.,с което е
оставена без уважение молбата й по чл.248 от ГПК,да бъде изменено Решение № 4593/14.11.2018 г. по гр.д. №
122/2018г. по описа на ВРС, 46 св . и да й бъдат присъдени разноски в пълен
размер. Счита определението за неправилно.Отправено е искане за отмяна на
определението и осъждане на ответниците да и заплатят сумата от
1567.40лв.представляващи сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
и такси за вписване на исковата молба.В условията на евентуалност –сумата от
1532.70 лв. представляващи сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и такса за вписване на исковата молба в ИР.
Ответниците по частната жалба не са взели
становище .
В съдебно заседание въззивика, чрез
процесуалния си представител, поддържа депозираните въззивна и частна жалби, моли
същите да бъдат уважени.
В
съдебно заседание по същество, редовно призовани, не се явяват, не се
представляват.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред
ВРС е образувано по предявен от Г.Д.К., ЕГН: **********
*** срещу Я.Г.П., ЕГН: **********
и О.А.Л., ЕГН ********** ***, кк."Св. св.Константин и Елена" ул.35-та
№ 4, иск с правно основание чл. 124 ал.1
ГПК за установяване по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на
недвижим имот ГАРАЖ № 1, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.5506.24.1.15 по КККР, находящ се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.5506.24 с
административен адрес: гр. Варна, ул. „Кирил Пейчинов" № 5, етаж партер,
гараж 1, с площ от 18.07 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект гараж
в сграда, при граници: на същия етаж 10135.5506.24.1.17, 10135.5506.24.1.16,
над обекта. 10135.5506.21.1.1, ведно с 2 2896 % от общите части на сградата и ГАРАЖ № 2, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.5506 24.1.16 по КККР, находящ се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.5506.24, с
административен адрес. гр. Варна, ул. „Кирил Пейчинов" № 5, етаж партер,
гараж 1, с площ от 19.73 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект гараж
в сграда, при граници: същия етаж 10135.5506 24.1.18, 10135.5506.24.1.15, 10135
5506.24.1.17, под обекта: няма, над обекта: 10135.5506 24.1.1, ведно с
прилежащите на обекта 2.4999 % от общите части на сградата,както и две
паркоместа намиращи се пред гаражи № 1 и № 2 ,с площ всяко едно от тях от по
10.50 кв.м., по силата на изтекла в полза на ищеца давност.
С влязло в сила Решение
№ 4593/14.11.2018 г. по гр.д. № 122/2018г. по описа на ВРС, 46 св., съдът е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните - Г.Д.К., ЕГН: **********,
Я.Г.П., ЕГН: **********
и О.А.Л., ЕГН **********, че Г.Д.К.,
ЕГН:
********** *** е собственик на недвижими имоти ГАРАЖ № 1,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.5506.24.1.15 по КККР,
находящ се в сграда № 1, разположена
в поземлен имот
с идентификатор 10135.5506.24 с административен адрес: гр. Варна, ул.
„Кирил Пейчинов" № 5, етаж партер, гараж 1, с площ от 18.07 кв.м., с
предназначение на самостоятелния обект гараж в сграда, при граници: на същия
етаж 10135.5506.24.1.17, 10135.5506.24.1.16, над обекта. 10135.5506.21.1.1,
ведно с 2 2896 % от общите части на сградата и ГАРАЖ № 2, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.5506 24.1.16 по КККР, находящ се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.5506.24, с
административен адрес. гр. Варна, ул. „Кирил Пейчинов" № 5, етаж партер,
гараж 1, с площ от 19.73 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект гараж
в сграда, при граници: същия етаж 10135.5506 24.1.18, 10135.5506.24.1.15, 10135
5506.24.1.17, под обекта: няма, над обекта: 10135.5506 24.1.1, ведно с
прилежащите на обекта 2.4999 % от общите части на сградата по
давностностно владение, на осн.чл. 124,
ал. 1 от ГПК.
С Решение № 428/05.02.2019г. съдът, на
основание чл. 250 от ГПК е допълнил
цитираното по го-решение по гр.д. №
122/2018г. по описа на ВРС, 46 св. и е
ОТХВЪРЛИЛ предявения от въззивника срещу Я.Г.П. ЕГН **********
и О.А.Л. ЕГН ********** ***, кк.“Св. св.Константин и Елена“, ул.35-та, № 4,
иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК
за установяване по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по давност
на две обособени паркоместа с площ от по
10.50 кв.м намиращи се
непосредствено пред ГАРАЖ № 1 и ГАРАЖ № 2.
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са
подадени в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес
от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Съдът
намира, че фактическата обстановка по спора установена въз основа на събраните
по делото доказателства пред първа инстанция е описана в обжалваното и във влязлото в сила решение, поради което
на основание чл.272 от ГПК настоящият съд
изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.
Съдът, след съвкупния
анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
достигна до следните правни изводи:
1.По въззивна жалба вх. № 17346/07.03.2019г.
Основателността
на предявения иск предполага установяване от ищеца, чиято е доказателствената
тежест съобразно правилата на чл.124 от ГПК при условията на пълно и главно
доказване, че е придобил собствеността по силата на въведеното от него
придобивно основание. Материално правната си легитимация ищеца позовава на оригинерен способ – изтекла в негова полза придобивна давност, считано от 24.06.2007г.
до дата на депозиране на исковата молба в съда 03.01.2018г., като в исковата
молба ищцата е уточнила , че за първи път ответниците са оспорили собствеността
и на 12.12.10.2017г./когато Я.П. е подал
възражение в СГКК –Варна/. Горното налага необходимостта от положителен извод
досежно осъществяваната от ищеца трайна, явна и необезпокоявана фактическа
власт по отношение на процесния имот с намерение за своене в изискуемият за това период от време – 10
години, съгласно чл.79 от ЗС, както и липса на законови пречки за придобиване
на собствеността съгласно индивидуалните характеристики на спорния имот.
В
настоящия случай с оглед заявената в исковата молба и уточняващите такива
претенция за установяване правото на собственост върху „паркоместа пред гаражи № 1 и № 2 с площ от по 10.50 кв.м.“ е налице законова пречка за придобиването им
по давност. Паркомясто не може да бъде обект на
гражданско правна сделка, доколкото не е
самостоятелна вещ по смисъла на закона – параграф 5 т.39 от ЗУТ.
Неоснователно е възражението на въззивника,
че в случая се касае за 20.50 кв. метра
идеални части от дворното място върху
което са построени гаражите, а не за паркоместа. Такива твърдения са наведени
от ищеца едва с искането за допълване на решението. Следва да се има предвид ,
че доклада по делото изготвен от ВРС е приет от ищеца без възражения. Ирелевантно
в случая е признаването на иска от ответниците, доколкото се касае за иск за
собственост. Както приема в практика си ВКС /напр.Решение № 20 от 7.04.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о., ГК/, която настоящия съдебен състав
изцяло споделя, при съдебното установяване
на собствеността на ищеца по съображения за правна сигурност, не може да се постанови
решение при признание на иска. Направено
от ответниците признание, че ищецът е собственик, следва да
бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК и
не обосновава основателност на иска, когато, както е в конкретната хипотеза
са налице законови пречки за придобиването на процесния имот/и по
давност.
По
изложените съображения обжалваното решение е правилно и като такова следва да
бъде потвърдено.
2.По частна жалба вх.№16304/05.03.2019г.
Както бе посочено частната жалба е депозирана
от надлежна страна, в срок и против подлежащ на обжалване акт. Разгледана по
същество, същата е основателна.
В обжалваното
определение, районния съд е оставил
без уважение молбата на ищцата Г.Д.К., чрез адв. М. за изменение на постановеното по делото решение
в частта за разноските.
Молбата
е редовно връчена на насрещните по нея страни , на основание чл.248 ал.2 от ГПК, като същите са изразили становище за нейната неоснователност.Направили е
възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК.
Производството по чл.248 ГПК е способ за защита
срещу неправилно присъждане на разноски, чрез допълване на съдебния акт, когато
те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са определени неправилно.В това производство съда се произнася
по обективираното искане, а не изобщо по
исканията за разноски.
Настоящия
съдебен състав приема , че правилно районния съд е приел , че ответникът Я.П.
не следва да бъде освободен от заплащане на разноски в производството т.к. не са налице кумулативните
предпоставки на чл. 78 ал.2 от ГПК, доколкото същия извънсъдебно е оспорил
правата на ищеца и с това е станал повод
за завеждане от него на настоящото производство. Ответникът О. Л. не е дала повод за завеждане на делото и е
признала иска, поради което в нейна
тежест на следва да се присъждат разноски,вкл. и за вписване на исковата молба
в размер на 31.70 лева.
Жалбата е
основателна т.к. разноските са неправилно определени съобразно изхода от
правния спор и представения списък по чл. 80 от ГПК/л.100 от дело/ от
процесуалния представител на Г.К..
От
разпоредбата на чл.81 ГПК следва, че искането за присъждане на
разноски страните следва да заявят най-късно до приключване на устните
състезания, което ищеца е сторил. По
делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от
ищеца по гр.дело № 122/2018г. по описа на ВРС в размер на 1500 лв. Това
е и крайният срок, до който всяка от тях може да направи възражение за
прекомерност на заплатеното от другата страна по спора адвокатско
възнаграждение, обосновано с визираните в чл.78, ал.5 ГПК предпоставки за
намаляването му. Основанието за това е, че разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК /която
визира възражението за прекомерност, се намира в логическа връзка с тази на чл. 80 от ГПК, според която списъка на разноските
следва да бъде представен от страната, най-късно в последното по делото открито
съдебно заседание.
В случая, до приключване на
устните състезания пред първата инстанция ответниците – въззиваеми не са възразили срещу несъответствието на
размера на заплатеното адвокатско възнаграждение с фактическата и правна сложност
на спора. Това възражение те са направили едва в молбата по чл.248 ГПК и поради
ненавременното му упражняване , същото
не може да бъде уважено. Въпреки това, за пълнота на изложението, настоящия
съдебен състав счита, че възнаграждението на процесуалния представител на ищеца
не е прекомерно с оглед цената на иска и чл.7
ал.2 т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Същото се дължи в пълен размер т.к. е заплатено за защита по
предявения иск независимо от броя на ответниците по него. Или в тежест на
ответника Я.П. следва да бъдат възложени
разноски в размер на общо 1532.70 лева, от които 1500.00 лева заплатено
възнаграждение за един адвокат, 31.70 лв. такса вписване и преводна такса.
Обжалваното
определение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго , с което
молбата на Г.Д.К.
с правно основание чл. 248 ал.1 от ГПК да се уважи и Я.Г.П. бъде осъден да и
заплати сума в размер на общо 1532.70 лева или още 749.00
лева , на осн.чл. 78, ал.1.
Разноски
пред настоящата инстанция страните не са претендирали.
С оглед изхода на спора, въззиваемия Я.Г.П.
следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВОС, сумата от 15.00 лева, представляваща държавна такса по частната жалба.
По изложените съображения, Окръжен съд
гр.Варна,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 428/05.02.2019г. , с което съдът е
допълнил Решение № 4593/14.11.2018 г. по гр.д. № 122/2018г. по описа на ВРС, 46
св.
ОТМЕНЯ Определение
№ 1766/05.02.2019г. по гр.д. № 122/2018г. по описа на ВРС, 46 св.,с което е
оставена без уважение молба на Г.Д.К. с вх.№ 81683/10.12.2018г. с правно
основание чл.248 от ГПК да бъде
изменено Решение № 4593/14.11.2018 г. по
гр.д. № 122/2018г. по описа на ВРС, 46 св ., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ Решение № 4593/14.11.2018г. по гр.д. №
122/2018г. по описа на ВРС, 46 св. в
частта разноските, като ОСЪЖДА Я.Г.П., ЕГН: **********
***, кк."Св. св.Константин и Елена" ул.35-та № 4 ДА
ЗАПЛАТИ на Г.Д.К., ЕГН: **********
*** сумата от още 749.00 /седемстотин четиридесет
и девет /лева, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на осн.чл. 78, ал.1 от
ГПК .
ОСЪЖДА Я.Г.П., ЕГН: **********
ДА
ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 15.00/петнадесет/ лева, представляваща
държавна такса, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.