Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
09.05.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор С.
Александрова от Окръжна прокуратура
– гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия М. Стергиовска
КАНД № 75 по описа за 2022г. на Административен съд - Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба от К.Г.М. с ЕГН **********
***, чрез адв. Г.И.И., срещу Решение № 65/27.01.2022г., постановено по АНД №
1909/2021г. по описа на Районен съд - гр. Шумен. С оспорения съдебен акт е потвърдено
наказателно постановление №
11-01-366/28.09.2021г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция
– София, с което на основание чл.250 от ЗОП на К.Г.М. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за нарушение на чл.138, ал.1 във
връзка с чл.79, ал.1, т.4 от ЗОП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че нарушението,
за което същото е санкциониран не е безспорно установено, като неправилно
същото е квалифицирано по приложения административно наказателен състав и са
налице съществени процесуални нарушения в хода административно наказателното
производство. В условията на алтернативност сочи, че деянието съставлява
маловажен случай. Въз основа на изложеното в касационната жалба отправя искане
за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на наказателното постановление.
Ответната страна, АДФИ-София,
чрез процес. представител юриск. М. аргументира
становище за неоснователност на оспорването. Моли решението да бъде оставено в
сила. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но
неоснователна и моли за решение в този смисъл.
Шуменският административен
съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във
връзка с наведените от касатора оплаквания и с оглед обхвата на служебната
проверка по чл.218, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, намери следното:
Касационната жалба е
подадена в рамките на преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от лице имащо
правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението
е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет на обжалване е Решение №
65/27.01.2022г., постановено по АНД № 1909/2021г. по описа на Районен съд - гр.
Шумен, с което е потвърдено наказателно
постановление № 11-01-366/ 28.09.2021г. на Директора на Агенция за държавна
финансова инспекция – София, с което на основание чл.250 от ЗОП на К.Г.М. с ЕГН ********** ***
е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за нарушение на
чл.138, ал.1 във връзка с чл.79, ал.1, т.4 от ЗОП.
Съгласно чл.218, ал.1 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, предмет на касационна проверка са само посочените в
жалбата пороци на решението на първоинстанционния съд, като по силата на
чл.218, ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението
с материалния закон, касационният съд следи и служебно. В тази връзка
настоящият съд съобрази следното:
Съдебните решения представляват процесуални
действия на съда, слагащи край на съдебното производство. За да са валидни,
допустими и правилни, същите следва да отговарят на изискванията, поставени от
процесуалните и материалните закони. Съдебните решения, които не са съобразени
с тези изисквания, представляват порочни съдебни решения. В зависимост от
порока, от който страда едно съдебно решение, същото може да бъде нищожно –
когато порокът засяга валидността му; недопустимо – когато порокът не влияе
върху валидността на решението, но засяга допустимостта му; неправилно – когато
решението е валидно и допустимо, но е издадено в противоречие със закона.
Съгласно правната доктрина и установената съдебна практика (напр. Решение №
9225/18.06.2019г. по АД №7452/2018г. на ВАС), за да бъде прогласена нищожност
на съдебен акт, е необходимо да бъде констатирано, че е бил постановен от
незаконен съдебен състав, че не е изготвен в писмена форма или, че не е
подписан. Недопустимо е съдебно решение, което е валидно, но е постановено при
липса на някоя от положителните процесуални предпоставки за съществуването или
надлежното упражняване на правото на обжалване или съответно при наличието на
някоя от отрицателните предпоставки за това. А неправилно е това решение, което
е валидно и допустимо, но противоречи на действителното правно положение.
Обжалваното
съдебно решение е постановено в производство по Раздел V от ЗАНН, в което по
силата на чл.84 от ЗАНН субсидиарно приложение намира НПК. В чл.34 от НПК
императивно е посочено, че всеки акт на съда трябва да съдържа: данни за
времето и мястото на издаването му; наименованието на съда, който го издава;
номера на делото, по което се издава; имената на членовете на състава,
прокурора и на съдебния секретар; мотиви; диспозитив и подписите на членовете
на състава.
Процесното
решение изхожда от орган на правораздавателната власт, постановено е в писмена
форма и в законен състав, съгласно изискването на чл.63, ал.1 от ЗАНН. Същото
обаче не съдържа мотиви, съставляващи един от задължителните реквизити на
съдебното решение. Съдът констатира, че в кориците на делото, непосредствено
след Решение № 65/27.01.2022г. по АНД №
20213630201909/2021г. на ШРС, са пришити още осем страници, съдържащи
изложение на факти и правни изводи, относими към спора. Доколкото същите не са
подписани от съдията, който е разгледал жалбата и е постановил съдебния акт, не
би могло да се приеме, че съставляват мотиви към решението. Наред с това, в
изложението не е направена привръзка към решението, за да се приеме, че същото
съставлява мотиви към този съдебен акт. При тези констатации касационната
инстанция приема, че съдебният акт, предмет на касационно оспорване, не съдържа
един от задължителните реквизити съобразно изискванията на чл.34 от НПК, което
обуславя извода, че страда от порок, рефлектиращ върху валидността на същия. С
оглед изложеното Решение № 65/27.01.2022г. по АНД № 20213630201909/2021г. на ШРС следва да бъде
обявено за нищожно и доколкото делото не подлежи на прекратяване, на основание
чл.221, ал.5 от АПК, същото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за
ново разглеждане от друг състав на съда.
По
направените искания за разноски съдът намира за необходимо да отбележи, че
доколкото с настоящия съдебен акт не се слага край на спора, то не е налице
хипотезата на чл.81 от ГПК, вр. чл.144 от АПК и в това производство разноски не
следва да се присъждат. Същите следва да бъдат присъдени от първоинстанционния
съд при постановяване на решение по предявената пред него жалба с оглед изхода
на спора по нея.
Водим
от горното и на основание чл.63в от ЗАНН и чл.221, ал.5 от АПК, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 65/27.01.2022г.,
постановено по АНД № 1909/2021г. по описа на Районен съд – гр. Шумен.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.Шумен
за ново разглеждане от друг състав на съда.
Разноски не
се присъждат.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...........................
ЧЛЕНОВЕ: 1...............................
2...............................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.Влязло в сила на 09.05.2022 г.