РЕШЕНИЕ
№ 10678
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110145159 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу А. М. Й., А. Л. Ф., М. Л. Й., Д. Н. С., Е. Ф. Р. и И. Ф. Й., както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1596.93 лева
за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № ...., находящ се в
гр.София, ж.к. „Д.“, бл.2..., за периода 01.05.2018 г – 30.04.2020 г., както и на сумата
23.38 лева - главница за осъщественото дялово разпределение за периода 01.06.2018г.-
29.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
30.07.2021г., до окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
сумата 235.83 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019г. – 03.06.2021г., както и на сумата 4.69 лева - лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2018г. - 30.06.2021г.
Сумите се претендират разделно, при следните квоти: от по 1/12 от ответниците А. М.
Й., А. Л. Ф. и М. Л. Й., в качеството им на наследници на Л. Ф. Й.; по 3/12 от ответника Д.
Н. С., в качеството й на наследник на Н. Ф. Й.; по 3/12 от ответника Е. Ф. Р. и по 3/12 от
ответника И. Ф. Й..
Ищецът твърди, че ответниците са потребител на топлинна енергия за процесния
1
топлоснабден имот, като негови собственици, поради което са задължени да заплатят
стойността й, което не са сторили. Представят се писмени доказателства. Правят се
доказателствени искания. Претендират се разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131
ГПК от името на ответника А. М. Й., чрез назначения особен представител – адв. Н., с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да се намира в облигационно
правоотношение с ищеца и да има качеството на потребител на топлинна енергия за
процесния период. Навежда довод, че представеният от ищеца договор, сключен с ФДР
„Електрон Комерс“- гр. Велико Търново и представител на Етажната собственост на
сградата, в която се намира процесния имот, не е действал за процесния период, тъй като е
преустановил действието си на 03.09.2007 г. Оспорва по съдържание приложените от ищеца
към исковата молба извлечение от сметка, общи фактури и съобщения към фактури, като
прави искане за открИ.е на производство по реда на чл. 193 ГПК по отношение на същите и
възразява по приемането им като доказателства по делото, доколкото нямат
характеристиките на писмен документ, тъй като следвало да съдържат подписи на
съставителите ги лица.
Ответникът А. Л. Ф., чрез назначения особен представител – адв. Й., е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
ищецът да е доставял до процесния имот в количество топлинна енергия в претендираната
стойност и с необходимото качество за предоставяните от дружеството услуги. Навежда
довод, че претендираните от ищеца суми са недължими, с оглед неизпълнение на
изискванията сметките да се изготвят при реално енергийно потребление, като в тази връзка
счита за приложима разпоредбата на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО относно ефективността
при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги. При
евентуалност релевира възражение за погасяване на процесните вземания по давност.
Ответникът М. Л. Й., чрез назначения особен представител – адв. И., е подал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131
ГПК от името на ответника Д. Н. С., чрез назначения особен представител – адв. Т., с който
оспорва иска. Оспорва да е потребила топлинна енергия, поради което и да дължи
претендираната от ищеца стойност на тази услуга. Релевира възражение за погасяване на
задълженията по давност с изтичането на 3-годишен срок, с оглед тяхната периодичност.
Ответникът - Е. Ф. Р., не е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът - И. Ф. Й., чрез назначения особен представител – адв. Т., е депозирал
отговор на исковата молба, в който релевира възражение за местна неподсъдност на делото,
с оглед постоянния адрес на ответниците. Оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва между страните да е налице облигационно правоотношение, по което да е
клиент на топлинна енергия за предоставяните от ищеца услуги. Оспорва ищецът да е
2
доставил топлинна енергия в количество, която да е на стойност в размер на исковата
претенция, както и оспорва да е ползвал топлинна енергия в претендирания обем. Поддържа,
че начислените от ищеца вземания се претендират, без да са извършвани реални отчети в
топлоснабдения имот, а изготвените документи съставляват частни такива, които не се
ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, като в тази връзка оспорва
същите по съдържание. Оспорва общият водомер в абонатната станция на сградата да е
преминал изискуемата метрологична проверка и да съставлява годно средство за измерване.
Поддържа и да е налице нищожност на чл. 32 от ОУ за доставка на топлинна енергия,
поради противоречие с разпоредбата на чл. 143, ал. 1, т. 18 от ЗЗП, доколкото се ограничават
правата на потребителя чрез изискването да се заплаща оспорено количество топлинна
енергия, чието правилно отчитане зависи изцяло от доставчика на услугата. Оспорва да е
дължима и претендираната цена за услугата дялово разпределение, тъй като такава услуга
не е предоставяна от ищеца. С оглед неоснователността на главните искове, оспорва да са
дължими и акцесорните претенции за лихва за забава. Релевира евентуално възражение за
изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание ищецът моли предявените искове да се уважат. Претендира
разноски.
Процесуалните представители на ответниците молят исковете да се отхвърлят. Оспорват
приетите заключения като изготвени само на база документи на ищеца, които не са
представени. Оспорват качеството на потребител на ответниците. От адв. Й. е постъпила
писмена защита по спора, в която допълнително е релевирано възражение, че квотите, при
които се търси задължението, при евентуалното уважаване на исковете, не са правилни.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 15.08.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Електрон Комерс“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
03.09.2002г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС. В случая
обаче, услугата по дялово разпределение се извършва от ищеца. Това обстоятелство се
доказва от заключението по СТЕ.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
3
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото от експертното заключение се установява, че за исковия период
услугата дялово разпределение се е осъществявала от „Топлофикация София” ЕАД.
Доказването на обстоятелството кой осъществява услугата прави неоснователни
релевираните възражения за преустановяване действието на по-рано сключен договор с
друга ФДР.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имот, който установява, че на 24.08.1995г. топлоснабдения имот – апартамент
№ 65, находящ се в гр. София, ж.к. Д., бл. ...., е придобит от А. Р. И..
А. Р. И. е починал на 15.11.2011г. и е оставил за свои наследници:
Е. Ф. Р. /сестра/;
И. Ф. Й. /брат/;
Н. Ф. Х. /сестра/;
Д. Н. С. – племенница, по заместване на своята майка, която е била сестра на общия
наследодател – Н. Ф. Й.;
А. Л. Ф. и М. Л. Й. /племенници, по заместване на своя баща – брат на общия
наследодател, починал преди него – Л. Ф. Й./.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че по силата на
наследствено правоприемство посочените по-горе наследници са собственици на процесния
имот, както следва: за Е. Ф. Р. 2/10 ид.ч., за И. Ф. Й. 2/10 ид.ч., за Н. Ф. Х. 2/10 ид.ч., за Д. Н.
С. 2/10 ид.ч., за А. Л. Ф. 1/10 ид.ч. и за М. Л. Й. 1/10 ид.ч.
Като собственици на имота те се явява страна по облигационното правоотношение с
„Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР
/чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Наличието на облигационна връзка не се
опровергава от ответниците, защото доказателства за противното не са налични по делото.
Като ответници по делото обаче са посочени само лицата Е. Ф. Р., И. Ф. Й., Д. Н. С., А.
Л. Ф. и М. Л. Й.. Не е посочена като ответник наследника Н. Ф. Х. Същевременно, като
4
ответник е посочено лицето А. М. Й. – преживяла съпруга на Л. Ф. Й., наследник на
покойния общ наследодател в качеството му на брат, но починал преди него. Ето защо, по
право на заместване, неговият дял от наследството се поема само от неговите деца, но не и
от неговата съпруга, поради което тя не се явява собственик на имота. Няма данни по
делото, а не се въвеждат и такива твърдения, че А. Й. е ползвател на имота, поради което
съдът намира, че това лице няма качеството на потребител. На това основание предявеният
срещу нея иск подлежи на отхвърляне.
По делото е поставен спор срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период и досежно размера на търсените вземания, предвид възражението на
някои от ответниците за изтекла погасителна давност, а именно А. Л. Ф., М. Л. Й., Д. Н.
С., И. Ф. Й.. Възражение за погасяване на вземането по давност не е релевирано от Е. Ф. Р.
и А. М. Й. /спрямо последната, както се посочи, предявените искове подлежат на
отхвърляне на друго основание/.
За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа
експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Топлофикация София“ ЕАД. За имота е била
потребявана топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване.
За целите на разрешаване на спора по делото е била допусната, изслушана и приета
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че размерът на
дължимите суми по пера е в размер 1620.31 лева – главница за потребена топлоенергия за
периода 01.05.2018г.-30.04.2020г. /вземането е в по-голям размер от търсения, поради което
съдът, следвайки диспозитивното начало и при липса на изменение на иска, е обвързан от
поисканото/, 235.83 лева – мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019г.-30.06.2021г.,
25.40 лева – главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.06.2018г.-
29.02.2020г. /вземането е в по-голям размер от търсения, поради което съдът, следвайки
диспозитивното начало и при липса на изменение на иска, е обвързан от поисканото/ и 4.69
лева - мораторна лихва върху нея за периода 31.07.2018г.-30.06.2021. В табличен вид са
дадени и сумите по месеци.
И двете заключения съдът ползва при изграждане на фактическите и правните си
изводи. Заключенията са изготвени от независими вещи лица с нужната компетентност,
поради което не са налични съмнения в обективността и верността на заключенията.
Действително, по делото не са налични всички документи, които вещите лица са ползвали,
но това не прави заключенията порочни. Именно с оглед проверката на необходимите
5
документи, даващи основание за начисляване на сумите в искания размер, са допуснати
експертизите, поради което и след като няма данни за заинтересованост на вещите лица,
тяхното заключение е достатъчно, за да се направят изводите по същество на спора, без
документите, по които са работили, да бъдат приложени в цялост.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството посочените по-горе ответници са навели
своевременно възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е
основателно. Видно е, че се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2018г., а
исковата молба, която прекъсва давността, в случай на положително решение, е депозирана
на 30.07.2021г. Вземанията, възникнали преди 30.07.2018г. се явяват погасени по давност и
като размер възлизат на 15.31 лева главница за периода 01.05.2018 г. и лихва в размер на
2.66 лева за периода от 15.09.2019 г. – 30.06.2021г.
Общият размер на вземанията след 30.07.2018г. възлиза на 1579.60 лева главница за
периода 01.06.2018г. – 30.04.2020г и 233.17 лева лихва за периода 15.09.2019г. –
30.06.2021г., главница за дялово разпределение 25.40 лева за периода 01.06.2018г. –
29.02.2020г. и 4.69 лева лихва върху нея за периода 31.07.2018г. – 30.06.2021г.
Уместно е да се посочи, че макар вземанията да се основават на общи фактури,
изготвени след годишно изравняване, давността тече по ОУ, а не от датата на издаване на
съответната фактура, тъй като да се приеме обратното означава да се даде възможност на
кредитора сам да изменя началната дата на погасителната давност с издаването на
последващ счетоводен документ, което е недопустимо в правния мир.
При съобразяване на горните изводи относно размер на погасените по давност суми,
както и на обстоятелството, че само някои от ответниците са собственици на имота, , респ.
спрямо някои от ответниците исковете подлежат на отхвърляне:
за А. М. Й. предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни поради
липсата на качеството на потребител на този ответник;
за А. Л. Ф. 1/10 част – бил дължал 158.16 лева главница за периода 01.05.2018г.–
30.04.2020г. /и след приспадане на погасената по давност част от главницата в размер,
съобразно притежаващия дял, т.е. сумата 1.53 лева/, 23.32 лева лихва за периода
15.09.2019г.–30.06.2021г. /и след приспадане на погасената по давност част от лихвата
в размер, съобразно притежаващия дял, т.е. сумата 0.26 лева/, главница за дялово
разпределение 2.33 лева за периода 01.06.2018г. – 29.02.2020г. и 0.46 лева лихва върху
нея за периода 31.07.2018г. – 30.06.2021г. При зачитане на пределите на исковата
молба и заявените квоти, то всеки един от предявените искове срещу този ответник
следва да се уважи в цялост.
за М. Л. Й. 1/10 част – бил дължал 158.16 лева главница за периода 01.05.2018г.–
30.04.2020г. /и след приспадане на погасената част от главницата в размер, съобразно
притежаващия дял, т.е. сумата 1.53 лева/, 23.32 лева лихва за периода 15.09.2019г.–
30.06.2021г. /и след приспадане на погасената по давност част от лихвата в размер,
6
съобразно притежаващия дял, т.е. сумата 0.26 лева/, главница за дялово разпределение
2.33 лева за периода 01.06.2018г. – 29.02.2020г. и 0.46 лева лихва върху нея за периода
31.07.2018г. – 30.06.2021г. При зачитане на пределите на исковата молба и заявените
квоти, то всеки един от предявените искове срещу този ответник следва да се уважи в
цялост.
за Д. Н. С. 2/10 част – би дължала 316.32 лева главница за периода 01.06.2018г.–
30.04.2020г., 46.64 лева лихва за периода 15.09.2019г.–30.06.2021г., главница за дялово
разпределение 4.66 лева за периода 01.06.2018г. – 29.02.2020г. и 0.92 лева лихва върху
нея за периода 31.07.2018г. – 30.06.2021г. При зачитане на пределите на исковата
молба и заявените квоти, то всеки един от предявените искове срещу този ответник
следва да се уважи до тези суми, а за разликата над тях до пълния искан размер,
предявените искове подлежат на отхвърляне като неоснователни и като погасени по
давност в една част /за сумите 3.06 лева главница топлинна енергия за периода
01.05.2018г.-31.05.2018г. и лихва върху нея в размер на 0.52 лева/.
за Е. Ф. Р. - би дължала 319.69 лева главница за периода 01.05.2018г.–30.04.2020г.,
47.16 лева лихва за периода 15.09.2019г.–30.06.2021г., главница за дялово
разпределение 4.66 лева за периода 01.06.2018г. – 29.02.2020г. и 0.92 лева лихва върху
нея за периода 31.07.2018г. – 30.06.2021г. При зачитане на пределите на исковата
молба и заявените квоти, то всеки един от предявените искове срещу този ответник
следва да се уважи до тези суми, а за разликата над тях до пълния искан размер,
предявените искове подлежат на отхвърляне като неоснователни.
за И. Ф. Й. 2/10 част - би дължал 316.32 лева главница за периода 01.06.2018г.–
30.04.2020г., 46.64 лева лихва за периода 15.09.2019г.–30.06.2021г., главница за дялово
разпределение 4.66 лева за периода 01.06.2018г. – 29.02.2020г. и 0.92 лева лихва върху
нея за периода 31.07.2018г. – 30.06.2021г. При зачитане на пределите на исковата
молба и заявените квоти, то всеки един от предявените искове срещу този ответник
следва да се уважи до тези суми, а за разликата над тях до пълния искан размер,
предявените искове подлежат на отхвърляне като неоснователни и като погасени по
давност в една част /за сумите 3.06 лева главница топлинна енергия за периода
01.05.2018г.-31.05.2018г. и лихва върху нея в размер на 0.52 лева/.
За неоснователно се приема възражението за нищожност на клаузата от Общите
условия. Претендираните вземания обхващат период, в рамките на който действат други
общи условия, които не съдържат клаузата, на която се позовават ответниците.
По разноските
При този изход на спора по делото отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи за държавна такса, депозит за възнаграждение на вещи
лица и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и
определено в минимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ са в общ
размер от 1300.00 лева. От тях, съразмерно на уважената част от исковете, в тежест на
7
ответниците съобразно обема на отговорността им следва да се възложат разноски, както
следва:
за А. М. Й. – разноските остават за сметка на ищеца, включително тези за депозит за
особен представител в размер на 300.00 лева;
за А. Л. Ф. – разноски в общ размер на 130.00 лева, към които следва да се прибавят в
цялост разноските за депозит за възнаграждение на особен представител в размер на
300.00 лева;
за М. Л. Й. - разноски в общ размер на 130.00 лева, към които следва да се прибавят в
цялост разноските за депозит за възнаграждение на особен представител в размер на
300.00 лева;
за Д. Н. С. - разноски в общ размер на 102.98 лева, към които следва да се прибавят
част разноските за депозит за възнаграждение на особен представител в размер на
237.66 лева;
за Е. Ф. Р. - разноски в общ размер на 104.07 лева;
за И. Ф. Й. - разноски в общ размер на 102.98 лева, към които следва да се прибавят
част разноските за депозит за възнаграждение на особен представител в размер на
237.66 лева.
Ответниците също имат право на разноски, но такива не са направени, защото част от
тях са представлявани от особен представител, а ответника Е. Ф. Р. не е реализирала разходи
за разноски, не е заявила и искане за присъждането им.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Л. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. Кърджали, ул. „Р.“ № ...., да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., следните суми,
на основание чл. 150 ЗЕ – сумата 133.08 лева, представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2018г.–30.04.2020г., както и сумата 2.33 лева -
главница за осъщественото дялово разпределение за периода 01.06.2018г. –
29.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба–
30.07.2021г., до окончателното плащане
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 23.32 лева – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.–30.06.2021г., сумата 0.46 лева - лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2018г. –
30.06.2021г.
ОСЪЖДА М. Л. Й., ЕГН **********, с адрес гр. Кърджали, ж.к. „В.“ № ....., да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .........., следните суми,
на основание чл. 150 ЗЕ – сумата 133.08 лева, представляваща главница за доставена
8
топлинна енергия за периода 01.05.2018г.–30.04.2020г., както и сумата 2.33 лева -
главница за осъщественото дялово разпределение за периода 01.06.2018г. –
29.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба–
30.07.2021г., до окончателното плащане,
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 23.32 лева – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.–30.06.2021г., сумата 0.46 лева - лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2018г. –
30.06.2021г.
ОСЪЖДА Д. Н. С., ЕГН **********, с адрес гр. Разград, ж.к. „О.“ № ...., да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..........., следните суми,
на основание чл. 150 ЗЕ – сумата 316.32 лева, представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода 01.06.2018г.–30.04.2020г., както и сумата 4.66 лева -
главница за осъщественото дялово разпределение за периода 01.06.2018г. –
29.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба–
30.07.2021г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
главница доставена топлинна енергия за горницата над тази сума до пълния искан
размер от 399.24 лева като погасен по давност и като неоснователен;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 46.64 лева – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.–30.06.2021г., сумата 0.92 лева - лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2018г. –
30.06.2021г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за лихва върху главницата доставена
топлинна енергия над тази сума до пълния искан размер от 58.95 лева като погасен по
давност и като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. Ф. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Кърджали, ж.к. „В.“ № ......., да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .........., следните суми,
на основание чл. 150 ЗЕ – сумата 319.69 лева, представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2018г.–30.04.2020г., както и сумата 4.66 лева -
главница за осъщественото дялово разпределение за периода 01.06.2018г. –
29.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба–
30.07.2021г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
главница доставена топлинна енергия за горницата над тази сума до пълния искан
размер от 399.24 лева като неоснователен;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 47.16 лева – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.–30.06.2021г., сумата 0.92 лева - лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2018г. –
30.06.2021г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за лихва върху главницата доставена
топлинна енергия над тази сума до пълния искан размер от 58.95 лева като
неоснователен
ОСЪЖДА И. Ф. Й., ЕГН **********, с адрес с. И., кж Кърджали, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ............, следните суми,
9
на основание чл. 150 ЗЕ – сумата 316.32 лева, представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода 01.06.2018г.–30.04.2020г., както и сумата 4.66 лева -
главница за осъщественото дялово разпределение за периода 01.06.2018г. –
29.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба–
30.07.2021г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
главница доставена топлинна енергия за горницата над тази сума до пълния искан
размер от 399.24 лева като погасен по давност и като неоснователен;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 46.64 лева – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.–30.06.2021г., сумата 0.92 лева - лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2018г. –
30.06.2021г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за лихва върху главницата доставена
топлинна енергия над тази сума до пълния искан размер от 58.95 лева като погасен по
давност и като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
......., срещу А. М. Й., ЕГН **********, с адрес гр. Кърджали, ж.к. „В.“ № 8, вх. А, ет. 2,
ап......, искове, както следва:
иск с правно основание чл.150 ЗЕ за сумата 133.08 лева за доставена топлинна енергия
за топлоснабден имот - апартамент № 65, находящ се в гр.София, ж.к. „Д.“, бл....., за
периода 01.05.2018 г – 30.04.2020 г., както и на сумата 1.95 лева - главница за
осъщественото дялово разпределение за периода 01.06.2018г.- 29.02.2020г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.07.2021г., до
окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 19.65 лева - лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 03.06.2021г., както и на
сумата 0.39 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.07.2018г. - 30.06.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Л. Ф., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ............., сумата 430.00 лева, представляваща направени
разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса,
депозит за вещо лице и за особен представител съобразно уважената част от иска и размера
на отговорността на ответника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Л. Й., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ........, сумата 430.00 лева, представляваща направени
разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса,
депозит за вещо лице и за особен представител съобразно уважената част от иска и размера
на отговорността на ответника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Н. С., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 340.64 лева, представляваща направени
разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса,
10
депозит за вещо лице и за особен представител съобразно уважената част от иска и размера
на отговорността на ответника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Ф. Р., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК.............., сумата 104.07 лева, представляваща направени
разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса,
депозит за вещо лице съобразно уважената част от иска и размера на отговорността на
ответника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Ф. Й., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..............., сумата 340.64 лева, представляваща направени
разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса,
депозит за вещо лице и за особен представител съобразно уважената част от иска и размера
на отговорността на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11