Определение по дело №318/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 941
Дата: 11 март 2020 г.
Съдия: Ваня Василева Ванева
Дело: 20202100500318
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   941

 

гр.Бургас,    11.03.2020г.

 

         БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на единадесети март две хиляди и двадесета година, в следния състав:   

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Вяра Камбурова

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

                                                                       2.Мл.с. Ваня Ванева

 

         като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №318 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от Ф.Б., роден на ***г., гражданин на Румъния, с адрес: гр. Брашов, ул. “Поиана Урсулуи“ 13, чрез пълномощника адв. П.П. – БАК, с която се обжалва Решение №258 от 22.11.2019г., постановено по гр.д. №250/2018г. по описа на Районен съд Поморие.    

С обжалваното решение районният съд е признал за установено на основание чл. 422 ГПК,  че съществува вземането на ищецът Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС на ЕС по отношение на ответникът Ф.Г.Б., Код по Булстат *********, гражданин на Република Румъния с адрес гр. Поморие, ул. Княз Борис № 211, бл.А, апартамент №404 с пълномощник адв. П. със съд. адрес ***, офис 1 в размер на сумата от 1771,51 /хиляда седемстотин седемдесет и един лева и 51ст./ – главница представляващи неплатени такси за поддържане, управление  и фонд „Ремонт и обновление“ за 2015г. приети с решение на ОС на ЕС от 12.11.2014г. и сумата от 515.67 /петстотин и петнадесет лева и 67ст./ мораторна лихва върху главницата за периода от 20.01.2015г. до 30.11.2017г.,  както и законната лихва върху сумата от 1771,51/ хиляда седемстотин седемдесет и един лева и 51ст. от датата на подаване на заявлението пред РС Поморие – 08.12.2017г.  до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед №467/13.12.2017г. за изпълнение на парично задължение  по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 813/2017г.  на ПРС.

Осъден е Ф.Г.Б., Код по Булстат *********, гражданин на Република Румъния с адрес гр. Поморие, ул. Княз Борис № 211, бл.А, апартамент №404 с пълномощник адв. П.  да заплати на Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с адрес гр. Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков сумата от 45.74лв. представляваща направените в заповедното производство разноски.

Осъден е Ф.Г.Б., Код по Булстат *********, гражданин на Република Румъния с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис № 211, бл.А, апартамент №404 с пълномощник адв.П.  да заплати на Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 543.10 /петстотин четиридесет и три лева и 10ст./ лева, от които 75.10 лева – заплатена държавна такса и 468.00 лева – адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е недопустимо, материално незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с процесуалния закон и събраните по делото доказателства.

Посочва се, че въззивникът не живее постоянно в България, не е бил уведомяван и не е присъствал на провелото се на 12.11.2014г. събрание, не е уведомяван за резултатите от него. Сочи се, че се е запознал с протокола по повод образувано срещу него гражданско дело. Изложени са съображения, че протоколът от 12.11.2014г. не удостоверява обстоятелствата, посочени в него. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на възражението на ответника, че не пребивава повече от 30 дни в България, като се позовава на свидетелски показания в този смисъл. Посочва се, че не е реално извършвана дейност по поддръжка и управление през 2015г. Твърди се, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че претенцията не е погасена по давност. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение, с което искът се отхвърли изцяло. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Направени са доказателствени искания за допускане на разпит на свидетел, който да установи, че ищецът не извършва дейности по управление и поддръжка на общите части, а тези дейности са извършени през 2015г. от учредените ЕС на отделните блокове и в частност блок „А“. Твърди се, че това доказателствено искане е направено още с отговора на исковата молба. Представени са писмени доказателства - молби от ищеца по други дела с предмет заплащане на такси за следващите 2016г. и 2017 г., като се сочи, че това води до извода, че вземанията, претендирани от ищеца се погасяват с три годишна давност. Иска се да се задължи ищецът да уточни позицията си по въпроса дали предявява исковете срещу неплащащите такса поддръжка за 2016г. и 2017г. на основание същата т.2 от ОСЕС, проведено на 12.11.2014г.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Стоичков – БАК, пълномощник на Етажна собственост на „Феста Апартмънтс Поморие“, представлявана от Мартин Петров Чолаков, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Оспорват се като неоснователни възраженията за ненадлежно оповестяване на решенията на ОС от 12.11.2014г. На следващо място се посочва, че не са налице предпоставките на чл. 75, ал.1 от ЗЗД. Твърди се, че правилно районният съд не е разгледал възражението за неизвършване на дейности по управление и поддръжка на общите части на комплекса. Оспорва се като неоснователно и възражението за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Противопоставя се на доказателствените искания на въззивника за разпит на свидетел, като се сочи, че фактите, чието установяване се иска не са предмет на делото. Твърди се, че и представените писмени доказателства са неотносими. Иска се да бъде прието Определение №III- 1428 от 31.07.2019 г. по гр.д. №1123/19 на БОС. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание. Едновременно с това съдът следва да се произнесе по доказателствените искания на страните:

За искания разпит на свидетел са налице предпоставките на чл.266, ал.3 от ГПК. Искането за събиране на гласни доказателства /допускане на двама свидетели за различни обстоятелства/ е направено с отговора на исковата молба, в определението си по чл. 140 от ГПК, районният съд е посочил, че по исканите гласни доказателства ще се произнесе в открито съдебно заседание. В открито съдебно заседание, обаче липсва произнасяне на съда по отношение на този свидетел. Ето защо следва да бъде допуснат до разпит на въззивника един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени във въззивната жалба.

Представените писмени доказателства с въззивната жалба и отговора на въззивната жалба, както и искането на въззивника да се задължи ищецът да уточни позицията си по въпроса дали предявява исковете срещу неплащащите такса поддръжка за 2016г. и 2017г. на основание същата т.2 от ОСЕС, проведено на 12.11.2014г., са неотносими към предмета на спора, доколкото установяват факти извън спорното право, поради което не следва да бъдат допускани от въззивния съд.

         С оглед на гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА в.гр.д. №318 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.

ДОПУСКА един свидетел на възивника, при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, описани във въззивната жалба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на страните за приемане на писмени доказателства, приложени към въззивната жалба и отговора на въззивната жалба, както и искането на въззивника да се задължи ищецът да уточни позицията си по въпроса дали предявява исковете срещу неплащащите такса поддръжка за 2016г. и 2017г. на основание същата т.2 от ОСЕС, проведено на 12.11.2014г.

         Препис от определението да се връчи на страните за сведение и изпълнение.

         Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 2.