№ 896
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Ж. Троянова
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело №
20241100901133 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявен от „Счетоводство и финанси РМ“ ЕООД срещу
„Ноубъл Хаус“ ЕООД иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане сумата
35200.00 лева – възнаграждение по договор за счетоводно обслужване, по който
ищецът е изпълнител, а ответникът възложител, дължимо за периода м.11.2023г. –
м.01.2024г. вкл., за което са издадени фактури № 846/12.12.2023г., № 871/11.01.2024г. и
№ 899/05.02.2024г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Ищецът поддържа, че с ответника са били обвързани от договор за счетоводно
обслужване при договорено месечно възнаграждение в размер на 13800.00 лева с ДДС,
като ответникът е заплатил същото за периода м.03.2023г. - м.10.2023г. вкл. изцяло,
след което е погасил задължението за м.11.2023г. частично до размера на сумата от
6200.00 лева, а цената за извършените услуги за м.12.2023г. и м.01.2024г. в общ размер
от 27600.00 лева е останала незаплатена. Сочи, че въпреки проведените разговори
сумата не била преведена на изпълнителя, поради което за ищецът е възникнал правен
интерес да претендира същата по съдебен ред.
Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор по реда на
чл.50, ал.2 ГПК, не е подал такъв. Книжата са били изпратени за връчване на
посочения в исковата молба и вписан в търговския регистър адрес, а именно:
гр.София, ж.к. „Разсадника“ бл.25, вх.А, ет.7, ап.18, от където се е върнало съобщение,
че при посещение на адреса на 03.07.2024г. и по сведение на И.Н. на този адрес няма
1
офис и служители на дружеството ответник, тъй като офисът е преместен на друг
адрес - бул. „Цар Борис“ III №19. По разпореждане на съда книжата са били изпратени
и на този адрес, откъдето е върнато съобщение, че на същия няма такава фирма. Съдът
е приел, че книжата са били надлежно връчени по реда на чл.50, ал.2 ГПК, тъй като са
налице данни от посочено с индивидуализиращи го данни лице, че на вписания по
партида на дружеството в търговския регистър адрес такава фирма не съществува. С
определение от 19.07.2024г. съдът е насрочил делото с проект за доклад. С молба от
09.12.2024г. ответникът е посочил адвокат, който да го представлява в процеса, която
молба е постъпила след насрочване на делото. Видно от служебна справка в АВ –
ТРРЮЛНЦ седалището и адреса на управление на „Ноубъл Хаус“ ЕООД е променено
едва с вписване от 17.12.2024г., т.е. по-рано извършените процесуални действия се
явяват редовни. С оглед горното и като взе предвид, че ответникът не е депозирал
отговор (чл.65, ал.2 ГПК) и не е навел конкретни обстоятелства за пропускане срока за
отговор, както и че не е представил доказателства в тяхна подкрепа, с протоколно
определение от 05.03.2025г. съдът е оставил без уважение искането на ответната
страна за възстановяване срока за подаване на отговор на исковата молба по чл.64 ГПК
като неоснователно.
Софийският градски съд, при преценка на материалите по делото и приложимия
закон, установи следното от фактическа и правна страна :
По делото не се спори и се установява от приложените доказателства, че
страните са били обвързани от валиден договор за счетоводно обслужване при
договорено месечно възнаграждение в размер на 13800.00 лева с ДДС. Договорът
съдържа характеристиките на такъв за изработка, същият е консенсуален и възмезден,
а съществените му елементи са означени в приложените по делото 11 броя фактури за
осъществените услуги в рамките на 11 месеца – от м.03.2023г. до м.01.2024г. вкл.,
както следва: Фактури с №№ 648/10.04.2023г., № 668/08.05.2023г., № 690/05.06.2023г.,
№ 716/03.07.2023г., № 743/03.08.2023г., № 768/08.09.2023г., 791/07.10.2023г., №
817/08.11.2023г., № 846/12.12.2023г., №871/11.01.2023г. и № 899/05.02.2024г. В тях са
посочени страните по договора, работата, която е била извършена, цена на услугата,
период, за който се дължи, дата на данъчното събитие, която е и падеж за
плащане.
Допусната е била по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която, след преглед на материалите по делото и изискване на документи от ТД
на НАП, които е приложил към заключението, е обосновал извод, че цената по
издадените фактури за предоставени счетоводни услуги за периода м.03.2023г. –
м.10.2023г. са били изцяло заплатени, цената по издадената фактура за м.11.2023г. е
била частично погасена с плащане в размер от 6200.00 лева, а остатъкът от 7600.00
лева, както и цената по последните две фактура за месеците декември 2023г. и януари
2
2024г. в общ размер от 27600.00 лева са останали незаплатени. Така общият размер на
неплатено възнаграждение по процесните три броя фактури възлиза на търсените от
ищеца 35200.00 лева – Таблица № 1 от заключението. Вещото лице е установило, че
всички посочени по-горе 11 бр. фактури са били надлежно осчетоводени от страните
по договора, както и че ответникът ги е включил в подадените от него пред
приходната администрация справки декларации по ЗДДС и е ползвал данъчен кредит
по тях.
Съдът кредитира като обективно и обосновано заключението на вещото лице,
което не е било оспорено от страните по делото и е основано на документи, които
самият ответник е депозирал пред НАП в изпълнение на задълженията си по ЗДДС.
При така приетото заключение се налагат следните изводи:
На първо място, договорната връзка между страните по спора е доказана, а
конкретните й елементи – цена, предмет на договора и време на предаване и приемане
на изработеното се установява от осчетоводените от ответника фактури. Елементите
на договора за изработка са индивидуализирани в достатъчна степен, поради което
договорът е породил правно действие и е бил изпълняван. Месечното възнаграждение
се установява, че е било определено в размер на 13800.00 лева, за която сума са
издадените фактури, поради което съдът не кредитира представения от ищеца проект
на договор от 06.03.2023г., в който е посочено, че след анализ на счетоводната
документация на 16 – те дружества, които се обслужват по договора, цената от
13800.00 лева ще бъде 9000.00 лева с ДДС. Този договор не носи подпис на страните
по него и противоречи на съставените и осчетоводени фактури, приети от
възложителя, който с плащането им е признал, че цената на предоставените услуги на
месец е именно сумата от 13800.00 лева. В подкрепа на извода, че договорът е
обвързвал страните за процесния период са както плащанията, направени от ответника
по 9 от 11-те фактури, така и обстоятелството, че управителят на ответното дружество
е издал пълномощно в полза на ищеца да го представлява пред компетентните органи
именно при изпълнение на задълженията си за счетоводно обслужване на описаните
дружества.
На второ място, съдът намира за доказано, че извършената работа е била приета
от възложителя. В съдебната практика не съществува спор, че осчетоводяването на
фактурите от купувача, включването на същите в справките декларации по ЗДДС и
ползването на данъчен кредит са действия, които са равнозначни на признание от
възложителя относно съществуването на договорното правоотношение, извършената
работата и вземанията на изпълнителя по него - в този смисъл Решение № 114/26.07.
2013 г. по т.д.№ 255/ 2012 г. на ВКС, І ТО; Решение № 138/ 17.10.2011 г. по т.д.№ 728/
2010 г. на ВКС, ІІ ТО; Решение № 30/ 08.04.2011 г. по т.д.№ 416/ 2010 г. на ВКС, І ТО.
В този смисъл е ирелевантно кое лице е получател на фактурите, щом същите са
включени в справките-декларации по ЗДДС, с което действие възложителят
3
потвърждава, че е запознат с тях и ги признава като дължими за реално извършен труд
– аргумент и от чл.301 ТЗ.
Предвид изложеното, исковата претенция следва да се уважи в пълен размер.
В допълнение следва да се посочи, че с молба, депозирана в открито съдебно
заседание на 05.03.2025г., ответникът е заявил възражение за съдебно прихващане с
твърдение, че има вземане срещу ищеца, произтичащо от същото договорно
правоотношение за обезщетяване на вреди от неточно изпълнение на договора за
изработка.
С определение от 28.03.2025г. съдът е намерил искането за преклудирано, тъй е
материално-правно възражение и е следвало да се заяви най-късно в срока за отговор
на исковата молба, което ответникът не е сторил. Изключение е предвидено в чл.371
ГПК, съгласно който възражение за съдебно прихващане може да се направи до
приключване на съдебното дирене в първата инстанция, когато за доказването му не се
налага събиране на нови доказателства, съответно – до приключване на диренето във
въззивната инстанция, ако съществуването му се установи с влязло в сила съдебно
решение или стабилизирана заповед за изпълнение. В настоящия случай заявеното
възражение е спорно, т.е. изисква събирането на нови доказателства във връзка с
разглеждането му пред настоящия съд. В този смисъл и доколкото възражението е
заявено едва в първо съдебно заседание, то същото не е било прието за съвместно
разглеждане в този процес, което не препятства правото на страната да заяви
претенцията си в нарочно исково производство. Отделно от това, възражението за
прихващане не е било индивидуализирано – не е посочено в какъв размер произтича,
от които конкретни факти, кога е настъпила изискуемостта на вземането, с кое вземане
се прихваща. Законът изисква възражението да бъде ясно посочено, както ако бе
предявено вземането с иск, за да се обезпечат процесуалните права на насрещната
страна. Указания в тази насока не са били давани на ответника, именно поради
настъпила преклузия за заявяване на възражението. В този смисъл, събраните гласни
доказателства се явяват неотносими, както и приетите протоколи от извършени
проверки от НАП на дружества, обслужвано от ищеца. Уместно е да се посочи обаче,
че същите не установява неточно изпълнение на договорните задължения на ищеца. От
една страна, проверките не установяват извършени нарушения по воденото
счетоводство, докато няма влязъл в сила ревизионен акт за дължими суми към
приходната администрация в резултат на такива нарушения. От показанията на
свидетеля С.Р., поела счетоводството на ответника от 01.08.2024г. това обстоятелство
бе изяснено, а именно – липсата на приключила по този ред ревизия с безспорни
констатации за допуснати нарушения. От друга страна, както и свидетелят е заявил,
текущите проверки обхващат 2022г. и само някои от тях първите месеци на 2023г., т.е.
касаят период, който предхожда работата на ищеца, доколкото договорът е бил
4
сключен едва март 2023г., а от документите не може да се обоснове извод, че
евентуално допуснатите, но още неустановени по безспорен начин нарушения, водещи
да дължими на НАП суми от страна на ответника в резултат на неточно счетоводство,
са били осъществени именно през 2023г.
По разноските
При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ
размер от 7953.50 лева, от които 5513.50 лева са сторените от страната разходи в
исковото производство и 2440.00 лева – в обезпечителното производство по ч.гр.д.№
5692/2024г. на СГС, които подлежат на присъждане при решаване на спора по
същество – така в ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Общият размер на разноските в
настоящото производство са сбор от сумите 1413.50 лева – такси, 3600.00 лева реално
заплатено адвокатско възнаграждение и 500.00 лева депозит за вещо лице. Разноските
в обезпечителното производство за сбор от сумите 40.00 лева държавна такса и
2400.00 лева реално заплатено адвокатско възнаграждение.
Разходът за образуване на изпълнително производство по издадената
обезпечителна заповед в размер на 94.00 лева не подлежат на присъждане в
настоящото дело, а са събираеми чрез съдебния изпълнител – така Определение №
845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 336 от
21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК и др.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ноубъл Хаус“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Димитър Петков“ № 111, ет. 2, офис 4, със съдебен адрес:
гр.София, бул. „Димитър Петков“ № 111, ет. 2, офис 4 (чрез адв.М.Х.), да заплати на
„Счетоводство и финанси РМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Живко Николов“ № 17, ап. 14, със съдебен адрес: гр.София,
бул. **** (чрез адв.В. Д.), следните суми:
на основание чл.266, ал.1 ЗЗД - сумата 35200.00 лева – възнаграждение по
договор за счетоводно обслужване, дължимо за периода м.11.2023г. – м.01.2024г.
вкл., за което са издадени фактури № 846/12.12.2023г., № 871/11.01.2024г. и №
899/05.02.2024г., ведно със законната лихва от 03.06.2024г. до окончателното
плащане;
на основание чл.78, ал.1 ГПК – сумата 7953.50 лева – разноски, от които 2440.00
лева в обезпечителното производство по ч.гр.д.№ 5692/2024г. на СГС и 5513.50
лева в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с
5
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6