Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Враца, 24.01.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети януари
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: П. ШУМКОВ
при
секретаря Н. П., като разгледа гр.д. № 3663 по описа на ВРС за
Предявен е осъдителен иск с правно основание 410, ал.
1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ищецът ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД твърди, че на 20.01.2019г., в град Враца, на бул. „Христо
Ботев, в участъка на Надлеза над ж.п. линия, до магазин „Лидл”, О.Д.И.,
управлявайки застрахования автомобил марка "Ауди”, модел “А8”, рег.№ СТ
1114 ВН, е попаднал в необезопасена и необозначена дупка
/неремонтирана фуга на моста/ на пътното платно, стопанисвано от Община Враца, при
което са причинени материални щети по управлявания от него автомобил, а именно:
предна дясна гума. Посочено е, че на 02.02.2018 г. била сключена застраховка
“Булстрад Каско Стандарт” между ищеца и лицето Галя Валентинова И. ***, по
силата на която били застраховани всички рискове по отношение на лек автомобил
марка “Ауди”, модел “А8”, рег.№ СТ 1114 ВН, със срок на действие на
застраховката за периода от 04.02.2018 г. до 04.02.2019 г. Била издадена застрахователна полица № 4704181100000233 / 02.02.2018 г. Твърди се освен
това, че мястото на ПТП не е било посетено от органите на МВР и Протокол за ПТП
не е съставен, съгласно чл.6, т.4 от Наредба№ 1з-41/12.01.2009г. за документите
и реда за
съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, комисията за финансов
надзор и информационния център към гаранционния фонд. Сочи, че съгласно т.6.3 от глава III на
раздел „Каско” от Общите условия на застрахователя, които са
неразделна част от застрахователния договор, за щети по гуми и джанти и
декоративните тасове на автомобила, когато уврежданията са в резултат на
преминаване през дупки и неравности на пътното платно, застрахователят може да
обезщети до две гуми и/или джанти и/или тасове при представени писмени
свидетелски показания на лице, различно от застрахования или упълномощения
водач на МПС. Въз основа на заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение от 22.01.2019г., подадено от водача на автомобила О.Д.И. за
настъпилото застрахователно събитие, била образувана щета №470418191903636 /или референтен №51- 05040-00074/19/ по описа на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”.
Стойността на увредените детайли на застрахования автомобил възлязла на сумата
от 189,11 лева, която била
заплатена с преводно нареждане на 05.02.2019
г. на собственика на увредения застрахован автомобил - Галя
Валентинова И.. Счита, че след изплащане на застрахователното обезщетение
застрахователят е встъпил в правата на застрахования срещу собственика на
вещта, респ. лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта,
причинила вреди на застрахования. Твърди, че ответникът не е обезопасил и
обозначил с необходимата маркировка препятствието на общинския път, находящ се
в рамките на гр.Враца, като с бездействието си е станал причина за възникване
на ПТП, при което са причинени щети на застрахования от автомобил. Въпреки
отправена покана до ответника, последният не погасил задължението си спрямо
ищеца. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 189,11 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска
до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва както допустимостта, така и
основателността на иска. На първо място сочи, че мястото,
на което се твърди да е настъпило процесното ПТП - „надлеза преди Лидъл...бул.
„Христо Ботев“ надлез над ж.п. линия“ не е собственост на Община Враца, поради
което ответникът не носи отговорност за настъпили на в този участък
пътнотранспортни произшествия. Посоченият пътен участък твърди да е част от
републиканската пътна мрежа като част от път III-1, както и че същият е
държавна собственост, а не общинска такава, поради което Община Враца няма
задължения да поддържа пътища, представляващи държавна собственост. На следващо
място счита, че посочената в исковата молба като причина за настъпване на ПТП,
а именно „необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, стопанисвано от
община Враца“ не се подкрепя от събраните доказателства. Сочи, че не е ясна
нито причина за настъпване на твърдяното ПТП, нито обстоятелствата, при които е
настъпило, нито размер на щети, както и наличието на причинно-следствена
връзка. Сочи, че заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение,
подадено пред застрахователя, не изхожда от собственика на застрахованото МПС
(Галя И.), а от водача на автомобила (О.И.). В заявлението не било
конкретизирано през коя част от денонощието е настъпило твърдяното МПС, размери
на дупката, евентуално фугата, какви са били метеорологичните условия,
обозначено ли е било препятствието и т.н. Навежда, че приложените към исковата
молба Опис-заключение по претенция №51-05040-00074/19/22.01.2019 г. и
Опис-заключение по претенция №51-05040-00074/19/22.01.2019 г. не съдържат подпис
за застрахован, а описът на претенция №51- 05040-00074/19/22.01.2019 г. не
съдържа подпис на представител на застрахователя. Счита, че производството пред
застрахователя не е проведено съобразно правилата и неправилно е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 189,11 лв. На следващо място, твърди,
че застрахователният договор не е сключен със собственика на автомобила, като
подпис за застрахован е положен от лицето М.Д.И.. По тази причина счита, че не
е възникнало застрахователно правоотношение между Г.В. И. като собственик на
МПС с peг. № СТ1114ВН и ищцовото дружество ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“,
т.е липсва сключена застраховка „КАСКО“ на МПС, поради което и не е възможно
настъпване на застрахователно събитие в периода на застрахователно покритие,
подлежащо на обезщетяване и ангажиране на регресна отговорност на ответника. По
тези и останалите подробно изложени съображения моли искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на претендирания от
ищцовото дружество адвокатски хонорар.
Третото лице – помагач Агенция „Пътна инсфраструктура“ ангажира становище
за основателност както по основание, така и по размер на предявения иск. Счита,
че както нормативната уредба, така и подписаният между Агенция „Пътна
инсфраструктура“ и Община Враца споразумителен протокол от 26.09.2018 г.,
съгласно който дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии са възложени на
Община Враца, на която била определена и парична сума за извършването им.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
С плащането
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за
неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: 1/ наличието на валиден договор за
имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество /ищец/; 2/ в срока на застрахователното покритие на договора
и вследствие на виновно и противоправно
поведение на ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят
носи риска; 3/ в изпълнение
на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение за
причинените щети.
Видно е от
приетата по делото застрахователна полица № 4704181100000233 от 02.02.2018 г.,
че между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД и Галя Валентинова И. бил
сключен договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ по отношение на
процесния автомобил марка "Ауди”, модел “А8”, рег.№ СТ 1114 ВН, със срок на застрахователно покритие от 00:01 часа
на 04.02.2018 г. до 00:01 часа на 04.02.2019 г.
Прието по
делото е заявление от 22.01.2019 г., адресирано до ищцовото дружество от Г. И.
– собственик на процесния автомобил, за изплащане на застрахователно
обезщетение по процесния договор за застраховка вследствие настъпило на
20.01.2019 г. застрахователно събитие. Посочено е в заявлението, че същото е
настъпило в гр. Враца, като заявителката увредила предната дясна гума на
автомобила, преминавайки през голяма дупка – неремонтирана фуга на моста по
надлеза до магазин Лидл. В допълнително
депозирани до застрахователя декларации от лицата О.Д.И. – управлявал процесния
автомобил по време на ПТП, и м.Д.И. – присъствала по време на произшествието,
се потвърждава заявения от собственика на автомобила Г. И. механизъм за
настъпване на ПТП и причинени щети.
При ищеца
били извършени опис на претенцията и опис-заключение на същата с №
51-05040-00074/19 от 22.01.2019 г., като видно от същите щетата била оценена на
сумата от 192,30 лв. От изготвения от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” доклад
по щета № 470418191903636/31.01.2019 г., след приложения коефициент на
редукция, била определена сума в размер на 189,11 лв. за обезщетяване на
причинената щета. Видно от представеното по делото преводно нареждане, сумата
била изплатена на собственика на застрахования автомобил Галя Валентинова И. на
05.02.2019г.
До ответника
била изпратена регресна покана по процесната щета за възстановяване на
платената сума от 189,11 лв., която била връчена на адресата на 29.03.2019 г.,
видно от извършеното отбелязване от връчителя към приложеното известие за
доставяне.
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетелите О.Д.И. и М.Д.И.. От показанията им се
установява, че по време на процесното ПТП свид. И. е управлявал автомобила, а
свид. И. е била пътник в същия. Сочат, че ПТП е настъпило на надлеза между
магазин Лидл и центъра на града, като автомобилът е попаднал в дупка на пътното
платно, обособила се от фуга между две секции на надлеза. Произшествието
станало привечер, през зимата, но нямало сняг и времето било сухо. Автомобилът
се движил със скорост от около 40 кв./ч. Сочат, че причината за произшествието
била, че дупката не се виждала добре, поради което не могли да я избегнат.
Дупката била дълбока и рязка, с остри ръбове. Нямало поставени обозначения за
намиращата се на пътното платно дупка. Причинената щета била увредена гума и
изкривена джанта, като гумата била спукана и повредена. Показанията на
свидетелите са последователни и логични, като кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира с доверие.
От
заключението по приетата по делото съдебно автотехническа експертиза се
установява, че механизмът за настъпване на ПТП отговаря на посочения от ищеца,
а именно – преминаване през дупка /неремонтирана фуга/ на пътното платно,
вследствие на което била увредена предната дясна гума на автомобила. Посочено е
още в експертното заключение, че причинената щета се намира в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като е получена по начина и по
механизма, посочени в описанието в депозираното при застрахователя заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение. Вещото лице е изчислило, че
действителният размер на причинената щета възлиза на процесната сума то 189,11
лева. Съдът кредитира експертното заключение, като пълно, обективно и
кореспондиращо на останалите събрани по делото доказателства.
Редакцията на действащата към
момента на ПТП Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд, не предвижда уведомяване на органите на „Пътна полиция“ МВР
в процесния случай, поради което по делото не е изготвен протокол за ПТП.
Разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредбата предвижда, че не се посещават от
органите на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят документи за
повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите
са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС
не е в състояние да се придвижи на собствен ход. От показанията на свидетеля И.
се установи, че автомобилът е могъл да се придвижи на собствен ход до паркинга
на намиращия се в близост магазин и автосервиз.
Съдът приема настъпването на събитието за доказано въз
основа на свидетелските показания и доколкото причинната връзка между механизма,
възпроизведен от свидетелите, и щетите, се потвърждава от експертното
заключение.
Фактът, че дупката е била необозначена и необезопасена
съдът намира, че се установява както от свидетелските показания, така и от
приетата по делото САТЕ и заявеното от вещото лице в проведеното открито
съдебно заседание, че познава мястото на ПТП, като там не са поставени знаци,
които да обозначават неравностите на пътя.
Поради изложеното съдът приема, че на описаното в
исковата молба място е била налице неравност на пътя – дупка /неремонтирана
фуга/, необозначена по начин, позволяващ избягването й.
Към датата на ПТП ищецът е имал качеството
застраховател по застраховка „Каско Стандарт” с предмет увредения автомобил
съгласно застрахователна полица от 02.02.2018 г. със срок на застрахователното
покритие от 04.02.2018 г. до 04.02.2019 г. Реализиралото се пътно-транспортно
произшествие съставлява покрит риск съгласно клаузата от полицата, при която е
сключена имуществената застраховка, а именно „Пълно каско“.
Неоснователно е направеното от ответника възражение,
че между собственика на процесния автомобил Г.В.И. и ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” не е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение,
тъй като подпис е положен от лицето М.Д.И.. На първо място, под положения
подпис върху процесната полица не е посочено кое е лицето, което го е положило.
Собственоръчно са изписани трите имена на лицето М.Д.И. единствено на
приложените общи условия. КЗ обаче изрично урежда възможността за сключване на
договор в полза на трето лице, като съгласно разпоредбата на чл. 398, ал. 1 КЗ,
застраховащият може да сключи застрахователен договор от свое име в полза на
трето ползващо се лице (бенефициер). В случаите на застрахователно събитие
третото ползващо се лице по застрахователния договор има право да получи
застрахователното обезщетение и всички права по договора. В случая това е
собственикът на процесния автомобил Г.В.И..
От представеното по делото преводно нареждане се
установява, че ищецът е изплатил на увреденото лице обезщетение в размер на
исковата сума – 189,11 лв.
Налице е основание за възникване на регресното право в
размер на платеното застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното
право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които
носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978г.
Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на
вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ в
рамките на населеното място - гр. Враца. Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ и
общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по
изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за
прилагането на закона. Вследствие на законовата делегация, чл. 48, т. 2, б.
"в" от Правилника за прилагане на ЗП предвижда, че организирането на
дейностите по поддържането на републиканските пътища в границите на градовете е
задължение на съответните общини,
като Агенция
"Пътна инфраструктура" участва във финансирането със средства в
размер на средногодишните разходи за поддържане на
По делото е приет споразумителен протокол от 26.09.2018 г. за съвместно
финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите на гр. Враца,
сключен между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Община Враца, отнасящ се за
периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., чието съдържание не променя
формирания от съда извод за наличие на отговорност за ответника.
Споразумителният протокол е сключен въз основа на законовата делегация по чл.
30, ал. 3 от Закона за пътищата и чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от Правилника към него.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от протокола, организирането, възлагането и контрола на
дейностите по поддържането, в т.ч. зимно поддържане на републиканските пътища в
границите на града се извършва от общината.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Не
се установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото
лице. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се
включва изискване за знание на неравностите по пътя или презумиране за наличие
на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за
водача да избира скоростта така, че да може да спре. В този смисъл възражението
на ответника, че ищцовото дружество не е изследвало евентуална вина на водача
на МПС се явява неоснователно.
Според заключението на САТЕ пазарната стойност на
щетите към датата на процесното МПС вследствие на реализираното ПТП на 20.01.2019
г. възлиза на 189,11 лв.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на
действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Ето
защо в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а
именно 189,11 лв. Искът следва да бъде изцяло уважен.
По
разноските:
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 550,00 лв. разноски по делото /държавна
такса, депозит за вещо лице, адвокатско възнаграждение/. Не следва да се
присъжда внесеният депозит по сметка на РС Стара Загора за призоваване на
свидетели за допуснат разпит по делегация в размер на 60,00 лева, доколкото,
видно от приложеното към делото ч. гр. дело № 5750/2019 г. по описа на РС Стара
Загора, внесената сума не е усвоена. Неоснователно е направеното от ответника
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Съдът намира, че претендираният размер съответства на
фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените по него
процесуални действия.
Направеното от третото лице-помагач Агенция „Пътна
инсфраструктура“ искане за присъждане на разноски не следва да бъде уважено.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице – помагач не се
присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Враца, БУЛСТАТ:
********* да заплати на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, сумите както следва:
- сумата от
189,11 лв. на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
договор за имуществено застраховане „Каско Стандарт” /полица № 4704181100000233 от 02.02.2018 г./ за
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.01.2019 г. в град Враца, на бул. „Христо Ботев, в участъка на Надлеза над ж.п. линия,
до магазин „Лидл” /на републикански път в
границите на населено място гр. Враца/, вследствие на което била повредена
предна дясна гума на застрахования лек автомобил марка "Ауди”, модел “А8”, рег.№ СТ 1114 ВН, ведно със законната
лихва от 04.09.2019 г. до окончателното погасяване на вземането;
- сумата от 550,00
лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на Агенция
„Пътна инсфраструктура“, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. София 1606, бул.
„Македония“ № 3 като трето лице-помагач на страната на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: