№ 13646
гр. София, 11.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110149021 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. К. З. против
Изпълнителна агенция „..................“ с отправено искане за постановяване на решение, с
което да се признае увреждащите действия, че процесният материал се състои от внесени
обстоятелства и изявления от спорни материали, въведени/съпроводени и/или им е
придадена достоверност със съждения/умозаключения в противоречие с правилата на
формалната логика, с невярно удостоверени обстоятелства и твърдения и с упомената
несъществуващи документи; че наличието, държането/притежаването, съхраняването на
процесния материал, изготвен от ответника от лица и на места, където се намира и
застрашава правата и законните интереси на ищцата; че наличието,
държането/притежаването, съхраняването на материали/данни, съпътстващи/изготвени по
повод и/или във връзка с процесния на съответните места застрашава правата и законните
интереси на ищцата; за осъждане на ответната ИАМН да заплати на ищцата сумата от 6 000
лева за претърпените от нея неимуществени вреди; за признаване, че
държането/притежаването, съхранението на процесния материал и/или материали,
изготвени/използвани във връзка с процесния на местата, при лицата, където се намират,
застрашава правата и/или законните интереси на ищцата и за задължаване/осъждане на
ответника да унищожи от всички носители, наличните им екземпляри и копия на процесния
материал и такива изготвени и използвани във връзка с процесния материал и чрез ИАМН
да се задължи МИ – МВР да унищожи от всички носители изготвените и/или получени
материали във връзка проверка относно процесния, чрез задължаване да извършат
унищожаването пред ищцата или да и бъдат предоставени доказателства за това.
С определение от 20.03.2023 г. на основание чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК исковата
молба с вх. 186788/08.09.2022 г., уточнена с молба с вх. № 208334/05.10.2022 г. и молба с вх.
№ 255473/22.11.2022 г., подадена от И. К. З. против Изпълнителна агенция „..................“ е
върната, а производството по делото – прекратено.
Срещу определението е постъпила частна жалба с вх. № 91401/03.04.2023 г. от ищцата
И. К. З. с искане за отмяната му. В жалбата е обективирано искане за освобождаване от
заплащането на държавна такса съгласно вече декларираните данни по делото.
Съдът, съобразявайки задължителните указания, дадени в мотивите на т. 12 от
Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС относно
компетентността именно на администриращият жалбата да се произнесе по искане за
освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК при обжалване, счита, че следва да се
1
произнесе по така направеното искане, доколкото изискване за редовност на частната жалба
е заплащането на дължимата държавна такса за нейното разглеждане, възлизаща на сумата
от 15 лева.
За доказване на твърденията си относно липсата на средства за заплащане на
дължимата такса ищцата е представила по настоящото дело декларация за материално и
гражданско състояние от 05.10.2022 г., в която, под страх от ангажиране на наказателната си
отговорност по чл. 313 НК за деклариране на неверни обстоятелства, същата е удостоверила
с подписа си, че не реализира месечен доход, не упражнява дейност като едноличен
търговец, не извършва услуги с личен труд, нито селскостопанска дейност, няма сключен
граждански брак, не притежава недвижими имоти, моторни преводни средства и парични
влогове.
Въз основа на служебно изискана информация по делото са постъпили писмо от
14.11.2022 г. от ТД на НАП София и писмо от 21.11.2022 г. от Агенцията по вписванията, от
които следва, че няма данни за подавани осигурителни декларации, касаещи ищцата И. З. за
периода 01.05.2022 г. – 31.10.2022 г., както и данни за вписвания, отбелязвания и
заличавания по партидата на лицето съгласно ИИСКИР на територията на страната.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК от внасянето на държавна такса в
производството се освобождават физическите лица, за които е признато от съда, че не
разполагат с достатъчно средства, за да ги заплатят. Целта на законоворегламентирания
институт е да не бъде възпрепятстван достъпът до съдебна защита на тези лица. Критериите,
които съдът взема предвид при извършване на своята преценка са доходите на молителя и
на неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение,
здравословното му състояние, трудовата му заетост, неговата възраст.
В настоящия случай от декларираните от ищцата и частен жалбоподател
обстоятелства, както и от данните, следващи от служебно изисканите справки, съдът
намира, че заплащането на дължимата държавна такса за разглеждане на частната въззивна
жалба в размер от 15 лева с оглед факта, че молителката няма доходи от труд и не
притежава недвижими имоти, както и липсата на други източници на средства, би създало за
нея финансово затруднение.
Ето защо, са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищцата и частен жалбоподател И. К.
З., с ЕГН: ********** от задължението за внасяне на държавна такса за разглеждане на
депозираната от нея частна въззивна жалба с вх. № 91401/03.04.2023 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2