№ 155
гр. Разград, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора И. Р. Р.
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20253300600320 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 327 от НПК.
С присъда рег. № 1/26.02.2025 г. по нох дело № 20233310200161 по описа за 2023 г., РС
Исперих признал подсъдимия Б. З. Б. за невиновен в това, че на 20.07.2022 г. около 13:45
часа, по път III-205, около км 19+601 км, между селата Лудогорци и Малко Йонково, и двете
обл. Разград, при управление на лек автомобил “Мазда 6“ с рег. № ***, негова собственост,
нарушил правилата за движение:
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – “Всеки участник в движението по пътищата с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“;
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“;
чл. 20, ал. 2 ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;
чл. 24, ал. 1 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява
скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно
произшествие“;
чл. 24, ал. 2 от ЗДвП - „Преди да намали значително скоростта на движение на
управляваното от него пътно превозно средство, водачът е длъжен да се убеди, че няма да
създаде опасност за останалите участници в движението и че нямада затрудни излишно
1
тяхното движение. В този случай водачът на пътно превозно средство, което няма стоп -
светлини или те са повредени, подава своевременно сигнал с ръка.“;
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП - „Водач на пътно превозно средство, което предприеме каквато и
да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“, с което по
непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди в размер на 10 666.74 лева, от
които:
на лек автомобил „БМВ 525 ТДС“ с рег. № ***, собственост на П. Н. Б. от гр.Разград в
размер на 2253,80 лв.;
на лек автомобил „БМВ 535Д“ с рег. № ***, собственост на „Мого България“ ООД
гр.София в размер на 4451,46 лв. и
на лек автомобил „БМВ 320И“ с рег. № ***, собственост на Б. К. гражданин, със статут
на постоянно пребИ.ващ в България в размер на 3961,48 лв., като деянието е извършено при
условията на независимо съпричиняване с Р. Д. В. от гр.Исперих, водач на л.а . “БМВ 535Д“
с рег. № *** и З. К., турски гражданин, водач на л.а. „БМВ 320И“ с рег. № ***, които
нарушили правилата за движение, а именно:
чл. 5, ал. 1, т.1 ЗДвП -„Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“;
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“;
чл. 20, ал. 2 ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;
чл. 23, ал. 1 ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.“;
чл. 23, ал. 2 ЗДвП - „За улесняване на изпреварването по двулентовите двупосочни
пътища извън населените места водачите на пътни превозни средства или състави от пътни
превозни средства с дължина над 7 метра, с изключение на случаите, когато те извършват
изпреварване, трябва да поддържат такова разстояние между своето превозно средство и
движещото се пред него друго превозно средство, че изпреварващите ги пътни превозни
средства да могат безопасно да заемат място между тях“ и го оправдал по обвинението да е
извършил престъпление по чл. 343, ал.1, б.“а“ вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Недоволен прокурор от РП-Разград, ТО Исперих протестира присъдата като
неправилна и необоснована, с искане за отмяната й и постановяване на нова такава, с която
подсъдимия да бъде признат за виновен по възведеното му обвинение и да му бъде
наложено съответно наказание.
В постъпил допълнителен протест прокурорът излага обстойни съображения относно
неправилността и необосноваността на присъдата, като отправя същото искане към
въззивната инстанция.
С въззивния протест не са направени доказателствени искания.
2
Преписи от въззивния протест и от допълнителния протест са връчени на подсъдимия
и защитника му.
В предоставения за това срок възражения не се постъпили.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Разград поддържа
протеста, като допълнително развИ. доводи за допуснато съществено процесуално
нарушение, което не е наведено от прокурор от РП в първоначалния и допълнителния
протест, доколкото искането за разглеждане на делото по диференцираната процедура –
съкратено съдебно следствие е отправено след започване на съдебното следствие пред
първата инстанция по общия ред, което е недопустимо. Навеждат се оплаквания свързани с
доказателствения анализ на съда, а от там и неправилно възприета фактическа обстановка
по делото. Прокурорът развИ. подробни съображения в насока, че деянието безспорно е
извършено виновно от подсъдимия и не се касае за случайно деяние. От въззивния съд се
иска да отмени атакуваната присъда поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция и
делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. В условията на
алтернативност се прави искане първоинстанционната присъда да бъде отменена като
неправилна и незаконосъобразна и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен по възведеното му обвинение, като му се наложи съответно наказание.
Подсъдимият Б. Б., редовно призован не се явява. За него се явява упълномощеният
защитник адв. Е. К. от АК – Разград, която в съдебно заседание оспорва протеста. Намира
атакуваната оправдателна присъда за правилна и законосъобразна, поради което моли
същата да бъде оставена в сила, тъй като се касае за случайно събитие.
Съдът, след като се запозна с изложеното в протеста и допълнителните съображения
към него, като изслуша страните и като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения,
намери протеста за процесуално допустим, доколкото е подаден в срок от надлежна страна,
имаща легитимен правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт.
Настоящият съдебен състав намира, че атакуваната първоинстанционна присъда е
постановена при допуснати в хода на съдебното производство съществени процесуални
нарушения от категорията на абсолютните, които не могат да бъдат отстранени във
въззивното производство и поради това налагат нейната отмяна, и връщане на делото на
съответния районен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, като съображенията за
това са следните:
Производството пред РС – Исперих e образувано по внесен от РП – Разград, ТО –
Исперих обвинителен акт, с който Б. З. Б. е предаден на съд за това, че на 20.07.2022 г. около
13:45 часа, по път III-205, около км. 19+601 м., между селата Лудогорци и Малко Йонково и
двете обл. Разград, при управление на лек автомобил „Мазда 6“, с рег. № ***, негова
собственост, нарушил правилата за движение: чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП, чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, с което по непредпазливост
причинил значителни имуществени вреди в размер на 10 666,74 лева, от които на лек
автомобил „БМВ 525 ТДС“ с рег. № ***, собственост на П. Н. Б. от гр.Разград в размер на
2253,80 лв.; на лек автомобил „БМВ 535Д“ с рег. № ***, собственост на „Мого България“
ООД гр.София в размер на 4451,46 лв. и на лек автомобил „БМВ 320И“ с рег. № ***,
собственост на Б. К. - турски гражданин, със статут на постоянно пребИ.ващ в България в
размер на 3961,48 лв., като деянието било извършено при условията на независимо
съпричиняване с Р. Д. В. от гр. Исперих, водач на л.а. „БМВ 535Д“, с рег. № *** и З. К.,
турски гражданин, водач на л. а. „БМВ 320И“, с рег. № ***, които нарушили правилата за
движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП, с което бил осъществен състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК.
В хода на образуваното първоинстанционно производство, след няколкократни
отлагания, било проведено редовно разпоредително заседание, в което съдебният състав,
след изслушване становището на страните в процеса, дал отговор на въпросите, предвидени
3
в чл. 248, ал. 1 НПК, като преценил, че в хода на досъдебното производство били допуснати
съществени процесуални нарушения касаещи спазването на процедурите по чл. 234, ал. 7
във вр. с ал. 4, вр. с ал. 3, вр. ал 1 от НПК, които са довели до ограничаване правото на
защита на подсъдимото лице, поради което прекратил съдебното производство и върнал
делото на РП – Разград за отстраняване на констатираните нарушения. По частен протест на
прокурор от РП – Разград, ТО Исперих въззивен състав на ОС – Разград със свое
Определение № 90/07.06.2024 г., постановено по вчн дело № 176/2024 г. по описа на съда
отменил определение, постановеното в разпоредително заседание от 15.05.2024 г. по нох
дело № 161/2023 г. на РС – Исперих, като върнал делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия. След връщане на делото от инстанционен
контрол е проведено ново разпоредително заседание на 27.11.2024 година, в което съдът
след изслушване становищата на страните в процеса дал отговор на въпросите, предвидени в
чл. 248 от НПК, като насрочил съдебно заседание за разглеждане на делото по общите
правила.
На 20.12.2024 г. в открито съдебно заседание съдът дал ход на съдебното следствие,
като преди това е допуснал и промяна в реда му на провеждане и по реда на чл. 276, ал. 1
НПК представил доклад на страните за основанието, дало повод за образуване на съдебното
производство. След реализиране на процедурата по чл. 276, ал. 2 НПК, подсъдимият
посочил, че разбира обвинението, като ще даде обяснение на по-късен етап. След това съдът
пристъпил към разпит на явилите се вещи лица. Прочел заключението по извършената
съдебно-медицинска експертиза, след което пристъпил към разпит на вещото лице по
същата д-р В.. Експертизата била приета без възражения. По делото било прочетено и
заключението по извършената съдебно автотехническа и оценъчна експертиза, след което
съдът пристъпил към разпит на вещото лице по същата – М. М.. Експертизата била приета
без възражения. В същото съдебно заседание бил проведен и разпит на явилите се свидетели
З. Б. К. и З.я К.. Страните изразили необходимостта от разпит на неявилите се свидетели,
поради което делото било отложено за провеждане на техния разпит.
В следващото открито съдебно заседание, проведено на 19.02.2025 г., съдът снел
самоличността на явилите се свидетели и ги извел от съдебната зала. В същото съдебно
заседание защитникът на подсъдимия, който бил редовно призован, но не се явил лично,
отправила искане съдът сам да отмени определението, с което дал ход на съдебното
следствие по общия ред и делото да бъде върнато във фазата на разпоредителното заседание,
с оглед възможността подсъдимият да се яви лично и да признае всички факти и
обстоятелства описани в обвинителния акт и да бъде проведена диференцираната процедура
– съкратено съдебно следствие. След изразяване на становище от останалите участници в
процеса, съдът уважил искането на защитника на подсъдимия и отменил своето
определение, с което дал ход на съдебното следствие и възобновил действията по Раздел II
от НПК – „Действия по даване ход на делото в съдебно заседание“. Отменил свое
определение по чл. 248 от НПК, обективирано в протокол № 326 от 27.11.2024 година.
Възобновил процедурата по разпоредително заседание за обсъждане на въпросите по чл. 248
от НПК и насрочил ново разпоредително заседание.
В проведеното на 07.03.2025 година, поредно разпоредително заседание, подсъдимият,
след разясняване на правата му по чл. 371 НПК, завил, че признава всички обстоятелства по
делото, като изразил желание същото да се разглежда по реда на съкратеното съдебно
следствие, без да се събират доказателства за тези факти, както и че е наясно с последиците
от това му действие, поради и което на основание чл. 372, ал. 4 НПК съдът с определение
приел, че ще се ползва от направеното самопризнание, без да се събират доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния. Съдът извършил отново
доклад по делото, както и изпълнил процедурата по чл. 276, ал. 2 от НПК. На основание чл.
283 от НПК прочел писмените доказателства по делото, обявил съдебното следствие за
приключило и дал ход на съдебните прения, а след приключване на този етап от процеса
постановил и атакуваната присъда, с която признал подсъдимия за невиновен да е извършил
процесното деяние. В изготвените мотиви на присъдата решаващият съдебен състав приел,
4
че в конкретния случай деянието от подсъдимия е извършено при изключващо вината
обстоятелство, покрИ.що критериите на случайно деяние.
С оглед на така констатираното развитие на първоинстанционното съдебно
производство и постановения краен съдебен акт по него, настоящата съдебна инстанция
намира атакуваната присъда на Районен съд - Исперих за незаконосъобразна поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при нейното постановяване,
като аргументите за това са следните:
Както бе посочено по-горе, първоинстанционното производство пред Районен съд -
Исперих е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК - съкратено съдебно
следствие, като подсъдимият Б. Б. е признал изцяло фактите и обстоятелствата, включени в
обстоятелствената част на обвинителния акт в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. Основна
предпоставка за протичане на производството по реда на тази диференцирана процедура е
именно посоченото признание, което следва да е дадено след изрично разясняване правата
по чл. 371 НПК на предаденото на съд лице от страна на съда, като ако съдебният орган
констатира, че признанието е дадено доброволно и при информиран избор на подсъдимия, в
присъствието на защитник и при липсата на отрицателната предпоставка на чл. 369а НПК, и
същото се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдебният
състав постановява определението си по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
06.04.2009 г. по тълкувателно дело № 1 от 2008 г. на ОСНК на ВКС, преходът към особените
правила на Глава двадесет и седма от НПК след започнало съдебно следствие по общия ред
е несъвместим със законодателните идеи, вложени в диференцираната процедура, като
нормите на чл. 371 – чл. 373 НПК съдържат императивни предписания, представляващи
отклонение от стандартния модел на наказателния процес, с които първостепенният съд е
длъжен да се съобрази преди да даде ход на съдебното следствие с прочитането на
обвинителния акт. След започване на съдебното следствие по общите правила при
първоначалното първоинстанционно производство, инициативите за преминаване към
съкратено съдебно следствие по чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с чл. 372, ал. 4 НПК са закъснели,
съответно несвоевременно е и решението на съда по този въпрос. Съобразявайки
задължителните постановки на това решение, законодателят е заложил изискването в хода
на провеждащото се разпоредително заседание да се разгледа и въпросът дали са налице
основания за разглеждане на делото по реда на някои от особените правила (чл. 248, ал. 1, т.
4 НПК), за което страните се уведомяват предварително със съобщението за насрочване на
разпоредителното заседание, като ако такИ. предпоставки са налице, то законодателната
идея е при възможност още в същото съдебно заседание да бъде даден ход на провеждането
на съответната диференцирана процедура (арг. чл. 248, ал. 5, т. 4 НПК). Разбира се, няма
законова пречка това да се случи и по-късно, но преди започване етапа на съдебното
следствие. В процесния случай определението на първоинстанционния съд, с което обявява
на страните, че делото ще протече по реда на съкратеното съдебно следствие, е постановено
след коментирания в тълкувателното решение срок, а именно след като съдът вече е дал ход
на съдебното следствие по общия ред, докладвал е на страните основанието за образуването
на съдебното производство, а прокурорът е изложил обстоятелствата, включени в
обвинението, дори са били изслушани вещите лица по назначената съдебно-медицинска
експертиза и съдебната автотехническа и оценъчна експертиза и е проведен разпит на двама
свидетели, като по този начин е нарушил принципа за равнопоставеност на страните (чл. 12
НПК), осигурявайки право на една от страните да предопределя развитието на
производството, вън от времевите рамки, в които това би било възможно, обезсмисляйки и
идеята за бързина и икономичност, залегнала в института на съдебното следствие. Ето защо
допуснатото процесуално нарушение като съществено и неотстранимо такова - чл. 335, ал. 2
във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, е достатъчно основание за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
На следващо място, прочитът на мотивите на съдебния акт налага извод, че същите
5
съдържат единствено бланкетно посочване, че съдът се ползва от доказателствата от
досъдебното производство, които подкрепят направеното самопризнание, без да бъде
направен какъвто и да е анализ в тази връзка. Действително в случая не се дължи такъв
всеобхватен анализ на доказателствата, какъвто се извършва, когато се касае за процедура,
която протича по общия ред, но от мотивите поне следва да личи извършване на някаква
проверка доколко направеното самопризнание на посочените в обвинителния акт факти се
подкрепя от събраните доказателства и кои конкретно от тях. Твърде лаконично съдът е
посочил, че не кредитира в цялост изготвената в хода на ДП съдебно автотехническа и
оценъчна експертиза, без да е обосновал в кои нейни части и какви са съображенията му за
това.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 1 вр. с чл. 335, ал. 2 от НПК връзка с чл.
348, ал. 1, т. 2 от НПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда рег. № 1/26.02.2025 г., постановена по нох дело № 161/2023 г.
по описа на Районен съд – Исперих.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Исперих.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6