О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 163 02.07.2020
година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд , наказателен състав
На втори юли две хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание в следния състав :
Председател:
Събчо Събев
Секретар Евдокия
Недкова
прокурор Павел Манукян
като разгледа докладваното
от съдия Събчо Събев
н.ч.дело № 658 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е образувано по молба на осъдения С.И.М.
на основание чл. 437 ал.2 НПК. Прави искане за предсрочно освобождаване.
Към молбата е приложен доклад от инспектор С. - ИСДВР в затвора Бургас, който
дава отрицателно мнение на молбата за УПО. Проследява поведението на М. от
постъпването му в затвора, поведенческите му прояви, постигнати резултати от
поправителната дейност. Той е в
затвора от една година, позволяващо пълен и точен анализ на личностните му
качества, постижения и недостатъци. Опасността от рецидив е определен в среден
размер. Има една награда, не е наказван. Инспекторът мотивира извод, че към
настоящия момент все още не са изпълнени в необходимата степен целите на
наказанието по ч. 36 НК и е нецелесъобразно на този етап от изпълнение на наказанието
лишаване от свобода М. да бъде УПО.
Психолог по повод молбата на М., на
25.06.2020 год. изготвил експертна оценка за актуалното психическо и
емоционално състояние. Определя го като лице с ниски нива на стрес и нисък
суициден риск.. Липсват агресивни
преддиспозиции. В интервюто М. бил контактен. Открит и общителен, контролира се
и стреми да остави добро впечатление. Умее да се приспособява към средата,
прави компромиси. В отношенията с хората е повече добронамерен, не е склонен
към съперничество. Заключава, че ниската степен на образованост и интелигентност, ще са пречка за успешна
реинтеграция.
Към молбата затворническата администрация е приложила личното
му досие. Приложена е справка за престоя в затвора и изтърпения срок по
присъдата.
В доклад за пробационен надзор, извършен по повод молбата за УПО е установено, че не приема
отговорността на извършеното престъпление. В интервю се опитва да омаловажи
извършените престъпления, не е осъзнал факторите, довели до деянията. Заявява
формално, че в бъдеще няма да извършва престъпления. Липсва самокритичност,
установени са криминални нагласи.
В становище началника на затвора Бургас изразява
мнението на администрацията. Резултатите от проведената през годината
възпитателна и корекционна дейност са недостатъчни. Осъденият формално приема
отговорност за извършените престъпления, но липсва критичност, налице е
склонност да оправдае стореното, не осъзнава в дълбочина причините за деянията.
Счита присъдата си за завишена. Демонстрира повърхностно мислене, не е
самокритичен, не се наблюдава импулсивност в действия. В процеса на изпълнение
на наказанието няма налагани наказания за нарушаване реда в затвора. В оценката
си за престъпните деяния има склонност да оневинява собственото си поведение и
прехвърля отговорност и вина на
други фактори и обстоятелства. Липсата на нарушения и наказания не е
категорично доказателство за поправянето и превъзпитанието му. Не са
констатирани осъзнати устойчиви и положителни промени в нагласите и
поведението. Заключава, че корекционната работа следва да продължи в насока
осъзнаване вината на извършените престъпления, повишаване на правното
самосъзнание и изграждане на трайни поведенчески нагласи, кореспондиращи с
изискванията на закона и ценностите на обществото. Целите на наказанието по чл.
36 НК не са постигнати в пълен обем, поради което предлага молбата да се остави
без уважение.
В писмената си молба М. излага, че са налице
предпоставките да бъде условно
предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието му лишаване от
свобода, изтърпял е необходимия законов минимум за това. По време на престоя си
в затвора не е създавал конфликти с другите затворници, не е наказван, награждаван за
добро поведение. Получил фрактура на бедрото, принудило го да прекрати работа. Желае
да бъде освободен, с което ще може да положи повече грижи за здравето. Изтъква
позитивната промяна у себе си и заключава, че са налице основанията по смисъла
на чл. 439а НПК, за да бъде уважена молбата му.
В
съдебно заседание участваха прокурор, представител на началник на затвор Бургас
и осъденото лице-молител. Страните не поискаха събирането на нови
доказателства.
За началник на затвора оспори молбата на М.. Потвърди
изцяло дадената писмена оценка за лишения от свобода. Целите на наказанието не са изпълнени и е налице необходимост
от продължаване на корекционната работа. Няма провинения и наложени наказания,
но от това не могат да се направят положителни изводи за изпълнение целите на
наказанието според чл.36 НК. Поиска от съда молбата му за УПО да бъде оставена
без уважение.
Прокурорът се изказа за неоснователност молбата на осъденото
лице. Не са изпълнени фактическите основания, свързани с лично поведение, М. да
бъде УПО. Здравословното му състояние не е основание за уважаване на молбата
му.
Осъденото лице поиска
молбата му да бъде уважена. При евентуално освобождаване ще работи и ще живее със
семейството и опита да се устрои на
работа. Децата и съпругата му само очакват да излезе от затвора и щели да
заминат за **, където в училища децата му ще учат, а той работи.
След оценка на доказателствата по делото съдът приема
за установено следното:
М. е постъпил в
затвора Бургас на 11.06.2019 год. след влизане в сила на осъдителна присъда. Признат е за виновен в
престъпление по чл. 343в ал. 2 НК, извършено на 4.9.2017 год. и осъден на една
година лишаване от свобода и глоба 500 лева. Активирано е предходно осъждане от
6 месеца лишаване от свобода за деяние по чл. 234 ал.1 НК, извършено през 2012
година. Тя е обжалвана пред надзорна инстанция и потвърдена на 23.05.2019 год.
М. има предходни осъждания в периода 1994-1997 год.
Някои от тези деяния са
извършени като непълнолетен. По тях е бил осъден на лишаване от свобода и
приведено в изпълнение отложено наказание на основание чл. 68 НК. Това е второ
пребиваване на М. в затвор. Условното осъждане, приведено в настоящия момент е
постановено с присъда, влязла в сила на 18.04.2017 г.
Бил определен първоначален общ режим на изпълнение на
наказанието. Настанен в ЗО от открит тип „Житарово“, където се намира и сега.
По представените от затворническата администрация
справки съдът установява, че
наказанията се изтърпяват без прекъсване в затвора. От 11 юни до 9.11.2019 год.
е изтърпял отложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода. В този
период е работил 64 дни и размера на наказанието редуциран с един месец и 2
дни. Веднага е пристъпено към изтърпяване на второто наказание една година
лишаване от свобода. Отнесено към днешна дата, остатъкът до пълното изтърпяване
на последното наказание е три месеца и 23 дни.
Съобразно изискването на чл. 70 ал.1 т.1 НК, следва да е изтърпял не по малко
от половината на наложеното наказание. На 9 май 2020 год. придобил право за
УПО. Посоченото в молбата основание, че изтърпял необходимата и изискваща се по
закон част от наказанието, която му позволява да подаде молба за УПО, е налице
и тя като допустима, следва да се разгледа по основателност.
От постъпването си в затвора администрацията извършила
периодични оценки на риска от рецидив.
Първоначалната е определена на 56 точки, придружена с психологическо изследване. Последващата
оценка е актуална към настоящия момент и риска от рецидив е определен на 52
точки. От психологическо изследване е установено отрицателното въздействие на
средата, в която е израснал и живее, както и ниското ниво на образованост и
интелигентност. Молителят формално приемал отговорност за извършените
престъпления, но не бил достатъчно самокритичен, не анализирал в дълбочина
причините, довели го до тези криминални прояви. Приемал размера на наказанието
за завишен и имал склонност да оправдава поведението си с други фактори. Няма
капацитет да осмисля поведението и действията си и предвижда последствията. С
постъпването си в ЗО Житарово, по
собствено желание постъпил на работа. Но в нея не бил усърден и целенасочен.
Прекъснал работа заради здравословен проблем, по късно отново работил. За добро
изпълнение на поставените задачи, бил награден един път с заповед от 16.12.2019
год. – свиждане с близките извън ЗО за срок от 8 часа. Не е наказван.
При това настоящата инстанция прави извод, че не са
изпълнени предпоставките за прилагането на УПО спрямо С.И.М.. Налице е срокът на изтърпяното
досега наказание лишаване от свобода, установени са положителни поведенчески
нагласи, но от всичко това не може да се направи извод за поправянето му според
изискванията на закона. Проблемни зони в поведението и нагласите са отношението
към извършените престъпления и наложени наказания. От една страна не осъзнава последиците от собственото
си поведение, не поема отговорност изцяло за тях. В един кратък период от
време, от влизане в сила на присъдата, по която е осъден условно, извършва
второ престъпление, докарало го в затвора. За него е воден от користни цели, да спечели пари по престъпен начин –
търговия с цигари без бандерол. При налична и към момента в недостатъчна степен
осъзнаване на престъпно поведение, в съчетание с неговата ниска интелигентност
и образованост, липса на капацитет за самостоятелно и независимо от другите и
обстоятелства мислене, съчетано с връщането му в среда и условия, същите преди,
по време и след деянията, затвърждават извод, че не следва да бъде уважена
молбата му. Остатъкът е малък, но противопоставен на риска за ново
престъпление, е неоправдано освобождаването му на този етап. Заявеното желание
да живее и работи в друга държава е плод на желанието му, а не на реално
установени възможности. Макар и преди много години да е бил в затвора, към настоящия момент у него не
се наблюдават положителни поведенчески промени, основани на лични способности,
ценности и стремежи, които да са гаранция, че на свобода не би пристъпил отново
закона и извършил престъпление. Още повече се засилва такъв извод от липсата на
образование и професия, силно ограничаващи възможността за трудова реализация
на свобода. При това настоящата инстанция споделя изводите на затворническата
администрация, че М. следва да остане до края на срока на наказанието лишаване
от свобода, което ще даде възможност за работа в насока преодоляване на
слабостите и остатъците във възпитателната работа, които са пряк резултат на
него самия, а не други фактори.
Остатъкът до
пълното изтърпяване на наказанието към 2 юли 2020 год. включително, е три
месеца и 23 дни.
Настоящата инстанция прави единствен извод, че не са
налице кумулативните изисквания на чл. 70 ал.1 НК С.М. да бъде освободен условно
предсрочно. Изтърпял е повече от половината от наказанието, но поведението не
дава основание за извод за поправяне.
От представените на съда проверени и анализирани
писмени доказателства - лично досие и други документи, скрепени и с позицията
на началника на затвора и други администратори, настоящата инстанция намира молбата за неоснователна.
От събраните доказателства по чл. 439а НПК не може да се направи обоснован извод
за поправянето на М. и уважена на молбата му за предсрочно освобождаване.
Воден от горното и на основание чл. 440 НПК, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
Оставя без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на С.И.М. ЕГН **********,***, изтърпяващ
наказание лишаване в размер на една година, по присъда 167 по НОХД 1202/18 год. на Районен съд Стара Загора,
потвърдена с решение 77/19 год. на Окръжен съд.
Определението
подлежи на обжалване или протестиране в седемдневен срок от обявяването му,
пред Апелативен съд гр. Бургас.
Председател: