РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Кубрат, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20233320100442 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 537, ал.
2 от ГПК и чл. 76 от ЗН.
Ищцата Ф. Х. Ш., ЕГН ********** с пост. адрес *** чрез пълномощник
адв. Г. И. от АК– Добрич посочва, че с Решение № е0380 от 01.10.1993 г. на
ПК – Кубрат на баща й Х. А. К., ЕГН ********** е възстановено правото на
собственост върху 58.856 дка земеделска земя, находяща се в землището на с.
Севар, общ. Кубрат, обл. Разград. Заявява, че баща й починал на 16.12.1997 г.
и оставил свои наследници: Ф. Х. Ш., М. К. К., Н. К. Ш. и Е. К. Х..
Твърди се, че живяла в България до 1993 г., след което се омъжила и
заедно с децата си се изселили в Република Турция, но периодично се връщала
и заявявала на роднините си, че има наследствени земи, които иска да подели с
роднините си. През 2020 г. за последен път се върнала в България и тъй като
племенникът й не съдействал да се поделят нивите, отишла в ОСЗ Земеделие
гр. Кубрат, за да се снабди с решението на ПК – Кубрат. След пандемията,
през 2022 г. се срещнала с ответницата Н. К. Ш., от която разбрала за
съставения Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити
по наследство и давностно владение № 105, том IV, рег. № 3970, дело №
1
433/18.09.2012 г. на Нотариус рег. № 573 на НК. Тази ответница е показала
издадения НА и й обяснила, че е подала искова молба, която впоследствие е
оттеглила. Пред ищцата Н. Ш. заявила, че тя лично, както и ответницата Е. К.
Х. не са подписвА. декларации при нотариуса през 2012 г., че нямат претенции
по отношение на наследствените си земи.
От съдържанието на цитирания нотариален акт, който й показала Н. К.
Ш., ищцата установила, че племенникът й М. К. К. е признат за собственик на
основание наследство и давностно владение върху всички наследствени земи
в общ размер 58.856 дка, находящи се в землището на село Севар.
Впоследствие узнала, че племенникът й и неговата съпруга Х. М. К. се
разпоредили с части от имотите в полза на С. С. Д., Е. Г. С. и Н. К. Ш.. Твърди,
че констативният нотариален акт, с който се е снабдил първият ответник, е
незаконосъобразен и издаден в противоречие със закона, защото през годините
тя и останА.те наследници са заявявали намерението си да уредят
наследствените си права. Отделно посочва, че никой от другите наследници
не е упълномощавал първия ответник да сключва разпоредителни сделки с
тези имоти. Поради изложеното сезира съда с искане да постанови решение, с
което да признае за установено по отножшение на ответниците М. К. К., Н. К.
Ш., Е. К. Х., Х. М. К., С. С. Д. и Е. Г. С., че ищцата Ф. Х. Ш. е собственик на
1/2 ид. част от наследствените имоти на своя наследодател, находящи се в
землището на с. Севар, а именно:
–1/2 ид. ч. от поземлен имот, с начин на трайно ползване „нива“, с площ
от 26.451 дка, пета категория, в местността „Алваджъ Ески Балък“,
съставляващ имот с № 325005 по плана за земеразделяне, при граници и
съседи, както следва:№ 000221, № 325010, № 325003, № 325004, № 000264,
представляващ имот с идентификатор по КККР на с. Севар № 65886.325.13, с
площ от 17456 кв. м и имот с идентификатор по КККР на с. Севар №
65886.325.14 по КККР на с.Севар, с площ от 9002 кв. м;
–1/2 ид. ч. от поземлен имот, с начин на трайно ползване „нива“, с площ
от 30,227 дка, трета категория на земята, в местността „Данаджъ“,
съставляващ имот с №342022, при граници имоти с № 342047, № 000035, №
000187, представляващ имот с идентификатор по КККР па с. Севар №
65886.342.39, с площ от 5228 кв. м и имот с идентификатор № 65886.342.38 по
КККР на с. Севар, с площ от 25006 кв. м;
2
–1/2 ид. част от поземлен имот, с начин на трайно ползване „Лозе“,с
площ 1.102 дка, трета категория на земята, в местността „Алматлъ Кула, Кара
Б“, съставляващ имот № 242011 по плана за земеразделяне, представляващ
имот с идентификатор по КККР на с. Севар № 65886.242.11, с площ от 1102
кв. м;
–1/2 ид. част от поземлен имот, с начин на трайно ползване „Лозе“,
площ 1.176 дка, трета категория на земята, в местността „Алматлъ Кула, Кара
Б“, съставляващ имот № 242012 по плана за земеразделяне, представляващ
имот с идентификатор по КККР на с. Севар № 65886.242.12, с площ от 1076
кв. м.
Претендира съдът да отмени Нотариален акт за собственост на
недвижими имоти, придобити по наследство и давностно владение № 105, том
IV, рег. № 3970, дело № 433/18.09.2012 г. на Нотариус рег. № 573 на НК,
поради противоречието му със законовите разпоредби на Семейния кодекс,
Закона за наследството и Закона за собствеността, издаден като неправилен и
незаконосъобразен. На основание чл. 76 от ЗН моли съда да постанови
решение, с което да обяви за относително недействителни по отношение на Ф.
Х. Ш. договорите, обективирани в НА № 199, том IV, рег. № 4743, дело №
510/19.10.2012 г., НА № 66, том IV, рег. № 6100, дело № 554/14.11.2019 г., НА
№ 8, том IV, рег. № 3949, дело № 490/02.08.2013 г. и НА № 3, том V, рег. №
4758, дело № 513/19.10.2012 г. всички по описа на Нотариус рег. № 573 с р-н
на д-е РС – Кубрат поради противоречието им със закона и заобикаляне на
закона. Претендира съдът да отмени НА № 105, том IV, рег. № 3970, дело №
433/18.09.2012 г. на Нотариус рег. № 573 на НК поради противоречието му с
разпоредбите на СК, ЗН и ЗС. Претендира присъждане и на сторените по
делото разноски.
Ответниците М. К. К., ЕГН ********** и Х. М. К., ЕГН **********, и
двамата с пост. адрес *** депозират писмен отговор. Заявяват, че искът по чл.
76 ЗН е неоснователен. Ангажират становище, че искът е погасен по давност
по отношение сделките НА № 199, том IV, рег. № 4743, дело № 510/19.10.2012
г., НА № 8, том IV, рег. № 3949, дело № 490/02.08.2013 г. и НА № 3, том V, рег.
№ 4758, дело № 513/19.10.2012 г. всички по описа на Нотариус рег. № 573.
Твърдят, че от 18.09.2002 г. са владели всички имоти явно, несмущавано и
непрекъснато, поради което нотариуса ги е признал за собственици по
3
наследство и давност. От датата на признаването им за собственици от
нотариуса на 18.09.2012 г. владели имотите като добросъвестни владелци,
като след разпореждането с тях в полза на останалите ответници владението
им е продължено от купувачите, дарения посделките, поради което относимо
към датата на предявяване на иска с правно основание чл.76 от ЗН следва да
се приеме, че както те, така и останалите ответници придобили собствеността
върху всички процесни имоти и на оригинерно основание – придобивна
давност при условията на чл. 79, ал. 2 от ЗС – чрез добросъвестно владение за
период от пет и повече години, осъществено през периода от 18.09.2012 г. до
датата на завеждане на исковата молба на ищцата в съда, алтернативно
придобили собствеността при условията на чл. 79, ал. 1 от ЗС чрез
недобросъвестно владение продължило десет и повече години, осъществено
през периода от 18.09.2002 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда.
Поради това заявяват възражение за изтекла в тяхна полза придобивна
давност приусловията на чл. 79, ал. 2 от ЗС, алтернативно по чл. 79, ал. 1 от
ЗС.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК също ангажират
становище, че същият е неоснователен, като отново поддържат изложените в
отговора твърдения, че са придобили имота по наследство и давност, след
което са се разпоредили надлежно с имотите и приобретателите по сделките са
станали собственици на основание транслативните сделки и на оригинерно
основание – придобивна давност от пет години съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС,
алтернативно – на основание придобивна давност за срок от десет и повече
години съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС. Поради това претендират отхвърляне на
всеки от предявените искове като неоснователни и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът С. С. Д., ЕГН ********** с пост. адрес ***, депозира
писмен отговор, в който подробно излага съображения за недопустимост на
предявените искове и за прекратяване на съдебното производство.
Отделно заявява становище, че искът по чл. 76 от ЗН е неоснователен.
Съгласно принципните постановки възприети в TP № 1/19.05.2004 г. на ВКС
по гр. д. № 1/2004 г, ОСГК актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или
отчасти, с отделна наследствена вещ (права върху вещи) е относително
недействителен. Разпореждането обвързва страните по сделката и поражда
4
желаните и целени от тях правни последици, както и в отношенията им с
трети лица. Трети лица, които не са страни по сделката или сънаследници, не
могат да се позовават на тази недействителност. Поради това твърди, че
договорът за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в НА за
покупко-продажба на недвижим имот № 66, том IV, рег.№610, дело №554 от
14.11.2019г. на нотариус с рег.№ 573 на НК, вписан в СВ, по силата на който е
придобил собствеността върху:
-Поземлен имот с идентификатор 65886.325.13 по КККР на село Севар,
община Кубрат, област Разград, местност „Алваджъ Ески Балък“, с площ от
17.456 дка, пета категория, с начин на трайно ползване-нива, при съответни
граници и съседи; -Поземлен имот с идентификатор 65886 24211 по КККР на
село Севар, община Кубрат, област Разград, местност „Алмалъ Кула Кара Б“, с
площ от 1.102 дка, трета категория, с начин на трайно ползване-лозе, при
съответни граници и съседи; -Поземлен имот с идентификатор 65886.242.12
по КККР на село Севар, община Кубрат, област Разград, местност
„АлмалъКула Кара Б“, с площ от 1.076 дка, трета категория, с начин на трайно
ползване – лозе, при съответни граници и съседи,
не е нищожен, а е придобил правата върху разпоредените в негова полза
имоти, като считано от датата на сделката е започнал да владее имота за себе
си със знанието, че е придобил собствеността върху същите и е станал техен
собственик. През периода от 14.11.2019 г. до датата на предявяване на иска с
правно основание чл.76 от ЗН е упражнявал фактическата власт върху
имотите, поради което посочва, че е придобил собствеността върху тях и на
оригинерно основание – придобивна давност при условията на чл. 79, ал. 1 от
ЗС – чрез недобросъвестно владение продължило десет и повече години,
осъществено през периода от 18.09.2002 г. до датата на завеждане на
поправената исковата молба в съда. Поради това заявява възражение за
изтекла в негова полза придобивна давностпри условията на чл. 79, ал. 1 от
ЗС. Заявява, че присъединява към своето владение и владението на
праводателите му М. К. К. и Х. М. К., което е започнало най-късно на
18.09.2002 г. Твърди, че праводателите му са предприели действия
съставляващи разпореждане с имотите, тъй като са променяли в качеството си
на собственици площта и границите на имотите, за което се съдържат данни в
исковата молба на ищцата. Процесните недвижими имоти ползвал като
собственик, за което са сключени поредица от договори за наем с В. А. И.,
5
който ги е обработвал и реколтирал продукция от тях считано от 2010 г. В
подкрепа на твърденията си представя преписи от договори за наем – 10 броя
за периода 20.11.2010 г. – 30.09.2024 г. Претендира съдът да приеме
възражението му в предмета на делото и да се произнесе по същото, като
приеме, че е станал собственик на процесиите имоти по силата на
транслативната сделка, алтернативно по давност на основание чл. 79, ал. 1 от
ЗС, поради което и да отхвърли предявеният против него иск с правно
основание чл. 76 от ЗН.
Оспорва фактическите твърдения заявени в исковата молба относно
момента на научаване от ищцата на факта, че праводателите му са се снабдили
с констативен нотариален акт за собственост едва през 2022 г., както и че
ответниците Н. К. Ш. и Е. К. Х. не са подписвали декларации с нотариална
заверка на подписите, с които са заявили, че нямат претенции към процесните
недвижими имоти.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за собственост върху
1/2 ид.част от процесните имоти ангажира становище за неоснователност на
същия. Твърди, че всички имоти са станали собственост на праводателите му
М. К. К. и Х. М. К., които са ги придобили по наследство и давност, за което са
се снабдили с констативен нотариален акт, а след това са се разпоредили
надлежно с имотите и приобритателите по сделките са станА. собственици на
прехвърлените им имоти, както на основание транслативните сделки, така и
на оригинерно основание – придобивна давност за срок от пет години на
основание чл. 79, ал. 2 от ЗС, алтернативно на основание придобивна давност
за срок от десет и повече години на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС. Поддържа
заявеното възражение за придобивна давност, поради което претендира
отхвърляне на двата предявени иска като неоснователни и недоказани, като
му се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът Е. Г. С., ЕГН ********** с пост. адрес *** депозира писмен
отговор, с който заявява недопустимост на предявеният искове и за
прекратяване на съдебното производство.
Отделно сочи подробни мотиви, че искът по чл. 76 от ЗН е
неоснователен. Твърди, че искът е погасен по давност, тъй като от датата на
сключване на сделката е изтекъл период – над единадесет години относимо
към датата на предявяване на същия пред съда, поради което моли да се
6
приеме за съвместно разглеждане в процеса възражението й за погасяване по
давност на предявения иск. Съгласно принципните постановки възприети в TP
№ 1/19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК актът на разпореждане
на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна наследствена вещ (права върху
вещи) е относителнонедействителен. Разпореждането вА.дно обвързва
страните по сделката и поражда желаните и целени от тях правни последици,
както и в отношенията им с трети лица. Трети лица, които не са страни по
сделката или сънаследници, не могат да се позовават на тази
недействителност. Поради това заявява, че договорът за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в НА за покупко-продажба на недвижим имот
№199, том IV, рег. № 4743, дело № 510 от 19.10.2012 г. на нотариус с рег. №
573 на НК, вписан в СВ, по силата на който е придобила собствеността върху
недвижим имот № 342008, находящ се в землището на село Севар, община
Кубрат, област Разград, ЕКАТТЕ 65996, не е нищожен, а е придобила правата
върху разпоредения в нейна полза имот като считано от датата на сделката е
започнала да владее имота за себе си със знанието, че е придобила
собствеността върху същия и е станала собственик на имота. През периода от
19.10.2012 г. до датата на предявяване на иска с правно основание чл. 76 от ЗН
е упражнявала фактическа власт върху имота, поради което следва да се
приеме, че е придобила собствеността върху посочения погоре недвижим имот
и на оригинерно основание – придобивна давност при условията на чл. 79, ал.
2 от ЗС – чрез добросъвестно владение за период от пет и повече години,
осъществено през периода от 19.10.2012 г. до датата на завеждане на исковата
молба в съда, алтернативно, че е придобила собствеността при условията на
чл. 79, ал. 1 от ЗС чрез недобросъвестно владение продължило десет и повече
години, осъществено през периода от 19.10.2012 г. до датата на завеждане на
исковата молба в съда. Поради това заявява възражение за изтекла в нейна
полза придобивна давност при условията на чл. 79, ал. 2 от ЗС, алтернативно
по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Посочва, че разпоредителната сделка, въз основа на
която е придобила собствеността върху недвижимия имот е сключена в
надлежна форма, изповядана от компетентен нотариус, след проверка на
правата на продавачите по нея, поради което е добросъвестен купувач по
същата. Ето защо със сключването на сделката е започнала да владее имота
като добросъвестен владелец и е владяла същия явно, несмущавано и
непрекъснато през период от повече от десет години, с намерение да го свои
7
като собствен, поради което и е придобила собствеността върху същия по
давност най-късно на 19.10.2022 г., т. е. почти една година и половина преди
завеждане на процесната искова молба. Заявява, че присъединява към своето
владение и владението на праводателите й М. К. К. и Х. М. К., което е
започнало най-късно на 18.09.2002 г. Праводателите й са предприели действия
съставляващи разпореждане с имотите, тъй като са променяли в качеството си
на собственици площта и границите наимотите, за което се съдържат данни в
исковата молба на ищцата. Процесният недвижим имот е ползвала като
собственик, за което е сключила поредица от договори за наем с В. А. И.,
който е обработвал и реколтирал продукция от тях считано от 2010 г. В
подкрепа на заявеното представя преписи от договори за наем – 13 броя за
периода 20.11.2010 г. – 30.09.2024 г. Моли съда да включи възражението й в
предмета на делото и да се произнесе по същото, като приеме, че е станала
собственик на процесния имот най-късно на 19.10.2022 г., поради което и да
отхвърли предявения против нея иск с правно основание чл. 76 от ЗН.
Предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
собственост върху 1/2 ид. част от процесните имоти твърди, че е
неоснователен и недоказан. Всички имоти са станали собственост на
праводателите М. К. К. и Х. М. К., които са ги придобили по наследство и
давност, за което са се снабдили с констативен нотариален акт, а след това са
се разпоредили надлежно с имотите и приобритателите по сделките са станА.
собственици на прехвърлените им имоти, както на основание транслативните
сделки, така и на оригинерно основание – придобивна давност за срок от пет
години на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС, алтернативно на основание
придобивна давност за срок от десет и повече години на основание чл. 79, ал.
1 от ЗС. Поради това претендира съдът да отхвърли изцяло предявеният
установителен иск. Поддържа направеното възражение за придобивна
давност. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът Н. К. Ш., ЕГН ********** с пост. адрес *** чрез особен
представител адв. Д. Г. от АК – Разград ангажира становище, че исковете са
допустими, но неоснователни. По иска с правно основание чл. 124 от ГПК и
чл. 537, ал. 2 от ГПК до размера на 1/2 ид.ч. от процесните имоти, заявява, че
Н. К. Ш. е придобила собствеността върху недвижимия имот Нива, с площ от
9.000 дка, в местността „Алваджъ. Ески Балък“, имот № 325014, в землището
на с. Севар, на годно правно основание. Праводателят М. К. К. и неговата
8
съпруга Х. М. К., са се разпоредили със собствена вещ, а не с такава
представляваща предмет на наследство. Горецитираният имот е бил придобит
от дарителите законосъобразно и на годно правно основание — придобивна
давност, при условията на чл. 79, ал. 1 от ЗС чрез давностно владение за
период от десет и повече години, като към него на основание чл. 82 от ЗС се
присъединява и владението упражнено от баща му и брат на ищцата – К. К.,
считано от смъртта на наследодателя – Х. А. К. — 17.12.1997 г. до 23.03.2008
г., а след смъртта на К. К. – 23.03.2008 г. владението е било упражнявано от
неговият син и брат на ответницата М. К., явяващ се дарител по атакувания
нотариален акт. Посочва, че при възникнала от наследяване съсобственост е
изключено да се счита, че някой от наследниците няма намерение да свои
вещта, защото подобно допускане противоречи па факта на приемане па
наследството Всеки наследник приел (направо или изрично) наследството има
намерение да получи собствеността върху вещта, а оттам и намерение да я
държи, сам или чрез другиго, като своя. Поради това, когато един от
сънаследниците, в случая ответника М. К., упражнява сам фактическавласт
върху вещ представляваща част от наследството и претендира, че е придобил
собствеността върху нея по давност, следва безспорно да докаже, че той е
променил намерението си и е превърнал държанието върху дяловете на
останалите наследници във владение. Промяната на намерението следва да се
изрази в действия явно демонстрирани, при това не спрямо трети за
съсобствеността лица, а спрямо останА.те съсобственици, в този смисъл
Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г.,
ОСГК. Лицето позоваващо се на промяна следва да докаже при спор за
собственост, че еизвършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с
намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на
останалите съсобственици. Завладяването на техните части и промяната по
начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия,
отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е
обективно невъзможно, както в настоящият случай по отношение на ищцата,
която всъщност дори не живее в България. Заявява, че М. К. е демонстрирал
намеренията си явно и недвусмислено. От разпита на свидетелите приложен в
кориците на нотариалното дело за признаване собствеността му по давностно
владение, ставало ясно, че дълго време М. К. е стопанисвал тези имоти като ги
9
е обработвал за себе си явно и необезпокоявано, факт, който най-вероятно е
бил известен на ищцата и тя не се е противопоставяла по никакъв начин на
това. Заявява, че от приложените по делото нотариални актове по
разпореждане с процесните недвижими имоти, наследниците Н. К. Ш. и Е. К.
Х. всъщност са получили дялове от тези имоти, макар и чрез съответно
дарение и покупко продажба, а не по наследство. Твърди, че тези дялове дори
са близки по размер до това, което биха получили при извършването на делба,
съобразно наследствените квоти. Счита констативният нотариален акт с
№105/18.09.2012г. на нотариус И. Б. за законосъобразен и правилен и
безспорно признаващ ответника М. К. К. за собственик по давностно владение
на процесиите имоти. Оттам ефект на този констативен нотариален акт е да
стабилизира законосъобразността и на останалите вещно-прехвърлителни
сделки, оспорени от ищцата и опровергава твърдялата относителна
недействителност, тъй като М. К. К. се е разпоредил с негови собствени, а не с
наследствени имоти.
Отделно от това ответницата Н. К. Ш. до настоящия момент владее
имота, с който е надарена от брат си М. К. К. повече от пет години при
условията на кратката придобивна давност, като добросъвестен владелец и е
станала негов собственик. В случай, че се приеме, че същата не е била
добросъвестна при упражняването на владението върху този имот, то в нейна
полза е изтекла десетгодишна придобивна давност, период през който тя
спокойно, еднолично непрекъснато и необезпокоявано го е владяла.
Ангажира становище, че и предявеният иск с правно основание чл. 76 от
ЗН е също неоснователен. Съгласно Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г.
по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, извършена от сънаследник сделка с
наследствено имущество може да се обяви за недействителна по чл. 76 ЗН
както в съдебния исков процес за ликвидиране на съсобствеността,
възникнала по наследяване, така и при иск за собственост, относно нейното
съществуване. При извършено разпореждане с идеална част от сънаследствен
имот легитимирани да се позовават на така установената недействителност са
само сънаследниците, които не са се разпоредили с дела си и по тяхна
преценка, че всички или пък само някое разпореждане с идеални части от
сънаследствения имот увреждат интересите им. В случая, твърди, че М. К. К.
се е разпоредил като собственик с процесните имоти, придобити от него, респ.
и от съпругата му, по давност, а не като наследник с наследствени имоти.
10
Следователно ищцата не може да се позове на уредената в чл. 76 ЗН
относителна недействителност, тъй като процесните имоти не са били част от
наследствената маса, към момента на сключване на разпоредителните сделки
с тях.
Ответницата Е. К. Х., ЕГН ********** с пост. адрс в ***, редовно
уведомена, не депозира писмен отговор. В съдебно заседание не се явява и не
се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по
реда на чл.235 от ГПК във връзка с доводите и становищата на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение № е0380 от 01.10.1993 г. на ПК – Кубрат (л.18 от делото) на
основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на Х. А.
К., ЕГН ********** върху четири имота, находящи се в землището на село
Севар: 1/ Лозе от 1.102 дка, трета категория, местност „Алмалъ кула.Кара б“,
съставляващо имот № 242011 по плана за земеразделяне; 2/Лозе от 1.076 дка,
трета категория, местност „Алмалъ кула.Кара б“, съставляващо имот №
242012 по плана за земеразделяне, 3/Нива от 26.451 дка, пета категория,
местност „Алваджъ.Ески балък“, съставляващ имот № 325005 по плана за
земеразделяне и 4/Нива от 30.227 дка, трета категория, местност „Данаджъ“,
съствляваща имот № 342022 по плана за земеразделяне.
От съдържанието на Удостоверение за наследници № 0192/29.08.2022 г.
изд. от Кметство с. Севар, се установява, че Х. А. К., ЕГН **********, б. ж. на
с. Севар е починал на 16.12.1997 г. в с. Севар, за което е бил съставен Акт за
смърт № 0030/17.12.1997 г. от длъжностно лице при Кметство с. Севар, като
след смъртта си е оставил свои законни наследници двете си деца – Ф. Х. Ш.
и К. Х. К., поч. на 23.03.2008 г.
От съдържанието на цитираното удостоверение за наследници е видно,
че К. Х. К., б. ж. на с. Севар, е починал на 23.03.2008 г. и е оставил свои
законни наследници трите си деца – М. К. К., Н. К. Ш. и Е. К. Х..
От приложения Нотариален акт за собственост на недвижими имоти,
придобити по наследство и давностно владение № 105, том IV, рег. № 3970,
дело № 433/18.09.2012 г. на Нотариус рег. № 573 на НК, с р-н на д-е РС–
Кубрат, както и от заверената нотариална преписка по издаването му (л.188-
л.216) се установява, че ответникът М. К. К. е признат за собственик по
11
наследство и давностно владение върху следните имоти, всички находящи се в
землището на село Севар, а именно: 1/Нива с площ 26.541 дка, пета категория,
в местността „Алваджъ.Ески балък“, съставляваща имот № 325005 по плана за
земеразделяне; 2/ Нива от 30.227 дка, трета категория, местност „Данаджъ“,
съствляваща имот № 342022 по плана за земеразделяне и 3/Лозе от 1.102 дка,
трета категория, местност „Алмалъ кула. Кара Б“, съставляващо имот №
242011 по плана за земеразделяне; 4/ Лозе от 1.076 дка, трета категория,
местност „Алмалъ кула.Кара б“, съставляващо имот № 242012 по плана за
земеразделяне. Към преписката са приложени декларации от Н. К. Ш. и Е. К.
Х., в които и двете декларират, че им е известно осъществяването на
владението на М. К. К. върху наследствените имоти, останали в наследство от
Х. А. К., б. ж. на с. Севар, и че няма да претендират за тези имоти, тъй като
повече от десет години М. К. К. ги владее за себе си.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 199, том
IV, дело № 510/19.10.2012 г. на Нотариус рег. № 573 на НК, ответниците М. К.
К. и Х. М. К. продали на ответницата Е. Г. С. Поземлен имот с начин на трайно
ползване Нива с площ 25.000 дка, трета категория, в местността „Данаджъ“ в
землището на село Севар, съставляващ имот № 342038, образуван от имот №
342022. Видно от приложената на л. 81 Скица № 15-827516-02.08.2023 г., че
по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-428/19.06.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, този поземлен имот
е с идентификатор 65886.342.38 и с площ 25006 кв. метра.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 3, том V, дело №
513/19.10.2012 г. на Нотариус рег. № 573 на НК ответниците М. К. К. и Х. М.
К. дарили на ответницата Н. К. Ш. Поземлен имот с начин на трайно ползване
Нива с площ 9.000 дка, пета категория, в местността „Алваджъ. Ески Балък“ в
землището на село Севар, съставляващ имот № 325014, образуван от имот №
325005. Видно от приложената на л. 51 Скица № 15-892361-18.08.2023 г., че
по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-428/19.06.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, този поземлен имот
е с идентификатор 65886.325.14 и с площ 9002 кв. метра.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 8, том IV,
дело № 490/02.08.2013 г. на Нотариус рег. № 573 на НК, ответниците М. К. К.
и Х. М. К. продали на ответницата Е. К. Х. Поземлен имот с начин на трайно
12
ползване Нива с площ 5.227 дка, трета категория, в местността „Данаджъ“ в
землището на село Севар, съставляващ имот № 342039, образуван от имот №
342022. Видно от приложената на л. 56 Скица № 15-892404-18.08.2023 г., че
по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-428/19.06.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, този поземлен имот
е с идентификатор 65886.342.39 и с площ 5228 кв. метра.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66, том IV,
дело № 545/14.11.2019 г. на Нотариус рег. № 573 на НК, ответниците М. К. К.
и Х. М. К. продали на ответника С. С. Д. следните имоти, находящи се в
землището на село Севар:
1/Поземлен имот с идентификатор 65886.325.13 по кадастралната карта
и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-428/19.06.2019 г. на
изпълнителния директор на АГКК, в местността „Алваджъ. Ески Балък“ с
площ 17 456 кв. метра, а съгласно документ за собственост – 17.451 дка,
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – нива, категория пета, номер по предходен план 325013;
2/ Поземлен имот с идентификатор 65886.242.11 по кадастралната карта
и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-428/19.06.2019 г. на
изпълнителния директор на АГКК, в местността „Алмалъ Кула Кара Б“ с
площ 1102 кв. метра, трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – лозе, категория трета, номер по предходен план
242011;
3/ Поземлен имот с идентификатор 65886.242.12 по кадастралната карта
и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-428/19.06.2019 г. на
изпълнителния директор на АГКК, в местността „Алмалъ Кула Кара Б“ с
площ 1076 кв. метра, трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – лозе, категория трета, номер по предходен план
242012.
В съдебно заседание на 12.11.2024 г. по реда на чл. 176 ГПК е изслушана
ответницата Н. К. Ш.. На същата се предяви приложената на л. 192 от делото
и част от нотариалната преписка по издаване на НА № 105, дело №
433/18.09.2012 г. декларация, с която декларира, че няма претенции към
наследствените земи, останали в наследство от дядо им Х. А. К. и че същите се
владеят повече от десет години от М. К. К.. Ответницата заявява, че подписът
13
прилича на нейния, но не е подписвала такава декларация и не е изписвала
трите си имена в същата. Напротив заявява, че е имала претенции да получи
своя дял, през 2012 г. е живяла в село Севар и след като узнала, че брат й е
присвоил всички наследствени земи, подала искова молба, образувана в гр.
дело № 469/2012 г. по описа на РС – Кубрат. Впоследствие се договорили с
брат си и след като той й прехвърлил нива от 9.000 дка, в местността
„Алваджъ. Ески Балък“ в землището на село Севар, делото било прекратено.
Посочва, че не е уведомявала леля си Ф. за стореното от брат й М.. Но когато
през 2022 г. ищцата посетила Н. в село Севар, тогава ответницата й споделила,
че М. К. се е снабдил с нотариален акт за собственост върху всички
наследствени земи, включително и за нейния дял.
Разпитан в качеството на свидетел съпругът на ответницата Н. К. Ш. –
св.Е. Ш. заявява, че арендатора от село Севар Х. Ч. го попитал дали съпругата
му има наследствени земи, които впоследствие да му даде под аренда.
Свидетелят знаел, че на съпругата му се полага дял от наследствените ниви, но
когато започнали да подготвят документите установили, че всички ниви са на
името на М. и ще трябва по съдебен ред да претендира за дела си. Тогава
ответникът М. К. отишъл в дома на св. Ш. и поискал да прекратят делото като
в замяна обещал да прехвърли на сестра си полагаемия й се дял. След като
била изповядана сделката и Н. Ш. получила дела си, оттеглила исковата молба
и делото било прекратено. Нивата от 9 дка, която й прехвърлил М. се работи
от Х. Ч..
В показанията си св. С. Ш. – дъщеря на ищцата и първа братовчедка на
ответниците М. К. К., Е. К. Х. и Н. К. Ш., посочва, че до 2021 г. с ответника М.
К. К. са били в добри отношения. Тъй като живеят в Република Турция, а
майка й Ф. Х. Ш. била болна, не посещавА. ежегодно роднините си в село
Севар. Твърди, че при всяка среща с М. ищцата е претендирала да уредят
собствеността на наследствените ниви, но първият ответник казвал, че няма
проблеми с нивите, там са, ще уредят документите; впоследствие казвал, че е
много ангажиран и при следващото им идване в България ще оформят
подялбата им. През 2021 г. по телефона ищцата отново попитала М. кога ще
уредят собствеността на нивите, при което свидетелката чула как на висок тон
братовчед й казва: „Какви земи? Ти тука нямаш земи. Не идвай вече в Севар,
няма да стъпиш в Севар“. Свидетелката заявява, че когато се връщА. в
България отсядали в дома на М., тъй като в този дом е живеел преди това и
14
бащата на ищцата Х. А. К.. След проведения разговор с М., през 2022 г. Ф. Х.
Ш. заедно със свидетелката пристигнА. в България и отседнА. в дома на Н. Ш.
и от нея узнА., че първият ответник е присвоил всички наследствени земи,
останА. от дядо Х.. Свидетелката заявява, че действително М. се е грижил за
общия им наследодател Х. А. К. и затова къщата, която била собственост на
дядото е останала на първия ответник.
По инициатива на ответниците са разпитани като свидетели В. А. И. и Е.
Ю. А., които са участвали в нотариалното производство по издаването на НА
№ 105, дело № 433/18.09.2012 г. на Нотариус рег. № 573 на НК. И двамата
заявяват, че са се явили при нотариуса при извършване на обстоятелствена
проверка и посочват, че подписите и трите имена в протокол на л. 194 от
делото са изписани от тях.
Св. В. И. е братовчед на страните и е обработвал всички наследствените
ниви до явяването пред нотариуса, а впоследствие само част от тях. Когато е
обработвал нивите е изплащал рентата на М., не е плащал на Е. или на Н.,
макар че последната е живеела в село Севар. С Ф. не е разговарял, знае, че тя
живее в Република Турция.
Св. Е. А. посочва, че също е обработвал процесните ниви и знаел, че те
са на М. и са останали от неговия дядо Х.. Тъй като е работил тези ниви,
знаел, че останалите наследници не са имали. претенции за тях.
Съдът кредитира показанията на свидетелите изцяло, като показанията
на св. С. Ш. и на св. Е. Ш., преценени по реда на чл. 172 ГПК. Свидителите
възпроизвеждат факти, които са възприели лично и непосредствено,
показанията им са последователни и взаимодопълващи се, кореспондират и с
приложените по делото писмени доказателства.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът
приема за установено следното:
По допустимостта на предявения установителен иск:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост, с
който ищцата претендира да бъде признато за установено, че е собственик на
основание наследствено правоприемство на 1/2 ид. ч. от процесните четири
поземлени имота, възстановени на общия наследодател Х. А. К.. Изложените в
исковата молба твърдения са, че след смъртта на Х. А. К., б. ж. на с. Севар,
15
ищцата, макар, че живеела в Турция, не е преставала да се интересува от
полагаемия й се дял от земеделската земя. Ответниците, оспорвайки
твърдението на ищцата, заявяват, първият, че се е снабдил с констативен
нотариален акт за собственост за същите имоти и са ги придобили на
основание наследствено правоприемство и давност, а третия и четвъртия
ответници, че са ги придобили въз основа на сделка покупко-продажба и
изтекла придобивна давност.
Задължителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения
положителен установителен иск за собственост, за която съдът следи във
всеки момент от развитието на производството, е нА.чието на правен интерес.
При положителния установителен иск за собственост правен интерес е нА.це,
когато ищецът твърди, че ответникът претендира право, което изключва това
на ищеца. Предвид изложените по-горе твърдения и заявените от всяка от
страните оспорвания, съдът намира, че ищцата има правен интерес да
предявява и поддържа иск за собственост по отношение на процесните имоти
на основание наследствено правоприемство.
По съществото на правния спор:
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
От събраните по делото доказателства се установи, че процесните имоти
са били възстановени на Х. А. К., б. ж. на с. Севар, с Решение № е0380 от
01.10.1993 г. на ПК – Кубрат. Общият наследодател е имал две деца – ищцата
и ответниците М. К. К., Н. К. Ш. и Е. К. Х. като наследници на К. Х. К., б. ж.
на с. Севар, поради което и по силата на наследственото правоприемство
ищцата е собственик на 1/2 ид. ч. от процесните имоти, а ответниците М. К.
К., Н. К. Ш. и Е. К. Х. – на общо 1/2 ид. ч. от процесните имоти или по 1/6 ид.
ч. всеки от тримата.
При наследствено правоприемство всеки е владелец на своите и
държател на чуждите идеални части, поради което презумпцията на чл. 69 ЗС
не намира приложение и наследникът, който се позовава на придобивна
давност следва да докаже, че е ползвал имота и е променил намерението си
като е завладял частите на останА.те сънаследници, като тези действия следва
да са доведени до знанието на останА.те сънаследници. В този смисъл са
задължителни разяснения на ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.
От събраните гласни доказателства се установи, че ищцата макар и
16
рядко да е посещавала България, интересувала се е от процесните имоти.
Не се събраха доказателства, които да установят промяна на
намерението и съответно завладяване на наследствената част на ищцата от
страна на М. К. К.. Ответникът не ангажира доказателства за началния
момент, в който е променил намерението от държане на владение на частта на
ищцата. Същият е установил фактическа власт, т. е. обработвал е нивите,
отдавал ги е под наем, получавал е рента за тях. Въпреки това липсват
доказателства за конкретния момент, от който М. К. е променил намерението
си и е започнал да владее и частта на своята леля. На следващо място по
делото липсват доказателства този факт е станал известен на ищцата.
Напротив той е обещавал постоянно, че ще уредят документите във връзка със
собствеността. Следователно липсват доказателства промяната в намерението
да е стигнала до знанието на Ф. Х. Ш.. Обстоятелството, че констативният
нотариален акт е бил вписан и нА.чен в СВ при РС-Кубрат е неотносим към
подлежащия на установяване факт на предхождащо 10-годишно
необезпокоявано владение на частта на ищцата.
Поради изложеното, следва претенцията на ищцата с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК да се уважи изцяло. От уважаването на иска се следва на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК отмяната на Нотариален акт за собственост на
недвижими имоти, придобити по наследство и давностно владение № 105,
том IV, рег. № 3970, дело № 433/18.09.2012 г. на Нотариус рег. № 573 на НК,
вх. рег. № 2908 от 18.09.2012 г., Акт № 45, том 11, дело № 2079/2012 г. по
описа на Служба по вписванията – Кубрат до размера от 1/2 ид. част от
имотите.
По иска с правно основание чл. 76 от ЗН:
Съгласно ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004г на ОСГК на ВКС,
извършена от сънаследник сделка с наследствено имущество може да се обяви
за недействителна по чл. 76 ЗН както в съдебния исков процес за ликвидиране
на съсобствеността, възникнала по наследяване, така и при иск за собственост,
относно нейното съществуване. При извършено разпореждане с идеална част
от сънаследствен имот легитимирани да се позовават на така установената
недействителност са само сънаследниците, които не са се разпоредили с дела
си и по тяхна преценка, че всички или пък само някое разпореждане с идеални
части от сънаследствения имот увреждат интересите им. В тяхна полза
17
законът е предвидил възможността да искат обявяване на недействителност
на действията на разпореждане. Това означава, че сделката е относително
недействителна по отношение на определени правни субекти – останА.те
наследници на съсобствеността, които не са се разпоредили с имуществото.
Активно легитимирани да предявят иска са наследниците, които не са се
разпоредили с наследственото имущество. Пасивно легитимирани да
отговарят по иска са сънаследник-прехвърлител и приобретател по сделката.
От изложеното по-горе се установи, че ищцата не се е разпореждала с дела
си, а сключените от ответниците М. К. К. и Х. М. К. договори за продажба,
оформени с НА за покупко-продажба на недвижим имот № 8, том IV, дело №
490/02.08.2013 г. на Нотариус рег. № 573 на НК и НА за покупко-продажба на
недвижим имот № 66, том IV, дело № 545/14.11.2019 г. на Нотариус рег. № 573
на НК и договор за дарение, оформен с НА за дарение на недвижим имот № 3,
том V, дело № 513/19.10.2012 г. на Нотариус рег. № 573 на НК до размера от
1/2 ид. ч. от имота не може да й се противопоставят и следва да бъдат обявени
за относително недействителни.
По повод възражението направено от ответниците М. К. К. и Х. М. К., че
са придобили имотите въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна
давност съдът намира същото неоснователно по изложените по-горе
съображения.
Основателно е възражението на ответницата Е. Г. С., тъй като същата е
установила владение върху Поземлен имот с начин на трайно ползване Нива с
площ 25.000 дка, трета категория, в местността „Данаджъ“ в землището на
село Севар, съставляващ имот № 342038, образуван от имот № 342022, а
съгласно Скица № 15-827516-02.08.2023 г. – имот с идентификатор
65886.342.38 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-428/19.06.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, в
местн. „Данаджъ“ с площ 25006 кв. метра на 19.10.2012 г. Владението й върху
придобития въз основа на сделката имот е продължило повече от десет
години, при което към датата на предявяване на исковата молба тя е
придобила собствеността върху процесния имот. Поради изложеното
претенцията на ищцата за обявяване на договора за покупко-продажба,
оформен с НА за покупко-продажба на недвижим имот № 199, том IV, дело №
510/19.10.2012 г. на Нотариус рег. № 573 на НК за недействителен следва да се
отхвърли.
18
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и своевременно направените искания от страните съдът
следва да се произнесе и по отговорността за разноските в процеса съобразно уважената,
респективно отхвърлената част от исковете.
По делото ищцата е доказала направени разноски в размер на 2000 лв. – адвокатски
хонорар, 441.34 лв. – държавна такса и 400 лв. – възнаграждение да особен представител, т.
е. общо в размер на 2841.34 лв. Така ответниците следва да й заплатят сумата 2540.00 лв.
съобразно уважената част от предявените искове.
Ответницата Е. Г. С. претендира присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал.
2 от ЗА. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и видът
и обемът на извършените от пълномощника процесуални действия по защитата на страните
в процеса и отчитайки цената на иска (данъчната оценка е в размер на 3308.30 лв. за имот с
идентификатор 65886.342.38 – л.49) и действащата редакция чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, че справедливото
адвокатско възнаграждение, което следва да се определи на адвоката, съобразно
отхвърлената част от предявените искове е в размер на 500.00 лв.
Така мотивиран, Кубратският районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. К. К., ЕГН
********** и Х. М. К., ЕГН **********, и двамата с пост. адрес ***, С. С. Д.,
ЕГН ********** с пост. адрес ***, Н. К. Ш., ЕГН ********** с пост. адрес
*** и Е. К. Х., ЕГН ********** с пост. адрс в ***, че Ф. Х. Ш., ЕГН
********** с пост. адрес *** е собственик на основание наследствено
правоприемство на общо 1/2 идеална част от следните поземлени имоти:
–Поземлен имот, с начин на трайно ползване „нива“, с площ от 26.451
дка, пета категория, в местността „Алваджъ Ески Балък“, съставляващ имот с
№ 325005 по плана за земеразделяне, при граници и съседи, както следва:№
000221, № 325010, № 325003, № 325004, № 000264, представляващ имот с
идентификатор по КККР на с. Севар № 65886.325.13, с площ от 17456 кв. м и
имот с идентификатор по КККР на с. Севар № 65886.325.14 по КККР на
с.Севар, с площ от 9002 кв. м;
–Поземлен имот, с начин на трайно ползване „нива“, с площ от 30,227
дка, трета категория на земята, в местността „Данаджъ“, съставляващ имот с
№342022, при граници имоти с № 342047, № 000035, № 000187,
19
представляващ имот с идентификатор по КККР на с. Севар № 65886.342.39, с
площ от 5228 кв. м и имот с идентификатор № 65886.342.38 по КККР на с.
Севар, с площ от 25006 кв. м;
–Поземлен имот, с начин на трайно ползване „Лозе“,с площ 1.102 дка,
трета категория на земята, в местността „Алматлъ Кула, Кара Б“, съставляващ
имот № 242011 по плана за земеразделяне, представляващ имот с
идентификатор по КККР на с. Севар № 65886.242.11, с площ от 1102 кв. м;
–Поземлен имот, с начин на трайно ползване „Лозе“, площ 1.176 дка,
трета категория на земята, в местността „Алматлъ Кула, Кара Б“, съставляващ
имот № 242012 по плана за земеразделяне, представляващ имот с
идентификатор по КККР на с. Севар № 65886.242.12, с площ от 1076 кв. м.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, Нотариален акт за
собственост на недвижими имоти, придобити по наследство и давностно
владение № 105, том IV, рег. № 3970, дело № 433/18.09.2012 г. на Нотариус
рег. № 573 на НК, вх. рег. № 2908 от 18.09.2012 г., Акт № 45, том 11, дело №
2079/2012 г. по описа на Служба по вписванията – Кубрат, с който М. К. К.,
ЕГН **********с адрес в ***, е признат за собственик на следните поземлени
имоти: –Поземлен имот, с начин на трайно ползване „нива“, с площ от 26.451
дка, пета категория, в местността „Алваджъ Ески Балък“, съставляващ имот с
№ 325005 по плана за земеразделяне, при граници и съседи, както следва:№
000221, № 325010, № 325003, № 325004, № 000264, представляващ имот с
идентификатор по КККР на с. Севар № 65886.325.13, с площ от 17456 кв. м и
имот с идентификатор по КККР на с. Севар № 65886.325.14 по КККР на
с.Севар, с площ от 9002 кв. м;
–Поземлен имот, с начин на трайно ползване „нива“, с площ от 30,227
дка, трета категория на земята, в местността „Данаджъ“, съставляващ имот с
№342022, при граници имоти с № 342047, № 000035, № 000187,
представляващ имот с идентификатор по КККР па с. Севар № 65886.342.39, с
площ от 5228 кв. м и имот с идентификатор № 65886.342.38 по КККР на с.
Севар, с площ от 25006 кв. м;
–Поземлен имот, с начин на трайно ползване „Лозе“,с площ 1.102 дка,
трета категория на земята, в местността „Алматлъ Кула, Кара Б“, съставляващ
имот № 242011 по плана за земеразделяне, представляващ имот с
идентификатор по КККР на с. Севар № 65886.242.11, с площ от 1102 кв. м;
20
–Поземлен имот, с начин на трайно ползване „Лозе“, площ 1.176 дка,
трета категория на земята, в местността „Алматлъ Кула, Кара Б“, съставляващ
имот № 242012 по плана за земеразделяне, представляващ имот с
идентификатор по КККР на с. Севар № 65886.242.12, с площ от 1076 кв. м, до
размера от 1/2 ид. част от имотите.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 76 от ЗН, за относително недействителен по
отношение на Ф. Х. Ш., ЕГН ********** с пост. адрес *** договор за
покупко-продажба, сключен на 02.08.2013 г. с Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 8, том IV, дело № 490/02.08.2013 г. на
Нотариус рег. № 573 на НК, с който М. К. К., ЕГН ********** и Х. М. К.,
ЕГН **********, и двамата с пост. адрес *** са продали на Е. К. Х., ЕГН
********** с пост. адрс в ***, Поземлен имот с начин на трайно ползване
Нива с площ 5.227 дка, трета категория, в местността „Данаджъ“ в землището
на село Севар, съставляващ имот № 342039, образуван от имот № 342022,
съгласно Скица № 15-892404-18.08.2023 г. – имот с идентификатор
65886.342.39 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-428/19.06.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
площ 5228 кв. метра, до размера от 1/2 ид. част.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 76 от ЗН, за относително недействителен по
отношение на Ф. Х. Ш., ЕГН ********** с пост. адрес *** договор за
покупко-продажба, сключен на 14.11.2019 г. с Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 66, том IV, дело № 545/14.11.2019 г. на
Нотариус рег. № 573 на НК, с който М. К. К., ЕГН ********** и Х. М. К.,
ЕГН **********, и двамата с пост. адрес *** са продали на С. С. Д., ЕГН
********** с пост. адрес ***, следните поземлени имоти:
1/Поземлен имот с идентификатор 65886.325.13 по кадастралната карта
и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-428/19.06.2019 г. на
изпълнителния директор на АГКК, в местността „Алваджъ. Ески Балък“ с
площ 17 456 кв. метра, а съгласно документ за собственост – 17.451 дка,
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – нива, категория пета, номер по предходен план 325013;
2/ Поземлен имот с идентификатор 65886.242.11 по кадастралната карта
и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-428/19.06.2019 г. на
изпълнителния директор на АГКК, в местността „Алмалъ Кула Кара Б“ с
21
площ 1102 кв. метра, трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – лозе, категория трета, номер по предходен план
242011;
3/ Поземлен имот с идентификатор 65886.242.12 по кадастралната карта
и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-428/19.06.2019 г. на
изпълнителния директор на АГКК, в местността „Алмалъ Кула Кара Б“ с
площ 1076 кв. метра, трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – лозе, категория трета, номер по предходен план
242012, до размера от 1/2 ид. част.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 76 от ЗН, за относително недействителен по
отношение на Ф. Х. Ш., ЕГН ********** с пост. адрес *** договор за дарение,
сключен на 19.10.2012 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 66, том IV, дело № 545/14.11.2019 г. на Нотариус рег. № 573 на НК, с
който М. К. К., ЕГН ********** и Х. М. К., ЕГН **********, и двамата с
пост. адрес *** са дарили на Н. К. Ш., ЕГН ********** с пост. адрес ***,
Поземлен имот с начин на трайно ползване Нива с площ 9.000 дка, пета
категория, в местността „Алваджъ. Ески Балък“ в землището на село Севар,
съставляващ имот № 325014, образуван от имот № 325005, а съгласно Скица
№ 15-892361-18.08.2023 г. – имот с идентификатор 65886.325.14 по
кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
428/19.06.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 9002 кв. метра,
до размера от 1/2 ид. част.
ОТХВЪРЛЯ като неснователна претенцията на Ф. Х. Ш., ЕГН
********** с пост. адрес *** за обявяване на основание чл. 76 от ЗН
относителната недействителност на договор за покупко-продажба, сключен на
19.10.2012 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 199,
том IV, дело № 510/19.10.2012 г. на Нотариус рег. № 573 на НК, с който М. К.
К., ЕГН ********** и Х. М. К., ЕГН **********, и двамата с пост. адрес ***
са продА. на Е. Г. С., ЕГН ********** с пост. адрес *** Поземлен имот с
начин на трайно ползване Нива с площ 25.000 дка, трета категория, в
местността „Данаджъ“ в землището на село Севар, съставляващ имот №
342038, образуван от имот № 342022, а съгласно Скица № 15-827516-
02.08.2023 г. – имот с идентификатор 65886.342.38 по кадастралната карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-428/19.06.2019 г. на
22
изпълнителния директор на АГКК, с площ 25006 кв. метра.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. К. К., ЕГН **********
и Х. М. К., ЕГН **********, и двамата с пост. адрес ***, С. С. Д., ЕГН
********** с пост. адрес ***, Е. Г. С., ЕГН ********** с пост. адрес ***, Н. К.
Ш., ЕГН ********** с пост. адрес *** и Е. К. Х., ЕГН ********** с пост. адрс
в *** да заплатят общо на Ф. Х. Ш., ЕГН ********** с пост. адрес *** сумата
2540.00 лева (две хиляди петстотин и четиридесет лева, нула ст.) – сторени
разноски в настоящото производство съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Ф. Х. Ш., ЕГН **********
с пост. адрес *** да заплати на адв. М. М. от АК – Разград сумата 500.00 лева
(петстотин лева, нула ст.) – адвокатско възнаграждение за предоставената
безплатна правна помощ на ответницата Е. Г. С..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
23