РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.кият районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май две хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретаря Г. Д. сложи за разглеждане гр. дело №3601 по описа за 2020г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ОБЩИНА ГРАД Д., ЕИК **, гр.Д., ул. „Б.” №**, представлявана от кмета Й.Й.срещу „Б.Е.Т.” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „Й.Й.” №**, представлявано от Й.Д.А.. Искът е с правно основание чл.422 от ГПК във вр чл.415 от ГПК, чл.125, ал.1 и чл.122, ал.2 от Закона за концесиите и чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, а именно: съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, визирани в Заповед №***/27.07.2020г., изд. по ч. гр. д. №1729/2020г. по описа на ДРС, поправена за ЯФГ с Определение №260090/25.08.2020г., а именно: 8 081,08 лева, представляваща неплатено задължение за неустойка за периода 01.08.2018 г. – 29.02.2020 г. за седмата година по Договор № ***1/25.01.2010г. за предоставена концесия върху нежилищен имот публична държавна собственост: Спортен комплекс „Р.” гр. Д., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението /27.07.2020год./ до окончателното изплащане на задължението; 161,62 лева, представляващи сторените по делото съдебно деловодни разноски - държавна такса и 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба ищецът излага, че Между Община град Д. и „Б.Е.Т.” ООД е сключен
концесионен договор № **/25.01.2010 г. за
предоставена концесия върху нежилищен имот, публична общинска собственост:
Спортен комплекс „ Р.”, град Д., представляващ: БЛОК А - Масивна четириетажна сграда, състояща се
от плувен басейн с трибуна; помещения за филтърно, котелно, съблекални,
мед.кабинети; тренировъчни стаи; сауна; лаборатории и кафе със ЗП *** кв.м; БЛОК Б - Масивна двуетажна сграда, състояща се от боксова зала;
медицински кабинети и съблекални със ЗП *** кв.м.; БЛОК В - Масивна четириетажна сграда, състояща се
от зали за художествена гимнастика и борба; съблекални; треньорски стаи; кино
зала; гимн. стаи; музей; лекарски кабинети; кафе; зала за гости; фоайета и
машинно отделение със ЗП *** кв.м. Застроено и
незастроено дворно място, представляващо парцел ** в кв.** по плана на Градски
парк “С.Г.” с площ ***кв.м., нов
идентификатор на поземления имот № *** по КККР, одобрени
със заповед № *** от 12.05.2005г. на изп.директор на АК Д.. Имотът е актуван с АОС № *** г., вписан под № **, том **, вх. регистър № ***от *** г., нот. дело ** от службата по
вписванията Службата по вписвания. Местонахождение на имота: град Д., ул. „Г.К.”.
В чл. 17, ал. 2 от договор за предоставяне на концесия № **/25.01.2010 г. е
записано, че концесионерът дължи на концедента годишно концесионно плащане
/ГКП/ в размер на 8 150 лева, което се индексира с натрупване
всяка година с индекса на инфлация, посочен от НСИ, платимо на
една вноска в размер на 100% от годишното концесионно плащане, дължимо в срок
до 30 дни след началото на всяка година по договор. Размерът на минималното
годишно концесионно плащане за срока на концесията - 8 150 лв. се индексира с
натрупване всяка година с индекса на инфлация, посочен от НСИ, както следва: За 1-та година по договора - ГКП1 = освобождава се от заплащане;
т.е. има гратисен период. За 2-та година по
договора - ГКП2 = 8 150 лв. За 3-та година по
договора - ГКПЗ = ГКП2 + (ГКП2 * индекс на инфлация); За 4-та година по договора - ГКП4 = ГКПЗ + (ГКПЗ * индекс на
инфлация); За 30-та година по договора - ГКПЗО =
ГКП29 + (ГКП29 * индекс на инфлация), като се приспадне гаранцията по чл. 18, т. 2 от настоящия договор, ако са
изпълнявани задълженията от страна на концесионера по време на концесията.
В чл. 20 от договора за
предоставяне на концесия е записано, че при забавено изпълнение на задължения
за плащане по чл. 11, т. 1 и чл. 17 (концесионните плащания) от договора в срок
до 30 дни, концесионерът дължи и законната лихва.
(2) При неизпълнение или забавено
изпълнение на задължения за плащане по договора за повече от 30 (тридесет) дни,
концесионерът дължи неустойка в размер на 0,5% (нула цяло и пет на сто) на ден,
за всеки ден след тридесетият, върху стойността на неизплатената част от
паричното задължение за съответния период.
(3) При неизпълнение или забавено
изпълнение на което и да е парично задължение по договора за повече от 60
(шестдесет) дни, освен правото да получи лихвите и неустойките по предходните
разпоредби, изправната страна има право да прекрати настоящия договор, без да
дължи каквото и да е обезщетение или каквито и да е неустойки.
Концесионерът е заплатил част от годишното
концесионно плащане по договор, като на основание чл. 20, ал. 2 от концесионен
договор № **/25.01.2010г., дължи неустойка в размер на 0,5 % (нула цяло и пет на
сто) на ден, за всеки ден след тридесетият, върху стойността на неизплатената част
от паричното задължение за съответния период.
С оглед на гореизложеното, задълженията на
концесионера, за заплащане на неустойка за периода 01.08.2018г. до 29.02.2020г.
са 8 081,08 лева (осем хиляди осемдесет и един лев и 08 ст.). След
отправени покани за доброволно изпълнение от кредитора до длъжника, последният
не е заплатил дължимата сума и Община гр.Д. е подала заявление по реда на
чл.410 ГПК пред ДРС за горната сума, по повод на което е било образувано ч. гр.
д. №1729/2020г. и е била издадена Заповед №№703/27.07.2020г., поправена за ЯФГ с Определение
№260090/25.08.2020г., с която изцяло е уважено заявлението на Общината.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
С оглед горното, заповедният съд с
Разпореждане от 13.11.2020г. е указал на заявителя, да предяви иск срещу
длъжника в 1-мес. срок от получаване на съобщението. Същото е връчено на Община
град Д. на 16.11.2020г., която в дадения срок е подала настоящата искова молба
/на 07.12.2020г./ срещу ответника.
Ищецът претендира сторените съдебни разноски в установителното производство, както и тези по заповедното.
С Разпореждане от 05.01.2021г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Актът е връчен при хипотезата на чл.50, ал.2 във вр. с ал.4 от ГПК. В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.
Д. районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разгледани предявените искове са процесуално допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото, проведено на 27.05.2021г., с оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор по исковата молба, неявяването на негов представител в първото и единствено редовно проведено съдебно заседание, липсата на искане от ответната страна, делото да бъде разгледано в отсъствието и, както и указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на исковете, предвид посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства и съобразно постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ДРС е прекратил съдебното дирене и е приел, че ще се произнесе с неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Именно такова искане изхожда от ищцовата страна, видно от съдебен протокол от проведено съдебно заседание на 27.05.2021г. /л.60/.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са вероятно основателни.
С оглед наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът следва да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните парични задължения: 8 081,08 лева, представляваща неплатено задължение за неустойка за периода 01.08.2018 г. – 29.02.2020 г. за седмата година по Договор № **/25.01.2010г. за предоставена концесия върху нежилищен имот публична държавна собственост: Спортен комплекс „Р.” гр. Д., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението /27.07.2020год./ до окончателното изплащане на задължението; 161,62 лева, представляващи сторените по делото съдебно деловодни разноски - държавна такса и 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, предмет на издадената Заповед №703/27.07.2020г., изд. по ч. гр. д. №1729/2020г. по описа на ДРС, поправена за ЯФГ с Определение №260090/25.08.2020г.
Ищецът
е поискал присъждане на сторените съдебни разноски в установително производство.
С оглед изхода на спора, на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата държавна
такса в настоящото производство в размер на 161.62 лева /л.40/, юрисконсултско
възнаграждение, съобразно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. ЗПП в размер 150.00 лв.
/пълномощно, приложено на л.57 по делото/, или общо сумата от 311.62 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените съдебни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №1729/2020г. по описа на ДРС, а именно: 161.62 лв. – държавна такса и 150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, на основание чл.238 във връзка с чл.239 от ГПК, Д. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че ответникът „Б.Е.Т.” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр.Д., ул. „Й.Й.” №**, представлявано от Й.Д.А. дължи на ищеца ОБЩИНА ГРАД Д.,
ЕИК **, гр.Д., ул. „Б.” №**, представлявана от кмета Й. Й.в, присъдената със
Заповед за изпълнение на парично задължение №703/27.07.2020г., изд. по ч. гр.
д. №1729/2020г. по описа на ДРС, поправена за ЯФГ с Определение
№260090/25.08.2020г., сума, а именно: 8 081,08
лева, представляваща неплатено задължение за неустойка за периода
01.08.2018 г. – 29.02.2020 г. за седмата година по Договор № **/25.01.2010г. за
предоставена концесия върху нежилищен имот публична държавна собственост:
Спортен комплекс „Р.” гр. Д., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаването на заявлението пред ДРС /27.07.2020год./ до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА „Б.Е.Т.” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „Й.Й.” №**, представлявано от Й.Д.А., да заплати на ОБЩИНА ГРАД Д., ЕИК **, гр.Д., ул. „Б.” №**, представлявана от кмета Й.Й.сторените съдебни разноски в настоящото установително производство размер на 311.62 лв. / триста и единадесет лева и шестдесет и две стотинки/, от които: 161.62 лв. – държавна такса и 300.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и сторените съдебни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №1729/2020г. по описа на ДРС в размер на: 311.62 лв. /триста и единадесет лева и шестдесет и две стотинки/, от които: 161.62 лв. – държавна такса и 150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: