№ 2318
гр. Пазарджик, 16.12.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20255220101919 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищцовото дружество „................“ ЕООД - редовно призовано чрез
процесуалния си представител, не изпращат законов или процесуален
представител.
Постъпило е писмено становище-молба с вх. № 34787/12.12.2025 г. от
адв. Д. П. от АК-Стара Загора, с приложено пълномощно към молбата, с което
изразява становище по хода на делото. Поставя допълнителен въпрос към
вещото лице по допуснатата ССчЕ и заплатен депозит и моли делото да се
отложи за друга за изслушване на заключението на вещото лице.
Ответницата Г. С. К. - редовно призован чрез процесуалния си
представител, не се явява. За нея се явява адв. Л. К. от АК-Пазарджик -
надлежно упълномощен с ОИМ.
Вещото лице Б. С. Д. – се явява лично.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
1
АДВ. К.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен
отговор.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че на 18.09.2015г. между
„.....................“ АД и Г. С. К., с ЕГН ********** е сключен Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № 361/0348/R1871104, по силата на който банката е
отпуснала на длъжника кредит в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/.
Съгласно т. 7 срокът на договора е бил една година. Съгласно чл. 12.1 същият
се удължава с период от една година, при условие, че кредитополучателят
спазва условията на настоящия договор, не е в просрочие по нито едно от
своите задължения и не е подал искане за отказ от удължаване срока на
овърдрафта.
Твърди се, че първоначалният определен краен срок за погасяване
(издължаване) на кредита е бил до 18.09.2016 . Кредитополучателят не е подал
искане за отказ от удължаване на срока на договора съгласно чл.12.1, като
същият е бил продължаван няколко пъти. Последно договорът е бил подновен
с още една година със срок до - 18.09.2022г. Поради неизрядността на
Кредитополучателя след последното продължаване на договора, крайният
срок за погасяване (издължаване) на кредита не е подновен след 18.09.2022г.,
като след тази дата кредитът се счита за изцяло изискуем. По договора е
останало непогасено задължение в размер на 3021,79лв.(три хиляди двадесет
и един лева и седемдесет и девет стотинки), от които: главница - 2 000лв.,
договорна лихва- 306.61лв. и лихва за забава- 715.18лв.
Твърди се, че на 10.06.2024 г. е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) между „.....................“ АД с ЕИК ********* и
„................” ЕООД, с ЕИК **********, по силата на който задължението на Г.
С. К., произтичащо от Договор за банков потребителски кредит на физическо
лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №
361/0348/R1871104 от 18.09.2015г., е изкупено от „................” ЕООД.
В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за
задълженията и договорите, Длъжникът е уведомен, че считано от датата на
получаване на Уведомлението за цесия Кредитор спрямо него по отношение
гореописаното парично вземане е „................" ЕООД. Съгласно приложено
2
изрично пълномощно „И. и Д.-Адвокатско дружество“ е упълномощено от
„.....................“ АД, да извършва уведомяване на длъжниците от името му и за
негова сметка. Уведомление е изпратено на 11.12.2024г. и се е върнало със
статус „преместен“, моля на основание чл. 235 ал. З ГПК да приемете, че
длъжникът е надлежно уведомен с връчването на Уведомление изходящо от
цедента, като приложение към исковата молба. С връчване на препис от
исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получава
уведомлението, изходящо от стария кредитор за извършеното прехвърляне на
процесиите вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия,
доколкото има възражения в тази насока.
Твърди се ,че „................” ЕООД пристъпил към принудително събиране
на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд
Пазарджик за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на
20.01.2025 г. Образувано е частно гражданско дело №211/2025г, по което е
издадена Заповед за парично изпълнение. Срещу издадената заповед
ответникът е подал възражение, за което бяхме уведомени със съобщение,
надлежно връчено ни на 11.04.2025 г.
Във възражението се твърди, че ответникът не дължи изпълнение по
издадената Заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на
задължението по Договора за кредит не е осъществено. Не ми е известно и
основание, на което задължението за погасяване на получения от длъжника
кредит да е отпаднало. Горното поражда правния интерес на ищцовото
дружество да предяви настоящия иск за установяване на вземането по
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка № 361/0348/R1871104 от 18.09.2015г. за
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№211/2025г по описа на Районен съд Пазарджик.
Моли се съдът, да постанови решение, с което да признае за установено,
че Г. С. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, ул........................, дължи
на „................” ЕООД ЕИК ********** - гр. София, сумата 3021.79лв., от
които: главница - 2 000 лв., договорна лихва-306.61лв. за периода от
18.02.2022 до 18.09.2022 г. и лихва за забава- 715.18лв. за периода от
18.02.2022 до дата на подаване на заявление-20.01.2025г., дължими по Договор
за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт
3
по разплащателна сметка № 361/0348/R1871104 от 18.09.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски, вкл. и в заповедното производство.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който не възразява и не оспорва твърденията на ищеца, че има сключен
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, за сумата от 2 000
(две хиляди ) лева, с определен краен срок на погасяване 18.09.2016 г. Не се
оспорва също твърдението на ищеца, че не е подавала искане за отказ от
удължаване на срока на договора съгласно чл.12.1. като не ми й е известно
обстоятелството, че договорът е бил подновяван няколко пъти. Твърди, че не й
известно също, че договорът е бил подновяван с още една година със срок до -
18.09.2022 год., тъй като изобщо не е подписвала последващите договори. Не
й е известно също, че след последното продължаване на договора, крайният
му срок за погасяване (издължаване) на кредита не е подновен след 18.09.2022
год., като след тази дата кредитът се счита за изцяло изискуем, тъй като не е
подписвала този договор и изобщо ответницата твърди, че не е давала
съгласие за неговото продължаване.
В тази връзка ответницата счита, че следва да се извърши преценка на
релевираните твърдения относно настъпилите основания за автоматично
продължаване действието на договора до 18.09.2015г., каквато клауза се
съдържа в Общите условия към договора. Соченото от ищеца основание в
чл.12.1, от ОУ предвижда, че крайният срок за погасяване на кредита се
определя съгласно т. 7. Предвиденият там срок се удължава многократно с
период от още една година, при условие че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ спазва
условията на настоящия договор, в т. ч. по т. 10.9 и т. 17. и не е в просрочие по
нито едно от своите задължения към КРЕДИТОРА в уговорените в Договора
срокове, включително и по т. 7, както и ако КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не е
подал междувременно искане за отказ от удължаване на срока на овърдрафта.
Твърди се, че началният момент, от който започва да тече давностния
срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков
кредит, е моментът на изискуемостта на съответната вноска - в тази насока
изрично решение №45/17.06.2020 год. по т. д. № 237/2019 год. на ІІ-ро т .о. на
4
ВКС.
Дори и да се приеме, че цялата усвоена сума от ответницата -
кредитополучателката е отнесена в забава и е станала изискуема към
18.09.2016 год. то спрямо нея давността по чл.110 от ЗЗД е изтекла на
18.09.2021 год. в гази насока банката-кредитор не е предприела никакви
действия по събиране на възникналите спрямо нея задължения по процесния
договор. Следва да се съобрази и че няма никакво значение дали процесния
договор действа или е прекратен. Както се посочи вземанията по отношение
на ползваните от мен суми в рамките на същия са станали изискуеми на
собствено основание, банката-кредитор не е предприела никакви действия в
насока събирането им, което е и единствено правнорелевантно за
приложението на чл.110 във връзка с чл. 114 от ЗЗД. За действието на тези
норми законът не поставя изискване самото договорно отношение да е
прекратено. Всяка вноска по използваната част от сумата се дължи на
собствено основание, на отделен падеж и има отделна изискуемост.
Същността на тази облигация е издаването и ползването на револвираща
кредитна карта с чип от страна на ответницата за усвояване на предоставения
овърдрафт по разкрита от банката-кредитор разплащателна сметка съобразно
чл.1,2 и 3 от същият. Следователно без средството кредитна карта,
ответинцата не е могла по никакъв начин да ползва предоставената й банкова
услуга, тъй като самата карта е единствения начин за достъп до осигурения от
банката паричен ресурс. Съобразно доказателствата но делото срокът на
валидност на издадената кредитна карта е 18.09.2016 год. като последваща не
е издавана. Банката - кредитор не й е издала нова кредитна карта, предвид
обстоятелството, че към 18.09.2016 год. усвоените изцяло суми по договора от
нена страна не са изплатени и сама е отнесла същите в забава. Следва да се
съобрази и че самият договор, сключен между страните е с основен предмет
именно издаване на револвираща международна кредитна карта с чип, чрез
която да се ползва предоставения овърдрафт по разкрита разплащателна
сметка. Следователно при липса на карта не може да съществува и
функционира самия договор. Не случайно в условията на договора
неизпълнение о на същия от моя страна - на кредитополучателя води до
блокиране на наличната кредитна карта, респективно до неиздаване на нова,
което пък е предвидено като основание за едностранно прекратяване на
договора от банката. Самата банка не е продължила овърдрафта по сметката
5
след изтичане на договора, сторила е това и без да изпълнява хипотезата на
чл.12.1 от него, което ясно сочи, че е налице от друга страна едностранно
прекратяване на процесния договор. Вземанията на банката като главница и
лихви са погасени по давност именно поради бездействие.
При преценка предпоставките за пролонгиране на процесния договор за
банков потребителен кредит, съдът следва да отчете спазени ли са условията и
изискванията на чл.12.1 от съшия, за да е налице - продължаване срока на
договора няколко пъти, както посочва ищеца.
Револвиращият кредит, какъвто по естеството си е процесният, е
автоматично възобновяем, т. е. в рамките на определен интервал от време,
едновременно с погасяването на част от кредита, банката предоставя на
клиента сума до определения размер(лимит) на самия кредит, т.е. позволява се
да се теглят непрекъснато средства до определен размер при изпълнението на
определени условия, до настъпване падежа за пълно издължаване на
главницата по кредита, т.е. до срока от 12 месеца, или 18.09.2016г.
Твърди се, че срокът на ползване на кредита съгласно чл. 6.2 от
договора, изтича на крайната падежна дата, посочена в договора, т.е. на -
18.09.2016г., с изтичане на 12 месеца от сключването му. Усвоената част от
кредита /главницата/ е дължима именно на крайната падежна дата
Следователно, ако към падежната дата, длъжникът е бил неизряден и е
съществувало задължение към банката (тогава) за главницата и начислените
лихви, то съгласно чл.12.1 от договора е предвидено прекратяване ползването
на кредита, а не продължаване на договора. Единствената смислена причина
за продължаване на договора при тези условия и липсата на деактивиране на
картата, е възможността за начисляване на лихви, за които не е ясно изначало
дали са годишна лихва или помесечна. При условие, че е съществувало
задължение към - 18.09.2016 год. то същото е станало изискуемо на тази дата
и поради бездействие на кредитора - банката е погасено по давност, с
изтичане на петте години съгласно чл. 110 от ЗЗД.
Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковата
претенция на ищеца - като неоснователна и недоказана.
Претендират разноски.
ПРЕДЯВЕН Е ПОЛОЖИТЕЛЕН УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
6
В тежест на ищцовата страна е да установи наличието на процесуалните
предпоставки за допустимостта на иска, а именно, че е проведено заповедно
производство между същите страни, с предмет идентичен на настоящото
исково производство. Подадено в срок възражение от длъжника срещу
заповедта за изпълнение и подадена в срок искова молба.
В тежест на ищцовата страна е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че съществува вземане на твърдяното основание, а именно
договор за цесия. Следва да установи, че цесията е съобщена на длъжника.
Следва да установи вземането си по размер, както и че същото е изискуемо.
Ответникът следва да докаже възраженията си направени в писмения
отговор.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на адв. К. счита, че изготвения днес по
делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения днес проекто-доклад за окончателен доклад по
делото.
АДВ. К.: Не възразявам вещото лице да отговори на поставения
допълнителен въпрос в молбата на ищцовата стана.
Следва да се допълни задачата на вещото лице с поставения въпрос от
ищеца с молба-становище вх. № 34787/12.12.2025 г., поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА допълнителен въпрос към ССчЕ обективиран в молба-
становище с вх. № 34787/12.12.2025 г. от ищцовата страна.
АДВ. К.: Нямам други искания по доказателствата. Да се даде
възможност на вещото лице да изготви експертизата си.
За изготвяне и изслушване на ССчЕ, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 02.02.2026 г. от 10:30 часа, за която
дата и час ищцовата страна – уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК,
ответникът – уведомен лично от днес чрез процесуалния си представител,
вещото лице Б. Д. – уведомена лично от днес.
7
Протоколът написан в с. з., което приключи в 10:10 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8